Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ – 184                  13.07.2020 година                               град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На тридесети юни                                                                           година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. Йорданка Майска-Иванова

                       

                                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 264 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 58346/18.12.2020г. на БРС от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, чрез ю.к.Кр.Иванова, служебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, против решение № 3193/25.11.2019г. по гр.д. № 4311/2019г. на БРС, в частта, с която съдът е уважил осъдителните искове на С.И.Д., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, съдебен адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Скрижовски“ № 1, адв.Ив.Иванов, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 31.05.2016г. - 20.12.2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 190.42лв.  общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една от тях до 30.05.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, а в полза на съда – д.т. и разноски за експертиза. Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

С.И.Д. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв.Ив.Иванов. Моли да бъде потвърдено решението на БРС. Не ангажира нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявени са искове пред районния съд с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от С.И.Д. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Въззиваемият твърди, че за исковия период 31.05.2016г. - 20.12.2018г. е заемал длъжност „м.и./ старши полицай“ в група „Л. сигурност“ в Гранично полицейско управление – Л. Б. към РД „Гранична полиция“ – Бургас към МВР и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани 12-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1664 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 1901 часа и 237 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 1501лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,  чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно с лихвата за забава от датата на забава за всяко едно плащане до депозиране на исковата молба в размер на 185.85лв., както и законната лихва от завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззивникът е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, Д. не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Също ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 17.10.2019г. е прието изменение на размера за същия период, като претендираната сума на главницата е намалена на 1250.93лв., а на мораторната лихва е увеличена на 190.42лв.

Страните не са спорили, че за процесния период са били в служебно правоотношение, ето защо с доклада по делото това е обявено от районния съд за факт, който не се нуждае от доказване по реда на чл.153 ГПК.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 31.05.2016г. до 20.12.2018г. е полагал 12-часови дежурства по график, като в резултат от факта се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

По повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:

Както вече стана ясно, въззиваемият е заемал длъжността „м.и./ старши полицай“ в група „Л. сигурност“ в Гранично полицейско управление – Л. Б. към РД „Гранична полиция“ – Бургас към МВР и като такъв има статут на държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Д. е полагал 12-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.  Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Д. е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за периода 31.05.2016г. – 20.12.2018г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.

За да докаже твърдението си за положен извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на Д..

Така за периода 31.05.2016г. – 20.12.2018г. въззиваемият е положил  дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 193.05 часа. Така следва заключение, че за  процесния период на Д. се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1250.92лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава за всяко забавено плащане в размер на 190.42лв. за периода 30.07.2016г. – 30.05.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

При изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В полза на въззиваемия се следват направените разноски за настоящата инстанция, като се съобрази въведеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, считано от 15.05.2020г. Така, определени от съда, дължимите на Д. разноски за настоящата инстанция възлизат на 350лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3193/25.11.2019г. по гр.д. № 4311/2019г. на БРС, в обжалваната част, с която съдът е уважил осъдителните искове на С.И.Д., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, съдебен адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Скрижовски“ № 1, адв.Ив.Иванов, против Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков за заплащане на следните суми: 1250,92 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 193,05 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 350 часа, положен в периода 31.05.2016г. - 20.12.2018г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 31.05.2019г. до окончателното й изплащане; 190,42 лв. -  обезщетение за забава върху общия сбор на всички забавени главници в размер на законната лихва върху тях за периода 30.07.2016г. – 30.05.2019г.; и 299,06 лв. - направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск, както и в частта, с която е осъден въззивникът да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 100 лв. –дължими държавни такси и 150 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, да заплати на С.И.Д., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, съдебен адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Скрижовски“ № 1, адв.Ив.Иванов направените в настоящата инстанция разноски в размер на 350лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

         ЧЛЕНОВЕ: