Р Е Ш
Е Н И
Е № 313
гр.
Пловдив, 30.10.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в
открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 381/2019
год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е въззивно - по чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 106 от
27.02.2019 година, постановено по т. дело № 300/2018 година по описа на
Окръжен съд - Пловдив, е осъдена Н.з.о.к.,
ЕИК …, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М. б. а. л. – А.“
ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***
28, със съдебен адрес:***, офис … - адв.
Т. Ф., сумата 345 111 лв.,
представляваща стойността на извършена и
незаплатена болнична помощ по клинични пътеки по договор № … от … г., сключен
между страните, по отчетни периоди, както следва: м.март 2015 г. - 15198 лв.;
м. април 2015 г. - 68583 лв.; м. май 2015 г. - 160 488 лв.; м. юни 2015 г. -
67578 лв.; м. юли - 4653 лв.; м. ноември 2015 г. - 27494 лв. и м. декември 2015
г. — 1117 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на подаване на исковата молба 27.04.2019 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски в размер на 23 963 лв.
Въззивният съд установи, че в
диспозитива на решението на първоинстанционния съд е допусната очевидна
фактическа грешка при изписването на датата, на която е подадена исковата молба
в съда и която е началния момент, от който е присъдена законната лихва. Посочено
е, че тази дата е 27.04.2019 година, а не действителната такава – 27.04.2018
година. Тази очевидна фактическа грешка може да бъде отстранена от
първоинстанционния съд във всеки момент и не е пречка за разглеждането на
въззивното производство.
С определение № 921 от 25.04.2019 година, постановено по
делото в производство по чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. №
8936/20.03.2019 година, подадена от НЗОК с искане за изменение на постановеното
решение № 106/27.02.2019 година в частта за разноските. Искането е било за
намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 10 000 лева поради тяхната прекомерност
Срещу първоинстанционното решение
е подадена въззивна жалба от Н.з.о.к. Оплакванията са за неправилност и
необоснованост, с подробно изложени в
жалбата съображения. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове,
като се присъдят на жалбоподателя направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „М. б. а. л. – А.“ ЕООД. В проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция и в писмените бележки по съществото на спора се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната инстанция е сезирана и
с частна жалба от Националната
здравоосигурителна каса срещу постановеното определение по чл. 248 от ГПК. Оплакванията са за незаконосъобразност на
определението. Искането е да се отмени и да се постанови ново по същество, с
което да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като се присъди
на ищеца адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу частната жалба не е подаден
писмен отговор от МБАЛ – А. ЕООД.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 ал. 1
от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника
против решението, с което е уважен предявения срещу него осъдителен иск.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Производството по т. дело № 300/2018 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив е образувано по осъдителен иск, предявен от
„М. б. а. л. – А. “ ЕООД против НЗОК с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на следните суми:
сумата от общо 345 111 лв.,
включваща дължима и незаплатена стойност
на извършена и отчетена медицинска дейност по клинични пътеки по договор № … от
… г., сключен между страните, за следните отчетни периоди през 2015 година:
м.март 2015 г. - 15198 лв.; м. април 2015 г. - 68583 лв.; м. май 2015 г. - 160
488 лв.; м. юни 2015 г. - 67578 лв.; м. юли - 4653 лв.; м. ноември 2015 г. -
27494 лв. и м. декември 2015 г. — 1117 лв.
Искано е и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 27.04.2018 година до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът НЗОК е оспорил
предявените искове. Твърди, че не дължи заплащане на исковата сума, тъй като е
извън лимитите, определени по договора и допълнителните споразумения към него.
Индивидуалният договор, сключен с ищеца, имал предмет и обхват, които били
строго лимитирани от Закона за бюджета
на НЗОК, Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор. Правото
на изпълнителя по договора да получи финансиране било ограничено от
договорените лимити, които не подлежали на едностранно и свободно увеличаване
от НЗОК. НЗОК закупувала медицинска
помощ в рамките на обемите, определени от НРД за съответната година и в съответствие
с параметрите на разходите по бюджета на
НЗОК. Твърди, че с иска се претендира заплащане на нещо, което не е договорено.
Претендираните за заплащане суми били
извън рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 към договора и анексите за неговото
изменение. Цялата дейност в рамките на лимитите по договора и приложение № 2
била фактурирана и заплатена на ищеца. Към настоящия момент договорът вече бил
изчерпал предмета си, имало и подписани допълнителни споразумения от
изпълнителя с декларативна част относно уреждане на отношенията по плащанията,
поради което искът бил неоснователен. Позовава се на клаузата на чл. 40, ал. 2
от договора, според която възложителят заплаща на изпълнителя за извършена и
отчетена дейност в рамките на стойностите, определени по реда на Правилата и
посочени в Приложение № 2 към цитирания договор. Твърди, че договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, в частност с „МБАЛ – А.“ ЕООД, не
противоречат на чл. 52 от конституцията на Република България и чл. 35, ал. 1,
т. 1 от ЗЗО. Позовава се и на
Постановление № 57 от 16.03.2015 година на МС
за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската
помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016
година по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на Надзорния съвет на НЗОК и НРД
като нормативна база на реда за определяне и съблюдаване на лимитните стойности
по приложение № 2 към индивидуалните договори
с изпълнителите на медицински дейности.
Съобразявайки въведените в процеса
твърдения на ищеца, на които той основава иска си и възраженията на
ответника, които се поддържат и във
въззивната жалба, съдът приема за установени следните обстоятелства въз основа
на събраните по делото доказателства:
Между Н.з.о.к. и „М.б.а.л. –А.“
ЕООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
… от … г., по силата на който болницата
като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен на
Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, подробно изброени в чл. 1 ал. 1 от
договора.
Видно от чл. 1 ал. 2 от договора възложителят
НЗОК се е задължил да заплаща дейностите
по чл. 1 ал. 1 съгласно:
1. Постановление № 94 от 24.04.2014 на МС за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО / обн. ДВ бр. 37 от 2014 год., в сила от 24.04.2014 година, по:
- Методика за остойностяване на
дейностите в болничната помощ по приложения № 2А към чл. 2, наричана за
краткост „Методика за остойностяване“ ;
-Методика за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ по приложения № 2Б към чл. 2, наричана
за краткост „Методика за заплащане“;
2. Договор № РД-НС-01-2 от
29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г.
между НЗОК и БЛС, обнародван в ДВ бр. 5/2015 година, в сила от 01.01.2015
година.
Договорът е изменян с 19 на брой
допълнителни споразумения, с които са променяни стойностите в приложение № 2 по видове дейности за болнична
медицинска помощ.
С допълнително споразумение № …
от … година е изменен сключения между страните договор в съответствие с Постановление
№ 57 от 16.03.2015 година на МС за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, обнародвано в ДВ бр. 21/2015 година,
като условията за заплащане на медицинската помощ са приведени в съответствие
с Методиката за заплащане
на дейностите в болничната помощ към това постановление.
По делото е безспорно
обстоятелството, че през месеците март,
април, май, юни, юли, ноември и декември 2015 година ищецът „МБАЛ –А.“ ЕООД е
извършил медицински дейности по клинични пътеки, посочени в договор № …/… година, чиято стойност надхвърля
посочените лимити в приложение №
2 към договора със съответните изменения
с анексите. Надхвърлянето на лимитите е със сумите, които са предмет на
настоящото производство, а именно: м.март 2015 г. - 15198 лв.; м. април 2015 г.
- 68583 лв.; м. май 2015 г. - 160 488 лв.; м. юни 2015 г. - 67578 лв.; м. юли -
4653 лв.; м. ноември 2015 г. - 27494 лв. и м. декември 2015 г. — 1117 лв. Данни
за това се съдържат в изготвената от РЗОК – П. и представената по делото като доказателство от ответника
справка за отчетените дейности, надвишаващи месечните стойности по
приложение № 2 за 2015 година за МБАЛ – А. ЕООД./ стр. 133/. Единственото
разминаване е в стойността за месец
април, като в справката е посочено, че тя е 69203 година – размер, надхвърлящ
претендираните от ищеца 68583 лева.
По делото е приета и
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението, основаващо се на изготвяните при ищеца ежемесечно „спецификации клинични пътеки за МБАЛ – А.“
ЕООД, съдържащи подробни данни за изпълнените медицински дейности по клинични
пътеки с описание на код на клиничната пътека, данни за лицето и периода на
болничен престой, брой на изпълнените
медицински дейности по клинични пътеки с единична цена и обща стойност, е
видно, че общата стойност на извършената и отчетена медицинска дейност за
месеците март, април, май, юни, юли, ноември и декември 2015 година, е 3316645
лева. От заключението на вещото лице и
от представената справка от ответника е видно, че от посочената сума на ищеца
са заплатени 2970914 лева. Неразплатената сума е 345731 лева / надхвърляща
претендираната сума от 345111 лева/.
Безспорно е между страните, че изпълнителят „МБАЛ- А.“ ЕООД е представил
пред РЗОК отчетните документи за неразплатените
дейности съгласно реда, условията
и сроковете, утвърдени в Методиката за остойностяване на дейностите в
болничната помощ и сключения между страните договор.
Основното възражение, поддържано
от ответника е, че претендираните с предявения иск суми са недължими, тъй като
се отнасяли до извършена от ищеца медицинска дейност, чиято стойност не
отговаряла на определените в Приложение № 2 към
договора стойности на дейностите в болничната медицинска помощ за
съответните месеци, за които да се дължи
плащане.
Действително в
чл. 20, ал. 1 от сключения между
страните договор № … от … година
са изброени изчерпателно условията, при които възложителят НЗОК изплаща
на изпълнителя извършените медицински услуги по клинични пътеки, като едно от
условията, съдържащо се в т. 6 предвижда, че плащането се дължи, ако
извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите,
посочени в Приложение № 2 - „Стойност на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“.
Такива ограничения във връзка със заплащането
стойността на извършените и отчетени от изпълнителите на медицинските дейности
се съдържат и в разпоредбата чл. 40, ал. 3 от първоначалната редакция на договора, съответно – чл. 40, ал. 6 след
изменението му с анекс № … от …
година. Посочената разпоредба не допуска изпълнителят да отчита с финансово-отчетни
документи дейности/ лекарствени продукти/
медицински изделия, които са на стойност, надвишаваща стойностите за
съответния месец в Приложение № 2. Изключение съгласно чл. 40 ал. 8 от договора
правят случаите на спешна диагностика и лечение, за които се предвижда възможност за
увеличаване месечната стойност на разходите при условията, предвидени в същата
разпоредба . Посочената разпоредба в редакцията й, приета с допълнително
споразумение № …/… г. предвижда, че при достигане на съответните месечни
стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации, извън случаите на
спешна диагностика и лечение, изпълнителят
формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване
на правото на достъп до медицинска помощ.
Съпоставимостта на тези клаузи с
нормативната уредба е следната: Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗО, договорите с
изпълнителите на медицинска помощ за оказване на медицинска помощ по този закон
се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в
съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл.54 ал.9 и в
съответствие със закона. А съгласно чл.35 ал.1 от ЗЗО, задължително осигурените
имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; да избират лекар от лечебно заведение
за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; на спешна помощ там, където
попаднат. Съгласно императивната разпоредба на чл.55 ал.3 от ЗЗО, Националните
рамкови договори не могат да установяват изисквания за минимален брой на
регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична
помощ; условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на
медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, нито на максимален брой извършвани
дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в
специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на ограничение в
обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения. В
чл.45 от ЗЗО е регламентирано задължението на Националната здравноосигурителна
каса да заплаща оказването на изброените видове медицинска помощ, като това
задължение не е обвързано с определени от самия осигурител лимити. С нормата на
чл.47 от ЗЗО е предвидено заплащането на оказаната на осигурено лице медицинска
помощ да се извършва с пари от бюджета на НЗОК от РЗОК на изпълнителя на
медицинска помощ, като съобразно чл.51 от ЗЗО не се заплаща само медицинска
помощ извън обхвата на чл.45 от ЗЗО и договореното в Националния рамков
договор. От друга страна бюджетът на НЗОК съобразно даденото в чл.22 ал.1 от ЗЗО определение е основен финансов план за набиране и разходване на парични
средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.
Приходите на НЗОК съобразно чл.23 от ЗЗО се набират от осигурителни вноски,
лихви и други законови приходи на НЗОК, целеви субсидии от държавния бюджет за
изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на правилата за
координация на системите за социална сигурност, както и трансфери от държавния
бюджет, в това число и чрез бюджета на Министерство на здравеопазването. С
разпоредбата на чл.23 ал.2 от ЗЗО е предвидена възможността при недостиг на
средства да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет.
Законът предвижда задължително в бюджета на НЗОК да бъде заделен резерв за
непредвидени и неотложни разходи – чл.25 от ЗЗО.
Или цитираните законови
разпоредби не предвиждат възможност за отказ от заплащане на оказаната
надлимитна медицинска дейност и вложените във връзка с изпълнението по КП
медицински изделия от страна на НЗОК на изпълнителите по индивидуалните
договори, сключени при условието на НРД за МД. Напротив, законът предоставя на
НЗОК всички възможности така да планира, организира и пренасочва предоставения
й финансов ресурс в рамките на бюджета си, че да изпълни надлежно законово
вменените задължения по гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените
лица до своевременна и качествена медицинска помощ в избрано от тях на
територията на страната лечебно заведение, както и да заплати на последното
предоставената медицинска помощ за гарантираните медицински дейности по чл.45
от ЗЗО. А това е и в съответствие с основния принцип за уреждане обществените
отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, прокламиран в чл.2 от
Закона за здравето. Съгласно цитираната правна норма опазването на здравето на
гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане
на следните принципи: равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца,
бременни и майки на деца до една година; приоритет на промоцията на здраве и
интегрираната профилактика на болестите; предотвратяване и намаляване на риска
за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на
жизнената среда; особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до
една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; държавно
участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на
гражданите.
Здравеопазването и здравното
осигуряване е и основно право на гражданите, прокламирано в чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ - гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо
им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. А съгласно ал.2 и ал.3 от чл.52 от КРБ
- здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон.
При тази съпоставка на клаузите
на индивидуалния договор – № …/…г. със
законовата уредба, относима към спорните по делото отношения между ищеца, като
изпълнител на медицинска помощ от пакета, гарантиран с бюджета на НЗОК по чл.45
от ЗЗО и ответника - НЗОК, въпреки наличието на посочените изисквания, с които
на практика се лимитира стойността на извършваните от болницата медицинските
дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, не би
могло да се приеме, че действително извършените от „МБАЛ –А.“ ЕООД през
месеците март, април, май, юни, юли,
ноември и декември 2015 г. медицински
дейности, надвишаващия определения лимит, не подлежат на заплащане.
Това е така и тъй като
произтичащите от законовите разпоредби и
от клаузите на индивидуалния договор задължения на изпълнителя на болнична
медицинска помощ, изключват възможността същият да откаже предоставянето на
помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на
каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от
разпределения лимитиран бюджет. Вменените с клаузата на чл.5 т.1, т.2, т.5,
т.6, т.8, т.9 от договора задължения на изпълнителя са за постоянно осигуряване
договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица и то -
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински
специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност /т.9/.
Извършената и отчетена съобразно
нормативните и договорни изисквания медицинска дейност от изпълнителя е в
съответствие с предмета на договора и вменените му с договора задължения. И в
този смисъл не би могъл да остане неразплатен превишеният обем на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ. Това произтича и от
безусловно признато от закона право на здравноосигуреното лице да ползва пакета
от здравни дейности, както и свободно да
избира изпълнител на тези дейности. Невъзможността за отказ от изпълнение на
задължението на възложителя за заплащане на извършената и отчетена от
изпълнителя дейност следва и от разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗЗО, съгласно
която договорите не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от
приетите с НРД, както и визираното в чл.55 ал.3 от ЗЗО изискване - в
Националния рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ не
могат да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от
осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК.
Неспазването на изискването по чл.21 ал.4 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ /Приложение 2Б към чл. 2 от Постановление на МС №
57/16.03.2015 година/ - невключването на пациентите в листата на чакащите също
не обосновава извод за недължимост на плащането. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на ал.5 от цитираната разпоредба. Нуждаещите се здравноосигурени
лица, на които болничната помощ е престирана, биха я получили през същия месец
в случай, че бяха избрали друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за
хоспитализации или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата
2015г. – ако бяха включени в листата на чакащите по чл.21 ал.4 от Методиката.
И в двата случая обаче се дължи
плащане от бюджета на НЗОК за 2015г., тъй като извършените от изпълнителя
дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет
здравни дейности, а възложителят НЗОК е
разполагал с възможността по чл.26 ал.2 от ЗЗО и чл.4 ал.4 от ЗБ на НЗОК за
2015г.
По изложените съображения съдът
намира, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по предмета
на сключения между страните договор, следва да бъде заплатена от възложителя,
независимо че надхвърля лимитите, посочени в приложение № 2 към договора.
Като краен резултат
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
За производството пред въззивната
инстанция ответникът по въззивната жалба
„МБАЛ – А.“ ЕООД има право на разноски. Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
представените доказателства, техният размер е 4800 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Частната жалба, подадена от НЗОК
срещу определение № 921 от 25.04.2019 година, постановено в производство по чл.
248 от ГПК е допустима, но неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на НЗОК
за изменение на първоинстанционното решение
в частта за разноските, по-конкретно в частта, с която НЗОК е осъдена да
заплати на „МБАЛ – А.“ ЕООД адвокатско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 10 000 лева. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно своевременно направеното възражение по чл. 78
ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Общата цена на иска, с която е
сезиран първоинстанционния съд, е 345111 лева. При тази цена минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 8432,22 лева. При
този минимален размер и съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното
адвокатско възнаграждение от 10 000 лева не е прекомерно и не са налице предвидените в закона
предпоставки за неговото намаляване. Определението на първоинстанционния съд по
чл. 248 от ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 106 от 27.02.2019 година, постановено по т. дело №
300/2018 година по описа на Окръжен съд -
Пловдив, с което е осъдена
Н.з.о.к., ЕИК …, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.б.а.л.
– А.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***
…, със съдебен адрес:***, офис … - адв.
Т. Ф., сумата 345 111 лв.,
представляваща стойността на извършена и
незаплатена болнична помощ по клинични пътеки по договор № … от … г., сключен между
страните, по отчетни периоди, както следва: м.март 2015 г. - 15198 лв.; м.
април 2015 г. - 68583 лв.; м. май 2015 г. - 160 488 лв.; м. юни 2015 г. - 67578
лв.; м. юли - 4653 лв.; м. ноември 2015 г. - 27494 лв. и м. декември 2015 г. —
1117 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на исковата молба 27.04.2018 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 23 963 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 921 от 25.04.2019
година, постановено по т. дело №
300/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. №
8936/20.03.2019 година, подадена от НЗОК с искане за изменение на постановеното
решение № 106/27.02.2019 година в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н.з.о.к., ЕИК …, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „М.б.а.л.
– А.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***
…, със съдебен адрес:***, офис … - адв.
Т. Ф., разноски за въззивното производство
в размер на 4800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в
частта, имаща характер на определение по чл. 248 ал. 3 от ГПК – в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.