Решение по дело №219/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2554
Дата: 9 юли 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20251110200219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2554
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110200219 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
А. Б. И. с ЕГН**********, живеещ в с. ******************* по силата на чл. 61, ал.
2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат К.
Д. С. от Пернишката адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №24-4332-
025862, издадено на 30. Х. 2024 година от главната инспекторка Д. Д. Д., Началничка на III
сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ129009938 със седалище и
адрес на управление в гр. ********************** представлявана от директора .
Жалбопоподателят чрез процесуалния си представител оспорва процесното
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Пълномощникът на жалбоподателя се явява и в открито съдебно заседание.
Поддържа жалбата, като развива подробни доводи. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна, юрисконсулт С. Г. М., се явява
в открито съдебно заседание. Оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата – за намаляване на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
1
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Собственик на лек автомобил марка „А.“ модел „************“ с регистрационен
№*************** е В. А. В. с ЕГН**********, според представена по делото справка.
На 30. IV. 2025 година в съда постъпва представено по делото писмо от Отдел
„Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, според което същият
автомобил е спрян от движение на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по
пътищата на 11. IX. 2024 година и пуснат отново в движение на 14. Х. 2024 година.
26
На 10. Х. 2024 година около 15 часа, след спирането на превозното средство от
движение, жалбоподателят го управлява в гр. София по бул. „Цар Борис III“ с посока на
движение от квартал Княжево към с. Владая. При достигане до бензиностанция „Лукойл“
жалбоподателят е спрян за проверка от свидетеля С. Б. Б. с ЕГН**********, изпълняващ
длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи. След справка от дежурната част на Отдел „Пътна полиция“ свидетелят
установява, че жалбоподателят управлява спряно от движение моторно превозно средство.
Приема, че е извършено административно нарушение и съставя акт за установяването му.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, както следва:
писмените доказателства:
писмо на отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи и
представените заедно с него справки,
заповед №**************, издадена от Министъра на вътрешните работи на
Република България на 30. VIII. 2016 година,
справка картон на водача,
заповеди, както и
показанията на разпитания свидетел.
Съдът не обсъжда писмените доказателства, представени от пълномощника на
жалбоподателя в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, защото
приема, че причината за спиране на моторното превозно средство не е от значение за
решаването на делото.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Управлението на моторното превозно средство след спирането
му от движение не се оспорва и от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
2
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 10. Х. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – С. Б. Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността младши
автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в
присъствието на един свидетел.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето. Няма
данни жалбоподателят да се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
На 30. Х. 2024 година главната инспекторка Д. Д. Д. Началничка на III сектор
„Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******************, издава въз основа на акта
за установяване на административно нарушение процесното наказателно постановление, в
което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 4, предложение I от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 2 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 09. ХII. 2024 година, а жалбата e подадена чрез
административнонаказващия орган на 12. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на
Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните
им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните
нарушения и наказания, считано от установяването на нарушението.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
3
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство, спряно от движение. Извършването на деянието не се оспорва от жалбоподателя.
По делото не се събраха доказателства обаче, че спирането на моторното превозно
средство от движение е било известно на жалбоподателя. Налице са данни за служебно
спрян от движение автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по аргумент от
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата). В постъпилата справка
няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебно спиране от
движение, а още по-малко да е уведомявал за това жалбоподателя, когато му е предоставил
моторното превозно средство. Затова и не е съществувала обективна възможност
жалбоподателят да съобрази поведението си със спирането на превозното средство от
движение. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на
изпълнителното деяние: касае се за отговорност на физическо лице, затова въпросът е от
значение за решаването на делото, доколкото задължение на наказващия орган е да докаже
тезата си в какъвто смисъл е и съдебната практика:
Решение №3115, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №863 по
описа за 2013 година от VI касационен състав;
Решение №4292, постановено на 27. VI. 2013 година по административно дело №4340
по описа за 2013 година на II касационен състав;
Решение, постановено на 29. VI. 2009 година по касационно наказателно дело с
административен характер №2821 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение, постановено на 07. XI. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №5485 по описа за 2008 година от II касационен състав;
Решение, постановено на 20. XII. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №6110 по описа за 2008 година от XII касационен състав;
Решение, постановено на 07. XI. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №5488 по описа за 2008 година от II касационен състав;
Решение №202, постановено на 09. I. 2013 година по административно дело №8671 по
описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №2659, постановено на 22. IV. 2013 година по административно дело №11623
по описа за 2012 година от V касационен състав;
4
Решение №3138, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №11616
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №3607, постановено на 27. V. 2013 година по административно дело №2655
по описа за 2013 година от X касационен състав;
Решение №3670, постановено на 29. V. 2013 година по административно дело №2059
по описа за 2013 година от V касационен състав;
Решение №3607, постановено на 27. V. 2013 година по административно дело №2655
по описа за 2013 година от X касационен състав;
Решение №3670, постановено на 29. V. 2013 година по административно дело №2059
по описа за 2013 година от V касационен състав;
Решение №3138, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №11616
по описа за 2012 година от V касационен състав, и редица други.
В тази насока е и застъпеното от Софийски градски административен съд принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства, в какъвто смисъл
са:
Решение от 2009 година, постановено по касационно наказателно дело с
административен характер №4913 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение №6959, постановено на 15. XII. 2012 година по административно дело №6963
по описа за 2012 година от II касационен състав;
Решение от 2009 година, постановено по касационно наказателно дело с
административен характер №6429 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение №4793, постановено на 12. VII. 2013 година по административно дело №5987
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №5192, постановено на 24. VII. 2013 година по административно дело №176
по описа за 2013 година от XIV касационен състав и други.
Затова и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното
деяние, остава недоказана, съответно – възражението от жалбата се явява основателно,
включително и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на
ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.
В този смисъл и възражението за субективна несъставомерност почива на изцяло
обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя.
5
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ОТМЕНЯ наказателно постановление
№24-4332-025862, издадено на 30. Х. 2024 година от главната инспекторка Д. Д. Д.,
Началничка на III сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ******************* със седалище и адрес на управление в гр.
*******************, представлявана от директора , с което на основание чл. 177,
ал. 1, т. 4, предложение I от Закона за движението по пътищата на А. Б. И. с
ЕГН**********, живеещ в с*********************************** по силата на чл.
61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от
адвокат К. Д. С. от Пернишката адвокатска колегия, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от
същия закон, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да заплати на А.
Б. И. с ЕГН**********, живеещ в **********************************, по силата
на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат К. Д. С. от Пернишката адвокатска колегия, сумата от 400.00
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
А. Б. И. с ЕГН**********, живеещ в с. *****, Пернишка област, на ул. „*****“ №3,
по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат К. Д. С. от Пернишката адвокатска колегия, срещу наказателно
постановление №*******************, издадено на 30. Х. 2024 година от главната
инспекторка Д.Д.Д., Началничка на III сектор „Административно обслужване“ в отдел
„Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ***************** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора .
Жалбопоподателят чрез процесуалния си представител оспорва процесното
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Пълномощникът на жалбоподателя се явява и в открито съдебно заседание.
Поддържа жалбата, като развива подробни доводи. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна, юрисконсулт С. Г. М., се явява
в открито съдебно заседание. Оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата – за намаляване на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Собственик на лек автомобил марка „А. модел „***********“ с регистрационен
№РК****АР е В. А. В. с ЕГН**********, според представена по делото справка.
На 30. IV. 2025 година в съда постъпва представено по делото писмо от Отдел
„Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, според което същият
автомобил е спрян от движение на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по
пътищата на 11. IX. 2024 година и пуснат отново в движение на 14. Х. 2024 година.
26
На 10. Х. 2024 година около 15 часа, след спирането на превозното средство от
движение, жалбоподателят го управлява в гр. София по бул. „Цар Борис III“ с посока на
движение от квартал Княжево към с. Владая. При достигане до бензиностанция „Лукойл“
жалбоподателят е спрян за проверка от свидетеля С.Б.Б. с ЕГН**********, изпълняващ
длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на
вътрешните работи. След справка от дежурната част на Отдел „Пътна полиция“ свидетелят
установява, че жалбоподателят управлява спряно от движение моторно превозно средство.
Приема, че е извършено административно нарушение и съставя акт за установяването му.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, както следва:
писмените доказателства:
писмо на отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи и
представените заедно с него справки,
заповед №***************, издадена от Министъра на вътрешните работи на
Република България на 30. VIII. 2016 година,
1
справка картон на водача,
заповеди, както и
показанията на разпитания свидетел.
Съдът не обсъжда писмените доказателства, представени от пълномощника на
жалбоподателя в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, защото
приема, че причината за спиране на моторното превозно средство не е от значение за
решаването на делото.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Управлението на моторното превозно средство след спирането
му от движение не се оспорва и от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 10. Х. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – С.Б.Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността младши
автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в
присъствието на един свидетел.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето. Няма
данни жалбоподателят да се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
На 30. Х. 2024 година главната инспекторка Д.Д.Д., Началничка на III сектор
„Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ********************, издава въз основа на
акта за установяване на административно нарушение процесното наказателно
постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и
налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предложение I от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 09. ХII. 2024 година, а жалбата e подадена чрез
административнонаказващия орган на 12. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на
Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните
им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на
срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните
нарушения и наказания, считано от установяването на нарушението.
2
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство, спряно от движение. Извършването на деянието не се оспорва от жалбоподателя.
По делото не се събраха доказателства обаче, че спирането на моторното превозно
средство от движение е било известно на жалбоподателя. Налице са данни за служебно
спрян от движение автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по аргумент от
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата). В постъпилата справка
няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебно спиране от
движение, а още по-малко да е уведомявал за това жалбоподателя, когато му е предоставил
моторното превозно средство. Затова и не е съществувала обективна възможност
жалбоподателят да съобрази поведението си със спирането на превозното средство от
движение. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на
изпълнителното деяние: касае се за отговорност на физическо лице, затова въпросът е от
значение за решаването на делото, доколкото задължение на наказващия орган е да докаже
тезата си в какъвто смисъл е и съдебната практика:
Решение №3115, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №863 по
описа за 2013 година от VI касационен състав;
Решение №4292, постановено на 27. VI. 2013 година по административно дело №4340
по описа за 2013 година на II касационен състав;
Решение, постановено на 29. VI. 2009 година по касационно наказателно дело с
административен характер №2821 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение, постановено на 07. XI. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №5485 по описа за 2008 година от II касационен състав;
Решение, постановено на 20. XII. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №6110 по описа за 2008 година от XII касационен състав;
Решение, постановено на 07. XI. 2008 година по касационно наказателно дело с
административен характер №5488 по описа за 2008 година от II касационен състав;
Решение №202, постановено на 09. I. 2013 година по административно дело №8671 по
описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №2659, постановено на 22. IV. 2013 година по административно дело №11623
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №3138, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №11616
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №3607, постановено на 27. V. 2013 година по административно дело №2655
по описа за 2013 година от X касационен състав;
Решение №3670, постановено на 29. V. 2013 година по административно дело №2059
по описа за 2013 година от V касационен състав;
Решение №3607, постановено на 27. V. 2013 година по административно дело №2655
3
по описа за 2013 година от X касационен състав;
Решение №3670, постановено на 29. V. 2013 година по административно дело №2059
по описа за 2013 година от V касационен състав;
Решение №3138, постановено на 10. V. 2013 година по административно дело №11616
по описа за 2012 година от V касационен състав, и редица други.
В тази насока е и застъпеното от Софийски градски административен съд принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства, в какъвто смисъл
са:
Решение от 2009 година, постановено по касационно наказателно дело с
административен характер №4913 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение №6959, постановено на 15. XII. 2012 година по административно дело №6963
по описа за 2012 година от II касационен състав;
Решение от 2009 година, постановено по касационно наказателно дело с
административен характер №6429 по описа за 2009 година от XII касационен състав;
Решение №4793, постановено на 12. VII. 2013 година по административно дело №5987
по описа за 2012 година от V касационен състав;
Решение №5192, постановено на 24. VII. 2013 година по административно дело №176
по описа за 2013 година от XIV касационен състав и други.
Затова и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното
деяние, остава недоказана, съответно – възражението от жалбата се явява основателно,
включително и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на
ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.
В този смисъл и възражението за субективна несъставомерност почива на изцяло
обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът
4