Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 243 28.06.2019г.
град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 278 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал.5
от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на Д.Д.Д. ***, против Заповед №
ЗСП/Д-СТ/211 от 27.03.2019г., издадена от Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0013/
10.04.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл. 13, ал.2
от Закона за социално подпомагане и чл. 28, ал.1
от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
/ППЗСП/, на Д.Д. е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16 от
ППЗСП. С жалбата се иска оспорения акт да бъде отменен, като липсват
конкретни доводи в какво се състои неговата незаконосъобразност. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя, назначен по реда на
чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ, поддържа наличие на предвидените в
разпоредбата на чл.16 от ППЗСП предпоставки по отношение на жалбоподателя,
поради което отказът да му бъде отпусната еднократна помощ за инцидентно
възникналата потребност се явявал постановен при неправилно приложение на
закона.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, в представено по делото писмено становище,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че през
мес.август 2018г. жалбоподателят е получил еднократна помощ по чл.16ППЗСП за
закупуване на очила/стъкла и рамки/ в размер на 375лв., а недоброто
стопанисване на личните вещи /в случая заявено счупване на очилата, без обаче
да са ангажирани доказателства за това/, не представлява инцидентно възникнал
проблем по см. на чл.16 ППЗСП и не може да бъде повод за перманентно отпускане
на еднократна помощ.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят
е подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/211 от 07.04.2018 г., с искане за
отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от
ППЗСП за инцидентно възникнали нужди – за закупуване на очила с
рамки, поради счупване на съществуващите. Към заявлението са приложени рецепта
за очила и проформа фактура за корекционни стъкла и рамка, на обща стойност
418лв. с ДДС.
Въз
основа на подаденото заявление и след извършена социална анкета, на
27.03.2019г. е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на социалния доклад, заявителят Д.Д.Д. е неженен и няма
деца под 18 години, трайно безработен.
От 16.01.2019г. е с ЕР на ТЕЛК – 50% ТНР. За месец февруари 2019г. има
отпусната пенсия в размер на 267,54лв. Живее заедно с майка си г. Д., вдовица,
пенсионерка, с ЕР на ТЕЛК, която получава пенсия в размер на 323,05лв. и му
оказва минимална финансова помощ. Д. е подпомаган продължително време, вкл. и с
целева помощ за отопление по Наредба РД 07 5 от 2008г. за отоплителен сезон
2018/2019г. През месец август 2018г. е получил еднократна помощ по чл.16 от
ППЗСП за закупуване на очила /стъкла и рамки/ в размер на 375,00лв. Отбелязано
е, че още при отпускане на еднократната помощ по чл.16 ППЗСП през 2018г. след
разговор със специалист било установено, че очното заболяване на Д. е нелечимо
и ползването на очила би подобрило минимално зрението му. Сочи се, че
заявителят е отказал категорично да покаже счупените очила с мотива, че били
„на сол“. Направен е извод, че недоброто стопанисване на личните вещи не е
инцидентно възникнал проблем и не може да бъде повод за перманентно отпускане
на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. След преценка на всички обстоятелства от
социален, битов и здравен характер е обосновано становище, че не се следва
предложение за отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от
ППЗСП, тъй като липсва инцидентно възникнал проблем по смисъла на
същата законова разпоредба.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/211 от
27.03.2019г., издадена от Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, на основание чл. 13, ал.2
от ЗСП и чл. 28, ал.1
от ППЗСП, на Д.Д.Д. е отказано отпускането на еднократна социална
помощ по чл. 16 от
ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с обстоятелството, че липсва инцидентно възникнал проблем по смисъла
на чл.16 от ППЗСП, който да предполага предложение на еднократна помощ.
Д.Д.
е обжалвал заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0013/
10.04.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1
и чл. 81, ал.1
от АПК и чл. 13, ал.5
от ЗСП във вр. с чл. 16, ал.1
от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Д.Д. жалба
против Заповед № ЗСП/Д-СТ/211 от 27.03.2019г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Стара Загора. След преценка на
доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на
установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна
регламентация, решаващият административен орган е приел, че не е налице
предпоставката, при наличието на която за заявителя да възникне правото на
еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП, доколкото не се установявало
настъпването на внезапно възникнала потребност, внасяща смут и нарушаваща
нормалния живот на лицето /внезапно заболяване, природно бедствие или
настъпване на битово произшествие като пожар, наводнение, срутване на дом/. В
случая заявителят не е представил документи, доказващи инцидентно възникнали
здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. С
оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната
заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара
Загора, е отказано на Д.Д.Д. отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16, ал.1
от ППЗСП, считано от 01.03.2019г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед №
ЗСП/Д-СТ/211 от 27.03.2019г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта Решение №
24-РД06-0013/ 10.04.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№ ЗСП/Д-СТ/211 от 27.03.2019г. е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните
му правомощия по чл. 13, ал.2
от ЗСП и чл. 28, ал.1
във вр. с чл. 16 от
ППЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК за неговото съдържание. При извършената служебна проверка
съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила,
които да създават вероятност за неистинност на фактите, които административният
орган е приел за установени.
Оспорената
заповед е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби, на
които се основава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал.1
от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като
условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника
за прилагане на този закон
с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика /чл. 12, ал.4
от ЗСП/. В случая жалбоподателят Д.Д.Д. е подал Заявление-декларация
вх. № ЗСП/Д-СТ/211 от 07.03.2019г. с искане за отпускане на еднократна помощ –
т. е за социална помощ по чл. 12, ал.1,
т.3 от ЗСП. По аргумент от разпоредбата на чл. 16, ал.1
от ППЗСП еднократна социална помощ се отпуска за задоволяване на
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности на лицата и семействата, като отпускането на помощта
може да е веднъж годишно. От съдържанието на нормата недвусмислено се
установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са
възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими
обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи
извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната
разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право) за
подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за
преодоляването му, поради липса на собствени средства. В заявление-декларацията
на Д.Д. от 07.03.2019г. заявителят е посочил като фактическо основание за
искането му за отпускане на търсената социална помощ - "за закупуване на
очила с рамки, понеже моите се счупиха“. Следва да се отбележи, че необходимостта
от очила в настоящия случай не е инцидентно възникнала, т.к. очното заболяване
на жалбоподателя е установено в един предшестващ подаване на Заявление-декларация
вх. № ЗСП/Д-СТ/211 от 07.04.2018г. момент. преди през 2018г. да му бъде отпусната
еднократна помощ на основание чл.16, ал.1 от ППЗСП за закупуване на очила.
Съгласно изготвения социален доклад заболяването на Д., сочещо на здравна
нужда, не се повлиява от лечение, като за облекчаване на състоянието се
предписва използване на очила. Такива вече са били осигурени на жалбоподателя
чрез предоставяне през мес.август 2018г. на еднократна социална помощ на
основание чл.16, ал.1 от ППЗСП. След
предписването през 2018г. на очилата като мярка за облекчаване на хроничното
състояние, нуждата вече е постоянна, а не инцидентна и би могла да бъде
задоволена по друг ред. Посоченият от жалбоподателя факт – счупване на очилата,
е събитие с инцидентен характер, но то не е довело до възникване на здравни
нужди по смисъла на чл.16, ал.1 от ППЗСП. Разпоредбата на закона изисква
здравната нужда да е инцидентно възникнала, а в случая тя е съществувала преди
процесното събитие.
Отделно от
изложено е необходимо да се каже, че в случая дори не е установена верността на
твърдението на Д., че очилата са счупени. В тежест на жалбоподателя е да
установи, че са налице условията за издаването на искания акт
/арг.чл.170 АПК/. Видно от отразеното в социалния доклад жалбоподателят
категорично е отказал да покаже на служителите, извършили анкетата, счупените
очила. Наличието на издадена рецепта от лекар и проформа фактура за закупуване
на очила не може да замести необходимостта от безспорното установяване на
факта, че закупените въз основа на отпусната вече еднократна социална помощ
очила, са негодни за ползване. Поради липсата на доказателства в посочения
смисъл твърдението на жалбоподателя
остава недоказано и не може да бъде прието за съществуващо.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че административният орган
обосновано от гл. т на доказателствата и правилно от гл. т на закона е приел,
че по отношение на Д.Д. не е налице сочената в подаденото от лицето
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/211 от 07.03.2019г. инцидентно възникнала
потребност, като материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна
социална помощ по чл. 12, ал.1,
т.3 от ЗСП във вр. чл. 16, ал.1
от ППЗСП. В този смисъл обжалваната Заповед № ЗСП/Д-СТ/391/
02.05.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара
Загора, се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон.
С
оглед на гореизложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава,
при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта
на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.Д.Д. ***, против Заповед
№ ЗСП/Д-СТ/211 от 27.03.2019г., издадена от Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Стара Загора, потвърдена с Решение №
24-РД06-0013/ 10.04.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП.
СЪДИЯ: