РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1386 / 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Георги Пасков
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1327 / 2020г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН.
ТД на НАП - Пловдив, с процесуален представител гл.юрк.И.А. обжалва Решение № 286/21.02.2020г., постановено по
АНД № 7874 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 472808-F422852 / 25.10.2019г. на
заместник Директор ТД на НАП-Пловдив за наложено на Л.Й.К.,***, административно
наказание – глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона
за счетоводството /ЗСч./, на основание чл.74 ал.1 с.з.
Решението е обжалвано като неправилно и необосновано.
Поддържа се, че ПРС погрешно е интерпретирал нормата на чл.43 ал.4 ЗАНН, тъй
като тази хипотеза урежда случаите, когато нарушителят е с местоживеене,
различно от мястото, където е съставен актът, поради което възниква
необходимост АУАН да бъде изпратен за връчване. В случая нарушителката е с
местоживеене ***, където е седалището на ТД на НАП – Пловдив и липсва друга
компетентна структура на администрацията, на която да бъде изпратен актът за
връчване. Счита се за произволно поставеното изискване на съда относно
щателното издирване – ТД на НАП – Пловдив е трябвало непременно да се обърне за
съдействие към органите на МВР. Посочено е, че в ЗАНН такова задължение
отсъства, а действията по издирване на нарушителя се преценяват от конкретния
служител. В случая са положени редица усилия на актосъставителя
за осигуряване присъствие на нарушителя за съставяне и връчване на АУАН, като
през цялото време на опити за връзка с нея – К. е била наясно, че се издирва. Поискана
е отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът Л.К. – управител на Симвас
ООД, гр.Пловдив, с пълномощник адв.П.К.. оспорва
касационната жалба. В писмен отговор поддържа, че както е приел ПРС – АУАН е
съставен в нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 ЗАНН и изрична покана до Л.К. за
съставяне на АУАН не е изпращана. Счита се за правилен и извода на съда за
незаконосъобразно спиране на производството, което е довело до нарушаване на
чл.34 ал.3 ЗАНН. Оспорва се твърдението за укриване на К., тъй като тя се е
явила доброволно в ТД на НАП – Пловдив през декември 2019г. за подписване на
друг АУАН и в този момент й е връчен неправомерно съставения акт. В хода на
съдебното дирене са били установени и всички предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, вкл. много ниската обществена опасност на нарушението, предвид вид
дейност на търговското дружество. В ход по същество адв.К..
поддържа нарушение на правилата по ЗАНН – не е предвидено покана да се връчва
на електронен адрес, като в случая Л.К. няма електронен адрес и никога не е
деклариран такъв адрес и на дружеството. Претендирани
са за присъждане разноски по представен списък – 500 лв., за касационната
инстанция, платени в брой при сключване на договор за правна помощ и
съдействие, л.23 ,24.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита
жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Отмененото НП е издадено от заместник Директор на ТД
на НАП – Пловдив. Съгласно чл. 78 ал.1 и ал.2 ЗСч. : „Актовете за
установяване на административни нарушения се съставят от органите на
Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция.;
Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.”.
Административно-наказателната преписка съдържа Заповед № ЗМФ – 610 от
03.07.2018г., издадена от Министъра на финансите, с която са упълномощени
длъжностни лица за издаване на наказателни постановления – наказващи органи, в
обхват – посочените в заповедта норми, сред които чл.74 ЗСч.
Административно-наказателната компетентност посредством цитираната заповед е
доказана – заповедта е издадена от Министъра на финансите и в обхвата на оправомощените за издаване на НП длъжностни лица – е
заместник директор на ТД на НАП, съотв. Законът за
счетоводството, вкл. чл.74.
РС – Пловдив отменил НП с извод за нередовно проведено
административно -наказателното производство : На 22.08.2018г. е изпратена
покана за съставяне на АУАН за установеното нарушение по чл.38 ал.1 т.1 ЗСч.,
която е върната с отбелязване „непотърсена” на 15.10.2018г. и на 12.10.2018г. е
съставен АУАН в отсъствие на жалбоподателя, на основание чл.40 ал.2 ЗАНН. ГФО
за 2017г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към АВп. на 12.09.2018г., което е следвало да бъде направено на
03.07.2018г. и нарушението е установено на 07.08.2018г. – когато НАП е
уведомена от АВп. За връчване на АУАН била изпратена
покана с изх.номер от 26.10.2018г., върната в цялост като „непотърсена” на
11.12.2018г. и било направено посещение на деклариран адрес по чл.8 ДОПК. С
разпореждане от 27.03.2019г. административнонаказателното
производство било спряно на основание чл.43 ал.6 ЗАНН – прието било, че въпреки
извършено „щателно издирване” нарушителят не може да бъде намерен. АУАН е
подписан от жалбоподателката на 14.10.2019г.
2. Правилно ПРС приема, че е осъществен съставът на
вмененото й административно нарушение, тъй като съгл. чл.38 ал.1 т.1 ЗСч. : „Предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците
или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по
смисъла на Търговския
закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;”. Основателно е
посочено, че предприетите от представляващия дружеството действия за заявяване
и представяне на ГФО за 2017г. са след установяване на нарушението и с повече
от 2 месеца закъснение след крайния законоустановен
срок.
Преценката за съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство произтича от
доказателствата в преписката : АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 ЗАНН, поради което образуването на производството е в отсъствие на законосъобразно
съставен акт. Няма данни за спазване разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗАНН и не са
изчерпани всички възможности и действия за намиране на нарушителя преди издаване
на акта за спиране на производството, което е в нарушение на чл.43 ал.6 ЗАНН.
Извършените действия не доказват „щателно издирване” по см. на чл.43 ал.6 ЗАНН,
тъй като при първото посещение липсата на лице за връчване на съобщението може
да се дължи на обективни факти и да не е свързано с преднамерено укриване.
Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН, когато
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в
акта и производството се спира. При липса на дефинирано понятие за „щателно
издирване”, и след като текста на чл.43 ал.6 ЗАНН не е променен в тази си част,
следва да бъде търсено значението на думата самостоятелно /подробен, цял,
пълен/ и в контекста на процедурата по ЗАНН. Спиране на производството е
допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на
нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за
целта усилия, същият не е намерен. Предвид данните по делото – изпращане на
покана с изх.номер от 22.08.2018г., върната в цялост като „непотърсена” на
15.10.2018г., не би могло да се приеме, че конкретното производство е било
надлежно спряно по реда на чл. 43 ал.6 ЗАНН. Отсъства друга информация за
потърсване на лицето за съставяне на АУАН. Посещението на адрес е едно – от
18.02.2019г. – за връчване на АУАН.
За да бъде приложеният способ валиден
/изпращане на поканата с известие за доставяне/, тоест - за да породи правни
последици, е необходимо връчването чрез него да е в съответствие с правилата,
установени за извършване на пощенската услуга – по смисъла на чл. 34 ал. 1 т. 1
от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПУ пощенските
оператори, при осъществяване на дейността, задължително прилагат общи условия
на договора с потребителите, по които становище е дала Комисията за защита на
потребителите и които са съгласувани с Комисията за регулиране на съобщенията.
В тези общи условия, с оглед на чл. 21 ал. 2 ЗПУ, са регламентирани срока и
условията за доставяне на пощенските пратки. Според Общите условия на договора
с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи“ ЕАД / и от другите пощенски оператори вр. с чл.3 ал.1 т.4 ЗПУ/, достъпни на адрес: https://www.bgpost.bg/bg/190 - т. 44, б.
„а“, препоръчаните пощенски пратки, каквато е поканата за съставяне на АУАН, се
доставят лично на получателя на адреса срещу подпис, като за юридическите лица
доставката е на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен
служител. Съгласно б. „б“, когато пратката не може да бъде доставена на адреса
поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската
станция като при неявяване в срок от десет календарни дни се изпраща второ
писмено служебно известие. Съгласно т. 53 пощенските пратки, които не могат да
бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок;
получателите отказват да ги получат; заминали са на неизвестен адрес; непознати
са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не
съществува, се връщат веднага на подателя. При така установения начин на
доставяне на пощенската пратка е безспорно, че отбелязването в известието за
доставяне /обратна разписка/, че пощенската пратка не е потърсена, значи
единствено, че тя не е връчена /Определение № 7134/10.06.2020г., ВАС/. Посоченото
се отнася и за поканата за връчване на АУАН.
Посоченото води до извод за законосъобразност
на касираното решение – покана за съставяне на АУАН не е връчена и НП е
издадено след 6 – месечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Съобразяват се последиците
от прилагане разпоредбата на чл.43 ал.6 ЗАНН, с оглед възприетото в Т.Р.№ 1 от
2015г. на ВАС и ВКС по отношение характера на срокът по чл.34 ЗАНН – давностен, а не преклузивен.
При надлежно извършено спиране на
производството, извършено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
срокът за издаване на наказателното постановление се удължава, но в случая макар
върху АУАН да е отразено спирането на производството с изричен акт на И.Д. Зам.
Директор на ТД на НАП - Пловдив, не са били налице предпоставките за прилагане
на нормата, поради отсъствие на доказателства за щателно издирване на
нарушителя /в тази насока решения по к.а.д. №№ 114/2016г. и 974/2017г. на
състава/.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, при отсъствие
на възражение по чл.63 ал.4 ЗАНН.
Мотивиран с изложеното, Административен
съд-Пловдив, XXIII състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 286 от 21.02.2020г.,
постановено по АНД № 7874 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив.
Осъжда НАП да заплати на Л.Й.К.,***,
ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : /П/
Членове :/П/
/П/