Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Велико Търново, 07.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10176/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Касаторът Я.Л.Е. ***, с ЕГН **********, чрез ***К.К. *** обжалва
Решение № 208 от 07.05.2019 г. по НАХД № 2381/2018 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0319-000351/12.06.2018
г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Велико Търново, РУ – Полски
Тръмбеш, с което на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № 1з-2539
на МВР е постановено отнемането на 6 контролни точки.
Касаторът счита, че решението е неправилно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във
вр. с чл.63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. В жалбата се твърди, че НП е издадено от некомпетентен
орган. Твърди допуснати съществени нарушения на императивни законови
разпоредби, изразяващи се в непредявяване на съставения АУАН и невръчване на
същия. Счита за недопустимо отказът на нарушителя да подпише акта да се
удостовери с подписа на свидетел, който е и свидетел на установяване на
нарушението. От решението на районния съд не ставало ясно на какво правно
основание валидността на съставения акт е удължавана до 30.11.2018 г.; не
ставало ясно по безспорен и категоричен начин, че не е бил използван
обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобила; не било обсъдено, че
екземпляр от АУАН е връчен след подаден сигнал до тел.112 и депозирана молба; не
ставало ясно на какво основание съдът не кредитира показанията на свидетеля,
който сочи, че МПС не е управлявано от касатора. Изразява несъгласие с мотивите
на решението в частта, в която се твърдяло, че касаторът следва да е запознат
със съответната инструкция за употреба на управляваното МПС, поради
обстоятелството, че не бил собственик на това МПС. Прави искане за отвод на
съдебния състав, постановил обжалвания съдебен акт, поради предубеденост или
заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото. Моли съда да върне делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или да отмени обжалваното решение и НП.
Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР – Полски Тръмбеш, редовно призован не изпраща представител
в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага
мотиви за правилност на оспорваното решение. Намира, че част от възраженията са неотносими към законосъобразността на
наказателното постановление, а останалите се опровергават от доказателствата по
делото. Счита, че съдебното решение е постановено при вярно установена
фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Не са
допуснати нарушения от съда при оценка на доказателствата, като е посочено какво е прието за установено
безспорно, въз основа на кои показания. Изложени са аргументи защо едни от
свидетелските показания са кредитирани, а други не. Обстоятелството, че
свидетел по акта и отказа за получаването му от нарушителя е едно и също лице
не е процесуално нарушение от кръга на съществените, противно на твърдяното в
касационната жалба. Не е налице и некомпетентност
на административнонаказващия орган. Поради това намира, че правилно съдът е
приел, че НП е законосъобразно и решението следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 208 от 07.05.2019 г. по НАХД № 2381/2018
г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0319-000351/12.06.2018 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР - Велико Търново, РУ – Полски Тръмбеш, с което на Я.Л.Е. ***, с ЕГН **********
за нарушение на разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и на
основание Наредба № 1з-2539 на МВР е постановено отнемането на 6 контролни
точки.
В хода на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и
гласни доказателства, от фактическа страна е установено следното: На 20.05.2018 г., около
22.55 ч., в с. Страхилово, на път III - 407 км.+150, в посока на гр. Свищов, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан микра“ с рег. № ***, собственост на И.В.К.. Управляваният от лицето автомобил бил спрян
за проверка от полицейски служители, които имали задача да работят по контрол
на пътното движение.
При проверката полицейските
служители забелязали, че водачът не използва по време на движение
обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила от категория „М1“. Обезопасителният колан
бил прехвърлен през лявато му рамо, като долната закопчаваща част остава зад
него без да го обхване. За така установеното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Я.Л.Е. е съставен от Н.М.Д. /мл. автоконтрольор при РУ – Полски
Тръмбеш/, в присъствието на св. Д.И.В.АУАН
с № 223 и бл. № 903772 от 20.05.2018 г. АУАН бил съставен в присъствито на
нарушителя, който отказал да го подпише. Декларираният отказ бил удостоверен с
подписа на св. Д.В.. АУАН бил връчен на нарушителя на следващия ден - 21.05.2018
г. В съдържанието на
същия не са отразени направени от нарушителя възражения по реда на чл. 42, т. 8
от ЗАНН. При получаването на екземпляр от АУАН, на 21.05.2018 г., Е. написал
върху съдържанието на акта волеизявление, според което „ този свидетел не
присъстваше там“. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения
по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено оспореното пред районния съд
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените
писмени доказателства и показанията на
свидетелите, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП. На
първо място съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички реквизити, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради което при
реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На
второ място съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, като не са представени доказателства за
някои от изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП.
Посочено е, че наложеното наказание е в точно фиксиран от закона вид и размер.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е
изложил подробни мотиви по наведените от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства.
Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд.
Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице и съдържа
реквизитите по чл.42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в
тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на касатора, че са допуснати
съществени нарушения на императивни законови разпоредби, изразяващи се в
непредявяване на съставения АУАН и невръчване на същия. По делото не е спорно, че нарушителелят е отказъл да
подпише съставения АУАН, както и да получи препис от същия, който отказ бил
удостоверен по надлежния ред, установен в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН чрез подписа на
св. Д.В., който е
свидетел при извършване на нарушението и издаване на АУАН. Чл. 43, ал. 2 от ЗАНН не
въвежда ограничение свидетелят по нарушението и по издаване на АУАН, да не може
да изпълни и визираната в тази норма удостоверителна функция. Поради това
удостоверяването на отказа на нарушителя да подпише АУАН с подписа на същия
свидетел, който е и свидетел на извършеното нарушение не представлява нарушение
на процесуалните правила. По делото не е спорно и, че след установения отказ на
нарушителя да подпише АУАН непосредствено след съставянето му, АУАН е връчен на
нарушителя на следващия ден. Връчването на АУАН на деня, следващ съставянето му
по никакъв начин не е ограничило правото на защита на касатора, който не е бил
лишен от възможността да се запознае със съдържанието на акта и да направи възраженията
си по него. Неотносими при обсъждане на въпросите относно допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила са обстоятелствата, че екземпляр от АУАН бил връчен след
подаден сигнал до ЕЕН 112 и депозирана молба от касатора.
Наказателното постановление е
издадено преди
изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН.
Противно
на твърдяното в жалбата, НП е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР - Велико Търново, РУ –
Полски Тръмбеш, който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018г. да издава НП по ЗДвП /л.74/.
Правилен е изводът на ВТРС, че
нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Противно на твърденията в жалбата, въззивният съд
обстойно е коментирал наведените от санкционираното лице възражения, във връзка с което са изложени правилни
правни изводи, поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Обосновано е прието за неоснователно
оплакването, че посоченото нарушение изобщо не е било
извършвано. Безспорно
установено е, че на 20.05.2018 г. в 22:55 часа в с. Страхилово, на път III - 407 км.+150, в посока на гр. Свищов, Я.Л. Е.е управлявал лек автомобил „Нисан микра“ с рег. № ***, собственост на И.В.К., и като водач на МПС не изпълнил
задължението си да използва обезопасителен колан, с който
е оборудван автомобила. По този начин касаторът е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е
осъществил от
обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Установеното прехвърляне на
обезопасителния колан през лявото рамо, като долната закопчаваща част остава
зад водача без да го обхване не отговаря на изискването на закона за използване
на обезопасителен колан, както правилно е приел районния съд. Правилно ВТРС е
обосновал изводите си въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени
материали и от показанията на св. Н.Д. /актосъставител/ и св. Д.В. /свидетел при извършване на
нарушението и издаване на АУАН/, които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН
констатации относно извършеното от касатора нарушение, а именно, че при
движението на лекия автомобил Е. не е използвал обезопасителния колан, с който
е оборудван автомобила, а е бил поставил монтирания в същия предпазен колан,
като е бил преметнал диагоналната част на колана от горната част на лявото му
рамо, към дясната част на кръста, при което хоризонталната част на колана била
закопчана зад тялото му. Правилно районният съд не е кредитирал покзанията на
св. Д.В. в частта, в която сочи, че лекият автомобил не е бил управляван от Е.,
а от св. П.К., тъй като в тази част показанията на този свидетел се опровергават
по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите Н.Д., Е.И.и П.К. –
последните двама пътници в управлявания от касатора автомобил. Правилно съдът е
кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като същите са логични, последователни,
непротиворечиви и взаимно подкрепящи се, а от друга страна в хода на
административнонаказателното производство и съдебното производство Е. не е
представил доказателства, в подкрепа на наведените твърдения, както и такива
оборващи събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В разпоредбата на чл. 137а,
ал. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят допуска
възможност да не се използват обезопасителни колани, а именно: бременните жени;
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния
апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно
техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място; инструкторите – при управление на автомобила с
учебна цел. В случая, както правилно е приел и районният съд, касаторът не попада
в нито едно от тези изключения, а и няма твърдения в този смисъл.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното
за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
Посоченото в жалбата неизяснено обстоятелство относно правното
основание за удължаване валидността на съставения акт до 30.11.2018 г. е
неотносимо към разглежданото административнонаказателно производство, поради
което не следва да се обсъжда.
Искането за отвод на съдебния състав, постановил обжалвания съдебен
акт, поради предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на
делото, е недопустимо пред настоящата инстанция.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208 от 07.05.2019 г. по НАХД № 2381/2018
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.