Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….07.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Христина Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 20 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СОЛИД
МОНТАЖИ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл. 189, партер, чрез пълномощник адв.Х.Р.,
срещу Решение № 4876 от 13.11.2019г., постановено по гр.д.№ 1471/2019г. по
описа на ВРС, 40-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника „Солид Монтажи” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Чайка" бл. 189, партер, искове с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за осъждането
на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Блян“ № 2,
да заплати на ищеца сумата от 1602 лева с ДДС, представляваща
остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за
изработка и монтаж на два броя стъклени врати, за който е издадена проформа
фактура № 20/01.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.01.2019г. до
окончателното погасяване на задължението и 299,64 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата начислено за
периода 02.03.2018г. - 01.01.2019г. вкл.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Жалбоподателят изтъква, че в изпълнение на поръчка
на 27.02.2017 година „Солид Монтажи" ООД е монтирало доставените врати и
същите са приети от представител на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Извършено е и
обучение на техническия персонал на хотела за ползване на вратите. Рекламации
от „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД за извършената работа не е имало. Сочи се, че
въпреки тези действия не е извършил
плащане по проформа фактура № 20 от 01.03.2017 г. за окончателно плащане на
извършената работа. Според въззивника с отговора на исковата молба,
„ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД потвърждава безспорно доставката и монтажа на
автоматичните врати. Изтъква се, че съдът не се е съобразил, че по фактурата,
въпреки че са извършени плащания, е останала сума за плащане в размер от 1
602.00 лева за извършения монтаж.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените разноски в
двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
не представя писмен отговор.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена са в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред Районен съд Варна след служебно
изпращане от ВОС, съгласно Определение № 376 от 31.01.2019г. по т.д. №
1924/2018г., на преписката ищецът „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД ЕИК ********* е заявил за разглеждане осъдителен иск,
поправен с молба вх. № 19185/14.03.2019г., с който настоява ответникът „ТЕМАКС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* да
му заплати дължима сума за монтаж на автоматични врати, съгласно проформа
фактура №20 от 01.03.2017г. в размер на 1 602 лева с ДДС; сумата от 299.64
лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от
02.03.2018г. до 02.01.2019г., както и законна лихва върху главното вземане,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
задължението.
В уточнителната молба с вх. №
19185/14.03.2019г., ищецът твърди, че
между страните била осъществена комуникация по електронен път на 25.10.2016г.,
25.11.2016г. и на 27.11.2016г., в хода на която
„СОЛИД МОНТАЖИ” ООД изпратило на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ЕИК ********* оферта за
доставка и монтаж на входно пространство с две автоматични сгъваеми врати за
обект хотел „Голдън Тюлип“ гр.Варна. Твърди се, че бил предложен и изпратен по
ел. път и договор за доставка и монтаж на автоматични врати DK 16003 и Приложение 1, в което подробни били
описани техническите данни на вратите, стъклените стени и монтажа, като общата
стойност на договора бил 26 702 лева без ДДС. Конкретно цената на монтажа
е 1335 лева без ДДС, или 1602 лева с ДДС.
Твърди се, че възложителят бил извършил две
плащания – 16 021.20 лева с ДДС и 14 419.20 лева с ДДС, за което „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД издава фактури съответно
№ 1029/01.12.2016г. и № 1063/01.02.2017г.
Ищецът излага, че след монтажа и пускането
на вратите в експлоатация на 27.02.2017г., бил изпратил на ответното дружество
по ел.път проформа фактура №20/01.03.2017г. за доплащане стойността на монтажа
от 1335 лева без ДДС или 1602 лева с ДДС, която и към настоящия момент не била
платена.
Ответното
дружество, чрез пълномощник, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
доставката и монтажа; оспорва размера на претенцията и качественото изпълнение
на изработката.
Изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти
и обстоятелства сочат, че основанието, от което произтичат
претендираните от ищеца права, се състои в наличието на договор между страните
по силата на който „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като възложител, поръчва на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, като изпълнител, да достави и монтира на обект хотел
„Голден Тюлип“ гр.Варна входно пространство от стъклени стени и врати.
По иск за заплащане на възнаграждение по
договор за изработка в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника по договор за изработка, доставка и монтаж на стъклени стени и врати
с посочените в исковата молба параметри; конкретния размер на уговореното
възнаграждение за работата; изпълнение на договорните си задължения, като
изправна страна, т.е., че е престирал качествено /точно и в срок/, като е
извършил съответните дейности, съобразно уговореното, и работата е приета; както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, като установи и възраженията си в отговора, като при установяване на
горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – да докаже, че е
погасил търсената сума.
Ищецът не е
ангажирал доказателства за изложените в уточнителната искова молба факти за
осъществена електронна кореспонденция между страните във връзка с основните
елементи на доставката и монтажа на вещите. По делото не е представен писмен
договор за изработката им; приетото Приложение №1 – Количествено-стойностна
сметка за врата – 2 бр., стъклени стени – 1 бр. и монтаж не е разписано както
от възложител, така и от изпълнител.
Ответникът не
оспорва, че вещите са доставени и монтирани. Не се спори от страна на
възложителя, ответник в настоящото производство, че същият е извършил двукратно
плащане по договора в общ размер от 30 440.40 лева с ДДС, посочено като
авансово по издадени от ищеца фактури № 1029/01.12.2016г. и № 1063/01.02.2017г.
Липсват годни
доказателства за изготвен приемо-предавателен протокол след доставката и
монтажа, съответно липсва изготвена окончателна количествено-стойностна сметка.
Изработката е договор, с който
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
възложителя, а последният – да приеме работата и да заплати възнаграждение.
Възнаграждението поначало се
определя в пари. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД то може да бъде
определено общо за цялата работа или по единични цени – ал. 1. Последното означава
да се определи по отделни работи или вещи и размерът му се установява при приемането на работата.
В конкретния случай ищецът
настоява за дължимост на стойността на конкретна работа : монтаж на стъклените
врати на стойност от 1602 лева с ДДС.
Както се посочи по-горе липсва
съставен приемо-предавателен протокол между страните, както и окончателна
сметка, следователно липсва и установяване на крайната сума, дължима за
изработката. В проформа-фактурата са вписани като дължими „доставка и монтаж на
автоматични сгъваеми врати“ на стойност от 20 258 лева без ДДС, както и
„изграждане на стъклени стени“ на стойност от 6444 лева. Посочените суми
кореспондират с тези, записани в приложение №1 –Количествено-стойностна сметка,
като сумата от 6444 лева е формирана от сбора на стойността на стъклени стени и
монтаж. Съгласно проформа фактурата от общо дължимата сума 26 702 лева без
ДДС ищецът е приспаднал платената 25 367 лева без ДДС като е формирал
резултат от 1 335 лева без ДДС, които претендира като стойност на монтажа
на стъклените врати. Доколкото обаче сумата от 1 335 лева без ДДС е
стойност на монтажа на стъклените стени по представеното приложение №1 и
съгласно обективираното в проформа фактурата, то следва, че стойността на
монтажа на автоматичните врати е вече платена, и следователно недължима.
По изложените
съображения съдът намира, че искът неоснователен и недоказан, при което с
оглед идентичния резултат на спора пред първоинстанционния съд решението му
следва да бъде потвърдено.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАВА изцяло
Решение № 4876 от
13.11.2019г., постановено по гр.д.№ 1471/2019г. по описа на ВРС, 40-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.