Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 149 22.04.2016
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и четвърти март Година две хиляди и шестнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 386 по описа за 2015 година.
Делото е образувано по повод искова
молба от Н. К. К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-2, адв.Евгений Мосинов
против „Домино“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***2, представлявано
от управителя Кирил Стоянов Желев, със съдебен адрес:***, адв.Милен Козарев ***
да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи заплащането на сумата
от 200 000 лв. към 25.05.2015г. по запис на заповед от 15.01.2014г., ведно
със законната лихва за забава върху сумата считано от 25.05.2015г. до
окончателното й изплащане, както и да заплатят направените в заповедното производство
4000лв. и в настоящото производство разноски. Според изложеното в исковата
молба, на 15.01.2014г. е бил издаден запис на заповед от Д. Ж. като управител
на „Домино“ ЕООД, което се е задължило в полза на Н.К. за сумата от 200 000 лв.,
с падеж 31.01.2015г. Поради неплащане на посочената дата, е било образувано
ч.гр.д.№ 3375/2015г. по описа на РС-Бургас, спряно с определение на съда поради
направено възражение от ответното дружество. И към настоящия момент „Домино“
ЕООД не заплатило дължимата по записа на заповед сума. От датата на завеждане
на заявлението пред РС-Бургас – 25.05.2015г., се дължи и лихва върху
главницата, която също е предмет на исковата претенция.
Ответното дружество чрез процесуалния си
представител в подадения писмен отговор счита, че записа на заповед е невалиден
документ, тъй като Д. Ж. задължава дружеството да плати, а не че дружеството се
е задължило да плати на ищеца.Записът на заповед не е бил предявен на
дружеството според чл.491, вр.чл.537 от ТЗ, поради което и не се дължи лихва,
след като „Домино“ ЕООД не е изпадало в забава. Записът на заповед обезпечава
изпълнението по друго правоотношение между страните, каквото не съществува.
Записът на заповед е антидатиран и като такъв е бил създаден след като подписалото
го лице Д. Ж. вече не е бил управител на дружеството и следователно е издаден
без представителна власт. Записът на заповед не е и подписан от посоченото в
него като издател лице, което го прави неавтентичен. Записът на заповед е
нищожен като противоречащ на закона /постигане на забранена цел – неоснователно
обогатяване/ и на добрите нрави /издаден е по несъществуващи правоотношения/,
след като липсва отразяването му в счетоводството на дружеството. Щом като е
неоснователен основният иск, такъв е и акцесорния за заплащане на лихва.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В допълнителната искова молба ищецът
твърди, че при записа на заповед като абстрактна сделка, основанието за плащане
не е условие за действителност на менителничния ефект, като според ТР № 4/
18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. всеки е длъжен да докаже съществуването
на правоотношение, от което черпи изгодни за себе си факти. Подписалият записа на заповед Д. Ж. е действал като
управител на дружеството и е задължил него, а не трето лице. Записът на заповед
е платим на посочена дата – 31.01.2015г. и не е необходимо да се предявява на
издателя, за което е цит. ТР № 1/ 28.12.2005г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/2004г.
Записът на заповед не се осчетоводява, а това се прави за стопанската операция,
заради която е бил издаден.
В отговора на допълнителната искова
молба ответното дружество поддържа, че записа на заповед винаги следва да
обслужва конкретно правоотношение и не може да е напълно абстрактна сделка.
Затова се твърди отрицателния факт, че не съществува сделка между страните,
изпълнението на която да се гарантира от процесната ценна книга. Записът на
заповед следва и да бъде отразен счетоводно, тъй като има две страни – издател,
същевременно и платец и поемател, който е кредитор.
В
съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги
уважи изцяло като основателни и доказани. Ангажира съдебно-графологическа
експертиза.
В съдебно заседание пълномощникът на ответната страна
поддържа направените възражения и счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. В подкрепа на защитната си теза ангажира
съдебно-икономическа експертиза. Подробни доводи бяха изложени в писмени
бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е
допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 3375/2015г. по описа на РС-Бургас, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за сумата от 200 000 лв. по запис на заповед, което е
било уважено с издадена от първоинстанционния съд заповед № 1958/ 27.05.2015г.
Против издаването на тази заповед в законовия срок са подадени възражения от „Домино“
ЕООД. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече
след подаването на възраженията.
Предявените искове са с правно основание чл.415 и
чл.422 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Според запис на заповед от 15.01.2014г., „Домино“ ООД чрез
представляващия го Д. С. Ж., се е задължило безусловно, без предявяване и
протест да заплати на Н.К.К. сумата от 200 000 лв. Задължението е било с
падеж 31.01.2015г.
Според заключението на приетата съдебно-графологическа
експертиза, подписът срещу графата „подпис на издателя“ в Записа на заповед е
бил положен от Д. Ж..
Видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза, поето задължение по запис на заповед намира
счетоводно отражение само в задбалансова сметка от група 99 и се оповестява в
приложенията към годишния финансов отчет. За търсения период такова отбелязване
на задължения към Н.К. не е било извършвано в счетоводството на ответното
дружество.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на иска. Издаденият в полза на Н.К. запис на заповед съдържа
задължителните реквизити съобразно чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна
документ. Текстът „Д.Ж., ЕГН.., в качеството си на управител на „Домино“ ООД“,
„…задължавам Домино“ ООД като издател на този запис на заповед да заплати на …“
е категоричен и недвусмислен. Според ТЗ, юридическите лица, в случая
дружеството с ограничена отговорност, се представят от техните управители
физически лица. Към датата на издаване на записа на заповед, Д.Ж. е бил
управител на дружеството, както показва справка в Търговския регистър. Затова
съдът приема, че няма никакво съмнение в издателя на ценната книга, поемателя и
сумата на задължението.
Посочена е дължимост на определена дата –
31.01.2015г., която към момента на подаване на заявлението пред РС-Бургас е
настъпила. Предявяване за плащане на издателя не е необходимо и цит. на ТР № 1/
28.12.2005г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/2004г. в този смисъл е коректно.
Като извод съдът приема, че записът на заповед удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане.
Останалите възражения на ответната страна също са неоснователни,
доколкото в отговора на исковата молба
беше заявено, че записа на заповед в изпълнение на обезпечителната си функция,
не обезпечава реални договорни задължения между страните. Допустимо е по
предявен запис на заповед да се направи възражение по същество /лично
възражение/ съобразно чл.465 от ТЗ, приложимо към записите на заповед на
основание чл.537 от ТЗ. Обичайно каузални правоотношения между страните, са
основанията за издаването на запис на заповед. Поради това и плащанията на
поетите задължения по каузалните сделки освобождават ответника и от съответната
част от менителничното задължение. Доказателства, че поетото с приложения запис
на заповед парично задължение е вече изплатено от ответното дружество по
съществуващи други каузални сделки между страните, не бяха приложени. Поради
това и съдът приема, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
цялата дължима сума по записа на заповед.
Не кредиторът, а длъжникът, който се позовава на
съществуването на каузална сделка между страните, е длъжен да доказва
съществуването й /в този смисъл решение № 105/ 23.10.2012г. по т.дело №
515/2011г. по описа на ВКС, ТК, първо търговско отделение/. Този въпрос беше
окончателно разрешен с ТР № 4/ 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
В заключение по наведеното възражение за
недействителност поради противоречие с добрите нрави. Ако действително са били
налице злоумишлени действия от страна на подписалия записа на заповед Д.Ж.
спрямо дружеството, това не може да се вмени на поемателя Н.К., освен ако
ответната страна беше доказала, че същия е знаел за такава увреждаща цел.
Доказателства в тази насока не бяха представени. Неотразяването на записа на
заповед в счетоводството на „Домино“ ООД, не е такъв факт. Според вещото лице
П.Б., това не е и изискване и според ЗСчет. Още повече, че ищеца не е търговец
и няма как да му се вмени участието в търговска сделка. Изобщо, осчетоводяването
или не на записа на заповед в „Домино“ ООД, не е условие за неговата валидност
или възможността да породи целените правни последици спрямо задължените по него
лица.
Или иска следва да бъде уважен за сумата от 200 000
лв., дължими по издадения запис на заповед. За тази сума липсват доказателства да
е била платена.
Основателна е претенцията за присъждане на лихва върху
приетото за установено вземане, считано от 25.05.2015г., когато е било предявено
заявлението пред РС-Бургас. На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за
съществуване на вземането се считат за предявени от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Видно от издадената по частното гражданско
дело заповед, в полза на молителя са били присъдени и разноски в размер на 4000
лв.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, „Домино“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Н.К. направените по делото разноски. Ищецът е
внесъл 4000 лв. държавна такса и 222.07лв. възнаграждение на вещо лице или общо
4222.07лв., което е и цялата сума за направени разноски по делото. Предвид
дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на
ВКС, ОСГТК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение на
разноските, признати в заповедното производство или това е сумата от 4000 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.415 и чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо „Домино“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес ***2, представлявано от управителя Кирил
Стоянов Желев, със съдебен адрес:***, адв.Милен Козарев ***, че дължи
на Н. К. К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-2, адв.Евгений Мосинов ***
заплащането на сумата от 200 000 /двеста хиляди/лв. по запис на заповед издаден
на 15.01.2014г., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 25.05.2015г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Домино“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***2,
представлявано от управителя Кирил Стоянов Желев, със съдебен адрес:***, адв.Милен
Козарев *** да заплати в полза на Н.
К. К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-2, адв.Евгений Мосинов *** сумата
от 8222.07 /осем хиляди двеста двадесет и два лв. седем ст./ направени разноски
в настоящото дело и в производството по ч.гр.д.№ 3375/2015г. по описа на
РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: