Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2017 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Средец Наказателен състав
На 14 юни 2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Маринка Маринчева
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 105 по описа за 2017 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.С.Н. против
Наказателно постановление № 127/22.03.2017 г. на Директора на РДГ – гр. Бургас,
с което на жалбоподателя на основание чл. 85 от Закона за лова и опазване на
дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева,
на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три
години и на основание чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 2, раздел І, б. Б, т. 10 от
Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е определено
да заплати в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен обезщетение в
размер на 200 лева.
С жалбата се претендира отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изложен е
довод, че е недопустимо и е в противоречие с чл. 11 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН на
всеки от четиримата пътуващи в процесния автомобил „Нисан Терано” да бъде
наложена санкция и всеки от тях да носи отговорност за превозване на 1 бр. див
заек. Счита се за незаконосъобразно и на четиримата пътуващи в автомобила да се
присъжда обезщетение по 200 лева за 1 бр. заек.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е сътавен Акт №
048684/20.11.2016 г. за установяване на административно нарушение за това, че
на 20.11.2016 г. в Община Средец, Ловно-рибарска дружина – с. Кирово, на
асфалтов път между селата Кирово и Граничар, ловува като превозва с „Нисан
Терано” с рег. № Р4071ВВ – сив, убит дивеч – 1 брой див заек без писмено
разрешително за лов – нарушение по чл. 85, пр. 3 от ЗЛОД. АУАН е подписан от
жалбоподателя с възражение, че пътува в колата на пътя.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното Наказателно постановление, в което е възпроизведено фактическото
описание от акта с изключение на обстоятелството, че дивечът е убит.
Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателя на 27.03.2017 г. с писмо с известие за доставяне. Жалбата е
депозирана на 31.03.2017 г.
Разпитаните по делото свидетели Л.Б. –
актосъставител и Ж.Ж. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на
АУАН, единодушно сочат, че в процесния автомобил е имало четири човека, като местоположението
на жалбоподателя е било на задната седалка зад шофьора.
Служебно известно на съда е, че на
производство в РС – Средец са дела по жалби срещу наказателните постановления,
издадени срещу останалите пътуващи в автомобила. Служебно известнен е още
фактът, че в РУ на МВР – Средец се води ДП № 269 ЗМ – 366/2016 г., прокурорска
преписка № 885/2016 г. на РП Средец, за престъпление по чл. 237, ал. 2 от НК.
Наказателното производство е образувано на същата дата – 20.11.2016 г., когато
е извършена и проверката от служителите на ТП на ДГС – Средец. Наказателното
производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с оглед на
процесния автомобил „Нисан Терано“ с рег. № А4071ВВ, срещу виновното лице за
деяние в землището между с. Кирово и с. Граничар, за това, че е убил дребен
дивеч в забранено време, указано в Закона за лова и опазване на дивеча, като
към момента няма привлечено обвиняемо лице.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана по чл. 85 от ЗЛОД, която разпоредба предвижда
наказание глоба от 200 до 1 000 лева за лице, което взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или
убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов. Съгласно легалното определение на чл. 43, ал. 2 от
ЗЛОД, ловуване е и превозване на намерен,
ранен и убит дивеч.
Съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му административно нарушение. С обжалваното наказателното
постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че превозва 1 бр. заек,
без надлежно издадено разрешително за лов. При положение, че автомобилът, с
който е превозвано животното, не е управляван от жалбоподателя, който се е
возил на задната седалка, по никакъв начин не би могло да се счете, че същият
се явява извършител в превозването му, тъй като същият е присъствал в
автомобила. Т. е. не би могъл да се релевира правен извод за съставомерно
поведение по чл. 85 от ЗЛОД. Според разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за формите на съучастие се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не са предвидени съответни специални норми. Същевременно обаче
по силата на чл. 10 от ЗАНН помагачите при административни нарушения подлежат
на наказание само в случаите, предвидени в съответния закон. За да представлява
административно нарушение дадено деяние, същото следва да е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /чл.6 от ЗАНН/. В ЗЛОД липсва норма, предвиждаща наказване и на помагачите при
извършване на установените с този закон административни нарушения. При това
положение деянието на жалбоподателя не представлява административно нарушение,
тъй като същото не е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Поради това жалбата се явява основателна, а
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй
като на жалбоподателя е наложена санкция за деяние, което не представлява
административно нарушение.
По повод на същото деяние, предмет на
разглеждане в административнонаказателното производство, паралелно е
образувано наказателно производство. Под тъждество на деянието съдът намира, че
се касае за фактическа идентичност и съществено сходство от обективна страна от
гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка, независимо от
квалификацията. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и
провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е
образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието” като водещо основание
при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на
извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с
разпоредбата на чл. 211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно
производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя.
Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е
прерогатив на прокурора, който с оглед на правомощията си решава дали да
започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за
преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните
органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на
административнонаказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил,
че то е престъпно /в този смисъл ТР № 3/22.12.2015 г., постановено по тълк. дело №
3/2015 год. на ОСНК на ВКС/. Наличието на
наказателно производство за същото деяние съставлява абсолютна пречка по чл. 33
от ЗАНН за образуване и развитие на административнонаказателното
производство и обуславя липса на материална компетентност на административнонаказващия
орган, който на практика недопустимо е „иззел” правомощията
на прокурора. Самото образуване на наказателно производство означава, че
компетентният държавен орган е приел наличието на основателно
предположение за извършено престъпление. Преценката, че
деянието разкрива признаците на престъпление остава релевантна и изключва
компетентността на органите на административнонаказателното производство
да го разглеждат. Когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и
админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката
наказателна отговорност поглъща административнонаказателната, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. От това следва, че e нарушен
чл. 33 от ЗАНН при образуването и развитието на административнонаказателно
производство.
По изложените съображения съдът намира,
че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло
на посочените по-горе основания.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
127/22.03.2017 г. на Директора на РДГ – гр. Бургас, с което на Г.С.Н., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 85 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за
срок от три години и на основание чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 2, раздел І, б. Б,
т. 10 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, е
определено да заплати в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен
обезщетение в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: