№ 597
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501956 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.04.25г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно
гражданско дело № 1956/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-16 състав от 06.03.24г. по г.д. № 5237/22г. /поправено в рамките на
производство по чл. 247 от ГПК с решение от 22.05.24г./ са уважени /частично: за сума в размер на
18 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
главница за периода след 04.05.22г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Й. К. против ЗАД
„Алианц България“ АД.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От Й. К. /с насрещна жалба/ в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законна лихва върху същото/.
От ответника – в осъдителната част /изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради ПТП-е от 30.11.21г.; в качеството си на
пешеходец/ физически травми – увреждания /като следствие от това – физически болки и
психически страдания – неимуществени вреди/. С оглед това: Й. К. претендира да бъде ангажирана
/при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената
отговорност на ЗАД „Алианц България“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на водача на МПС-во Б. Б.
– причинителя на ПТП-е/.
Обжалваното решение следва да бъде ревизирано частично:
Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от
процеса/ са спорни следните обстоятелства: чия е вината за настъпване на процесното ПТП-е /на
ищеца или на водача на МПС-во/; какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е
справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на пострадалия; налице ли е /и
в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
1
Досежно вината за настъпване на инцидента:
Разпитаният по делото свидетел установява, че в момента на ПТП-е пострадалият
/пешеходец/ е „ходел“. Приетата в процеса авто-техническа експертиза /допълнителното
заключение/ констатира, че при такъв ход на ищеца – ПТП-е се е явявало предотвратимо за водача
на МПС-во /същият е имал обективна – физическа - фактическа възможност за реакция към
момента на появата на процесната опасност – когато пешеходецът е станал за пръв път видим за
шофьора/. В такава хипотеза /предвид съдържанието на описаният доказателствен материал –
преценен в съвкупност/ следва да се приеме че двата елемента /противоправност в поведението на
водача на МПС-во и вината на същия/ от фактическия и правен състав на деликтната отговорност
/по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ са удостоверени надлежно. Останалите елементи от състава на чл. 432
от КЗ също са установени в процеса /същите не са и спорни – предвид горната констатация в тази
насока/.
Относно размера на иска:
Първоинстанционният съдия е изложил /в контекста на принципната постановка по чл.
52 от ЗЗД/ конкретни съображения, с които е обосновал размера на определеното /и присъдено/
обезщетение за неимуществени вреди /като е обсъдил събраният доказателствен материал –
релевантен за тази преценка, а именно: писмен – медицински документи, гласен – свидетелски
показания и експертен – медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от
съдебното заседание/. Изброеният доказателствен материал очертава всички обстоятелства, които
се явяват относими към размера на заявеното вземане - както следва: вида и естеството на
причинените на ищеца травми; предприетото медицинско лечение; протеклият възстановителен
период; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива на
уврежданията; негативната рефлекция, която са оказали травмите върху психическото състояние на
ищеца /за съответен период след инцидента и към момента/ и върху начина му на живот; възрастта
на пострадалия.
Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават определяне на
обезщетение в размер на 18 000 лева /колкото са присъдени от СГС/.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
съображенията на първоинстанционния съдия в изброените насоки. В допълнение:
Обстоятелството, че определената от СГС сума /в размер на 18 000 лева/ е съответна на
процесните неимуществени вреди се потвърждава /макар и косвено/ и от следните два факта: от
една страна – жалбата на ищеца е подадена само като „насрещна“ /с оглед правната последица по
чл. 263, ал. 4 от ГПК/; от друга страна – в жалбата на застрахователя не се съдържат конкретни
възражения /обосновки/ относно размера на определеното и присъдено обезщетение.
Относно предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Събраният в процеса доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в
съвкупност; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ установява, че:
пострадалият е предприел /този факт на практика не се и оспорва от ищеца/ процесното пресичане
на необозначено място /при наличие на пешеходна пътека в непосредствена близост на мястото на
инцидента/ като пресичането е започнало при ограничена видимост на водача на МПС-во. Двете
обстоятелства /преценени в съвкупност/ следва да бъдат окачествени като допринасящи /по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на процесния вредоносен резултат /поведението на
пешеходеца е ограничило възможността за адекватна – своевременна реакция на водача на МПС-
во; това поведение стои в причинно-следствена връзка с настъпването на инцидента/. С оглед това:
горната сума /в размер на 18 000 лева/ следва да бъде редуцирана с 20% /т.е. в полза на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 14 400 лева/.
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде частично изменен
/отменен/.
Предвид изхода на спора пред въззивния съд: отговорността на страните за съдебни
разноски следва да бъде преразпределена. Ответникът претендира присъждане на съдебни
разноски за процеса пред САС. Ищецът /и процесуалният му представител/ не претендират
разноски за производството пред САС.
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК /от страна на ищеца/ не е заявено /за производството
пред въззивния съд/. Независимо от това: заявеното от застрахователя адвокатско възнаграждение
2
/в размер на общо 4 716 лева/ следва да бъде редуцирано наполовина и присъдено съразмерно на
изхода на спора пред въззивния съд /за подаване на въззивна жалба и за подаване на отговор към
въззивна жалба не се следват два отделни хонорара – двете процесуални защити се припокриват по
съдържание и обем/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-16 състав от 06.03.24г. по г.д. № 5237/22г. в частта, с която
искът по чл. 432 от КЗ на Й. Г. К. ЕГН ********** против ЗАД „Алианц България“ АД е уважен за
сумата над 14 400 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца съдебни разноски
над 498 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на адвокат Я. Д. адвокатски хонорар по
чл. 38 от ЗА над 1 512 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на СГС държавна такса
над 576 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 от КЗ на Й. Г. К. ЕГН ********** против ЗАД „Алианц
България“ АД за сумата над 14 400 лева.
ОСЪЖДА Й. Г. К. да плати на ЗАД „Алианц България“ АД още 323 лева – съдебни
разноски за производството пред СГС /допълнително към вече присъдените от СГС общо 718 лева/.
ОСЪЖДА Й. Г. К. да плати на ЗАД „Алианц България“ АД 1 213 лева - съдебни
разноски за производството пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-16 състав от 06.03.24г. по г.д. № 5237/22г. /в
останалата част/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3