О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
11.12.2018 година, гр.Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
на единадесети декември през
две хиляди и
осемнадесетата година
в з а к р и т о заседание
в следния с ъ с т а в:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.гр.дело
№ 1420 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по
реда на чл. 93, ал.2 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на „Маринели“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Латинка“ №3, представлявано от
управителя М.Д.П. срещу Постановление от
19.10.2018 г. на ДСИ при РС Велинград, с което наложена "Глоба" в
размер на 300 лв. за неизпълнение на нареждане на ДСИ по изп. д. № 201775210400519
по описа на СИС при ВлРС, като се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че на 02.11.2018г. е
получено обжалваното Постановление на ДСИ за налагане на глоба. Лицето Е.Г.П. –
длъжник по изпълнителното дело, постъпила на работа в дружеството на
02.06.2016г. на 4 часов работен ден, след което от 01.02.2018г. преминало на
пълен работен ден, а от м.април 2018г и до момента била в майчинство.
Твърди
се още, че според Постановление от 19.10.2018 г. на ДСИ, било връчено запорно
съобщение на10.10.2017г., с което били дадени указания за да се отговори на
въпросите по 508, ал.1 ГПК. Такова съобщение не било връчено, както не били
връчени и напомнителните съобщения с изх № 9338/03.11.2017г. и изх.№
9972/21.11.2017г. Съобщенията ги било
получило лицето К.М., което се било подписало като служител на фирмата „Маринели“
ООД. В тази фирма обаче нямало служител с такива имена. Адреса на фирмата бил гр.Велинград,
ул.“Латинка“ №3, и съгласно чл.50, ал.1 ГПК следвало връчването на съобщения да
се извърши на този адрес, вписан в търговски регистър, а ако не се намери
служител да се залепи уведомление по реда на чл.50,ал.4 ГПК. Твърди се също, че
на този адрес нямало такова лице.
Поради
горното намира обжалваното постановление за налагане на глоба за
незаконосъобразно и се иска отмяната му.
Към
жалбата са приложени: Актуално състояние от ТР; справка за действащите трудови
договори в „Маринели“ ООД, копие от Постановление от 19.10.2018 г. на ДСИ и
копие от съобщението за връчването му.
Изискано
е за послужване и копие от изп. д. № 201775210400519 по описа на СИС при ВлРС
Съдът,
съобразявайки доводите на страните и писмените доказателства по делото, намира
от фактическа страна следното:
По
образуваното изп. д. № 201775210400519 по описа на СИС при ВлРС взискател е
„Юробанк България“ АД, а длъжник Е.Г.П., ЕГН ********** от гр.Велинград.
Издадено
е от ДСИ запорно съобщение изх.№ 8628/10.10.2017г. по изп. д. № 201775210400519
по описа на СИС при ВлРС до трето задължено лице – „Маринели“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Латинка“ №3, в
което наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е отправена
покана към работодателя на длъжника по изпълнителното дело в 3 дневен срок да
предостави информация по изпълнителното дело, като отговори на въпросите по
чл.508, ал.1 и 2 ГПК и 508, ал.3 ГПК /изписани в него/ както и да привежда
суми, удържани от трудовото възнаграждение на длъжника Е.Г.П.. Това запорно съобщение е връчено на
18.10.2017г. срещу подпис на лицето К.М. – служител и то именно на адреса гр.Велинград,
ул.“Латинка“ №3, явяващ се седалище и адрес на управление на третото задължено
лице „Маринели“ ООД , вписан в търговски регистър.
Покана
за доброволно изпълнение е връчена на 17.10.2017г. и на самия длъжник на Е.Г.П.,
на нейния адрес .
След
разпореждане на ДСИ е изпратено напомнително съобщение до трето задължено лице
– „Маринели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, ул.“Латинка“ №3, с искане в тридневен срок да отговори на въпросите
по чл.508, ал.1 и 2 ГПК и 508, ал.3 ГПК /изписани в него/ както и да привежда
суми, удържани от трудовото възнаграждение на длъжника Е.Г.П.. Това
напомнително писмо отново е връчено срещу подпис на лицето К.М. – служител и на
адреса на дружеството на 09.11.2017г.
В
последствие е изпратено второ напомнително съобщение до трето задължено лице –
„Маринели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул.“Латинка“ №3, което пак е връчено на срещу подпис на лицето К.М. – служител и
на адреса на дружеството на 27.11.2017г.
С
Постановление от 19.10.2018г. на ДСИ при ВлРС, държавния съдебен изпълнител на
осн. чл.93, ал.1, т.3 ГПК, вр.чл.508, ал.1 ГПК и чл. 91, ал.2 ГПК е наложил
глоба в размер на 300 лв. на М.Д.П., ЕГН **********, в качеството му на управител
на работодателя „Маринели“ ООД, ЕИК *********, за това, че не изпълнил разпореждане
на ДСИ да отговори на въпросите по чл.508, ал.1 ГПК, с което значително е
затруднил производството по делото.
Това
постановление на ДСИ е връчено със съобщение получено срещу подпис от Д.П.
–служител, на 02.11.2018г.
Жалбоподателят е представил справка за
актуално състояние на действащите трудови договори към дата 06.11.2018г.
отнасяща се за работодателя „Маринели“ ООД, ЕИК ********* с адрес гр.Велинград,
ул.“Латинка“ №3. Видно от нея в това дружество
работи по трудов договор, сключен 02.06.2016г. длъжника по
изпълнителното дело Е.Г.П., която заема
длъжността работник правене на колбаси.
Съобразно
така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по
чл. 93, ал.2 от ГПК. Видно от представените доказателства, съобщението е
връчено на жалбоподателя на 02.11.2018г., а жалбата е постъпила в съда на
09.11.2018г. , поради което жалбата е подадена в законоустановения срок и е
допустима.
По
основателността на жалбата: Съгласно чл. 93, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител
налага глоба при неизпълнение на негово нареждане. Когато това неизпълнението
води до затруднение хода на производството или е извършено повторно, то глобата
е в размер от 100 лв. до 1200 лв. В постановлението се сочи, че глобата е
наложена в размер на 300 лв., поради това, че не изпълнено нареждане да се
дадат отговори на въпросите по чл.508, ал.1 ГПК, което нарушение затруднявало
хода на изпълнителното производство.
В
случая е налице неизпълнение на нарежданията на съдията-изпълнител, тъй като
жалбоподателя не е уведомила съдия – изпълнителя за това какви са отговорите на
въпросите по чл.508, ал.1 ГПК изписани в запорното съобщение в
законоустановения тридневен срок.
Възражението
на жалбоподателя, че запорното съобщение и напомнителните съобщения са връчени на лицето К.М., в качеството на
служител, а не лично на него е неоснователно. Неоснователно е и възражението,
че връчването им следвало да се извърши на адреса на управление на дружеството.
Точно обратното се установява в случая. Запорното съобщение и двете
напомнителни писма са връчени именно на адреса гр.Велинград, ул.“Латинка“ №3,
който адрес е вписан в ТР за седалище и адрес на управление на трето задължено
лице – „Маринели“ ООД, ЕИК *********, което е и дружеството работодател на
длъжника по изпълнителното дело. Както вече бе установено по-горе за
получаването им се подписало лицето К.М., което само е посочило да е служител
на дружеството адресат на запорното съобщение и двете напомнителни писма, които
са получени съответно на 18.10.2017г., 19.112017г. и 27.11.2017г. Твърденията
на жалбоподателя, че лице с такива имена няма между неговите служители, което
се установявало от справката за актуални трудови договори е недоказано, тъй
като въпросната справка отразява действащите трудови договори към дата 06.11.2018г. и не съдържа каквито и
да било данни за действали трудови договори в периода на получаване на
съобщенията и към 27.11.2017г. На следващо място направеното от получателя
Калинка Маркова записване, че е служител на адресата на съобщенията - „Маринели“
ООД, следва да се счете за отговарящо на
действителното положение, тъй като е изявление на самия получател, което и не
подлежи на проверка от връчителя на съобщението или съдебния изпълнител. В
случай, че това лице не било служител или работник при дружеството адресат е
можел да откаже да ги получи, но не това е направено, а ги е приел. Ето защо и
съдът намира, че връчването на запорното съобщение и напомнителните съобщения е
извършено по предвидения за това в чл. 50, ал.3 от ГПК ред – на адреса на
управление и на служител или работник, който се е съгласил да ги приеме.
Отговорността
на управителя на „Маринели“ ООД е ангажирана, предвид, че той е представляващ
на дружеството-работодател.
Съгласно
чл. 508 от ГПК третото лице има задължение да съобщи признава ли за основателно
вземането, върху което се налага запора, има ли претенции от други лица върху
същото вземане, както и наложен ли е запор и по други изпълнителни листове
върху това вземане.
Действително,
съгласно чл. 508, ал.1, т.1 ГПК, третото задължено лице, каквото в случая е
било дружеството –жалбоподател има задължението в тридневен срок от получаване
на запорното съобщение да съобщи на ДСИ, дали признава вземането и готово ли е
да го плати. Това задължение, видно от приложените към изпълнителното дело
документи не е било изпълнено, поради което ДСИ е имал правото да наложи глоба
на основание чл. 93, ал.1, т.3 ГПК за неизпълнение на неговото разпореждане, в
частност на това, третото задължено лице да отговори в тридневен срок, съгласно
задължението му по чл. 508, ал.1, т.1 ГПК, което разпореждане е отразено в
запорното съобщение.
Установи
се, че с обжалваното постановление глобата на дружеството е наложена на
основание чл. 93, ал. 1, т. 3 от ГПК – за неизпълнение на нареждане на съдебния
изпълнител. Установи се, че такова неизпълнение на нареждане на съдебния
изпълнител е налице, тъй като от дружеството не е подаден отговор по чл. 508 от ГПК. Налице е неизпълнение на разпореждането на съдебния изпълнител, тъй като управителя
на дружеството –трето задължено лице не е подал отговор след и изпратените
напомнителни съобщения. Изтъкнатите от представителя на „Маринели“ ООД обяснения
в жалбата, защо не е наложили запор и не са извършвани плащания, а именно че
длъжника бил в излязъл в майчинство от м.април 2018г. е следвало да бъдат направени в срока след
изпращане на напомнителното писмо. След като това не е сторено, налице е
основание за санкциониране с глоба, за неизпълнение на нареждане на съдебния
изпълнител.
По
отношение на наложената глоба, съдът намира същата за завишена от съдебния
изпълнител. За нарушения на чл. 93, ал. 1, т. 3 вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК
предвидената санкция е глоба от 100 до 1200 лева. Наложената глоба е в размер
на 300,00 лева. Действително нарушението е попречило за своевременно извършване
на действия по събиране на задълженията на длъжника, с което безспорно е
затруднило изпълнителното производство. Съобразявайки тежестта на нарушението,
както и изложените доводи в жалбата- твърдения за това длъжника да бил излязъл
в майчинство от м.април 2018г., съдът счита, че глобата е несправедливо
определена, поради което и жалбата се явява частично основателна относно
размера на глобата. Наложената глоба се явява прекалено завишена и същата
следва да бъде намалена до минималния размер – 100, 00 лева, който размер
съответства на тежестта на нарушението и е достатъчен за постигане на
процесуална дисциплина, какъвто е и смисъла на това наказание.
Следва
обжалваното постановление следва да бъде изменено, като се намали размера на
глобата от 300, 00 лева на 100, 00 лева.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Постановление от 19.10.2018г. на Държавен
съдебен изпълнител в РС –Велинград по изп. дело № 201775210400519 по описа на
СИС при ВлРС, с което на М.Д.П., ЕГН **********, в качеството му на управител
на работодателя „Маринели“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Велинград,
ул.“Латинка“ №3. е наложена глоба в размер на 300, 00 лева на основание чл. 93,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100,
00 лева.
Препис от определението да се връчи на
жалбоподателя.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….
/Валентина Иванова/