Р Е Ш Е Н И Е
№
43 04.05.2011 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На пети април
2011 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар:
М.Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ НИКОЛАЙ УРУКОВ
гр.дело
№ 1093
по описа за 2010 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Постъпила е първоначална и уточняваща искова молба
от ищцата В.И.Ч. – И. против Р. и. по о. гр. Стара Загора към М. на о. и н. гр.
София, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение общо в размер на 96 000 лева, представляващо обезщетение по
чл. 1 от ЗОДОВ, подробно описани по суми и периоди в петитума на първоначалната
и уточняващата Исковата молба.
Исковата молба първоначално е била заведена пред
Административния съд гр. Стара Загора като последният с Определението си №
93/25.03.2010 год. по Адм. дело № 16 по описа за 2010 год. на основание чл.
210, ал.2 предл.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл.135 от АПК и чл. 129,
ал.3 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК е разделил производството по Адм.№16/2 010
по описа на АС – Стара Загора по исковете на ищцата с правно основание чл. 225
от КТ, чл. 74, ал.1 от ЗЗДи и чл. 203, ал.1 от АПК във вр. чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ
както следва : Прекратил е производството по Адм.д. № 16/2010 год. по описа на
АС-Стара Загора в частта му по предявения иск по чл. 225 от КТ за обезщетението
в размер на 45000 лева за причинените имуществени вреди от незаконосъобразното
уволнение съгласно заповед 169/19.07.2002 год. но началника на РИО – Стара
Загора, като е изпратил за разглеждане на РС-Стара Загора в частта и по иска с правно основание с чл. 225 от КТ.
Прекратил
е производството по Адм.д. № 16/2010 год. по описа на АС-Стара Загора в частта
му по предявения иск по чл. 225 от КТ /който иск следва да се квалифицира по
чл.45 от ЗЗД и следва да се разгледа по общия гражданско-правен ред/ за
обезщетението в размер на 45000 лева за причинените имуществени вреди,
произходящи от пропуснати ползи и състоящи се в разликата между получаваното от
ищцата преди незаконосъобразното уволнение съгласно заповед 169/19.07.2002 год.
но началника на РИО – Стара Загора трудово възнаграждение и действително
полученото такова възнаграждение да периода от 19.07.2002 год. до завеждането
на иска в съда на 11.01.2010 год., като е изпратил за разглеждане на РС-Стара
Загора в частта по иска с правно основание с чл. 45 от ЗЗД.
Със
съответното Определение под № 17/09.06.2010 год., постановено по гр. дело №
11/2010 год. на ВКС на РБ във връзка с повдигнатия спор за подсъдността на този
обективно съединен иск от РС-Стара Загора, ВКС на РБ на основание чл. 63, ал.1
от ЗЗД , във връзка с чл. 135, ал.4 от АПК е определил, че производството по
исковата молба подадена на 11.01.2010 год. от ищцата Ч. – И. срещу РИО, с която
се претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди за периода юли
2002 до 04.2008 год. в размер на 45 000 лева е подведомствена на
гражданските съдилища. Върнал е делото на СтРС за продължаване на
съдопроизводствените действия и
преценката на родовата подсъдност.
В
тази насока, със съответното определение от датата 14.06.2010 год., РС - Стара
Загора е прекратил производството пред него и е изпратил делото на компетентния
и надлежен съд, а именно ОС - Стара Загора в съответствие с разпоредбата на чл.
144, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като цената на този иск е над 25 000 лева, а именно 45 000 лева.
Същото определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
От
друга страна Адм.съд – Стара Загора съответно е прекратил производството по описа на АС-Стара Загора в
частта му по предявения иск по чл. 74, ал.1 от ЗЗДи за обезщетението в размер
на 40000 лева за причинените неимуществени вреди от и в резултат на
дискриминационно третиране, като е изпратил за разглеждане на настоящия
ОС-Стара Загора в частта и по иска с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЗДи, по
който иск съответно е образувано и гр. дело под № 1051/2010 год. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора.
Същевременно
с това с горепосоченото определение Административен съд гр. Стара Загора е
върнал Исковата молба подадена от ищцата в частта й, с която са предявени
обективно съединените искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ответника за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за 11000 лева поради
неотстраняване на нередовностите и същевременно с това е прекратил
производството по Адм.д. № 16/2010 год. на АС – Стара Загора в тази му част.
Горепосоченото
определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът
счита, че искът в частта му с която е изпратен за разглеждане на настоящия
надлежен и компетентен съд съобразно указанията на ВКС на РБ дадени с Определението
за решаване на спора за подсъдност под №17 от 09.06.2010г. постановено по гр.д.
№ 11/2010 г. по описа на ВКС на РБ, тази искова претенция на ищцата Ч. в
размера на 45000 /четиридесет и пет хиляди/ лева следва да се разгледа по общия
гражданскоправен ред, като се съобрази правната квалификация със заявеното
спорно право, което се субстанцира с изложените фактически обстоятелства и
налага извода за настъпили вреди за непозволено увреждане. В тази връзка не
е налице трудов спор по смисъла на чл. 225 от КТ във вр. с чл. 334, ал.1 т.3 от КТ, защото не се касае до обезщетение, което определено в рамките на шест
месеца и което има за правопроизводящ факт отмяна на уволнението и оставянето
на работника или служителя без работа в рамките на шест месеца. Именно
в тази връзка и с оглед на тази правна квалификация на тази искова претенция на
ищцата Ч. ВКС на РБ е приел, че тъй като спора не е трудов именно поради това
следва да се разглежда от ОС Стара Загора, като първа инстанция и по реда на
общия гражданскоправен ред.
С
писмения отговор на ответника по делото е заявено искането за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на предявения иск и погасяването
му по давност съобразно чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Настоящият съд намира същото
искане за неоснователно, тъй като не е налице трудов спор по смисъла на чл.
225 от КТ във вр. с чл. 334, ал.1 т.3 от КТ, защото не се касае до обезщетение,
което определено в рамките на шест месеца и което има за правопроизводящ факт
отмяна на уволнението и оставянето на работника или служителя без работа в
рамките на шест месеца. В конкретния случай става въпрос за иск по чл.45 и сл.
от ЗЗД за настъпили вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в “пропуснати
ползи”.
Твърди,
че поради липсата на един от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправност на деянието, следва да се приеме, че липсва извършено
непозволен увреждане от ответника по отношение на ищцата.
Освен
това изразява становището, че съда неправилно е квалифицирал спора като такъв
по чл. 45, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, тъй като Регионален инспекторат по образованието
е юридическо лице и отговорността му за непозволено увреждане можела да бъде
ангажирана само и единствено при условията на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата
В.И.Ч.-И., редовно призована за съдебното заседание, явява се лично, заедно с
пълномощника си адв.А.Ж. и заемат становище, че така предявения от тях иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен по
съображенията подробно изложени в писмената защита.
Ответника
по делото Р. И. ПО О. – гр. Стара Загора, към М. НА О. И Н., редовно призован,
явява се пълномощника адв.Г. С. Г. и заема становище, че така предявения от
ищцата иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло
уважен по съображенията подробно изложени в писмената защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата и
доводите на страните и като взе предвид
приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, намери за
установено и доказано по безспорен начин следното:
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ
НА ИСКА :
В
тази насока така заведеният иск и съобразно указанията дадени с
горепосоченото Определение от ВКС на РБ, които са задължителни за
първоинстанционния съд се явява процесуално допустим, своевременно предявен
и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй
като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната
подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно установено по делото е, че ищцата В.И.Ч. –
И. е заемала длъжността “директор” на СОУ “М. Г.” – Стара Загора В ПЕРИОДА
м.11.1994 г. /Трудов договор под № РД-12-17752/21.11.1994 г./ до м.07.2002г.
когато със Заповед под № 169/19.07.2002 г. на началника на РИО на МОН – С. З. Л.
Л. е било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.
188, т.3 КТ във връзка с чл. 187, т.3, 8 и 10 КТ и чл. 190, ал.1, т.4 от КТ с
дисциплинарно наказание “уволнение”. Същата е обжалвала пред съда. С Решение
под № 53/02.04.2003 г. на Районен съд – Стара Загора прекратяването на
трудовото правоотношение със Заповед № 169/19.07.2002 г. на Началника на РИО-
Стара Загора било отменено като незаконосъобразно и ищцата Ч. е била
възстановена на предишната си длъжност – “Директор” на СОУ “М. Г.” – гр. С. З..
В качеството си на втора инстанция Старозагорски окръжен съд със свое Решение
под № 102 от 27.04.2007 г. оставил в сила решението на Старозагорски районен
съд. Видно от приложеното Решение № 1852/24.11.2005 г. на ВКС на РБ е, че
същият е оставил в сила Решение № 229/18.07.2003 г. на Старозагорски окръжен
съд, а по този начин и Решение № 53/02.04.2003 г. на Старозагорски районен съд,
като уволнението на В.И.Ч. – И. е било признато за незаконосъобразно и
следователно е трябвало да бъде възстановена на заеманата длъжност - директор
на СОУ “М. Г.” – гр. Стара Загора. Решението влязло в законна сила на
24.11.2005 год. , видно от приложено Решение № 1852/24.11.2005 г. на ВКС на РБ.
Безспорно е също така, че с Допълнително
споразумение № ЛС-1-65/06.12.2005 г. между РИО – Стара Загора, представляван от
Л. Л. – началник и В.И.Ч. – И. последната
е възстановена на предишната й работа като директор на СОУ “ М. Г.” гр.
Стара Загора, но това било сторено формално, тъй като в същия ден й е била
връчена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по №
ЛС-2-68/06.12.2005 г. на основание чл. 325, т.8 от КТ във връзка с § 9 от
ПЗР на ЗНП и проведен конкурс за длъжността “директор” на СОУ “М. Г.” – гр.
Стара Загора на 21.02.2005 г. Ищцата В.Ч.
е обжалвала и повторното си уволнение. С
Решение № 119/08.12.2006 г. Старозагорски Районен съд е признал повторното й
уволнение за незаконосъобразно и я възстановил на предишната й длъжност
“директор” на СОУ “М. Г.” – гр. Стара Загора, с Решение № 102/20.07.2007г.
съответно на Окръжен съд - гр. Стара
Загора последният е оставил в сила горното решение на първата инстанция. С
Решение № 272/16.04.2008 г. Апелативен съд гр. Пловдив е отменил горепосочените
две решения и е потвърдил заповедта на Началника на РИО на МОН гр. С. З..
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД , всеки
е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. Според чл. 49 от ЗЗД , този които е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тази
връзка съдът счита, че именно ответникът
по делото РИО гр. Стара Загора се явява правния субект, който трябва да заплати
дължимото на ищцата обезщетение съобразно горепосочени две законови разпоредби.
В тази насока съобразно чл. 82, ал.1 от ЗЗД обезщетението обхваща както
претърпяната загуба, така и пропуснатата
полза, доколкото те се явяват пряка и непосредствена последица от
неизпълнението /в конкретния случай вредоносните действия на началника на РИО
гр. С. З. Л. към процесния момент в качеството му именно на длъжностно лице на
което е възложена тази работа./. В
заключение според разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължението от
непозволено увреждане длъжника се смята в забава и без покана. Налага се категоричния извод че искът по
принцип се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът
възприе следното: Видно от показанията
на разпитаните по делото свидетели К. Т. А. и Н. В. Г. действително ищцата е
претърпяла морални болки и страдания във връзка с уволненията от началника на
РИО – гр.С. З. ответника Л.. Според показанията на първата от тях на ищцата два
пъти е било прекратявано трудово правоотношение. От три години била безработна. Преди това
работела към частна гимназия и получавала по 10 лева на седмица. Друга работа
не била работила защото била професионалист. Получавала 100 лева наследствен
пенсия и това и били доходите, мизерствала и дори лекарства не си купувала.
Според показанията на втората свидетелка Г. ищцата е
работила като директор, и два пъти е била съкращавана. Като директор била
назначена за някакви часове и пак съкратена. Спомня си, че съвсем за кратко е
била директор на частна гимназия. Извънредна работа не е работила, нито на
хонорар. Живеела с майка си която била на 85 години и болна и се издържала само
с пенсия от 100 лева отпусната за починалия и съпруг. Държала на работата си но
не можела да се пенсионира дори защото не работела никъде.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза от заключението на която се установява, че след като е взето предвид установеното в
констативно-съобразителната
част, съобразно информацията получена от НАП за процесния период
(Удостоверение за осигуряването на В.И.Ч.-И. с приложена справка изх.№
240191100081416/07,03.2011год.), коригирано за месец януари и февруари
2006година, за които месеци ищцата по делото е възстановила сумата на основание
изпълнителен лист издаден от Апелативен съд - Пловдив по изпълнително дело
№20098650400204 е дадено следното заключение на поставената задача в два варианта,
съобразно периода посочен в исковата молба и периода посочен в уточняваща
искова молба ( вх.№ 23849/21.12.2010год.):
Съобразно Вариант І - за периода 19.07.2002г. до 16.04.2008г.- по първоначалната
искова молба се установява, че възнаграждението, което ищцата по делото би
получила, заемайки длъжността „Директор на СОУ „М. Г." гр.Стара Загора" е 45022,41лв. брутно трудово възнаграждение
- изчислено въз основа па основното месечно възнаграждение, допълнителните възнаграждения
и средства полагащи се за облекло, получавани от директора на училището по
ведомост, като са отчетени различията по
отношение допълнително
възнаграждение за
клас-квалификация и трудов стаж-изчислени,
съобразно индивидуалните.
През същия период ищцата по делото
е получила и осигурена върху 9949,77 лв. - брутно възнаграждение.
Разликата между получаваните
месечни трудови доходи и трудовото възнаграждение за длъжността - Директор на
СОУ „М. Г." за периода 19.07.2002г. до 16.04.2008г. е 35072,64 лв. -
брутна сума (без да са приспаднати осигурителните вноски и данъка върху
доходите), съответно 25 650,05лв - чиста сума за получаване.
1.2. Лихвата за забавено плащане
върху сумата, която би получила ищцата
по делото допълнително при условие, че е изпълнявала длъжността „Директор на
СОУ „М. Г.'"1,
считано от първо число
па месеца следващ месеца, за
който се отнася възнаграждението до датата на исковата молба в съда -11.01.201О
год. е 13 818,09лв.
Общо: чиста сума за получаване +
лихва = 25650,05 + 13 818.09 = 39 468,14лв.
Съобразно Вариант ІІ - за периода 19.07.2002г. до 11.01,2010г, - по
уточняваща искова молба ( вх.№ 23849/21.12.2010 год.) се установява, че възнаграждението,
което ищцата по делото би получила, заемайки длъжността „Директор на СОУ „М. Г."
гр.С. З." е 68702,01лв. брутно трудово възнаграждение - изчислено въз
основа на основното месечно възнаграждение, допълнителните възнаграждения и
средства полагащи се за облекло, получавани от директора на училището по
ведомост, като са отчетени различията по
отношение допълнително
възнаграждение за клас-квалификация и
трудов стаж - изчислени, съобразно индивидуалните.
През същия период ищцата по делото
с получила и осигурена върху 9949,77лв - брутно възнаграждение.
Разликата между получаваните
месечни трудови доходи и трудовото възнаграждение за длъжността - Директор на
СОУ „М. Г." за периода 19.07.2002г. до 11.01.2010 год. с 58752,24 лв. -
брутна сума (без да са приспаднати осигурителните вноски и данъка върху
доходите), съответно 44284,83 лв. - чиста сума за получаване.
Лихвата
за забавено плащане върху сумата, която
би получила ищцата по делото допълнително при условие,
че е изпълнявала длъжността „Директор на
СОУ „М. Г.”,
считано от първо
число на месеца следващ месеца, за който се
отнася възнаграждението до датата на исковата молба
в съда - 11.01.2010 год. с 15717,37лв.
Общо:
чиста сума за получаване + лихва = 44284,83лв. + 15 717,37 =
60 002,20 лв.
Съдът счита, че следва да уважи
така предявения иск от ищцата против ответника по делото, съобразно вариант
ІІ от заключението на Съдебно-икономическата експертиза, тъй като такъв се
явява петитума на коригиращата, допълваща и уточняваща искова молба
подадена от ищцата съобразно първоначално разглеждащия тази молба съд –п
Административен съд гр. Стара Загора. Последният съд е оставел без движение
първоначалната искова молба на ищцата и същата в тази насока е депозирала нова
такава, на листи 79-83 от Адм.дело № 16/2010 г. поради което същата допълваща и
уточняваща искова молба е била приета за разглеждане по това дело и е било
постановено горепосочено определени 93 от 25.03.2010 г. по Адм.д. № 16/2010 г.
на Административен съд гр. Стара Загора.
Съдът счита, че въпреки, че в
заключението на вещото лице са изчислени съответните лихви за периода на
забавата до завеждане на делото в съда на 11.01.2010 г., то лихви не следва да
бъдат присъдени поради обстоятелството, че същите лихви не са поискани, нито с
първоначалната нито с уточняващата и допълваща искова молба и поради това , че
съдът не може да се произнесе извън петитума на исковата молба и извън това
което е поискано от страните по делото. /Петитумът на уточняващата и допълваща
искова молба касаеща настоящия иск и дело е на лист 82 от Адм.д. № 16/2010 г.на
Административен съд гр. Стара Загора/. Не е налице и заявено от страна на
ищцата искане за увеличение или евентуално изменение на иска.
С оглед на гореизложеното, събраните по делото
доказателства и с оглед на ВАРИАНТ ІІ от
заключението на Съдебно-икономическата експертиза, както и съобразно
справедливостта съдът счита, че този иск следва да бъде уважен до размера на 44284,83
лева /четиридесети четири хиляди двеста осемдесет и четири лева и 83 ст./,
представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, произходящи от
пропуснати ползи и състоящи се в разликата между получаваното от ищцата преди
незаконосъобразното уволнение съгласно заповед 169/19.07.2002 год. но началника
на РИО – Стара Загора трудово възнаграждение и действително полученото такова възнаграждение
за периода от 19.07.2002 год. до завеждането на иска в съда на 11.01.2010 год.,,
като в останалата му част до претендираните 45000 /четиридесет и пет хиляди/ лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан в тази му част.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените от последната разноски по
делото съобразно уважената част от иска,
в размер на 166,60 лева като общата част на разноските направени от
ищцата по делото възлиза на 170 лева,представляващи изплатено възнаграждение на
вещото лице от Съдебно-икономическата експертиза. От друга страна на ищцата
следва да бъде присъдено и възнаграждение за един адвокат, но тъй като съдът
намира, че такива разноски не са направени и, че не са налице доказателства в
тази насока /по делото е представено само пълномощно на пълномощника на ищцата
адв.А.Ц.Ж. без договор за правна помощ и съответно без доказателства за
изплатено възнаграждение на този адвокат/, то последното не следва да бъде
присъждано.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 10
/десет и десет/лева, като общата сума на разноските направени от ответника
възлиза на 500 лева представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Г. С.
Г. от АК-Стара Загора.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на
основание чл. 45, ал.1 и ал.2 и чл.49 от ЗЗД.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р. И. ПО О. – гр. С. З., към М. НА О. И Н., да заплати
на ИЩЦАТА В.И.Ч. – И. , ЕГН ********** ***
сумата в размер на 44 284,83 лева /четиридесет
и четири хиляди двеста осемдесет и четири лева и 83 ст./, представляващи обезщетение
за причинените й имуществени вреди, произходящи от пропуснати ползи и състоящи
се в разликата между получаваното от ищцата преди незаконосъобразното уволнение
съгласно заповед 169/19.07.2002 год. но началника на РИО – Стара Загора трудово
възнаграждение и действително полученото такова възнаграждение за периода от
19.07.2002 год. до завеждането на иска в съда на 11.01.2010 год., както и
сумата от 166,60 лева /сто шестдесет и шест лева и 60 стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на общо претендираните
45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан
в тази му част.
ОСЪЖДА ищцата В.И.Ч. – И., ЕГН ********** *** да заплати на
ответника Р. И. ПО О. – гр. Стара Загора, към М. НА О. И Н., направените по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 10 /десет/ лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат, съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен
срок, от датата на връчването му на всяка от страните, чрез Окръжен съд гр.
Стара Загора пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :