Решение по дело №22/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             16.07.2018 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 03.04.2018  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                      ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 22 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба от "БОРОВЕЦ-КОС"ЕООД с ЕИК *********, чрез управителя К.И.Д., срещу решение №785/18.12.2017г. по гр.д.№146/2017г. на ЯРС, в частта, с която ЯРС уважава евентуално съединения иск на ищците за разваляне на договора за аренда и развали, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ, сключения на 21.01.2015 г. договор за аренда между Д. К. Ц. и „Боровец – КОС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Ямбол под вх. № 258, том 1, стр. 77.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, че същото е необосновано и излага съображения. Възразява, че неправилно ЯРС е приел, че е налице неизпълнение на договора от страна на арендатора, че ЯРС не е съобразил, че договорът за аренда е сключен на 21.01.2015г. при действието на предходната редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ, преди изменението с ДВ бр.58/2017г., като арендодател - страна по договора е съсобственик, който не участва в делото. Възразява, че ищците не са страни по договора за аренда, оспорва като неправилен изводът на ЯРС, че поради неплащане по арендния договор на ищците е налице неизпълнение, водещо до неговото прекратяване. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови решение, с което да отхвърли иска на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ като неоснователен. Претендира направените по делото съдебни разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит като свидетели на две лица, които ще установят обстоятелството, че неколкократно на ищците е предлагано арендно плащане, но последните са отказали.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от М.С.И., Д.П.М., И.П.Ц., И.П.Ц., Н.С.Ц. и Р.С.Ц., чрез адв.В.К. от ЯАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излага съображения и моли ЯОС да потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба от С. А. В. е постъпил отговор от М. Х. С. и Г. Д. В., чрез адв.Я. П.от ЯАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, излага съображения и моли ЯОС да потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано обжалваното решение. Възразява срещу допускането на свидетели като излага, че искането е преклудирано, а и за първи път с въззивната жалба се излагат твърдения, че ищците са осуетили изпълнението на договора. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 21.01.2015г., сключен между наследодателя на трима от ответниците Д. К. Ц. и ответника „Боровец-Кос“ЕООД, по силата на който първият е отдал под аренда за срок от 15 години общо пет ниви, находящи се в землището на гр. Ямбол. Процесният договор е сключен на 21.01.2015г. за срок от 15 години, считано от 01.10.2015г.. В чл.2 от договора за аренда е уговорено, че арендното плащане се извършва в края на стопанската година, не по-късно от 30-ти септември.

Видно от НА № 133/07.03.1997 г. В. П. Ц., М.С.И., Г. И. Ц., Д.П.М., И.П.Ц., М. П. Д., И.П.Ц., Д. К. Ц., Н.С.Ц., Р.С.Ц., И. Т. Б. и А. Т. А. са признати на основание влязло в сила решение на ПК от 1995 год. за собственици по наследство от В. С. Ц. на подробно описани четири броя земеделски имоти-ниви, находящи се в землището на гр.Ямбол като не е спорно, че тези ниви са обект на процесния договор за аренда.

С НА №51/21.01.2015 г. Д. К. Ц. е дарил на въззивника „Боровец – Кос“ЕООД 1/110 ид.ч. от четирите ниви, като впоследствие с НА №52/21.01.2015 год. е продал 9/110 ид.ч. от тези ниви на същото дружество. С НА №53/21.01.2015 г. Д. К. Ц. е продал на ответника-въззивник и ½ ид.ч. от нива, находяща се в м.“Бадемлика“в землището на гр.Ямбол, цялата с площ 2549 кв.м. По отношение на последния недвижим имот е представено Решение на ОСЗ – Тунджа, по силата на който собствеността върху имота е възстановена на К. К. Ц. Видно от приложеното удостоверение за наследници К. К.Ц. е починала на *****год., като е оставила следните законни наследници – Н.С.Ц., Р.С.Ц. и Д. К. Ц.

С оглед доказване правото си на собственост върху първите четири от имотите предмет на договора за аренда имоти ищците са представили и удостоверение за наследници от 02.11.2016 г. на наследодателя В. С. Ц., поч. на ****г.

По искане на ищците по делото е приложена в цялост преписка №1865/2016г. на ЯРП, образувана по жалба на наследодателя на трима от ответниците Д. К. Ц. от 15.03.2016 г., в която същия посочва, че при сключване на сделките никой не го е уведомил, че подписва и договор за аренда, а единственото му желание е било да продаде собствените си идеални части от наследствена земя. С постановление от 22.02.2017 г. наказателното производство е прекратено на основание чл.24, чл.1, т.1 от НК.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Д. Същият посочва, че познавал земите на ищците, които преди това били в друга кооперация. За новия договор никой не ги бил уведомил и не знаели как е сключен. За периода 2015 – 2017 год. не било плащано нищо за земите. Свидетелят твърди, че има преки впечатления, т.к. е ходил до офиса на фирмата заедно с вуйчо си и братовчед си Н. да развалят доброволно договора, т.к. бил неизгоден за всички. От всички наследници знаел, че никой не бил получил пари за тези земи. Свидетелят бил ходил лично четири пъти, веднъж с Д. Ц. Чичо му бил много възмутен, дори казал че ще подаде жалба в полицията, т.к. договорът бил подписан без негово знание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявени са искове с правни основания съответно по чл.26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, по чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1 т.2 от ЗАЗ, както и с правно основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ.

Решението се обжалва само в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска за разваляне на сключения на 21.01.2015 г. договор за аренда, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ. В останалата част решението на ЯРС е влязло в сила като необжалвано.

По иска за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за арендно плащане, ЯОС намира следното:

С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. Процесният договор е сключен на 21.01.2015г. за срок от 15 години, считано от 01.10.2015г.

Съгласно чл.28 от ЗАЗ, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.

Процесният договор за аренда е сключен за срок от 15 години, поради което съгласно чл.28, ал.2 от ЗАЗ развалянето му става по съдебен ред. Договорът е сключен от Д. Ц. - един от съсобствениците на имотите. Веднага след сключването на договора за аренда на 21.01.2015г., същият ден с НА №51/21.01.2015 г. Д. К. Ц. е дарил на въззивника „Боровец – Кос“ЕООД 1/110 ид.ч. от четирите земеделски имота, като в последствие с НА №52/21.01.2015 год. му е продал 9/110 ид.ч. от тези имоти, и с НА №53/21.01.2015 г. е продал и ½ ид.ч. от нива, находяща се в землището на гр.Ямбол, в м.“Бадемлика“, цялата с площ 2549 кв.м., на същия приобретател - въззивника по делото. Така като е придобил на 21.01.2015г. притежаваните от Д. Ц. идеални части от арендуваните земи, съгласно чл.17 от ЗАЗ и чл.8 от договора за аренда, въззивникът се явява арендодател по процесния договор, освен че е и арендатор. В резултат на частното правоприемство е настъпило сливане в едно и също лице на две качества - на арендодател и арендатор по договора за аренда от 21.01.2015г.. В случая въззивният състав смята, че качеството “арендодател” - страна по договора за аренда, придобиват ищците като съсобственици на земята, предмет на договора. От това следва, че те имат право да искат разваляне на договора поради неизпълнение и са процесуално легитимирани да водят иск за разваляне на договора за аренда, сключен на 21.01.2015г.. В този смисъл възраженията на въззивника са неоснователни.

В процесния договор е предвидено прекратяване на същия при неизпълнение по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго. В чл.28 от ЗАЗ е предвидено, че арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. В чл.2 от договора за аренда е уговорено, че арендното плащане се извършва в края на стопанската година, не по-късно от 30-ти септември. По делото няма доказателства за извършено арендно плащане от арендодателя. Освен това, както правилно е посочил първоинстанционния съд в тежест на ответника-арендатор е било да докаже, че е извършвал плащания в пари или натура по договора за аренда, което не е сторено по делото. Ето защо, предявеният иск за разваляне на договора за аренда по чл.28, ал.2 от ЗАЗ, е основателен и доказан. Правилно ЯРС е уважил иска за разваляне на договора и иска по чл.30, ал.1 от ЗАЗ за връщане обекта на договора за аренда.

На основание изложеното, ЯОС следва да потвърди решение №785/18.12.2017г. по гр.д.№146/2017г. на ЯРС, в обжалваната част, с която ЯРС уважава евентуално съединения иск на ищците за разваляне на договора за аренда и разваля, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ, сключения на 21.01.2015 г. договор за аренда.

Предвид изхода от делото, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски, но тъй като няма доказателства за извършено плащане на договореното в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение, ЯОС, съгласно т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, не уважава искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение №785/18.12.2017г. по гр.д.№146/2017г. на ЯРС, в обжалваната част.

В останалите части решението е влязло в сила.

Не уважава искането за присъждане на разноски на въззиваемите.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.