РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901107 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът С.П.С. Е. З. И, дружество с ограничена
отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Обединени
Арабски Емирства - правителство Дубай, с рег.№*** съгласно лицензия
№6762, издадена от Д.А. Свободна зона в Обединени Арабски Емирства, със
седалище и адрес на управление в Д.А. Свободна зона, офис №LB21025,
пощенска кутия *******, Дубай, чрез адв. Д.С., твърди че е титуляр на
банкова сметка, открита в банка Ш. със седалище Ш., Обединени Арабски
Емирства.
Ищецът твърди, че е титуляр на банкова сметка, открита в банка Ш. със
седалище Ш., Обединени Арабски Емирства. Твърди, че на 25.03.2019 година
е констатирал, че от тази сметка е преведена сума в размер на 114 225 щатски
долара по сметка с IBAN *******, открита в „Р.(България)“ ЕАД на името на
„Д.Т.“ ЕООД, въз основа на което банката издава дебитно известие за
посочената по- горе сума.
Ищецът твърди, че няма договорни отношения с „Д.Т.“ ЕООД, както и
непогасени задължения към него. Ето защо приема, че се касае за грешка и
незабавно уведомява за това своята банка. Впоследствие, при проверка на
случая, се установява, че на 21.03.2019г. неизвестно лице успява да получи
неоторизиран достъп до електронната поща на управителя на ищеца Б.С., с
електронен адрес*********. Това лице използва електронната поща, за да
1
изпрати съобщение до служител на банка Ш. с искане за извършване на
паричен превод от сметката на САКР към посочената по- горе банкова
сметка на „Д.Т.“ ЕООД. Представена е фактура с невярно съдържание за
непогасено задължение на САКР към „Д.Т.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е подал сигнал до полицейското управление в Д.А..
Съгласно издаденото от полицейските органи удостоверение, на
29.03.2019година управителят на САКР Б.С. подава сигнал за извършена
срещу САКР хакерска атака, а именно - неправомерно използване на
електронната му поща от трето лице, в резултат на което от сметката на
ищеца в банка Ш. е извършен превод на значителна сума – 114 225 щатски
долара. Ищецът уведомява „Р.(България)“ ЕАД незабавно, като в имейл
кореспонденция от 25.03.2019г. между М.И. – ръководител „Обслужване“ и
Е.Д.- финансов мениджър в групата САКР, е потвърдено, че транзакцията на
сумата е спряна.
Ищецът твърди, че между двете дружества не са налице каквито и да са
правоотношения. Ищецът не е получил обратно преведената на ответника
сума, за която последният не разполага с правно основание да я претендира.
Самият превод на сумата е блокиран по сметката на ответника. Поради
вътрешните правила на „Р.(България)“ ЕАД единствената възможност за
банката е да държи сумата блокирана до изясняване по съдебен ред на правата
на страните и без съдебно решение банката няма да освободи процесната
сума.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 114 225 щатски долара, на основание чл.55 ЗЗД.
Ответникът „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, комуто съдебните книжа са
връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не дава отговор на иска и не взема
становище по претенцията.
Ищецът е направил своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото е представен заверен препис от превод на платежно
нареждане от 21.03.2019г., съобразно което е извършено нареждане за
плащане от сметка №******* на името на С.П.С.С ФЗЕ в банка Ш., клон Д.Г.,
на сумата от 114 225 щатски долара по сметка № *********, находяща са в
„Р. (България“ ЕАД с адрес гр.София, бул.“********, 1303 гр.София,
република България, която е с титуляр „Д.Т.“ ООД с адрес гр.София, район
„Средец“, ул.“******* I“№120, България, като посоченото основание за
плащане е „плащане 100% по фактура: GH333“.. Платеното нареждане носи
подпис и печат на САКР П. С. ФЗЕ и е с дата 21.03.2019г..
На 23.03.2019година банка Ш. издава дебитно известие за сумата от
420 505,50 дирхами, форминана от стойността на 114 225 щатски долара,
равняващи се на 420 3498 дирхами, плюс комисиона от 26, 55 дирхами и
разноски в същата валута от 131, 25 ,като плащането е извършено от
2
посочената в нареждането сметка под № ******* на името на С.П.С.С ФЗЕ в
банка Ш..
Във връзка с този банков превод е осъществена кореспонденция между
Р. М., А.М. и М.Ф. (счетоводител на ищеца, служител на банката и др.)
относно това е налице грешно дебитиране от сметката на ищеца, молба за
проверка и липса на превод с такава сума към посоченото българско
дружество.
Представен е заверен препис от фактура с № Gh333, издадена от „Д.Т.“
(D. T. LTD) на 18.03.2019г. с получател С.П.С. ФЗЕ п.к. *******- Д.А., Южна
зона, Дубай, ОАЕ на стойност 114 225 щатски долара, с описание „ BH 100-
27 Console w metals Machine BH 100-39 Machine ASTM******* *****“,
количество – 300, цена – 380,75 за брой, общо 114 225 щатски долара. Във
фактурата е посочено, че плащането следва да се извърши по банкова сметка
на D. T. LTD с IBAN: ********* в „Р. (България)“ ЕАД с адрес гр.София
1303, бул. *******, България, SWIFT код:********, а условията за плащане –
100% банков превод.
Представено е удостоверение от реф. № 219007029364 от 26.09.2019г.,
издадено от полицейско управление на Д.А. на полиция на Дубай, в което се
свидетелствува, че в четвъртък на 29.03.2019г. г-н Б.Р. ливанец, работещ в
П.С.К., като управител, е подал сигнал, че дружеството е било обект на
хакерска атака; че на 25.03.2019г. в 9:00 часа дружеството е установило, че от
сметка под № ******* в банка Ш. 420 000 дирхами не са налични, като
банката е дала отговор, че на 23.03.2019г. е получила електронно съобщение,
адресирано до нея с искане за превод на посочената сума от неговата сметка
на дружество с име D. T. LTD, с номер ********* в „Р. (България)“ ЕАД; че
наскоро дружеството е установил, че неизвестно лице е достъпило
неправомерно електронната поща на дружеството и е заявило превода на
посочената сума и в резултат на това дружеството е претърпяло финансови
загуби в размер на 420 000 дирхами.
По делото е приложена електронна кореспонденция между Е.Д. и М.И.,
служител на „Р. (България)“ ЕАД, от която се установява, че Е.Д. уведомява
М.И. за претърпяна хакерска атака, в резултат на което банка Ш. е получила
инструкции да нареди превод към клиент на „Р. (България)“ ЕАД - D.T.LTD
по банковата смета на това дружество, чрез посочване на фалшива фактура.
Твърди се, че преводът е направен в четвъртък, дубайско време, без знанието
на компанията. По съвет на банка Ш. искат от банката – получател „Р.
(България)“ ЕАД да даде подробна информация относно извършената
транзакция и с възможност за блокиране на средствата, получени по сметката
на хакера. Направено е изрично искане в тази насока. Разменената
кореспонденция е от 25.03.2019г.
Представена е кореспонденция между пълномощник на ищеца( адв.
Д.С.) и представители на „Р. (България)“ ЕАД, от юни 2020г. с възможност да
се осъществи среща между тях по повод процесната транзакция на сумата от
114 225 щатски долара.
Във връзка с допусната ССчЕ по делото е постъпило писмо с вх.
3
№34310/20.12.2021г. изпратено от „Р. (България)“ ЕАД към което е
приложено копие от суифт съобщение, съдържащо детайли относно
извършения банков превод на сумата от 114 166 щатски долара по сметката
на ответника.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице П.Д., приета от съда като годно доказателствено
средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
От приетото заключение се установява по категоричен начин следното:
видно от писмо на „Р. (България)“ЕАД с изх.№ ИЗХ-001- 73049/17.12.2021г.
титуляр на банкова сметка с IBAN BG 7********* ***** е „Д.Т.“ЕООД с
ЕИК: *******; от горепосоченото писмо, както и от приложеното към него
суифт съобщение (F59) е видно, че на 25.03.2019г. в „Р. (България)“ЕАД е
получена сума в размер 114 166 USD долара, като на 26.03.2019г. е заверена
сметка на „Д.Т.“ЕООД с горепосочената сума; сумата 114 166 USD долара е
формирана, като реално преведената сума в размер 114 225 USD долара е
намалена с разноските по превода в размер 59 USD долара; в суифт
съобщението е посочено (F50K) , че наредител на сумата е SAKR POWER
SISTEMS FZE, DUBAI, UAE c банкова сметка AE4301200000*******, а в
(F52A) е посочена банката наредител - BANK OF SHARJAH, UNITED ARAB
EMIRATES AE; в (F70) на суифт съобщението е посочено, че основанието за
плащане на сумата е: „100 PERCENT PAYMANT OF INV.GH333“ (100%
плащане по фактура GH333).
Във връзка с издадената ответника въз основа на която е извършен
преводът на процесната сума е поставена задача на вещото лице да даде
отговор дали тази фактура и намерила счетоводно отражение в
счетоводството на ответника.
Вещото лице е изготвило доклад, че на вписавия в ТР адрес на управление
са намира адвокатско кантора, в която работят адв. В. и сина му и които са
дали сведения чу ответното дружество не се намира там, поради което вещото
лице не е могло да осъществи проверка в неговото счетоводство. След
направена от вещото лице справка вещото лице е констатирало, че
ответникът не е регистриран по ЗДДС, а това води до несъмнен извод, че не
попълва и не подава в НАП дневници по ДДС и поради това в НАП не се
съдържа информация за издадени и осчетоводени фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск е кондикционен и има своето правно основание в
нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Задължителни разяснения по прилагането на правилата на чл. 55 от
ЗЗД за неоснователното обогатяване са дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението
между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 от ЗЗД и
състава по чл.59 от ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане
на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици,
но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на
4
доказване.
По силата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията
на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита
ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника,
целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е
валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два
елемента - получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице (разместване на материални блага) и начална липса на
основание за получаването. При неоснователното обогатяване под основание
се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае
получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД
се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден
юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването.
Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното
обогатяване.
При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД основанието не е
налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на основание.
Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да
поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение.
Законът отдава значение на самия факт дадено - получено, без да се
интересува от субективния елемент - добросъвестност, вина или знание за
липсата на основание.
Във връзка с изложеното и съобразно с релевантните за спора факти по
иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните, като при фактическия състав по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът
следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ,
респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за
получаването или за задържане на полученото. При съдебен спор на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената
тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на
ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, което му дава право да
задържи полученото.
За конкретния случай - ищецът претендира връщане на сумата в размер
на 114 225 щатски долара, представляваща дължима главница от ответната
5
страна „Д.Т.“ ЕООД , като получена без правно основание.
Във връзка с горното и видно от материалите по делото, в частност -
заключението на допусната, изслушана и приета по делото съдебно -
счетоводна експертиза, която като обективно и компетентно дадена се
кредитира изцяло от съда, ЧЮЛ С.П.С. ЕФ ЗИ И е превело без правно
основание сума в размер на 114 225 щатски долара по банковата сметка в „Р.
(България)“ЕАД с изх.№ ИЗХ-001- 73049/17.12.2021г. титуляр на банкова
сметка с IBAN ********* „Д.Т.“ЕООД с ЕИК: *******. Фактът, че ищцовото
дружество е дало имуществено благо на ответника е намерило отражение в
констациите на експертизата, съгласно която на 25.03.2019г. по банковата
сметка на ответника е постъпила сумата от 114 166 щатски долара с
наредител- настоящият ищец, чрез банка наредител банка Ш.. Този факт
кореспондира с представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени в
производството – описани конкретно от съда по- горе.
По делото не е направено възражение от ответната страна, че е налице
причина, основание да задържи преведената от ищеца сума, както не са
събрани и доказателства за наличие на такова основание.
На основание така изложеното, решаващия състав, намира, че
получената от ответника сума е получена при липса основание, поради което
същата подлежи на връщане. Налице са предпоставките на чл. 55 пр.1 ЗЗД -
ищецът е доказал акта на плащане на сумата, а ответникът не е доказа, че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото. Искът за възстановяване на исковата сума
от 114 166 щатски долара, дължима главница съдът приема за основателно
предявен и доказан и това е така, тъй като това е сумата, която е постъпила в
патримониума на ответника, с която той за сметка на ищеца, неоснователно
се е обогатил.
Ето защо в този размер претенцията следва да бъде уважена.
Сумите, понесени от ищеца до размера на предявения иск над уважения
размер, не е установено да са постъпили в патримониума на ответника, с
които той да се е обогатил за сметка на ищеца, поради което в тази част
претенцията следва да бъде отхвърлена. Тъй като тази сума представляват
разходи на ищеца то същият следва да ги претендира на основание, различно
от въведеното в спора.
По разноските.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноските,
но до края на проведено открито съдебно заседание на 31.05.2022 година
страната не е представила списък с разноските, поради което представените с
молба от 16,53 часа, докладвана на състава на съда след приключване на
съдебното заседание, настоящият състав не зачита, тъй като възможността
списъкът по чл.80 ГПК да се представи е преклудирана (т.2 от ТР№6/2012г.
по тълк.д.№682012г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо съдът ще определи
разноските въз основа на представените от ищеца доказателства относно
реалното им понасяне от тази страна.
Ищецът е заплатил държавна такса от 7 538,85лв. и е внесъл депозити за
6
вещо лице общо от 800лв., от които реално са заплатени 400лв. на в.л. П.Д. и
това е така, тъй като допълнителна експертиза не е изготвена. Поради което
реалният разход за експертиза на страната е сумата от 400лв.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С. по
делото не са представени своевременно, поради което съдът не приема, че е
налице разход на ищеца в тази насока.
Ето защо общият размер на разноските по делото, които се установява
страната да е направила е сумата от 7 953,85лв., като ответникът следва да
понесе частта от тях, съобразно уважената част на иска, както повелява
нормата на чл.78, ал.1 ГПК, а именно сумата от 7 950лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“,
ул.“*******“№***, да заплати/ да възстанови на С.П.С. ЕФ ЗИ И, дружество
с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на
Обединени Арабски Емирства - правителство Дубай, с рег.№***съгласно
лицензия №6762, издадена от Д.А. Свободна зона в Обединени Арабски
Емирства, със седалище и адрес на управление в Д.А. Свободна зона, офис
№LB21025, пощенска кутия *******, Дубай, чрез адв. Д.С., със съдебен адрес
гр.София 1303, бул.“******* ******* сумата от 114 166 щатски долара (сто и
четиринадесети хиляди сто шестдесет и шест щатски долара), ведно със
законната лихва, начиная от 21.06.2021 година до окончателното заплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер
от 114 225 щатски долара, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“,
ул.“*******“№**, да заплати/ да възстанови на С.П.С. ЕФ ЗИ И, дружество с
ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на
Обединени Арабски Емирства - правителство Дубай, с рег.№ *** съгласно
лицензия №6762, издадена от Д.А. Свободна зона в Обединени Арабски
Емирства, със седалище и адрес на управление в Д.А. Свободна зона, офис
№LB21025, пощенска кутия *******, Дубай, чрез адв. Д.С., със съдебен адрес
гр.София 1303, бул.“******* *******, разноски по водене на делото в размер
на 7 950лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7