№ 84
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260003 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело
№179/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен иска на М. Г. Д.
с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ж.к.“М. 1“, бл.92, вх.А, ап.22, със съдебен
адрес: гр.П., бул.“Ц.Б.О.“№54, лява секция, ет.4, ап.25-чрез адв.С.С., в
качеството й на единствена наследница на починалия на 27.07.2017г. Г.Х.Д. с
ЕГН:**********, за осъждане на Г. Т. СП. от гр.П., бул.“Н.В.“№58, ап.8, да й
заплати сумата от 37570лв., с която неоснователно се е обогатила за нейна
сметка, тъй като, по силата на пълномощно, дадено й от Г.Д., без между тях
да е било налице каквото и да е друго правоотношение, изтеглила на
04.07.2017г. посочената сума от негова банкова сметка, но не му я е предала
до датата на смъртта му, а я е запазила за себе си, като е осъдена да й заплати
сумата от 60лв. – разноски в производството, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
а на адв.М.В. Г. с адрес на кантората: гр.П., ул.“Р.Д.“№68, ет.3, офис 2, на
1
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 1657,10лв. – адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно представителство по
делото на ответницата Г. Т. СП..
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
М. Г. Д., която чрез пълномощника адв.С.С. го обжалва с конкретни доводи за
неправилност, касаещи преценката на събраните доказателства, приетата въз
основа на тях фактическа обстановка и формираните правни изводи, считайки
показанията на св.К. за недостоверни като противоречащи на останалите
гласни и писмени доказателства. Претендира за отмяна на решението и за
уважаване на предявения иск, евентуално до размер на 7750лв., в случай, че
показанията на св.К. бъдат кредитирани. Претендира за присъждане на
разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна Г. Т. СП. е депозирала чрез пълномощника
адв.М.Г. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, касаещи анализ на събраните по делото доказателства.
Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на
възнаграждение за представителството във въззивното производство при
условията на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба ищецът М. Г. Д. твърди да е наследник на Г.Х.Д.,
починал на 27.07.2017г., който приживе имал разкрита банкова сметка в У...,
в която били депозирани част от парите му и достъп до която имал освен
лично той още и неговият пълномощник ответника Г. Т. СП.. Поради
драстичното влошаване на здравословното му състояние, на 02.07.2017г. той
бил хоспитализиран във В.б.-П. към ВМА-С. и почти веднага – около 11,00
часа на 03.07.2017г., бил приведен в отделение ОАИЛ на същата болница,
наричано още „интензивно“, предвид изключително тежкото му състояние,
което продължило до датата на неговата смърт. На 04.07.2017г., докато баща
й бил в тежко състояние в интензивното отделение на болницата, ответницата
изтеглила от банковата му сметка сумата от 37570лв., останала непредадена
нему, предвид състоянието и мястото, в което се е намирал той – в тежко
състояние, често дезориентиран и объркан, в отделение и зала с поддържана
2
асептична среда, където външни лица не могат да влизат, а още по-малко да
внасят нестерилни предмети, каквито представляват паричните купюри.
Ищецът счита, че пълномощното представлява правна възможност за едно
лице да извършва описаните в него действия, но не и да става собственик на
активите, които има право да управлява, поради което и тъй като в активите
на баща й се включва сумата от 37570лв., изтеглена от Г.С. от негово име, но
непредадена му от нея, същата след неговата смърт става част от
наследствената маса, а единствен наследник на същия е именно тя. Въз
основа на тези обстоятелства претендира за заплащане на сумата от 37570лв.,
представляваща спестявания на баща й, изтеглени от ответника С. от
банковата му сметка на 04.07.2017г.
В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд за поправяне на
нередовности на исковата молба, дадени с Разпореждане от 17.07.2020г., за
уточняване на фактическите твърдения относно това дали между ответницата
и бащата на ищцата е бил налице договор за поръчка, по повод на който е
било издадено споменатото пълномощно, или не е било налице никакво
правоотношение, а ответницата се е обогатила неоснователно с процесната
сума, с уточняваща молба вх.79458/05.08.2020г. ищецът е заявила, че между
баща й Г.Д. и ответницата не са били налице правоотношения, по силата
които тя да придобие собствеността върху процесната сума, като същата е
имала пълномощно, с което да оперира с неговите банкови сметки, но
предвид липсата на други правоотношения, изтеглените суми е следвало да
му бъдат предадени, което ответницата не е направила, а е запазила сумата за
себе си и по този начин се е обогатила неоснователно с нейния размер.
С отговора на исковата молба ответникът Г. Т. СП. е признала, че е била
упълномощена от Г.Д. да го представлява пред всички банки в страната, като
й били дадени широки права – да извършва всякакви действия по откриване и
закриване на сметки, теглене и внасяне без ограничения на сумите, да
получава извлечения, да извършва действия на разпореждане със сумите и
други, както и, че на 04.07.2017г. в качеството си на пълномощник изтеглила
в брой от сметка на упълномощителя в У... ЕАД сумата от 37570лв. Оспорила
е твърдението да е задържала тази сума за себе си, заявявайки да му я е
предала в болницата в деня на изтеглянето й и в изпълнение на неговата воля,
която била да я дари на внучката си Г., за която се грижел през всичките
3
години, въпреки влошените отношения с неговата дъщеря. С Г.Д. заживели на
съпружески начала от 2009г. Здравето му не било добро от години. През
2004г. бил претърпял онкологична операция и страдал от инсулинозависим
диабет и неговите усложнения. През годините полагала грижи да поддържа
здравето му, инициирайки чести прегледи и хоспитализации за максимално
адекватни и навременни лекарски намеси. Бил в добро, с оглед множеството
му заболявания, състояние. На 06.07.2017г. бил приведен от Вътрешната
клиника в МБАЛ-П. към ВМА-С. в Клиниката по интензивна терапия на
ВМА-С., където го посещавали дъщеря му и внучката му. Предполага, че
изтеглената от нея и предадена му сума той е дал на внучката си, тъй като
багажа и цялата му медицинска документация от предишни пролежавания
били при него в клиниката, където е оставал насаме с дъщеря си и внучка си.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е определил като
правна квалификация на иска такава по чл.59 от ЗЗД. Въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства е приел ответницата, в чиято
тежест е, да е установила основният спорен доказателствен факт на предаване
на изтеглената от нея сума на Г.Д., кредитирайки показанията на св.К., който
единствен пряко е присъствал на предаването на сумата, като житейски
логични, подкрепящи се от показанията на св.М. и неопровергаващи се от
останалите доказателства досежно правилата за достъп на външни лица до
отделението по реанимация /ОАИЛ/, съхраняването на вещите и ценности на
пациентите и състоянието на Д. през време на престоя му в МБАЛ П. при
ВМА. С оглед приетият за установен факт на предаването на изтеглената от
ответницата сума на упълномощителя, съдът е формирал извод тя да не се е
обогатила с нея.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо като
постановено именно по предявения иск, макар и при неправилно определена
правна квалификация. Предметът на спора се определя от наведените от
ищеца с исковата молба фактически обстоятелства, от които произтича
защитаваното от него субективно материално право, и кореспондиращия на
тях петитум. Обстоятелствата формират основанието на иска, а подвеждането
им под приложимата правна норма съставлява правна квалификация на иска,
чието определяне е в компетентността на съда, без той да е обвързан от
4
дадената от ищеца. В случая още в исковата молба ищецът е изложила
процесната сума да е била изтеглена от ответника въз основа на дадено й за
целта от Г.Д. пълномощно, която сума тя да не му е предала, въпреки, че по
силата на пълномощното има право да управлява активите му, но не и да
става собственик на същите. Тези твърдения са били достатъчни, за да бъде
квалифицирана претенцията като такава по чл.284,ал.2 от ЗЗД, тъй като те
сочат на възлагане от наследодателя Д. на ответника С. по договор за поръчка
извършването на действия по изтегляне на процесната сума от банковата му
сметка, за което я е снабдил с пълномощно да го представлява пред банката
като трето лице, и същата да не е изпълнила задължението си по отчетната
сделка да му предаде получената в изпълнение на поръчката сума, което
имуществено право на вземане на наследодателя е наследимо и преминало
след смъртта му в патримониума на ищеца Д. като негов единствен
наследник. Не е било необходимо съдът да изисква допълнителни уточнения.
Въпреки това, с уточняващата молба не са наведени нови различни от вече
изложените в исковата молба обстоятелства, които да водят до различна
правна квалификация. Напротив, преповторено е, че С. е имала пълномощно,
с което да оперира с банковите сметки на Д., но помежду им не са били
налице правоотношения, по силата на които тя да придобие /а не да изтегли/
изтеглената от нея процесна сума, а е следвало да му я предаде /по отчетната
сделка/. Твърдението, че като не му е предала сумата, а е запазила същата за
себе си, тя се е обогатила неоснователно, не съставлява фактическо
обстоятелство, а дадена от ищеца правна квалификация, която не е
обвързваща за съда. Макар и първоинстанционният съд да е определил за
правна квалификация на иска такава по чл.59 от ЗЗД, той е разгледал по
същество именно релевираните от ищеца обстоятелства, очертаващи
основанието на претенциите му и предмета на спора, както и възраженията на
ответника във връзка с оспорването им, при което се е произнесъл по
предявения иск и решението му е допустимо.
Спорът във въззивното производство касае преценката на
доказателствата и установените посредством тях факти, като, с оглед
оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на фактическите изводи в
обжалваното решение относно състоянието на Г.Д. през време на болничния
му престой, изясняването на което изисква специални знания, каквито не са
били ангажирани в първоинстанционното производство и с оглед указанията
5
по т.3 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, по негово искане е прието заключение на съдебно-
медицинска експертиза от 27.04.2022г. с вещо лице д-р С.С..
Страните не спорят, че на 02.07.2017г. Г.Д. е бил приет на лечение във
вътрешното отделение на МБАЛ П. към ВМА-С., преведен в ОАИЛ на
същото лечебно заведение на 03.07.2017г., преведен на 06.07.2017г. във ВМА-
С., където е починал на 27.07.2017г. и негов единствен наследник е дъщеря
му ищецът М.Д., както и, че на 04.07.2017г. ответникът Г.С., с която той е
живял на съпружески начала, въз основа на дадено й от него пълномощно, е
изтеглила от банковата му сметка в „У...“ЕАД процесната сума от 37570лв.
Спорният и пред настоящата инстанция въпрос е дали така изтеглената
от ответника сума е била предадена на Г.Д.. В доказателствена тежест на
ответника е да установи твърдения от нея факт на предаване на сумата, с
което да е изпълнила задължението си по отчетната сделка. В тази връзка от
нейна страна е ангажиран като свидетел Н. К. – близък приятел на ген.Г.Д. от
около 2000г., според чийто показания, през последните години на Г. често му
се случвало да лежи в болница, като при последното му боледуване през
м.юли.2017г., по молба на неговата приятелка Г. С., отишъл да го види във
В.б.-П. и това било последното им виждане преди да почине. Г. го извикала
точно тогава, защото и тя била там и уредила посещението при Г., тъй като
при него не можело да се влезне лесно. Тя го помолила преди това да я
придружи до една банка, от която трябвало да изтегли пари, за да ги занесе на
Г., но той бил служебно възпрепятстван и не могъл да отиде с нея, а след това
му се обадила и казала, че е взела парите и го чака пред В.б., където се
срещнали. Тръгнал с нея, отишли до някаква врата, звъннали на звънеца,
показала се санитарка, която им дала по една манта и калцуни и ги завела при
Г., като не помни на кой етаж била стаята. В нея имало две легла, но Г. бил
сам, като свидетелят не помни как е изглеждало помещението. Г. бил
отслабнал, но жизнен, имал система на ръката. Г. му казала, че е изтеглила
парите и ги носи, като извадила прозрачна найлонова торбичка, в която
свидетелят видял, че има три пачки по 100лв. с бандероли. Г. я попитал дали
са точни и тя му отговорила, че са точни – 37000 и няколко лева, предала му
ги и той прибрал торбичката с парите в една чанта до леглото му, в която се
събират дрехи. Свидетелят се поинтересувал какво ще прави с толкова пари,
6
при което Г. им споделил, че са предназначени за единствената му внучка Г.,
която обичал и за чиято издръжка се грижел през годините, макар и тя да не
му обръщала внимание и с дъщеря му и с бившата съпруга да не били в добри
отношения. На погребението разбрал от Г., че след като Г. бил преместен за
лечение в С. дъщеря му и внучката му ходили да го видят в болницата.
Касае се за показания на очевидец на предаването на процесната сума от
ответника С. на Г.Д., пряко доказващи релевантния за делото спорен факт.
Противно на оплакванията във въззивната жалба няма основание показанията
на този свидетел да бъдат приети за недостоверни и да не се кредитират.
Обстоятелството, на което акцентира жалбоподателят Д., че, съобразно
спецификата на ОАИЛ като отделение за лежащо болни пациенти в
изключително тежко здравословно състояние, и, че, според постъпилия по
издаденото й съдебно удостоверение отговор вх.№274177/07.05.2021г. на
МБАЛ П. към ВМА С., в отделение „ОАИЛ“ не се допускат външни лица
извън медицинския персонал и не са налични данни за допускане на лицето
Г.С. в това отделение при Г.Д. на 04.07.2017г., само по себе си не опровергава
фактическото осъществяване на посещението от С. и св.К.. Това е така, тъй
като даденият отговор е в контекста на установените вътрешни правила за
допуск в отделението и съществуването на писмени данни за такъв, а не
относно действителното фактическо положение, поради което е било
безпредметно изискването на протокол/правилник за достъп на лица в
„ОАИЛ“ и на справка за броя на даваните разрешения за посещение на Г.Д. и
за имената на лицата, на които е било разрешено да го посетят, искането на
жалбоподателя в която насока е отклонено от въззивният съд. От значение е
дали фактически С. е посещавала Д., включително със св.К., въпреки
утвърдените ограничителни вътрешни правила за достъп на външни лица в
отделението. В тази връзка от показанията на свидетеля д-р М.М., който в
процесния период е бил началник на отделението по „Анестезиология и
реанимация“ към В.б., се установява, че ген.Г.Д. бил популярен в
офицерските среди, като той многократно бил пролежавал във В.б. във връзка
със заболяването му от диабет и влошаване вследствие на него на дейността
на други органи, включително бъбреците, и последният му престой бил през
м.юли.2017г. При всичките му хоспитализации, включително и последната,
Г.С., която тогава била служител на болницата /по юридическото й
обслужване/, била с него. По принцип в отделението по реанимация не било
7
разрешено свиждането, но свидетелят като началник на това отделение
никога не бил отказвал посещение или полагане на грижи от близки на
болните, а и Г.С. разполагала с разрешение от началника на болницата, който
в устен разговор лично го уведомил тя да влиза винаги, когато пожелае. В
такава насока са и показанията на свидетелите Н.К. и Л.Г. – медицински
сестри, според които С. посещавала Д. при последния му болничен престой с
разрешението на началника на отделението. Така депозираните от тримата
свидетели показания по категоричен начин потвърждават посоченият факт,
третиран и в показанията на св.К., относно извършваните от С. посещения на
пребиваващия за лечение в отделението по реанимация Г.Д. въз основа на
изрично устно разрешение. Никой от тримата свидетели не сочи, освен от С.,
Д. да е бил посещаван и от други лица, като св.Г. изрично заявява, че, докато
тя е била на работа, не е виждала други хора да влизат при ген.Д., освен Г..
Като се има предвид, че свидетелите не са осъществявали постоянен пряк
надзор над Д., както и, че С. се е ползвала със специалното, с оглед висшето
му офицерско военно звание, честите негови хоспитализации и
обстоятелството, че самата тя е била служител на болницата, разрешение на
ръководството да го посещава по всяко време, а не инцидентно и по
изключение, тя е била в позиция да издейства допускането и на св.К., както
самият той твърди посещението му да е било уредено от нея. Освен това,
показанията му относно предаването на процесната сума, които, противно на
възраженията на жалбоподателя, не фиксират такава от 30000лв., а цялата
сума от 37570лв., каквато безспорно е изтеглената, чийто размер е бил
потвърден пред него в разговора между Г. и Г., се подкрепят и от тези на
св.М., който в деня на превеждането на Д. в отделението по реанимация
присъствал на разговор, при който той поръчвал на Г. на другия ден да
изтегли пари, които да му донесе, и на нощното дежурство на следващия ден
разбрал от двамата, че парите са изтеглени. Неоснователно в тази връзка
жалбоподателят поддържа, че пациентите в ОАИЛ са практически голи и
извън най-необходимото – чашка за вода, лекарства, четка за зъби и други,
нямат никакъв багаж, а, каквото има, е част от техния багаж в случаите, в
които болните биват транспортирани в друго лечебно заведение, както в
настоящия. Действително, в такава насока са показанията на св.К. и св.Г., но,
според първата, останалият багаж на пациентите, който не се ползва и е
донесен в някаква чанта, си остава до тях или в шкафчето и при
8
транспортиране на пациента в друго лечебно заведение чантата с багажа
тръгва с него, а според втората, участвала при транспортирането на Г.Д. във
ВМА-С., тя е предала няколко чанти с негов багаж, което сочи не, че
пациентите не са разполагали с никакъв багаж, а, че не целият донесен багаж
е бил използваем, и е в унисон с показанията на св.К. до леглото на Д. да е
имало чанта с багаж, в която той поставил торбичката с пари, предадени му
от С.. Позоваването на жалбоподателя на събраните писмени доказателства –
писмо вх.№274100/05.05.2021г. от ВМА-С., според което при постъпването на
Д. на 06.07.2017г. в лечебното заведение личните му вещи са били описани в
разписка за приети вещи и няма данни за приети и съхранявани ценни вещи
за него, не държи сметка, че, според същото писмо, пари, бижута и други
ценности, намиращи се у пациента, се предават на придружаващите го близки
при приемането в болницата или се съхраняват лично от него, а при
постъпване по спешност на пациент с нарушено съзнание и без придружител,
ценностите се описват в отделна разписка и се съхраняват до изписването
или смъртта на пациента в каса със секретно заключване, като в случая Д. е
бил без придружител, но в съзнание, при което и с оглед на тези правила е
било допустимо лично да съхранява предадените му от С. пари, положени в
багажа, с който е бил транспортиран. В такава насока са и показанията на
св.М. и св.К., според които, ако пациентът има ценни вещи те или се предават
на близките или се описват и оставят за съхранение на специално място, но
само ако са видими или той съобщи за тях, доколкото няма практика и не е
редно да се проверява личния багаж, което е позволявало Г.Д. да съхранява в
багажа си парите по време на престоя му в МБАЛ П. към ВМА С. и заедно с
него да бъде транспортиран във ВМА С.. Неоснователно, както в исковата
молба, така и във въззивната жалба, ищецът поддържа Д. да е бил в
изключително тежко здравословно състояние до степен на неадекватност,
което да не му е позволявало да разбира случващото се около него, за да може
да ги получи и съхранява, за да ги предаде на внучката му. Обстоятелството,
че на втория ден след приемането му във В.б. той е бил приведен в ОАИЛ,
което е отделение за тежко болни, само по себе си не обосновава състояние на
неадекватност. Според показанията на св.М., превеждането на Д. в ОАИЛ на
03.07.2017г. се е наложило поради повишаване на показателите, показващи
влошаване на бъбречното състояние вследствие диабета, а превеждането му
на 06.07.2017г. във ВМА-С. се е наложило поради продължаващото
9
влошаване на показателите на бъбречната функция в насока на необходимост
от хемодиализа, като през време на престоя си в отделението по реанимация
той е бил напълно адекватен и контактен и са провели дълъг разговор на
нощното дежурство на свидетеля. Според св.Г., на кратки въпроси Д. давал
едносрични отговори и с него било възможно да се контактува, което сочи, че
е бил контактен, а лаконичността не може да се определи като неадекватност.
Според св.К., с Д. се влизало в контакт, имал моменти на обърканост,
понякога говорел нещо извън това, което се върши и имало моменти, в които
смятал, че не е в болница. Такива данни се съдържат и в част от приложената
медицинска документация. В тази връзка, според приетото във въззивното
производство заключение на СМЕ, изготвено въз основа на представената по
делото медицинска документация и показанията на разпитаните свидетели,
основната диагноза към датата на хоспитализацията на Д. във Вътрешното
отделение на МБАЛ П., ВМА С., е била „застойна сърдечна недостатъчност“,
а анамнезата е била свързана с факта, че в нощта преди приемането му е
престанал да уринира, чувствал силна отпадналост, не можел да се движи
свободно и имал затруднено дишане, като, според констатираното при
приемането му обективно състояние той бил с увредено общо състояние,
ориентиран и адекватен, а записаната основна работна диагноза била
„Хронична бъбречна недостатъчност III степен. Хроничен обострен
тубулоинтерстициален нефрит. Са на простатна жлеза. Състояние след
орхиектомия. Вторична анемия“ с придружаващи заболявания „Захарен
диабет тип 2 на лечение с инсулин. ДС. Артериална хипертония III степен.
ИБС. САП II функционален клас. Пароксизмално предсърдно мъждене.
Застойна сърдечна недостатъчност III функционален клас по НИХА“. Според
експертизата, при така наличните заболявания към момента на
хоспитализацията на 02.07.2017г. Г.Д. е бил адекватен и могъл да разбира и
възприема случващото се около него. Веднага след хоспитализацията била
проведена консултация с хирург, който след преглед отхвърлил остър
хирургичен корем и назначил терапия с Бусколизин и папаверин. Извършен
бил контролен преглед без данни за перитонеално дразнене. Поставен бил
постоянен уретрален катетър. На 03.07.2017г след консултация с д-р М. Д.
бил преведен на лечение в ОАИЛ в увредено състояние, леко сомнолентен
/сънлив/. Експертизата заключава, че на този ден Д. е бил адекватен,
контактен и е разбирал случващото се около него. На 04.07.2017г., според
10
отразеното в медицинската документация, той е бил контактен, адекватен,
афибрилен, добавен е кислород с лицева маска, а през деня е констатирано
присъстващо фибрилацио – медикирано с Кордарон, както и метаболитна
ацидоза, а на вечерната визитация е отразено: Увредено общо състояние.
Контактен. Адекватен.Афибрилен през деня. На моменти дезориентиран.
Дишане и хемодинамика – стабилни, което дава основание на експерта да
заключи, че през този ден Д. е бил адекватен и в състояние да разбира
случващото се около и с него. На 05.07.2017г. е записан сутрешен декурзус
„…Увредено общо състояние. На моменти объркан и дезориентиран…“,
продължаване на медикацията по повод на ритъмното нарушение, а във
вечерния декурзус е записано: „Тежко общо състояние. Контактен, на
моменти объркан. Афибрилен. Активен в леглото…“, физикално-
компресиран, според което състояние, в този ден е бил адекватен, контактен и
е разбирал случващото се около него, а моментната обърканост не му е
пречела да разбира и ръководи постъпките си. На 06.06.2017г. в 06,00 часа е
записано „…Тежко общо състояние. Контактен, но дезориентиран.
Афибрилен…“ и във връзка с повишаване на азотните фракции и
консултации по телефона с ВМА-С. е преведен там за по-нататъшно лечение,
като до превеждането му е бил адекватен, контактен и е разбирал случващото
се около него, а дезориентацията на моменти не го прави негоден да ръководи
и разбира постъпките си. В цялата медицинска документация не са отразени
моменти на безсъзнателно състояние на пациента Г.Д., както и моменти на
неадекватно състояние, което не би му дало възможност да разбира и
ръководи постъпките си, което се потвърждава и в показанията на
свидетелите д-р М. и К.. По делото липсва медицинска документация за
лечението на Д. от 07.07.2017г. до смъртта му на 27.07.2017г., което не
позволява обсъждане на неговото състояние след превеждането му за лечение
във ВМА-С.. Според обясненията на експерта в съдебно заседание на
16.05.2022г., състоянието на Д. не е налагало да бъде лекуван в ОАИЛ на
МБАЛ П. към ВМА С., а превеждането му във ВМА-С. се е наложило поради
наличната хронична бъбречна недостатъчност и повишаване на азотните
стойности, вероятно наложило хемодиализа, каквото отделение във В.б. няма
и тя е недостатъчна като капацитет, като вероятно е повлиял и ранга на
генерал Д. за оказване на повишена грижа. Видно е, според експертизата, че
характера на заболяванията на Г.Д. и състоянието му, с оглед на тях, не са
11
повлияли на възможността му да разбира случващото се около него, както и
да действа съзнателно, бидейки адекватен и контактен. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за пристрастност и необективност на вещото
лице и необоснованост и непълнота на заключението, поради което
въззивният съд не е допуснал поисканата повторна експертиза при липса на
предпоставките по чл.201 от ГПК за назначаване на такава. Данни за
обективни обстоятелства, от които да се изведе извод за пристрастност на
вещото лице при изготвяне на заключението няма, а що се касае до
изявленията му при изслушването относно влиянието на военното звание и
капацитетът на В.б., на които се позовава жалбоподателят, те не се отнасят до
поставените на експертизата въпроси от областта на медицината, изискващи
специални знания, и съдът не основава на тях изводите си. Заключението е
обосновано. Изводите на експерта относно възможността на Д. да възприема
и разбира случващото се около него и да ръководи постъпките си по дати за
времето на престоя му във В.б. П. са обосновани със съдържащите се в
приложената медицинска документация обективни данни за неговите
заболявания, състоянието, в което се е намирал, с оглед на тях, и конкретно
предприетите действия на лечение, както и със събраните гласни
доказателства. Обстоятелството, на което акцентира жалбоподателят, че след
превеждането му във ВМА-С. Г.Д. е починал в това лечебно заведение, не
опровергава изводите на експерта относно неговото състояние през време на
лечението му в МБАЛ-П. към ВМА-С., където е престоял само четири дни и
именно по повод влошаване на показателите на бъбречната функция е бил
преместен, двадесет и един дни след което е починал. Във връзка с
последното следва да се има предвид, че експертизата не е отговорила на
въпросите, касаещи състоянието на Д. за периода от 06.07.2017г., когато е бил
преведен във ВМА-С., до датата на смъртта му на 27.07.2017г., тъй като по
делото липсва медицинска документация за този период. Жалбоподателят Д.
не е изискала прилагането на такава, включително по повод поисканата от нея
повторна експертиза. Освен това, от значение за спора е състоянието на Г.Д.
през време на болничния му престой именно във В.б., когато е безспорно, че
С. е изтеглила процесната сума, и когато, според св.К., я е предала на Д., като
дори и впоследствие състоянието му, което се е влошавало, да е достигнало
до степен на неадекватност, включително към момента, когато е починал,
това не би променило извода, че за релевантния период той е бил в съзнание,
12
адекватен и контактен и е разбирал и ръководел постъпките си.
При така събраните и обсъдени доказателства настоящата инстанция
намира за установено ответникът С. да е изпълнила задължението си по
отчетната сделка, предавайки изтеглената в изпълнение на поръчката сума на
доверителя Д., поради което същата не се дължи на ищеца Д. като негов
наследник и правоприемник. Без правно значение, с оглед основанието, на
което се претендира, е по-нататъшната съдба на тази сума. Обсъденото
обосновава извода за неоснователност на предявения иск, който като такъв
правилно е отхвърлен с обжалваното първоинстанционно решение и същото
следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и на основание чл.38,ал.2 във връзка с
ал.1,т.3, предл.3 от ЗАдв, жалбоподателя С. следва да бъде осъдена да заплати
на адв.М.Г. възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие на въззиваемата Д. за въззивното производство в размер на
1657,10лв., определен, съобразно чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003 от 10.01.2022г., постановено по
гр.дело №179/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от М. Г. Д. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ж.к.“М. 1“, бл.92,
вх.А, ап.22, със съдебен адрес: гр.П., бул.“Ц.Б.О.“№54, лява секция, ет.4,
ап.25-чрез адв.С.С., против Г. Т. СП. с ЕГН:**********, от гр.П.,
бул.“Н.В.“№58, ап.8, иск за заплащане на сумата от 37570лв., като изтеглена с
пълномощно от Г. Т. СП. на 04.07.2017г. от банковата сметка на
наследодателя на М. Г. Д. – Г.Х.Д., починал на 27.07.2017г., в изпълнение на
възложената й от него поръчка и неотчетена.
ОСЪЖДА М. Г. Д. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ж.к.“М. 1“, бл.92,
вх.А, ап.22, да заплати на адв.М.В. Г. с адрес на кантората: гр.П.,
ул.“Р.Д.“№68, ет.3, офис 2, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от
1657,10лв. /хиляда шестстотин петдесет и седем лева и десет стотинки/,
представляваща възнаграждение за осъществената безплатно адвокатска
13
помощ и съдействие на Г. Т. СП. за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14