Р
Е Ш Е
Н И Е
№277
гр. Шумен, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в
закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 447 по
описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 5371/ 24.10.2019 год., депозирана от
Г.С.К., с адрес *** против Постановление изх. № 6812/ 11.10.2019 год., постановено
по изп. дело № 2017*0400667 на ЧСИ , рег. № * на КЧСИ, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на предпоставките, предвидени
в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че от налагането на запор върху трудовото му възнаграждение през м.
февруари 2014 г. до налагането на запор върху банковите му сметки, открити в
„ОББ“ АД, банка „ДСК“ и „Уникредит Булбанк“ АД през м. октомври 2016 год. не са
предприемани и извършвани други същински изпълнителни действия, поради което за
релевирания период от 19.02.2014 год. до 17.10.2016 год. е настъпила т. нар.
„перемпция“ – прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Счита,
че депозираната междувременно молба от „Г.К. 67“ ЕООД, което се явява трето за
процеса лице, няма отношение към делото и не прекъсва 2-годишни я срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Навежда твърдение, че без значение се явява и обстоятелството, че
взискателят е поискал преместване на делото при друг ЧСИ, тъй като това
действие не е годно да прекъсне 2-годишния срок, който според него е
преклузивен, а не давностен. Моли съда да отмени атакуваното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят не е депозирал писмено
възражение по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил писмено становище по отношение на
обжалваното постановление. Твърди, че жалбата е просрочена, тъй като за
последното изпълнително действие – опис на движими вещи, извършен на 17.09.2019
год., жалбоподателят е бил надлежно уведомен на 30.09.2019 год. Счита, че
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са настъпили, тъй като на
28.01.2016 год. е депозирана молба за доброволно плащане на дължимите суми от „Г.К.
67“ ЕООД, а на 02.02.2016 год. длъжникът Г.С.К. е уведомен за размера на своето
задължение. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а в
условие на евентуалност да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С оглед разпоредбата на чл. 436, вр.
чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ЧСИ Б.,
че жалбата е просрочена. От материалите по делото е видно, че длъжникът е
депозирал молба за прекратяване на процесното изпълнително дело, поради
настъпила перемпция за периода от 19.02.2014 год. до 17.10.2016 год. ЧСИ е
отказал да прекрати делото като е счел, че не са налице предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отказът е обективиран в атакуваното постановление,
връчено на длъжника чрез неговата дъщеря Г.С.на 22.10.2019 год. (лист 132 ИД).
Длъжникът е депозирал жалбата си на 24.10.2019 год. и съгласно разпоредбата на
чл. 436, ал. 1 от ГПК същата е в срок, тъй като 7-дневния срок за депозирането
й в настоящия случай започва да тече от датата на получаване на съобщението за
постановения отказ.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна по следните съображения:
Изп. дело № 2012*0402457 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № * е образувано по
молба на „Дайнърс клуб България“ АД, със седалище в гр. С., чрез процесуалния
си представител юриск. Н.Л., против Г.С.К.
*** въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.06.2012 г. от РС - Шумен по
ч.гр.д. № 1057/2012г. с предмет парично вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано пълно проучване
на длъжника, налагане на възбрани върху всички имоти собственост на длъжника, налагане
на запори върху движимите вещи на длъжника, върху възнаграждението му за труд,
върху всички дружествени дялове на длъжника и върху банковите му сметки. Изпълнителното дело е образувано с
разпореждане на ЧСИ **от 08.08.2012 год. като със същото разпореждане е наложен
запор върху вземанията на длъжника в качеството му на управител на „Г.К. 67“
ЕООД, върху дружествените му дялове в капитала на дружеството и върху банковите
му сметки, открити при Банка „ДСК“ ЕАД и в „Първа инвестиционна банка“ АД. На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 46801/ 03.10.2012
год., с която е уведомен и за наложените запори, връчена чрез „Г.К. 67“ ЕООД на
05.12.2012 год. при условията на чл. 44, ал. 1, изр. 3 от ГПК (л. 58 ИД).
С молба вх. № 60772/ 18.12.2013 год. взискателят е поискал от ЧСИ да
бъдат извършени справки в КАТ, ЕСГРАОН, Служба по вписванията и да бъде
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, възбрана върху негови
недвижими имоти, запор върху придобито от него по наследство имущество и запор
върху трудовото му възнаграждение при ***Н., ЕИК: . Със съобщение изх. № 08850/
19.02.2014 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С резолюция от 17.07.2014 год. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки
на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.
На 30.11.2015 год. е постъпила молба от „Г.К. 67“ ЕООД, с която моли да
бъде информиран откъде произлиза процесното задължение, във връзка с което е
наложен запор върху дружествен дял в полза на взискателя. Заявява готовност за
доброволно уреждане на спора, в случай, че се установи дължимост на
претендираната парична сума.
С молба вх. № 031387/ 24.06.2016 год. взискателят е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД, в „ОББ“ АД и в „Уникредит
Булбанк“ АД, както и на запор върху дружествените му дялове в „Г.К. 67“ ЕООД
като нов запор е наложен с разпореждане от 17.10.2016 год.
На 23.06.2017 год. е депозирана молба вх. № 034705 от взискателя за
изпращане на изпълнителното дело на ЧСИ , рег. № * на КЧСИ за продължаване на
изпълнението като образуваното изпълнително дело е под № 2017*0400667/
06.10.2017 год.
На 25.09.2017 год. е подадена молба от „Г.К. 67“ ЕООД за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, която е
оставена от ЧСИ С.Я.без разглеждане като подадена от лице, което не е страна по
делото.
До ЧСИ е депозирано възражение вх.
№ 04382/ 12.10.2017 год. от длъжника, в което се твърди, че претендираното
вземане е погасено по давност, а всички последващи изпълнителни действия са
незаконосъобразни. Счита, че е настъпила перемпция, поради което на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело следва да бъде прекратено.
С молба вх. № 04413/ 18.10.2017 год. взискателят е поискал от ЧСИ да
бъдат извършени справки в ЕСГРАОН, НОИ, Регистъра на банковите сметки и сейфове
към БНБ и да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника, запор
върху придобито от него по наследство имущество и запор върху трудовото му
възнаграждение, ако се установи наличието на трудов договор. Извършен е запор
върху банкови сметки на длъжника, а на 02.09.2019 год. е насрочен опис на
движими вещи, проведен на 17.09.2019 год.
След извършения опис длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство, поради настъпила перемпция за периода от 19.02.2014 год. до
17.10.2016 год., по която ЧСИ е
постановил отказ с атакуваното в настоящото производство постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е регламентирано правото
на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на длъжника Г.С.К.
против постановление изх. № 6812/ 11.10.2019 год., постановено по изп. дело №
2017*0400667 на ЧСИ , рег. № * на КЧСИ (с предишен номер № 2012*0402457 по
описа на ЧСИ С.Я.с рег. № *), с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело, поради липса на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР №2/2015 г.
по ТД № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителните действия, годни да прекъснат давността са: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети лице, като изброяването е неизчерпателно. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика
е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти, т.е. актът, с който съдебния изпълнител прекратява изпълнителното производство на
това основание има
декларативен характер. Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
От данните по изпълнителното дело
е видно, че по молба на взискателя вх. № 60772/
18.12.2013 год. на 19.02.2014 год. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. С резолюция от 17.07.2014 год. ЧСИ е наложил запор
върху банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД, като за предприемането на
това изпълнително действие е бил
надлежно сезиран с депозираната от взискателя молба вх. № 29978/ 01.08.2012
год. На 24.06.2016 год. от взискателя е депозирана нова молба вх. № 031387 с
искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника в посочените в
молбата банки като запорът е наложен на 17.10.2016 год.
Началото на 2-годишния срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва
да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, осъществено по
искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото си. Наложила
се е трайната съдебна практика, че всяко искане на взискателя за извършване на
действие, което съставлява елемент от динамичния фактически състав на
предвидения в закона способ, опровергава презумираното му бездействие – такива
са исканията за налагане на запор, възбрана, за извършване на опис и др. Всяко
искане за извършване на валидно същинско изпълнително действие прекъсва
преклузията, независимо, че не е извършено. В настоящия случай между наложения
на 17.07.2014 год. запор върху банковите сметки на длъжника в банка „ДСК“ ЕАД и
депозираната от взискателя на 24.06.2016 год. молба с искане да бъде наложен
запор върху банкови сметки на длъжника не е изтекъл предвидения в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК 2- годишен преклузивен срок, поради което не е настъпила
твърдяната от жалбоподателя „перемпция“.
С оглед тези разяснения, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай с обжалваното постановление съдебният изпълнител правилно е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на
предпоставките, уредени в чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание е
законова последица и санкция за процесуалното бездействие на взискателя,
продължило повече от 2 години. В случая
взискателят не се е дезинтересирал от
изпълнителното производство, както твърди жалбоподателят, а
е демонстрирал активно поведение като от подаването на молба за образуване на
изпълнително дело № 2012*0402457 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № * на 01.08.2012
год. до настоящия момент е сезирал ЧСИ С.Я.и ЧСИ , при когото делото е
изпратено за продължаване на изпълнението, с множество молби, в които е сочил
различни изпълнителни способи, годни да прекъснат преклузията.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5371/ 24.10.2019 год., депозирана от Г.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** против Постановление изх. № 6812/ 11.10.2019 год.,
постановено по изп. дело № 2017*0400667 на ЧСИ , рег. № * на КЧСИ, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.