№ 7377
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110170678 по описа за 2021 година
намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
87, ал. 1 ЗЗД от „И. срещу „А. за сумата от 17 400,00 лв., получена от ответника на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
(09.12.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че през м.11.2019г. между „И., ЕИК ., като купувач, и ответното
дружество „А. ООД, ЕИК ., като продавач, бил сключен договор за продажба на
индустриални стоки (пл.контейнери 1100 л.), като „А. ООД поело задължението да достави
стоката в склада на ищеца при уговорено авансово плащане в размер на 41 340 лв, за което
„А. ООД издало на „И. фактура № . г. Сочи, че уговореният аванс в размер на 41 340 лева с
ДДС по фактура № . г. бил заплатен изцяло от ищцовото дружество на ответното дружество,
по банков път, по банковата сметка на „А. ООД в „У., с преводно нареждане от 12.11.2019 г.
Твърди, че във връзка със задължението му да достави в склада на ищеца стоките по
договора за продажба, ответното дружество извършило две доставки, за които издало
съответните фактури, както следва: първа доставка – на стоките, посочени във фактура № . г.
на стойност от 24 800 лв. без ДДС, съответно 29 760 лв. с ДДС като бил приспаднат
частично платения аванс по фактура № .г. в размер на 12 000 лева без ДДС, съответно 14
400 лв. с ДДС и със сума за доплащане в размер на 15 360 лв. с ДДС и втора доставка – на
стоките, посочени във фактура № . г. на стойност 15 750 без ДДС, по която било направено
второ частично приспадане от платения аванс по фактура № . г. в размер на още 7 950 лева
1
без ДДС, съответно 9 540 лв. с ДДС и със сума за доплащане в размер на 9 360 лв. с ДДС.
Общо приспадната авансово платена цена по двете доставки била в размер на 23 940 лв. с
ДДС от общо платения на 12.11.2019 г. аванс в размер на 41 340 лв. с ДДС, а общата цена за
доплащане на доставените стоки по фактурите от 21.08.2020 г. и от 24.08.2020 г. била в
размер на 24 720 лв. с ДДС. Същата била заплатена изцяло и точно от „И. на „А. ООД по
банков път, с банков превод от 24.08.2020 г.
Твърди, че въпреки уговореното, с доставката на 24.08.2020 г. не било доставено
цялата оставаща част от стоките за 17 400 лева с ДДС, чиято цена била платена авансово с
банковия превод през м. ноември 2019г., поради което ищецът изпратил на ответното
дружество нотариална покана рег. № ., акт 31, по описа на нотариус И., която била получена
от „А. ООД на 18.10.2021 г. С нея ищецът дал на ответното дружество 7-дневен срок,
считано от датата на получаване на нотариална покана, да изпълни задължението си и да
достави в склада на „И. останалите, заплатени авансово, стоки за 17 400 лв. с ДДС с
предупреждението, че при неизпълнение на задължението му ще развали договора за
продажба във връзка с недоставената, авансово платена му стока на стойност 17 400 лв. Със
същата покана, в срок от 3 (три) дни, считано от датата на разваляне на договора, „А. ООД
било поканено да върне на „И., по посочената в поканата банкова сметка, сумата от 17 400
лв., представляваща частта от платената от „И. на „А. ООД авансово цена по фактура № . г.
за неосъществената от „А. ООД на „И. доставка на стока по разваления договор за
продажба. В дадения му срок ответното дружество не изпълнило задължението си да върне
останалата недоставена стока, както и не заплатило сумата в размер на 17 400,00 лв.
С оглед изложеното, твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
17 400,00 лв., представляваща частта от авансово платената продажна цена по фактура № . г.
по разваления, поради длъжниковото неизпълнение, договор за продажба за недоставената
стока, която се явявала платена на отпаднало основание и подлежала на връщане от страна
на „А. ООД в посочения размер, като претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор страна на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание от 23.06.2022 г. ищецът моли да се даде ход на делото и
да бъде постановено неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител.
2
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от
наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявеният иск за посочената по-горе сума да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3551,00
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представения списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на
„ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, сумата от 17 400,00 лв., получена от
ответника на отпаднало основание – по развален договор за продажба на индустриални
стоки (пл.контейнери 1100 л.) от м.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска (09.12.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата в размер на 3551,00 лв., разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3