№ 8819
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110147304 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 47304 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 40399/13.08.2021г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 6900/14.01.2022г. на СРС, и в открито съдебно
заседание на 17.05.2022г.
Ищецът АЛ. Б. З. чрез адв. Н.В. - АК-София, е предявил срещу
ответника С. ЦВ. УЗ. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
4
установено между страните, че АЛ. Б. З. е собственик на / идеални части
6
от недвижим имот - гараж № 2, находящ се в град София, ул. "**********" №
6А, на първи партерен етаж, със застроена площ от 16,20 кв.м., с
идентификатор ********* по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, като
ответникът бъде осъден да му предаде владението върху тях, както и иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползва дела си
от имота за периода м.02.2021г.-м.08.2021г.
Ищецът твърди, че Ц.С. У. и Т.И. У.а учредили право на строеж върху
имота, където била построена сградата, в която се намира процесният гараж.
Отстъпеното право на строеж било реализирано в срок. Триетажната сграда
се разпределяла, като апартамент № 1 на първия етаж бил за Е.Ц.С.-Ч.,
апартамент № 2 на втория етаж - за С. ЦВ. УЗ. и апартамент № 3 и таванската
стая - на Ц.С. У. и Т.И. У.а. При реализирането на правото на строеж били
построени и три гаража, които при условията на приращението станали
изключителна собственост на съпрузите Ц. и Т. У.и. На 10.04.2004г. Ц. У.
4
починал, като негови наследници били Т. У.а, Е.Ч. и С.У., като / от гараж №
6
1
2 притежавала Т. У.а, и по / Е.Ч. и С.У.. На 06.03.2019г. Т. У.а прехвърлила
6
4
на Ц. Йор.Ч. и П. Йор.Ч. собствените си / идеални части от гараж № 2 срещу
6
задължение за издръжка и гледане. От своя страна Ц. Йор.Ч. и П. Йор.Ч.
4
продали тези / части на ищеца на 22.01.2021г. Непосредствено след
6
покупката на имота З. установил, че С.У. владее целия гараж. Въпреки че
поискал незабавно да му се осигури достъп, такъв му бил отказан. Ищецът му
изпратил покана с предложение да уредят отношенията си, включително
гаражът да се ремонтира и дава под наем, като генерира доход, но ответникът
категорично и неоснователно отказал да предаде владението. В насрочените
по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се
представлява от адв. К. и/или адв. К.а. Предявените искове се поддържат,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се
излагат в Писмена защита, вх. № 152661/21.07.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. ЦВ. УЗ. чрез адв. ЕЛ. Т. -
АК-София, е подал Отговор, вх. № 95612/25.11.2021г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че сградата, в
която се намира процесният гараж, е изградена съгласно одобрен
архитектурен проект и всички обекти в нея са в съответствие с него. Затова
2
всички обекти, с изключение на посочените в заявлението за отстъпване на
право на строеж, били съсобственост между Е.С.-Ч. и С.У., като всеки от тях
1
притежавал по / идеална част, включително от процесния гараж № 2.
2
Изтъква се, че Т. У.а никога не била притежавала право на собственост върху
4
/ идеални части от гаража, затова и прехвърлянето му както на Ц. Ч. и П. Ч.,
6
така и от тях на ищеца, не можело да има вещно-прехвърлително действие.
Доколкото З. не бил собственик на сочените от него части от гаража, то и
липсвало основание да получи обезщетение от ответника. Оспорва се
доказателствената стойност на представени от ищеца книжа във връзка с
изпращането на покана до ответника, а исканата сума била прекомерна. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява,
като се представлява от адв. Г.В., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания. Подробни съображения излага в
представена в последното открито съдебно заседание писмена защита.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията
на пълно и главно доказване да установи, че в неговия патримониум е
4
възникнало право на собственост върху / идеални части от процесния имот
6
на соченото от него основание и че ответникът ги владее. В тежест на
ответника е да докаже, че владее имота на годно правно основание,
изключващо претендираните от ищеца права върху него. Доказателствената
тежест по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за ищеца по него. Същият
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната
вещ е съсобствена между страните, че тя се ползва само от ответника, а
ищецът е лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до
ползващия съсобственик-ответник да му предостави възможност за ползване,
че тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по
друг начин на това. Всяка от страните следва да докаже реализацията на
фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това
в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Удостоверение за граждански брак № 587/08.11.1962г., Ц.С.
У. и Т.И. Гергова (след брака – У.а) са сключили брак на 08.11.1962г. в град
София.
С Нотариален акт № 107/26.09.1983г., т. ІV, дело № 710/1985г. на І
Нотариус при Софийския районен съд, Ц.С. У. е признат за собственик въз
основа на дарение и съдебна делба на недвижим имот – празно дворно място с
площ от 633 кв.м., представляващо парцел № ХV-328, кв. 340 по плана на
3
град София, м. „******“, при съседи: улица тупик, Р. Т., и парцели ІV-314 и
V-315 от кв. 340 по същия план. Видно от Удостоверение, изх. № 94-00-
1956/17.07.2015г. на ГИС-София, имотът понастоящем е с идентификатор
68134.1937.1219 и административен адрес: град София, ул. „**********“ №
6А.
Със Заявление, вписано в книгите за вписвания с вх. №
3680/13.02.1986г., т. 2, № 209, Ц.С. У. и съпругата му Т.И. У.а са учредили в
полза на децата си Е.С.Ч. и С. ЦВ. УЗ. право на строеж върху празно дворно
място с площ от 633 кв.м., представляващо парцел № ХV-328, кв. 340 по
плана на град София, м. „******“, за жилищна сграда на три етажа, от които
първият за Е.Ч., вторият – за С.У., и третият – за Ц. и Т. У.и.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 2409/08.12.2017г. на
Столичната община – Район „*****“, Ц.С. У. е починал на 10.04.2004г., като е
оставил за свои наследници съпругата си Т.И. У.а и децата си Е.Ц.С.-Ч. и С.
ЦВ. УЗ..
Видно от Схема № 15-83944-01.02.2019г. на СГКК-София, процесният
гараж е с идентификатор *********, намира се на административен адрес:
град София, ул. „**********“ № 6А, като площта му е 16,20кв.м.
С Нотариален акт № 36/06.03.2019г., т. І, рег. № 1494, дело № 32/2019г.
на Нотариус № 043 – К.Б., Т.И. У.а е прехвърлила на внуците си Ц. Йор.Ч. и
4
П. Йор.Ч. собствените си / идеални части от процесния гараж № 2, срещу
6
задължение за издръжка и гледане.
С Нотариален акт № 1/22.01.2021г., т. І, рег. № 305, дело № 3/2021г., и
Нотариален акт № 2/22.01.2021г., т. І, рег. № 306, дело № 4/2021г. на
Нотариус № 043 – К.Б. (пом.-Нотариус по заместване Б.П.), Ц. Йор.Ч. и П.
22
Йор.Ч. са подарили (/ ид.ч.), съответно продали (/ ид.ч.), на АЛ. Б. З.
66
4
собствените си общо / идеални части от процесния гараж.
6
С Телепоща, изх. № 49/15.02.2021г., А.З. е изпратил на С. ЦВ. УЗ. и Е.
Ц.ова У.а уведомление, че желае да ползва лично гаража, като им предлага
заплащане на обезщетение. При неизпълнение се сочи, че ще се предприемат
действия за защита на правата му. Съобщението е връчено на 16.02.2021г. на
С. У. – син на С.У., на гише в пощенската станция, видно от представеното
известие за доставяне и Писмо, изх. № 95-А-67-1/21.06.2022г. на „Български
пощи“ ЕАД.
По делото като свидетели са разпитани Е.С.-Ч. и Ц. Ч.. Показанията им
съдът кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени
целенасочено пристрастно. Свидетелят Ч. е приятел на ищеца и племенник на
ответника. И двамата свидетели сочат, че С.У. пребивавал в чужбина и идвал
рядко в страната. Процесният гараж се владеел изцяло от него, въпреки че не
бил изцяло негов. Заключил гаража и нямало никакъв достъп до него. Там
можели да влизат само съпругата и сина му. Потвърждава се, че е канен да
предаде владението, включително на А.З., както и че са се опитвали да водят
преговори, но без резултат – достъп се отказвал.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
4
техническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с
необходимата компетентност, при пълно, задълбочено и ясно дадени
отговори на поставените въпроси и без индикации за евентуална
неправилност. Вещото лице е установило, въпреки непълнотите и ниското
качество като копия на представените по делото книжа, че проектът за
процесната сграда е изработен към 1985-1986г. при действието на ЗТСУ
(отм.) и подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно одобрения
архитектурен план в сградата следвало да бъдат изградени три самостоятелни
гаражни клетки в приземното ниво на сградата. Тези обекти са изградени.
Строителството е извършено общо взето в съответствие на плана, като
отклоненията за сградата като цяло са минимални и не представляват
непременно незаконосъобразна практика.
По делото са изслушани основно и допълнително заключения на вещо
лице по съдебно-оценителна експертиза, които съдът кредитира като
изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно,
задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации
за евентуална неправилност. Установява се, че наемната цена за процесния
гараж в рамките на периода м.02.2021г.-м.08.2021г. възлиза на 130,00 лева
месечно.
Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, които да
обосноват възникване на право на собственост върху имота, в който е
построена сградата, общо в полза на съпрузите Ц. и Т. У.и. Видно от
представените протоколи по гр.д. № 15076/1979г. на СРС и гр.д. №
22995/1983г. на СРС, както и от нотариалния акт от 1983г., Ц. У. се
легитимира като собственик на имота въз основа на дарение и делба. Липсват
данни, които да аргументират възникване на съпружеска имуществена
общност върху него и с оглед извършената делба. Аргумент за правото на
собственост само на Ц. У. е и действалият тогава чл. 13, ал. 2 СК`1968 (отм.),
според която придобитото по дарение е лична собственост на съпруга, комуто
е подарено.
Така няма как със заявлението от 1986г. по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2
ЗТСУ (отм.) правото на строеж да е учредено и от двамата съпрузи. Право на
строеж може да учреди единствено собственикът Ц. У.. Процесният гараж,
доколкото е предвиден в одобрения архитектурен проект, е предмет на
учреденото право на строеж. Децата на Ц. У. са получили първия и втория
1
етаж, съответно приблизително по / от цялата сграда. Съдът приема, че,
3
доколкото учредителят изрично посочва, че учредява право на строеж за
третия етаж и таванска стая „за нас“, т.е. за него и съпругата му, то със
заявлението той учредява в полза на съпругата си право на строеж за третия
етаж на къщата. Отчитайки брачната връзка и отношенията между
суперфициари и суперфициенти, съдът приема, че със заявлението Ц. У. е
учредил в полза на съпругата си Т. У.а право на строеж, като след изграждане
1
на сградата тя е придобила / част от третия етаж, заедно с посочената
2
таванска стая. Доколкото страните не са посочили, за разлика от етажите, кое
от лицата кой гараж ще придобие, съдът приема, че същите следва да бъдат
1
придобити в обикновена съсобственост, като Е.Ч. и С.У. придобиват по /
3
5
1
част от всеки гараж, а Ц. У. и Т. У.а – по / идеална част.
6
След смъртта на Ц. У. Т. У.а е придобила по наследство (чл. 9, ал. 1 ЗН)
11
/ част от неговите дялове, равна на / част от целия обект, включително в
318
41134
гаражите. Така тя е станала собственик на / (/ + / (/) = /) идеални
*********
части от процесния гараж. Следователно към 06.03.2019г., когато е
412
прехвърлила на внуците си общо / (/) от гаража, тя не е притежавала
618
4
правото на собственост върху дял в такъв размер, а само до размера от /.
18
Съответно тази част е преминала в собственост и на надарения/купувача по
нотариалните актове от 2021г. А.З..
Оттук предявеният иск по чл. 108 ЗС е частично основателен – само за
4412
/ идеални части от гаража, като за горницата до / (/) той е
18618
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По делото се установи, че гаражът се ползва изцяло от ответника С.У.,
съсобственик в него. Съдът обаче приема, че не се доказа по несъмнен начин
конкретна дата, на която същият да е поканен да предостави ползване на
имота. От една страна разпитаните по делото свидетели сочат общо, че такива
разговори са водени, но не става ясно кога точно и в какъв формат е станало
това. Не се доказа връчването на нотариална покана, за каквато твърдят
свидетелите. От друга страна изпратената телепоща, видно от находящото се
на л. 172 от делото писмо, е връчена на С. У. – син на ответника, на гише в
пощенската станция. Съобразно чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията
за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, действащи и
релевантния за спора момент на основание §68, ал. 1 ЗИД на ЗПУ, обн. ДВ,
бр. 53/05.07.2019г., вр. чл. 36, ал. 2 (отм.) ЗПУ, препоръчана пощенска пратка
може да се достави на член на домакинството на получателя само на адреса.
За получаване на пратката в пощенския клон (ал. 3) такава възможност не е
предвидена. Ответникът е оспорил получаването, като доказателства за
наличие на представителна власт в полза на С. У. не са ангажирани. Поради
това и съдът приема, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 31, ал. 2
ЗС, поради което този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. С оглед изхода от спора право
на разноски имат и двете страни.
Съобразно изхода от спора и защитавания материален интерес в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатени държавни такси и
разноски по делото в размер от 90,03 лева.
Съобразно изхода от спора и защитавания материален интерес в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на
1106,94 лева. С оглед защитавания по делото материален интерес и неговата
фактическа, правна и професионална сложност съдът намира, че заплатеният
адвокатски хонорар от 1200,00 лева не е прекомерен.
Ищецът, видно от представения по делото договор за правна защита и
6
съдействие (л.177-178) е защитаван безплатно по реда на чл. 38 ЗАдв. Поради
това в полза на адв. Н.В. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, изчислено пропорционално от размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 5
НМРАВ (516,09 лева), като в нейна полза бъде присъдена, с оглед изхода от
делото, сумата от 149,88 лева.
Водим от горното и като съобрази указанията по ТР 4/2014-2016-ОСГК,
т. 2А, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС, по
отношение на С. ЦВ. УЗ., ЕГН **********, от град София, ул. „**********“
№ 6А, че АЛ. Б. З., ЕГН **********, от град София, бул. „******“ № 96, вх.
4
А, ет. 1, ап. 29, е собственик на / идеални части от недвижим имот -
18
гараж № 2, находящ се в град София, ул. "**********" № 6А, на първи
партерен етаж на сградата, със застроена площ от 16,20 кв.м., с
идентификатор ********* по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, като
ОСЪЖДА ответника С. ЦВ. УЗ., ЕГН **********, да предаде владението
върху тях на ищеца АЛ. Б. З., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. Б. З., ЕГН **********, срещу С. ЦВ.
УЗ., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
8
спрямо ответника, че ищецът е собственик на / идеални части (разликата
18
4124
между предявения размер на иска / ид.ч. (/) и уважения размер /
61818
ид.ч.) от недвижим имот - гараж № 2, находящ се в град София, ул.
"**********" № 6А, на първи партерен етаж на сградата, със застроена площ
от 16,20 кв.м., с идентификатор ********* по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, както и искането да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху тях.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. Б. З., ЕГН **********, срещу С. ЦВ.
УЗ., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на идеалните му части от имота за
периода м.02.2021г.-м.08.2021г.
ОСЪЖДА С. ЦВ. УЗ., ЕГН **********, да заплати на АЛ. Б. З., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 90,03 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 47304/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА АЛ. Б. З., ЕГН **********, да заплати на С. ЦВ. УЗ., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1106,94 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 47304/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА С. ЦВ. УЗ., ЕГН **********, да заплати на адв. Н.А. В. –
7
АК-София, личен номер **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 149,88 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
НМРАВ по делото на първа инстанция (гр.д. № 47304/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8