Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 08.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 562 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000478
от 17.04.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Д.С.Х.
***, административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во
от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят Х., който чрез процесуалния си представител адвокат Г.В.
*** го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния и материален
закон. Сочи, че преди издаването на постановлението на прокурора, с което е
било отказано образуването на наказателно производство, административнонаказателното
такова е било прекратено при условията на чл.33, ал.2 от ЗАНН и не се
възобновява. Счита, че правомощието на прокурора да изпрати преписката на
наказващия орган задължава последния да образува ново административнонаказателно
производство със съставянето на нов АУАН, респективно ново наказателно
постановление. С оглед на тази теза намира, че процесното НП не е надлежно
издадено и като такова следва да бъде отменено.
По-нататък в жалбата са развити
подробни доводи обосноваващи наличието на допуснато съществено процесуално
нарушение, в частност на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Изтъква, че
посочената като нарушена норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП има бланкетен
характер и не съдържа състав на нарушение, поради което липсва надлежно дадена
правна квалификация на нарушението. Подробно са изложени и аргументи оспорващи
обосноваността на НП относно субективната страна на нарушението, като счита, че
на жалбоподателя не може да се вмени във вина извършването му, тъй като не е
знаел, че има вероятност процедурата по регистрация на автомобила да е нарушена
и нередовна.
Алтернативно в жалбата са
развити и доводи за маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН, като отново акцентира на липсата на виновно
поведение от страна на жалбоподателя и наличието на добросъвестност у него, тъй
като още на следващия ден след като бил спрян за проверка от служителите на ПП
е предприел действия по отстраняване на възникналия проблем. Така на практика
още преди издаването на процесното НП неправомерните последици от деянието са
били заличени, а и същите са се отличавали с явна незначителност от гледна
точка на кръга засегнати обществени отношения.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят Х. не се явява. Не се явяват и упълномощените от него
процесуални представители адвокатите Г.В. ***.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите Й.В.Й. и В.П.Р., както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 25.02.2019 г., около 12:00
часа жалбоподателят Д.Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „Н.” с
рег. № *******по първокласен път І-4, с посока на движение гр.София. На км
65+700, в землището на с.Малиново, област Ловеч бил спрян за проверка от
свидетелите Й.Й. и В.Р. – служители съответно на Пътна полиция при ОДМВР Ловеч
и на РУ на МВР Ловеч. При проверката, от намиращото се в служебния автомобил
електронно устройство (таблет) свидетелите
установили, че управлявания от жалбоподателя Х. автомобил бил с прекратена
регистрация. Поради това свидетелят Й. съставил на Д.Х. АУАН с бланков № 984788
/л.32/ за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като свидетел
очевидец по акта се подписал В.Р.. Жалбоподателят Х. подписал акта и получил
препис от него. В графата за възражения посочил, че не е знаел, че автомобилът
му е свален от регистрация след рефинансиране на лизинга. В подобен смисъл Х.
депозирал и писмения сведения /л.29/.
От справката по история на ПС с
рег.номер *******/л.24/ става ясно, че Д.Х. е придобил собствеността върху
лекия автомобил, като договора за покупко-продажба е бил регистриран в сектор
ПП Варна със заявление подадено по електронен път от нотариуса изповядал
сделката на 02.08.2018 г., а на 23.11.2018 г. регистрацията на автомобила е
била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. На 26.02.2019 г., т.е. на
следващия ден след описаната по-горе проверка от служителите на ПП Ловеч,
регистрацията на автомобила е била възстановена.
Видно от писмо рег.№
906000-2037/13.03.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция” – гр.Ловеч, така
съставения АУАН, ведно с цялата административнонаказателна преписка били изпратени на
Района прокуратура гр.Ловеч, с оглед съдържащи се данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
С постановление № 558/19 г. от 15.03.2019
г. /л.14-15/ прокурор при РП Ловеч е отказал да образува досъдебно производство
по случая с мотиви, че деянието не покрива обективните признаци на
престъплението по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, приел е, че същото
съставлява административно нарушение и е изпратил материалите на началник
сектор «Пътна полиция» като компетентен за това орган.
От така изложената фактическа
обстановка и събраните по прокурорската преписка доказателства, наказващият
орган приел, че на 25.02.2019 г., около 12:00 часа на ПП І-4, при км 65+700, с
посока на движение към гр.София, жалбоподателят Х. е управлявал собствения си
лек автомобил «Н.» с рег.№ *******който бил прекратена регистрация и с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на Д.Х. глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. В обстоятелствената част
на наказателното постановление наказващият орган посочил и постановление №
558/15.03.2019 г. на Района прокуратура гр.Ловеч, с което е било отказано
образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и
е изпратено на началник сектор ПП по компетентност.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.36-37/.
Съдът не споделя твърденията
наведени с жалбата относно това, че след постановлението на прокурора е
следвало да се образува административнонаказателно
производство със съставянето на нов АУАН. Такъв вече е имало съставен - АУАН с
бланков № 984788 от 25.02.2019 г., който обаче с писмо рег.№ 906000-2037 от
13.03.2019 г. /л.21/ е бил изпратен от наказващия орган на Районна прокуратура
гр.Ловеч, тъй като е било преценено, че в административнонаказателната преписка
се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер. Липсва обаче
мотивирана резолюция от наказващия орган за прекратяване на административнонаказателното
производство. В нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН не е указано с какъв акт следва
да бъде постановено прекратяването, но по аналогия с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН това може да стане с резолюция от страна на наказващия орган. Но
независимо какво ще е наименованието на акта, с който се прекратява административнонаказателното производство, то той следва да
е изрично постановен и обективиран. Не може да се
приеме за мълчаливо прогласен или постановен чрез писмото, с което преписката е
изпратена на прокурора, каквото е и цитираното по-горе.
Ето защо, съдът приема, че в
разглежданият случай административнонаказателното
производство срещу Д.Х., започнало със съставянето на АУАН № 984788/25.02.2019
г. не е било прекратено, дори и след като преписката е била изпратена на РП
Ловеч. Още повече, че прокурорът е отказал да образува досъдебно производство.
Друг би бил въпросът, ако е било образувано досъдебно производство и прокурорът
го е прекратил на някое от основанията по чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. При едно
такова развитие с основание би подлежало на обсъждане приложението на правилото
ne bis in idem, но не такъв е обсъждания тук
случай. Процесното наказателно постановление е било
издадено по висящ административнонаказателен процес и
не е било необходимо след постановлението за отказ на прокурора да се съставя
нов АУАН за същото нарушение.
Така развилото се административнонаказателно производство обаче е довело до допускането
на съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното
постановление, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено
при липсата на посочен задължителен реквизит, а именно : датата и номера на
акта въз основа на който се издава, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя – чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП е
посочено, че
с постановление № 558/15.03.2019 г. Района прокуратура гр.Ловеч е отказала да
образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и го е
изпратила на началник сектор «Пътна полиция» по компетентност, но не е ясно
това ли наказващият орган счита за основанието за издаване на наказателното
постановление, т.е. при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН ли е издадено или
въпросното прокурорско постановление е отразено като част от обстоятелствата
при извършване на нарушението, или доказателствата, които го потвърждават по
смисъла на т.5 на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, с
административнонаказателната преписка е ангажиран като доказателство по делото
от въззиваемата страна АУАН № 984788/25.02.2019 г., в каквато връзка показания дават и свидетелите Й. и Р..
Този АУАН и проверката въз основа на която е бил съставен е бил изпратен на РП
Ловеч, тъй като наказващия орган е счел, че са налице данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Но с цитираното в НП постановление на
прокурора № 558/15.03.2019 г. е било отказано образуването на досъдебно
производство, тъй като прокурорът е приел, че не е налице извършено от
обективна и субективна страна престъпление от общ характер. В този АУАН са
описани обстоятелства, които до голяма степен са идентични с тези посочени в
обжалваното НП. В тази връзка, следва да се има предвид, че постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство и постановлението за прекратяване
на наказателното производство не са идентични по съдържание и последици, и
съответно имат различно действие спрямо законосъобразното ангажиране
впоследствие на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Двете са две различни правомощия
и действия на прокурора – чл.213, съответно чл.243, ал.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от
това правило е предвидено в ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче,
лицето срещу когото е образувано административнонаказателно
производство следва да е в известност, че срещу него е инициирано такова, тъй
като от този момент за него възникват и редица процесуални способи за защита.
Затова и законът е предвидил актът да бъде съставен в негово присъствие, като
изрично са посочени случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗАНН), както и да му бъде връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и
изискването да бъде посочен акта, въз основа на който се издава наказателното
постановление е залегнало като задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН. Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление
привлеченото към отговорност лице да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно производство. В този смисъл,
въпреки, че в разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1 не е изрично посочено
постановление на прокурора, то под използвания термин „…акта, въз основа на
който се издава…” следва да са разбира и съответно посочен, и акта на прокурора
или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган,
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Следва да се има предвид обаче,
че разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН визира прекратено наказателно производство, а в обсъждания случай е налице
отказ да бъде образувано такова. Това обстоятелство, съобразено с наличието на
висящо административнонаказателно производство,
започнало със съставянето на АУАН №
984788/25.02.2019 г. и за което няма данни да е било прекратено от
наказващия орган по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН води до извода, че при
издаването на обжалваното НП, в уводната му част е следвало да бъде посочен
актът въз основа на който се издава. Такова посочване липсва, поради което
наказателното постановление е било издадено в нарушение на императивно
вменените изисквания за съдържанието на същото, в частност в нарушение на
нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Декларативното отразяване в
обстоятелствената му част, че в правната действителност е налице постановление
№ 558/15.03.2019 г. на прокурор при РП Ловеч не може да се приеме като
изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Още повече, че както се
посочи и по-горе, това е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, т.е. не е от актовете визирани в нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и
в този смисъл не може да е основание за издаване на наказателно постановление.
Фактът, че в постановлението за отказ прокурорът е посочил, че деянието
съставлява административно нарушение по ЗДвП не обвързва и не задължава
наказващия орган, съответно не го лишава от самостоятелна преценка и от
задълженията по чл.52-54 от ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
намира, че при издаването на процесното НП е било допуснато съществено
процесуално нарушение, с което е било накърнено правото на защита на
жалбоподателя Д.Х., поради което постановлението следва да бъде отменено на
формално основание, без да се обсъждат доводите по същество на случая и тези за
маловажност на нарушението, тъй като наличието му препятства и преценката
правилно ли е бил приложен материалния закон.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000478 от 17.04.2019 г. на Началник
на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на Д.С.Х. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :