№ 1550
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 89284/16.11.2021 г., подадена от служебния
защитник на подсъдимия А.Н. Г. – адв. А.В., САК, срещу протоколно определение от
09.11.2021 г., постановено по НОХД № 6892/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 22 – ри състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен
акт. Жалбоподателят поддържа, че не могат да бъдат споделени изводите районния съд за
промяна в адреса на подсъдимия Г., доколкото по делото липсват категорични
доказателства в този смисъл. Изтъква се наличие на данни по делото за трудова
ангажираност на подсъдимото лице, като се твърди съдът да не е положил достатъчни
усилия за призоваването му чрез работодател. Не се подкрепя и приетото от
първоинстанционния съд за невъзможност за осъществяване на редовна процедура по
призоваване на подсъдимия чрез неговата баба, по изложени от съда съображения, че
последната не е отговаряла на позвъняване на известния по делото телефонен номер.
Вземайки предвид констатираното от органите на досъдебното производство обстоятелство,
че Г. е известен на органите на МВР и ДПС – район Люлин, с оглед предходни негови
неправомерни прояви, защитникът счита, че адекватна мярка в конкретния случай е
призоваване на лицето чрез съответното районно управление. При изложените съображения
се прави искане за отмяна на атакуваното определение, алтернативно – за изменение на
МНО от „задържане под стража“ в по – лека такава.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав, след като
се запозна с доводите, изложени в подадената жалба, и с доказателствата по делото, намира
за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 12.06.2019 г., прецизирано с ново постановление от 09.02.2021 г.,
по ДП № ЗМ 3384 ЗМК 1036/2019 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 22104/2019 г. по
описа на Софийска районна прокуратура, А.Н. Г. е привлечен в процесуалното качество на
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
На досъдебно производство спрямо обвиняемото лице не е взета мярка за
неотклонение.
1
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 13.05.2021 г., Софийска
районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия А.Н. Г. обвинение за извършване на
престъпление с правна квалификация чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК.
Към датата на инкриминираното в обвинителния акт деяние лицето е било
непълнолетно.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 6892/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 – ри състав.
С разпореждане на съдията – докладчик от 20.05.2021 г. делото е насрочено за
разглеждане в разпоредително заседание на 15.07.2021 г. За същото подсъдимият Г. е
нередовно призован и не се явява. Съдът е констатирал, че са били направени 2 неуспешни
опита подсъдимият да бъде призован чрез изпращане на призовки до известния му по делото
адрес, находящ се в гр. София, ж. к. ******, като същият не е бил намерен на адреса, макар
по данни на съсед да живее там. Направен е неуспешен опит за призоваване на лицето и чрез
посочен от него мобилен телефонен номер. Предвид нередовната процедура по призоваване
на подсъдимото лице, насроченото за 15.07.2021 г. открито съдебно заседание е било
отложено за 09.11.2021 г., като съдът е разпоредил извършване на всякакви справки с оглед
установяване местонахождението на А.Г. и неговото надлежно призоваване.
Подсъдимият не се е явил и на насроченото за 09.11.2021 г. открито съдебно
заседание. Районният съд е констатирал, че призовката, изпратена на горепосочения адрес в
ж. к. „Люлин“, е върната в нейната цялост. В последната е отбелязано, че адресът е бил
посетен три пъти, но лицето не е било намерено, а на съседите не е известно дали живее на
адреса. Видно от приложени справки за постоянен и настоящ адрес на Г. и неговото
семейство /родители и братя и сестри/, всички те пребивават на известния по делото адрес в
ж. к. „Люлин“. Безуспешно отново са направени опити за призоваване на лицето чрез
посочените от него телефонни номера, както и чрез неговата баба – Р.Г., на телефонен номер
0877 17 37 19. Въз основа на изискани справки от НОИ, е установено, че подсъдимият е
трудово ангажиран в „А.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, Илиянци
№ 119. Направен е опит за призоваване на лицето чрез изпращане на призовка до адреса на
работодателя. Същата е върната в цялост с отбелязване от призовкаря, че адресът е неточен
или непълен, доколкото в ж. к. „Илиянци“ са налице множество улици и не е възможно да се
установи № 119 за коя от тях се касае. Изискана е справка от Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията“, съгласно която А.Г. не се намира в затворите и арестите на страната и в
арестите на територията на ОСИН – гр. София. От писмо вх. № 43867 от 23.08.2021 г. на
МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“ се установява, че в периода 01.01.2011 г. –
17.08.2021 г. същият не е напускал пределите на Република България. От приложени
справки от мобилните оператори „А1 България“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД и
„Виваком“ АД, се установява, че към днешна дата, А.Н. Г. няма активни номера по
сключени потребителски договори и регистрирани предплатени карти с всеки един от тях.
Предвид така констатираното, съставът на СРС, с атакуваното протоколно
определение, е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
подсъдимото лице на основание чл. 66, ал. 1 от НПК. Изложил е съображения, че на А.Н. Г.
е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление съгласно чл. 93, т. 7 от НК,
спрямо него е извършено щателно издирване, но не е намерен, доколкото не живее на своя
постоянен и настоящ адрес, не се установява точният адрес на местоработата му, липсват
данни да се намира в някой от затворите или да се задържа в арестите на територията на
страната, нито да е напуснал пределите на Република България, вследствие на което за второ
поредно съдебно заседание същият е нередовно призован и не се явява пред съда. С
определение от 09.11.2021 г. районният съд е обявил А.Г. за общодържавно издирване с
оглед гарантиране законосъобразното протичане на процеса.
От представените по делото материали се установява, че Г. е с чисто съдебно минало.
На досъдебна фаза на процеса същият не се е отклонявал от воденото срещу него
наказателно производство.
2
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е допустима и редовна,
като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, която има
интерес от неговото обжалване, и в преклузивния за това срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, при
спазване изискванията на процесуалния закон.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК съдържа предпоставките, при които за съда
съществува възможност да утежни процесуалното положение на подсъдимия. Текстът
предвижда, че когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини
или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му
се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка.
Въззивният съдебен състав намира, че към настоящия момент не са налице
предпоставките, послужили като основание за вземане на МНО "задържане под стража"
спрямо подсъдимия А.Н. Г..
Последният е привлечен към наказателна отговорност за извършване на престъпление
по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Същото обуславя
задължителното присъствие на подсъдимото лице в съдебните заседания съгласно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК, а неявяването му без наличието на уважителна
причина или нарушаването на взетата му вече мярка за неотклонение би могло да бъде
санкционирано от съда чрез определяне на мярка за неотклонение или изменение на вече
взета такава в по – тежка. По повдигнатото обвинение, след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, подсъдимият би могъл да получи наказание "Лишаване от свобода".
Настоящата инстанция счита, че контролираният съд не е изчерпил всички
възможности за установяване местонахождението на подсъдимия, респ. за неговото редовно
призоваване по делото.
На първо място, въззивният съд отчита обстоятелството, че подсъдимият А.Г. е
трудово ангажиран към „А.Б.“ ООД съгласно справка за сключени трудови договори от
22.07.2021 г. След служебно извършена справка в Търговски регистър съдът установи, че
адресът на управление на дружеството – работодател се намира в гр. София, бул.
ИЛИЯНЦИ № 119. Видно от върнатата в цялост призовка до това дружество, същата е
изпратена до адрес „кв. Илиянци“ 119. Настоящият състав счита, че е налице противоречие
между служебно констатирания адрес на управление и този, посочен в призовката,
доколкото в последната е посочен квартал, а не булевард „Илиянци“. Последното е
обусловило невъзможност за установяване точния адрес на дружеството – работодател.
Поради това въззивният съдебен състав намира, че не е осъществена надлежно процедурата
по 178, ал. 4 от НПК за призоваване на подсъдимото лице чрез неговия работодател.
На второ място, въззивният съд констатира и друг пропуск при направен от
първостепенния съд опит за призоваване на Г.. Видно от л. 21 /гръб/ от
първоинстанционното дело съдебният секретар е опитал да призове лицето чрез неговата
баба – Р.Г., на тел. номер 0877 17 37 19, на който същата не е отговаряла. От материалите по
делото обаче се установява, че Р.Г. е посочила пред разследващите органи друг мобилен
телефон за връзка, а именно 0878 69 31 77 /л. 7 от ДП/. Поради това според съдебния състав
не може да бъде счетен за надлежно извършен опитът за призоваване на подсъдимия и чрез
неговата баба, за която има данни, че полага грижи за него поради пребиваване на майка му
в чужбина.
Допълнително настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд не е положил
усилия за призоваване на Г. по реда на чл. 178, ал. 2 от НПК – чрез органите на МВР,
предвид наличието на данни по делото, че същият е известен на полицейските органи.
Последното призоваване се ползва с по – висока степен на достоверност, доколкото
службите на МВР разполагат с по – широк обем от компетенции в сравнение със съдебните
служители по чл. 178, ал. 1 от НПК, посредством които да проверят и установят реалната
3
обвързаност на призоваваното лице със съответния адрес. В този смисъл следва да бъде
изтъкнато обстоятелството, че при опити за призоваване на подсъдимия през м. юни и м.
юли 2021 г. са събрани сведения на съседи, че той пребивава на известния по делото адрес.
Предвид изложеното въззивният съдебен състав счита, че първостепенният съд не е
изчерпил всички процесуални възможности за уведомяване на лицето за насрочените
съдебни заседания и незаконосъобразно и преждевременно е влошил неговото процесуално
положение чрез вземане на най – тежката МНО.
При горните съображения, настоящият състав на Софийски градски съд счита, че не
може да бъде направен категоричен извод, че неучастието на подсъдимия в производството
пред СРС е резултат на негово недобросъвестно поведение, а е резултат на недостатъчно
положени усилия от районния съд по събиране на информация относно неговото
местопребиваване и точния адрес на неговия работодател, както и поради неизползване на
предвидената в закона възможност за призоваване на лицето чрез органите на МВР.
Отчитайки, че на досъдебната фаза на процеса подсъдимият не е проявявал
недобросъвестно процесуално поведение, както и обстоятелството, че до момента по
отношение на него не е била взета каквато и да е мярка за неотклонение, въззивният съд
счита, че не са налице визираните в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК предпоставки за
влошаване на процесуалното му положение, а още по-малко – по най- тежкия възможен
начин чрез вземане на МНО „задържане под стража“.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира депозираната частната жалба
за основателна, а атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради
което същото следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.11.2021 г., постановено по НОХД №
6892/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 – ри състав, с
което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК спрямо подсъдимия А.Н. Г. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4