Определение по дело №983/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.419, ал.1 и чл.420, ал.3 от с.к. и е образувано по две частни жалби.

Първата от тях е подадена от В. К. Б. и М. Н. Б. и – и двамата от гр.Б., ул.”П.” № 25, чрез пълномощника им адв.В.В.от АК София и е насочена срещу Разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 799/2013 г. по описа на РС Б., инкорпорирано в издадената по посоченото дело Заповед за незабавно изпълнение № 2640/29.03.2013 г. по реда на чл.417 ГПК срещу жалбоподателите в полза на „Р.Б.”Е..

В тази жалба се поддържа, че не били налице основанията за издаване на заповед на незабавно изпълнение и изп.лист в случая, т.к. в представения договор за банков кредит изрично било уговорено, че кредиторът следва да уведоми длъжника за настъпване на предсрочната му изискуемост, което в случая не било налице.

Освен това в случая не бил налице и документ, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане, т.к. жалбоподателите не били получавани никога покана от заявителя за дължимост на суми.

Поради оплакванията като правен резултат се иска отмяна на атакуваното разпореждане.

Втората жалба частна жалба, депозирана от "Р. " /Б./ Е., със седалище и адрес на управление: гр. С., район "С.", ул.”Г." 18-20, ЕИК ., представлявана от А.В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. -Прокурист, чрез пълномощника им адвокат Е. П. Щ., е насочена против Определение № 2735/02.04.2013 г., постановено по ч.гр.с. № 799/2013 г. по описа на РС Б., с което е постановено спирането на осн.чл.420, ал.1 ГПК на незабавното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение № 2640/29.03.2013 г. по реда на чл.417 ГПК, издадена по цитираното дело.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, за които се навеждат конкретни доводи.

Като правен резултат се иска се отмяна на атакуваното определение.

Страните не сочат нови доказателства пред настоящата инстанция.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по приложеното първоинстанционно дело, намира следното:

И двете жалби, инициирали настоящето производство са процесуално допустими – подадена в рамките на преклузивния срок по чл.419, ал.1, респ. – по чл.420, ал.3, във вр. с чл.275, ал.1 ГПК от лица, имащи правен интерес от атакуване на постановените съдебни актове. Жалбоподателите физически лица са останали недоволни от постановеното спрямо тях разпореждане за незабавно изпълнение, в рамките на развилото се заповедно производство, а банката жалбоподател - от акта на първостепенния съд, с който незабавното изпълнение на издадената заповед по реда на чл.417 ГПК е било спряно.

Въззивната инстанция намира несъстоятелни наведените доводи от страна на „Р. Б.”Е. за недопустимост на жалбата на В. и М. Б., предвид незаплащане на дължимата държавна такса по производството, предвид че в случая дължимата такава била в размер на половината от заплатената първоначално пред районния съд.

ВКС на РБългария се е произнасял многократно, че държавната такса се определя по чл.18 от Тарифата за ДТ в случаите, в които частната жалба е срещу отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в които случаи съдът се произнася по същество по основателността на заявлението, а държавната такса е по чл.19 от Тарифата, когато заявлението за издаване на изпълнение не е разгледано по същество и когато се обжалва разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл.419, ал.1 ГПК, какъвто е и настоящия случай.

В горната насока са постановени няколко съдебни акта по реда на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и настоящият състав споделя това становище изцяло.

По съществото на двете жалби:

По отношение на жалбата, насочена срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подадена от В. и М. Б..

Съобразно нормата на чл.419, ал.2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основа само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК.

В конкретния казус жалбоподателите поддържат, че не са налице предпоставките за удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане, т.к. в договорът за банков кредит, за който заявителят е посочил, че Б. не са изпълнили задълженията си за погасяване на съответните вноски било уговорено, че кредиторът следва да уведоми длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост.

В случая това не било сторено, т.к. уведомление или покана в горния смисъл жалбоподателите не били получавали.

Освен това възразяват, че в представените книжа от банката липсвали такива с данни за движението на погасяване на кредита, както и датата на обявяване на изискуемостта му.

С оглед данните по делото решаващият състав счита горните оплаквания за несъстоятелни.

На първо място следва да се посочи, че по ч.гр.д., образувано пред РС Б. са налице безспорни данни, че на двамата жалбоподатели са били изпратени писма за предсрочна изискуемост на кредита /№* от 15.11.2012 г. - до кредитополучтеля и писмо с №* от 15.11.2012 г. до солидарния длъжник/, като видно от приложените обратни разписки те са достигнали до адресите на длъжниците.

Горният факт, преценен във връзка с нормата на чл.11.8 от Договор за банков кредит от 22.03.2009 г., сключен между страните по делото, според който всички уведомления и изявления се считат за получени, ако достигнат до адресите на длъжниците води на извод, че районният съд правилно е преценил в случая, че са налице данни, че представените документи удостоверяват безсъмнено подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката молител.

Последният извод се налата поради настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по кредита с настъпване на факта на уведомяването на кредитополучателя.

Последният извод се налага и след цялостен анализ на нормите на сключения между страните договор за кредит, доколкото в текстове му, общите условия и анексите са посочени условията, при които настъпва предсрочната изискуемост на вземането - неплащането изцяло и отчасти на която и да е от погасителните вноски, включващи главница и лихва, както и неизпълнение на което и да е друго задължение по договора.

На самостоятелно основание във връзка с оплакването за липсата на определена информация в представеното извлечение от счетоводството на банката заявител следва да се посочи, че ГПК не е посочил изрично каква точно следва да бъде формата на този документ.

Указал е единствено, че същият следва да установява вземането на държавните учреждения, общините и банките.

Поради последното съдът приема, че изискванията към този документ са строго формални - да е редовен от външна страна /чл.418, ал.1/ и да удостоверява послежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая представената счетоводна справка е редовна от външна страна, няма съмнение, че същата изхожда от банката заявител, т.к. върху нея е положен подпис на надлежно упълномощен пълномощник на законните представители на банката, като установява вземането срещу длъжника по основание, период и размер.

Това извлечение е от счетоводните книги на банката, касаещи единственно и само вземането към длъжниците по заповедното производство, т.к. единственно то е релевантно за предмета на делото.

Поради изложеното и липсата на други оплаквания по отношение незаконосъобразността на атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение въззивната инстанция намира, че оплакванията на жалбоподателя са несъстоятелни и атакуваното разпореждане се явява правилно и следва да се потвърди.

По отношение на жалбата на „Р. Б.”Е. срещу атакуваното определение за спиране.

Решаващият състав не споделя доводите на районния съд, развити в последното, че надлежно обезпечение за банката кредитор в случая представлявала ипотеката, която била учредена в нейна полза, за който факт се прилагали и съответните доказателства – нот.акт за договорна ипотека № 55, т.І, рег.№ 981, дело № 48/2007 г. на нотариус М. Г.

Не споделя и довода, че нормата на чл.420, ал.1 ГПК визирала обичайната хипотеза, когато вземането на кредитора не е обезпечено, а настоящият казус бил в обратната хипотеза.

Решаващият състав счита, че районният съд неправилно е приел, че обезпечението на вземането, дадено при сключване на договора за банков кредит, въз основа основа на който е издадено и извлечението по сметка, респ.е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е достатъчно основание за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.1 ГПК.

Въззивната инстанция споделя становището, че когато се оспорва по този ред вземане, обезпечено вече с ипотека, е необходимо да се представи отново обезпечение по чл.180 и чл.181 ГПК, т.е. различно от това, което е послужило вече за обезпечение на задължението за заплащане на парични суми.

Намира също, че ако нормата на чл.420, ал.1 ГПК има предвид само обичайната хипотеза, когато вземането на кредитора не е обезпечено, то това щеше да намери отражения в самия текст от закона.

След като последният е установил задължение в подобни случаи да се представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.18 ЗЗД, то следва да се приеме, че това задължение е самостоятелно и не се влияе от факта дали в полза на кредитора преди образуване на заповедното производство длъжникът е представил обезпечение на вземането или не /в този смисъл и Определение № 14/06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 685/2010 т., ІV го.о, ГК, постановено по реда на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК/.

Ако съществува такова обезпечение то е било предоставено на кредитора от длъжника по друг повод и при други условия - като обезпечение по вземане по съществуващо правоотношение, основано на договор или др.

При инициирано заповедно производство по чл.417 ГПК обаче, особеното когато се оспорва съществуване на вземането, присъдено в него, длъжникът следва да представи надлежно обезпечение за кредитора по установения от чл.420, ал.1 ГПК ред така, както е изрично посочено в горната норма.

Въззивната инстанция намира, че направеното разширително тълкуване на последната от районната инстанция не съответства на точния смисъл на закона и не го споделя.

Поради изложеното и атакуваното определение следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 799/2013 г. по описа на РС Б., инкорпорирано в издадената по посоченото дело Заповед за незабавно изпълнение № 2640/29.03.2013 г. по реда на чл.417 ГПК.

ОТМЕНЯ Определение № 2735/02.04.2013 г., постановено по ч.гр.с. № 799/2013 г. по описа на РС Б., с което е постановено спирането на осн.чл.420, ал.1 ГПК на незабавното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение № 2640/29.03.2013 г. по реда на чл.417 ГПК, издадена по цитираното дело.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: