РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500497 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от ответницата М. Й. Д. чрез пълномощника й
адвокат И.М. от САК, въззивна жалба е решение № 88/23.12.2019 г. по гр.д. № 136/2018 г.
на Районен съд гр.Е., с което е осъдена по предявения срещу нея от И.С. К. , иск, да
премахне прокараната канализационна тръба в дворното място на собствения на втората
недвижим имот в с.Р., Община Е., цялото от 2570 кв.м. , съставляващо част от поземлен
имот № 125 по кадастралния план на селото, за която са отредени три УПИ, в кв.25, с
молба за отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Оплакванията
/доводите/ за неправилност на обжалваното решение се основават на незачетени и/или
несъобразени от районния съд възражения /не се е произнесъл по тях в мотивите си / ,
чието градиво са обстоятелства, годни за краен правен извод , че съществуващата на място
канализационна тръба за отвеждане на отпадни води не създава неудобства, посегателство
или заплаха за обекта на правото на собственост на ищцата: прокарана е преди повече от 20
години в част от земната повърхност, за която съгласно изменение на плана на селото е бил
отреден съсобствен на страните дворишнорегулационен парцел II -127,125, в кв.25 и при
това не е било необходимо издаване на строителни книжа /няма разрешителен режим/
съгласно тогава действалите норми на ЗТСУ и ППЗТСУ , както и учредяване на право на
прокарване; не се е противопоставяла по какъвто и да било начин, знаейки за нея, което е
показател за мълчаливото й съгласие за битуването й с това местоположение и изграждане;
покрита е с бетонова настилка, ползвана от нея за пътека; няма неприятна миризма и реално
не й пречи с нищо да обработва двора си, чиято площ е достатъчно голяма, а заетото място е
незначително малко.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищцата - адвокат П.Т. от САК е подал
1
писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с
доказателствата и материалния закон.
В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват жалбата. Претендират
присъждане на направените по производството разноски.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищцата твърди , че на основание договор за дарение, сключен на 22.07.1996 г. с нейната
баба З. С. Х., оформен с нотариален акт № 158, том 1 , н.д. № 515/ 1996 г. на съдия при
Районен съд Е. и договор за продажба от 20.02.1920 г. , оформен с нотариален акт № 70, рег.
№ 559, н.д. № 178/1920 г. на нотариус в район на действие Е. околийски съд е придобила и
е носител на правото на собственост върху дворно място, представляващо поземлен
имот с пл.№ 125, с площ от 2570 кв.м., заедно с построената в него двуетажна полумасивна
жилищна сграда, находящ се в с.Р., Община Е., за който имот по регулационния план на
селото от 1951 г., изменен през 1994 г. по реда и на основание чл.32, ал.1, т.4 и т.5
ЗТСУ/отм./ с влязла в сила заповед № 50/02.02.1994 г. на кмета на Община Е., са отредени
парцел /сега УПИ/ II-127,125/ предвиден да е съсобствен между нея и ответницата, която
притежава имот пл. №127, но отношенията им по регулация не са уредени / парцел/ сега
УПИ/ № XVI-125 и парцел/ сега УПИ/ XVIII-125, в кв. 25. В резултат на неприложената
дворищна регулация е започната процедура по урегулирането на имота в действителните
му граници съобразно обхвата на правото на собственост и съгласно заповед № РД №
0205-079/11.10.2016 г. на кмета на Община Е. е дадено разрешение да се изработи проект
за изменение на ПУП и бъде обособен в нов самостоятелен УПИ XX-125. През лятото на
2000 г. установила, че ответницата е прокарала през двора й канализационна тръба за
отвеждане на отпадни води от баня и тоалетна, намиращи се в нейния съседен имот с пл.№
127 от запад, преминаваща около 5 метра перпендикулярно спрямо имотната граница с
продължение на север със завой под прав ъгъл още 8 метра към уличната шахта, с която е
свързана чрез бетонна тръба, предназначена за отичане на дъждовните води. Освен че е
прокарана без съгласието й, тръбата върху която е поставена циментова замазка /пътека/, не
се намира на подходяща дълбочина и от нея излиза лоша миризма – обстоятелства,
създаващи й пречки да упражнява свободно ползвателното правомощие от съдържанието на
правото на собственост : в тази му част дворното място не е годно за облагородяване чрез
засяване на култури, направа на беседка и т.н. Предвид това моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответницата да премахне канализационната тръба за нейна
сметка.
Ответницата е оспорила иска с възражения, съвпадащи по смисъл и основание
/обстоятелства/ с оплакванията, изложени в жалбата, с добавяне, че изграждането
/прокарването на тръбата не е в нарушение на никакви нормативни изисквания, защото няма
предвидена минимална дълбочина за селска канализация в поземлен имот частна
собственост, вкопана е на 40 см. под земната повърхност , изолирана е и е включена към
уличната канализация чрез колектор, където е свързана и отходната канализация на
ищцата.
Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд
чрез събраните нарочни писмени документи /нотариални актове, разписни листи,
удостоверения и скици на Община Е., заповед на кмета на Община Е. и др./, изслушаните
свидетелски показания/ на лица в най-близка родствена и съпружеска връзка с ищцата и
ответницата, които нямат съществени противоречия, освен по въпроса дали от тръбата се
разнася лоша миризма/, както и заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-
техническа експертиза са придобивните юридически факти на правото на собственост на
страните върху съседните поземлени имоти с построените в тях долепени жилищни сгради,
2
както и обстоятелствата на прокарването, времето, когато се е случило, начина на
изграждане, дължина, материал, фигуративност и местоположение / идентификация на
канализационната тръба в земното пространство съобразно регулационния / подробния
устройствен план на селото в резултат на изменението му през 1994 г.
Тъй-като въззивният съд изцяло се съгласява с всички /подробно описани/ фактически
констатации, то упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ и е
ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря.
Спорът е за правното значение на част от тези обективни факти /правните им последици/
с оглед стълкновението на гледищата на страните по предявения в приложното поле на
чл.109 ЗС иск за защита на правото на собственост, в смисъл дали запълват или не твърде
/разбираемо/ абстрактно очертаната хипотеза на тази материалноправна норма. Обобщено
въпросът се поставя по следния начин : налице ли е към момента на приключване на
устните състезания юридическо оправдание / основание / да съществува на установеното
място, което ищцата заявява, че е неделима част от поземления й имот, така прокараната от
ответницата канализационна тръба и поставена ли е първата в подчинено положение да я
търпи, независимо от субективното й отношение към този факт?
Отговорът е отрицателен.
Основание като общо понятие на гражданското право е настъпил прост или сложен
юридически факт, оправдаващ, позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ или
отнемащ / според предвидената значимост на своя характер / по силата на изрична законова
правна норма, конституционно и/или законово прогласено или подразбираемо възприето
правно начало, договорна или еднолична свободна воля на правни субекти,
възможността за някакво човешко поведение / действие, бездействие/ с определени
правни последици, реалното му осъществяване или пък задължаващ проява на дадено
човешко поведение.
Неоснователно нарушение на правото на собственост, наречено пречене за упражняването
му / без отнемане на владението/- годно за успешна защита с иск по чл.109 ЗС, ще
съществува тогава, когато дадено лице, което не е негов притежател или е конкурентен
/на друго лице съсобственик/ съпритежател, по някакъв начин с поведение на действие или
бездействие пряко или косвено засяга / смущава правомощието ползване от сложното му
структурно съдържание на неговия притежател или друг съпритежател. Засягането
/преченето/ трябва да не е допустимо с нарочен нормативен акт по смисъла на чл.53 ЗС,
издаден с цел ограничаване на пълната свобода на упражняване на правото на собственост
в името на обществения интерес и да е при начална липса на правомерен юридически факт
, оправдаващ , позволяващ на въпросното лице да го извършва, или макар и такъв
юридически факт да е съществувал, вече не съществува, като тъкмо поради отпадането му
от действителността е породено това засягане.
Засягането /преченето/ може да се изрази във фактическо /реално/ въздействие върху
вещта - обект на правото на собственост, довело до неблагоприятна промяна в състоянието
й, до ограничаване/ стесняване на обема на ползвателната власт на носителя му,
намаляване на ползвателната й стойност, отнемане на възможността за увеличаване на
имуществото, или в поддържане на обективно състояние, което от самото начало създава,
или макар и преди да не е създавало, вече създава неудобства и неблагоприятни /вредни/
последици от посочените, без промяна / накърнение във/ на физическото й битие.
Неудобствата/ пречките трябва да са по-големи от обикновените, т.е. от нормално
търпимите - аргумент от чл.50 ЗС. Макар и разпоредбата да се отнася за действия в
собствен имот, влияещи върху съседен, от нея може да се изведе общ правен принцип за
3
допустимото неблагоприятно посегателство на човешкото поведение или резултат от него
върху чужд или отчасти чужд имот. При възникнал спор относно приложението на
нормата на чл.109 ЗС в отношенията между собственика на имота, върху който е
въздействано по някакъв начин, и лицето , което е въздействало или поддържа това
въздействие, правно логическата очевидност показва, че в тежест на това лице е да установи
/докаже/ , че то се основава на правомерен юридически факт.
В случая ответницата не е установила наличието на такъв.
Най- напред трябва да се каже , че към момента на прокарването на тръбата за
отвеждане на отпадни канални води от построената в поземления имот на ответницата
тоалетна с баня / 1999 г. / за случая/ противно на възражението в отговора на исковата
молба и жалбата/ е действал разрешителен административноправен режим- чл. 159, ал.2
ППЗТСУ/отм./ , и този извод следва от факта, че в населеното място не е имало и няма
изградена улична канализация с такова предназначение / установен и безспорен по делото,
включително и от заключението на вещото лице/. Този режим не е спазен, тъй-като не се
твърди и доказва противното. По логическо съответствие с установения разрешителен
режим, няма и правило, изведено от специален нормативен акт, регулиращ материята на
благоустрояването , което пряко да предоставя право на собственик на съседен недвижим
имот по своя воля и както намери за добре според нуждите си, да отвежда отпадни
канални води по начина, както го е сторила ответницата. Общ/ за различните хипотези /
и основен показател за разрешителна допустимост е преценката за осигурено състояние
на отвеждането , отговарящо на техническите и санитарно- хигиенните изисквания / чл.159,
ал.2, ал.3, чл.210, ал.1 ППТЗТСУ/.
За да бъде свързана с улична дъждоприемна шахта, канализационната тръба е прокарана
на чупка под прав ъгъл / онагледена с приложената към експертното заключение скица/ с
дължина от 14,20 м. през част от земната повърхност, включена в действителните стари и
настоящи / вж. скица № 04-03-228/31.07.2018 г. на Община Е. – л.25 на делото/ имотни
граници на дворното място съобразно обема на правото на собственост на ищцата върху
него , определен още в договора за продажба от 1920 г , по силата на който нейният
прадядо го е придобил от своя баща и общ родоначалник на страните, и се е превърнал в
предмет на разпореждане в нейна полза от баба й съгласно договора за дарение от 1996 г.
Тази част от земната повърхност съгласно предвиденото с дворищнорегулационния план
от 1951 г. е била графически ситуационно включена в отреден само/ при очевидна
фактическа грешка- доказателство за нея е влязлата в сила по реда на обжалването заповед
на кмета на Община Е. от 02.02.1994 г. за изменение на плана на основание чл.32, ал.1, т.4
и т.5 ЗТСУ / за имот пл.№ 127- собствен на ответницата и наследодателите й, парцел II-
127, в кв.25. С влизане в сила на плана, частта от дворното място, принадлежало на
тогавашния непряк наследодател на ищцата, придадено към този парцел / около 600 кв.м./
се счита предмет на придобито върху нея / преобразувано в право на собственост върху
парцела/ от последните/ хронологически последователно във времето / „голо“ право на
собственост- чл. 39, ал.3 ЗПИНМ/отм./ , което обаче така и не се е превърнало в реално ,
т.е. пълноценно по своите правомощия/ владение и ползване /, защото нито тази част е
завзета по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване или завладяването й след
погасяването на вземането за обезщетение на бившия собственик по давност или след
заплащането му / пар.72, пар. 106, пар.108 , пар.109 ППЗПИНМ-отм./, което означава, че
дворищната регулация не е приложена, нито пък се твърди и доказва да е завладяна и
владяна поне 10 години, без оглед на обстоятелствата, посочени в първата хипотеза / за
завземане по законоустановения ред/ за да е мислимо преобразуването на регулационните
линии в имотни граници. Ако всичко това бе се случило , не би се стигнало до изменението
на плана по реда на чл. 32, ал.1, т.4, и т.5 ЗТСУ през 1994 г. . С влизане в сила на заповедта
4
за утвърждаването му са настъпили две правни последици: 1/ автоматично е отпаднало в
тази му част отчуждителното действие, свързано с отреждането на парцел II само за имот
пл.№ 127 / чл.92, ал.2 ППЗТСУ, което означава прекратяване / чл.99 ЗС/ на „голото“ право
на собственост върху мястото, принадлежащо към имот пл.№ 125- собственост на ищцата
, включено в парцелните граници, и възвръщането му в актива на нейното имущество ; 2/
образуване на общ по регулация между страните, парцел , т.е. в режим на съсобственост
при равни идеални части / чл. 28, ал.1, б.“в“, чл.29, ал.2 , чл.30, т.3 , чл.31, ал.1 ЗТСУ/ и
неравно имотно участие в него : 600 кв.м. от имота на ищцата и 380 кв.м. от този на
ответницата. Съсобствеността обаче отново е „гола“, т.е. непълноценна от гледна точка на
създадената от закона непозволеност да се упражняват правомощията владение и ползване
върху съответната част от имота на другия съсобственик , включена в парцела, докато
не бъде изплатено дължимото обезщетение за стойностна ликвидация на неравното им
имотно участие / чл.31, ал.2, аргумент от чл. 114, ал.2, чл.111, ал.1, изр.2-ро и чл.134, ал.2,
ал.3 ЗТСУ, чл.279, ал.2 ППЗТСУ/ или не бъде постигнато някакво конкретно споразумение
между тях по тези въпроси / чл.111, ал.1, изр.2-ро ЗТСУ, чл. 8, ал.1, чл.9 ; чл. 243, чл.232
ЗЗД и т.н./. Тъй-като по делото нито се твърди, нито се доказва да са настъпили
обстоятелства от посочените в предходното изречение , явяващи се условия за завземане, и
следователно – за използване от ответницата на мястото от земната повърхност ,
принадлежащо към имота на ищцата и включено в общия по регулация парцел , по начина
по който е направено: прокарване през него на въпросната канализационна тръба, това
предприето действие, разгледано съвкупно и с оглед неспазения разрешителен режим,
установен с нормата на чл.159, ал.2 ППЗТСУ , е лишено от юридическо оправдание /
основание/, противопоставимо на втората.
Правни доводи за верността на този извод могат да се извлекат и от несъответствието на
действието и трайния му фактически резултат : съединяване/ скрепяване със/ към земната
повърхност на чужда движима вещ, чието използване по предназначение е само в интерес
на ответницата, с възможностите съгласно хипотезите / права и задължения /, уредени с
нормите на чл. 51 ЗС / право на влизане в чужд имот по необходимост когато едно лице
извършва работи в друг недвижим/ собствен или не / имот, или иначе казано – задължение
на собственика на имота, в който трябва да се влезе да даде достъп/, чл.210, ал.1
ППЗТСУ/ право на прокарване през чужди имоти на отклонения от мрежи , проводи ,
канали и други съоръжения, при нужда и когато няма друго техническо решение, учредено
по силата на заповед на кмета на общината , като се държи сметка за сигурността и
санитарно- хигиенните изисквания и не се влошават условията за застрояване и
използване на имотите съгласно действащите разпоредби/ и ако и да не би се взело под
внимание казаното по –горе за последиците от възникването на общ по регулация парцел,
без да е налице приложение на плана в тази му част : тези на чл.32, ал.1, ал.2 и чл.31, ал.1
ЗС / подразбираемо въвеждащи основни начала, че никой съсобственик не може еднолично
да взема решение за използването на общата вещ, без да притежава мнозинство, или дори
да притежава, решението за използването й е такова , с чието изпълнение биха се увредили
интересите на другия съсобственик , както и да прави такива промени в или да си служи по
предназначение с нея, по начин , по който да не му пречи и той да си служи според
правата си /.
Ненастъпването на последиците от възникналия по силата на изменението на плана общ
по регулация парцел , чиято идея/ на последиците/ е да се изпълни с реално и пълноценно
съдържание придобитото от страните „голо“ право на собственост върху същия/ чл.30,
ал.1 ЗС/, се нарича неприлагане на акта на общинската администрация , от който факт
произтича по силата на закона отпадане на отчуждителното му действие и прекратяване на
съсобствеността- пар. 8, ал.1 на ПР на ЗУТ , тъй-като няма твърдения и доказателства за
прилагането му в срока по пар. 6, ал.2 , изтекъл на 01.07.2001г. Следователно ищцата е
5
възвърнала правото си на собственост съобразно действителното положение върху онази
част от нейния поземлен имот/ двор/ , включена в общия по регулация парцел, през която
преминава и настоящем спорната канализационна тръба.
Самият факт на нейното присъствие/ местонахождение, начин на изграждане и използване/
като една чужда, трайно скрепена към земната повърхност движима вещ в обхвата на
материалния обект на правото й на собственост, съпроводен с отрицателната й воля да
продължи да присъства, по определеност пречи на/ смущава пълноценното му
упражняване в най- широк смисъл, защото води до ограничаване/ стесняване на
ползвателната власт върху мястото, където е прокарана и околността му / засяга
правомощието ползване /, която тя може да осъществява по правомерен избор, както и
когато намери за добре.
Да се иска доказване, че съществува реална текуща/ а не хипотетична/ пречка пред ищцата
да го упражнява пълноценно при случаи като разглеждания, би значело недопустимо да се
накърни идеята за закрила на неприкосновеността на това абсолютно вещно право, които
другите субекти са длъжни да зачитат - чл.117, ал.3 КРБ. Никой собственик обаче не е
длъжен да търпи чужда движима вещ в имота си с такъв характер и предназначение ,
откровено годни да му създадат неудобства / безпокойства, по- големи от обикновените,
щом не е подчинен на повеление на закон, административен акт или договор/ най общо
правомерен юридически факт/ да го прави. Неудобствата / безпокойствата, разбира се,
могат да бъдат обяснени с конкретен обстоятелствен език : а/ близостта на тръбата до
къщата/ на 4 метра от юг и на 1,5 метра от изток/ и входа на имота на ищцата и
покриването й с бетонова / циментова настилка/ замазка, ограничава възможността тази
част/ макар и малка/ от поземления имот да бъде обработвана и облагородена по неин
вкус, като например създаване на градинка, поставяне на беседка и т.н.; б/ отвеждането
през нея на отпадни/ мръсни/ води и изхвърлянето им в дъждоприемна улична
канализация/ под тротоара/, поради напълно разбираеми физико- химични закономерности /
разлагане , вятър в различни посоки, атмосферно налагане, плиткост на полагане на тръбата
на мястото на заустването: на 5-10 см. от повърхността и т.н./, логически неминуемо
води до отделяне на неприятна миризма, проявима най вече през топлото време, защото
тръбата е вкарана пряко в отворена откъм имота /на юг/, много по-голяма по диаметър
бетонна тръба, представляваща елемент- отклонение от тази канализация, като на
тротоара, точно до пътната входна дървена врата, се намира една от шахтите й.
Обстоятелството, че ищцата не се е противопоставяла през годините по какъвто и да било
начин, знаейки за канализационната тръба, което според схващането на пълномощника на
ответницата е показател за мълчаливото й съгласие да битува с това й местоположение и
изграждане, е без никаква правна стойност за защитната й кауза срещу предявения иск .
Няма съмнение , че наистина не е имало противопоставяне , даже и след като първата е
видяла на място какво се прави /изявлението й в съдебно заседание на 25.11.2019 г./ , но
това й примирено поведение може да се разглежда единствено като подбудено от желанието
за запазване на добри роднински и съседски отношения, но категорично не й като дадено
или приравнено на дадено съгласие за безсрочна търпимост на това юридически
неправомерно създадено фактическо положение и отнета й възможност да иска някога
премахването му. Без правна стойност е й обстоятелството дали тя е ползвала като пътека
бетонната настилка върху тръбата., нито какъв е повода за предявяване на иска.
По изложените съображения в тежест на ответницата е възникнало задължението да
премахне канализационната тръба от имота на ищцата, т.е. да прекрати неправомерно
създаденото и поддържано състояние с прокарването й в него, тъй-като то е против
свободното и необезпокоявано упражняване на правомощието ползване от обема на
правото на собственост на втората и волята й да бъде преустановено - чл.109 от ЗС.
6
При този изход на спора ответницата дължи на ищцата възстановяване на разноските по
въззивното производство съставени от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева – задължение възникнало на основание чл.78, ал.1 ГПК в резултат на упражнено от
името на втората процесуално право с материалноправно съдържание по същността си.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК Решение № 88/23.12.2019 г. по гр.д. №
136/2018 г. на Районен съд гр.Е.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Й. Д. , с ЕГН: **********, с адрес гр.С., ул.
М. № ..., ет. ..., ап. ... да заплати на И. С. К. – П., с ЕГН: **********, от гр. С., ул. В. № ...,
вх. ..., ет. ..., ап. ... сумата 500/ петстотин/ лева, представляваща направени по
въззивното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7