Решение по дело №39157/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10314
Дата: 30 май 2024 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20231110139157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10314
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110139157 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. Н. К. твърди, че дал в заем на ответника Д. З. Р. сумата от 4000 лв. на
21.10.2022 г., чрез превод на сумата по „ИзиПей“, без падеж за връщане на заема и без
лихва. През м.03.2023 г. поискал от ответника да върне заема, но той не го сторил, поради
което ищецът моли съда да осъди ответника за сумата от 4000 лв. по договор за заем от
21.10.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът Д. З. Р. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание
оспорва иска. Твърди, че е получил парите с основание – плащане по неформални договори
за изработка – били плочкаджии и работели по обекти на ищеца, а ответникът следвало с
получените пари да плати на ръка на плочкаджиите, тъй като ищецът в този момент бил в
чужбина.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
По делото не се спори, че на 21.10.2022 г. ищецът е изпратил на ответника по
„Изипей“ сумата от 4000 лв., като в основание за превода е посочил „заем“; не се спори и, че
ответникът е изтеглил тази сума в офис на „Изипей“.
Спорът е на какво основание е получена сумата.
Ищецът твърди, че плащането е по твърдения от него договор за заем. Ответникът
твърди, че плащането представлява възнаграждение по неформални договори за изработка
за лица, които са били ангажирани да лепят плочки по обекти на ищеца, а ответникът
следвало с получените пари да плати на плочкаджиите (ищецът бил в чужбина по това
време).
За разлика от ответника, който може да се задоволи с непълно насрещно доказване на
твърденията си, доказването от страна на ищеца на твърденията му следва да бъде главно и
пълно, а по преценка на съда такова доказване по делото няма. По делото няма
1
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че е сключен договор за заем.
Договорът за заем е реален и неформален. Той се счита сключен, когато въз основа на
постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума или други заместими вещи.
Фактът, че ищецът е наредил паричен превод на сумата с посочено основание „заем“,
като едностранно действие, което изхожда само от ищеца, не доказва устен договор за заем,
а доказва единствено оферта от страна на ищеца за сключване на договор за заем. Фактът, че
ответникът е изтеглил на каса парите може да се приеме за конклудентно приемане на
офертата, ако е установено, че той е знаел основанието, на което са изпратени средствата.
По делото обаче подобен факт не е доказан, нито има данни, че доставчикът на платежни
услуги „Изипей“ има практика да съобщава устно или писмено на получателите на парични
преводи в брой основанието, на което са изпратени средствата.
Напротив, в случая насрещното доказване на ответника е успешно проведено. От
показанията на св. С., Д. и А. (** от Ихтиман, работещи като общи работници), а и на св. С.
(ВиК майстор), се установява, че макар ищецът да е живял и работил както в **, така и в **,
тук в ** бил предприемач, като ангажирал ответника и свидетелите да работят по обекти в
София – да лепят плочки, да зидят, шпакловат и пр., да правят ВиК инсталация (св. С.) и др.
За част от изработеното на свидетелите било платено, за друга част – не, като свидетелите
сочат, че получили парите си не директно от ищеца, а с посредничеството на ответника, тъй
като ищецът бил последните две години в ** и изпратил парите от там на ответника. С
посочените показания на четиримата свидетели, които съдът кредитира като
непротиворечиви и достоверни, се установява, че основанието за превода на процесната
сума не е заем, даден от ищеца на ответника, а плащане по устни договори за изработка.
В даването на заем като процесния (устен договор без падеж и без лихва, на сума в
немалък размер, на лице от ** произход тухларо-зидар, със съмнителна платежоспособност,
без да се твърди приятелство, близост, даже дългогодишно познанство или други особени
обстоятелства, правещи вероятно даването на заем, и без да се твърди, че ищецът е
милионер алтруист, който дава с широки пръсти заеми на много хора) няма житейска
логика.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. К., ЕГН **********, против Д. З. Р., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4000 лева, претендирана
по договор за заем от 21.10.2022 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2