Р
Е Ш Е Н И Е
№ 362/ 28.4.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1296, по описа на съда за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството
е по реда на чл.215 ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Е.Ц.С. *** против Заповед
№ ДК-02-ПЗ-3/06.10.2020 г. на началник на РДНСК Пазарджик, с която е наредено
премахването на собствения на жалбоподателката строеж „Пристройка към
апартамент № 2 на 1-ви етаж в осеметажен жилищен блок – от югозапад“, находящ
се в УПИ I – жилищно строителство, полуподземни гаражи, озеленяване, ателиета
кв. 2 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Стоян Ангелов“, №
89. В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и необоснована,
като сочи, че постройката не е опасна за преминаващите. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа оспорването, иска
отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът
Началника на РДНСК-Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност.
Жалбата
е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214, т.3 от ЗУТ и в преклузивния срок за упражняване на
правото на жалба, визиран в чл. 215, ал.4 от ЗУТ. Заповедта е връчена на
жалбоподателката на 23.10.2020г., а жалбата е депозирана чрез органа издал акта
на 06.11.2020г. Възражението на
ответника за просрочена жалба е неоснователно. Видно от преписката на
20.10.2020г. две длъжностни лица са посетили административния адрес на
незаконната пристройка, като са извършили залепване на съобщение №
ДК-02-ПЗ-3/20.10.2020г. и посочена дата 20.10.2020г. Съставен е констативен
протокол № 1170/20.10.2020г. от същите лица, че са посетили лицето Е.Ц.С., за
да бъде връчена заповедта, и лицето не е открито на адреса. Със служебна
бележка от 20.10.2020г. е удостоверено от служителите, че е извършено
съобщаване чрез залепване на строежа и на таблото за информация в Община
Пазарджик. В случая за съобщаването на заповед по чл. 225 от ЗУТ не е
предвидено да бъде извършено по АПК, поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на § 4, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно нея когато в този закон и в
актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се
извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица.
Видно
от преписката административният орган не е отправил писмено съобщение към Е.С.,
а е преминал към съобщаване чрез залепване на адрес, който е известен, но
лицето не е намерено там. Органът е пристъпил към този ред на съобщаване, без
да спази законовото изискване да отправи писмено съобщение, поради което съдът
счита, че редовно е връчването, извършено на 23.10.2020г., съгласно
отбелязването на самия административен акт, че е получена заповедта от Е. С.,
за което е положен подпис.
Жалбата
е предявена от процесуално легитимирано лице - собственик на имот, към който е
пристроен строежът, предмет на разпореждането за премахване на незаконен
строеж.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи допустимостта на производството.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, счита за изяснено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Е.Ц.С. се легитимира като собственик с нотариален акт за покупко-продажба с вх.
Рег. № по Служба вписвания Пазарджик 8228/02.10.2018г., дв. вх. Рег. № 8224,
акт № 196, том ХХVІІ, н.д. № 4752/2018г. на жилище, апартамент № 2, с площ
39,81 кв.м., находящ се на 1 етаж в сграда с идентификатор 55155.506.1138.3,
състояща се от осем етажа, построена в ПИ с идентификатор № 55155.506.1138 и
1,3142% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
с административен адрес ул. „Стоян Ангелов“ № 89, ет. 1, ап. 2.
Началото
на административното производство е поставено със съставянето в отсъствието на
жалбоподателката на констативен акт №699 от 07.07.2020г. от длъжностни лица към
РДНСК-Пазарджик. Със същия е установено, че без разрешение за строеж и без
необходимите строителни книжа и документи е извършена пристройка към апартамент
№ 2 на 1 етаж от югозападната част на осеметажен жилищен блок, находящ се на
ул. „Стоян Ангелов“ № 89. Пристройката е самостоятелна стоманобетонова конструкция с размери дължина 6.80м. и ширина
1,.30м., на височина 1.80 от кота терен, а етажната височина е 2, 30чм.
Посочено е, че постройката е изцяло приобщена към вътрешното пространство на
апартамента, пространството под пристройката е обособено като складово
помещение, строежът не е захранен с ток и вода. По данни от Община Пазарджик
строителството е изпълнено преди 2001г. Прието е, че установените нарушения
безспорно квалифицират строежа като незаконен, по смисъла на чл.225 от ЗУТ и
подлежи на премахване по реда на чл.225 ал.1 от ЗУТ. Съставеният констативен
акт е съобщен на жалбоподателя чрез залепване на входната врата на 08.07.2020г.,
с отбелязване на дата и час и указана възможност за представяне на възражения.
Изготвено е съобщение № 699/08.07.2020г. за съставения констативния акт. С
констативен протокол № 707/08.07.2020г. длъжностни лица от РДНСК Пазарджик
удостоверяват, че лицето е посетено на адреса, но не е открито за връчване на
констативен акт, след което е изготвена служебна бележка, че е извършено
залепване на строежа и на информационното табло в Община Пазарджик на
съобщението.
В
законоустановения срок е постъпило Възражение от Е.С. с вх. №
Пз-298-01-639/20.07.2020г., с което се сочи, че пристройката не е построена от
нея, а така е закупен апартаментът. Прилагат се подписи на живущи в блока, че
нямат против постройката.
Въз
основа на съставения констативен акт №699 от 07.07.2020г. е издадена на
основание чл.225 ал.1 ЗУТ процесната Заповед № ДК-02-ПЗ-3/06.10.2020 г. от
началник на РДНСК Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен
строеж „Пристройка към апартамент № 2 на 1-ви етаж в осеметажен жилищен блок –
от югозапад“, находящ се в УПИ I – жилищно строителство, полуподземни гаражи,
озеленяване, ателиета кв. 2 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес
ул. „Стоян Ангелов“№ 89.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно техническа
експертиза от вещото лице, която съдът възприема, като обективна и компетентна.
Установява се от заключението, че в архивите на Дирекция „Архитектура и
инвестиционно проектиране“ при Община Пазарджик не се откриват издадени
строителни книжа за процесната
пристройка към апартамент № 2 на първи етаж от жилище блок на ул. „Стоян
Ангелов № 89, гр. Пазарджик.
За
година на построяване е прието, че е преди 2001г., доколкото това са твърдения
на съседи – жалбоподатели срещу извършеното строителство, както и се твърди от
самата жалбоподателка по делото, че така е закупено жилището от нея. Вещото
лице описва строежа, след извършен оглед. Конструкцията на пристройката е
долепена към съществуваща сграда, но не може да се определи като свързана с
конструкцията на блока. Вещото лице не може да определи как са замонолитени
армировъчните пръти към панелната конструкция. Покривната плоча на кота +4,60(етажна височина 2,70м.) стъпва
върху ограждащите тухлени зидове и армировката й е била вързана за армировката
на панелите. Не може да се каже, че пристройката не е свързана с блока, не се
наблюдава отделяне на пристройката от панелената конструкция. По пристройката
извършени довършителни работи: измазана отвън, покрита плоча с хидроизолация,
монтирана дървена врата на пространството под етажа, монтирани два ПВЦ
прозореца по дългата стена на етажа, измазана и боядисана отвътре, изпълнени подови настилки. Функционално
пристройката е свързана с апартамента. Пространството под подовата плоча се
използва като складово помещение. Вещото лице сочи, че строителството е
извършено без строителни книжа, няма заявление до общината с нотариална заверка
на подписите на съсобственици/етажни собственици; пристрояването е без договор
за учредяване право на строеж. Вещото лице в заключението сочи, че описаният
строеж не отговаря и не е била допустима по действалите правила и норми.
От
графичната част на заключението(Приложение № 1) за съда е видно, че се засягат
общите части на сградата – фасадата на блока. Според разпределението на етажа с
извършеното пристрояване е увеличена площта на ап. 2 с премахване на балконски
парапет, включване на пристройката и „бивш балкон“ към площта на апартамента. Пристройката е изградена с тухлен зид от 12
см. и с носещи стоманобетонови колони.
За
така изградения строеж - пристройка към ап.2 не съществуват одобрени строителни
книжа и за същия няма издадено Разрешение за строеж, няма отстъпено право на
строеж върху терен общинска собственост. Жалбоподателят не ангажира
доказателства за удостоверяване на този положителен и благоприятен за него факт.
За съда по безспорен начин се удостоверява липсата на одобрени инвестиционни
проекти, на издавано разрешение за строеж и учредено право на строеж.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по
същество, е неоснователна, по следните съображения:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата
териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, Началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа до
трета категория. Съгласно чл.137 ал.1
т.3 б."в" от ЗУТ жилищни и смесени сгради с високо застрояване са от
трета категория. Високо застрояване е налице, когато сградата на основното
застрояване е с височина над 15 м. По делото се установи, че сградата, в която
се намира процесният строеж, е осеметажна жилищна сграда и е с характер високо
застрояване по смисъла на чл. 23, ал.1, т.3 от ЗУТ. Самият спорен строеж няма
самостоятелно и отделно предназначение, а представлява приобщаване на обем и
площ към помещение на съществуваща вече сграда-апартамент. По силата на чл.137 ал.1
т.3 б."ж" от ЗУТ са категоризирани в трета категория всички СМР,
представляващи реконструкции и основен ремонт на сгради с високо застрояване.
Компетентността за процесния незаконен стоеж от трета категория е на
административния орган по чл. 225 от ЗУТ, който е делегирал на началник на
РДНСК Пазарджик правомощия със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г.
При
издаване на процесната заповед е спазена установената от закона форма.
Административнопроизводствените
правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ - процедура за
премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225,
ал. 3 от ЗУТ, като в конкретния случай, длъжностни лица към РДНСК - Пазарджик
са съставили Констативен акт № 699 от 07.07.2020г. за установяване на незаконен
строеж, състоянието на строежа, момента на извършването му, липсата на издадени
строителни книжа, разрешение за строеж, изяснена е собствеността на имота.
Съставена е графична част към констативния акт - скици с означени размери, на
съществуваща част и новоизградения строеж в план и разрез.
Констативният
акт е съставен в отсъствието на жалбоподателката, на която същият е съобщен
чрез залепване на сградата. Тя е упражнила правото си на възражения и е
депозирала такива.
Предвид
на изложеното, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
С
обжалваната заповед е наредено премахване на строежа, който по смисъла на чл.
225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ се явява незаконен. Съгласно цитираната разпоредба
незаконен строеж е строеж или част от него, извършен без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. Установява се от събраните
доказателства по делото, че строежът е извършен без строителни книжа - без
одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ЗУТ, което обстоятелство не се обори от жалбоподателката. Строежът съгласно данни
от административната преписка е извършен преди 2001г. и е незаконен по
правилата на ЗУТ. Според § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Процесният
строеж не е търпим по смисъла на § 127,ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Видно от данните
по делото той не отговаря на условието на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ.
С
оглед на изложеното, след като се установи, че изграденият строеж е незаконен и
при липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, следва да
се приеме, че строежът подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ,
поради което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че в случая, че постройката не пречи и не е
опасна за никого, както и че има подписка със съгласие на съседи да не се
премахва. Щом строежът е незаконен, той подлежи на премахване,
което е разпоредено с процесната заповед. Това е й нейната цел – недопускане на
незаконно строителство. Не се ангажираха доказателства за учредено по надлежния
ред право на строеж. Констатациите на извършилите проверката технически органи,
залегнали в Констативния акт, не са оборени в съдебното производство, а липсата
на изискуемото разрешение за строеж и строителни книжа не се оспорва от
жалбоподателката, както пред административния орган, така и в настоящото
съдебно производство. Констатиран е незаконен строеж, без строителни документи,
реализиран при нарушение на техническите правила. Следователно при липса на
регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване, е налице безспорно незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на
премахване по реда на чл.225 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, на каквото
правно основание е издадена процесната заповед.
Неоснователен
е доводът за необоснованост на процесната заповед с оглед изложените по-горе
съображения.
С
оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата, съдът следва да уважи заявеното
от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което определя в размер на 100 /сто/ лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Ц.С. *** против Заповед №
ДК-02-ПЗ-3/06.10.2020 г. на началник на РДНСК Пазарджик.
ОСЪЖДА
Е.Ц.С. *** да заплати на РДНСК-Пазарджик направените по делото разноски в
размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/