№ 231
гр. Стара Загора, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20255530200384 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. П. С. против наказателно постановление
№ 24-1228-000091 от дата 26.02.2024 г. на началник група в Сектор ПП при ОД
на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено от субективна
страна. На жалбоподателя не било известно, че регистрацията на автомобила е
прекратена. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си адв. З.
заявява, че деянието, за което е наложено наказанието е несъставеомерно, като
липсва субективния елемент от фактическия състав на деянието, а именно
умисъл. Претендира направените за всички инстанции разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Светла Русева, счита
жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление като
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
1
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери
за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление № 24-1228-000091 от дата
26.02.2024 г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на
нарушителя Й. П. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
следните наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от нея нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, а именно: на 13.02.2023г. около 01:05 ч. в гр. Стара Загора по бул.
“Ц.С.Велики“ до № 157, в посока изток-запад управлява л.а „****“ с рег. №
******, собственост на Д.Н.Д., като: МПС не е регистрирано съгласно наредба
1-45/2000г. на МВР. При извършената проверка се установило, че МПС е със
служебно прекратена регистрация на 26.12.2022г. на осн. чл.143, ал.15 от
ЗДвП, със служебно отбелязване в АИС КАТ-регистрация, тъй като МПС е
закупено на 24.10.2022г. от Д.Н.Д., като сделката е изповядана от нотариус с
рег.№ 147 и информацията е подадена по електронен път в сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР – Варна. До 24.12.2022г. собственикът на
горецитираното МПС Д.Н.Д. не е изпълнил задължението си като
приобретател на регистрирано ППС в срока по чл.145 ал.2 от ЗДвП да
регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес,
поради което след изтичането на двумесечен срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП от
датата на придобИ.е на ППС /от 24.10.2022г. до 24.12.2022г./, служебно е
прекратена регистрацията на превозното средство, вследствие на което на
13.02.2023г. водачът Й. П. С. е нарушила чл.140, ал.1 от ЗДвП. По случая е
съставен АУАН серия АД № 226340/13.02.2023г., прекратен на осн. чл. 33, ал.
2 ЗАНН за нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и образувана преписка № 1228
ЗМ-319/23г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Стара Загора,
която е докладвана в Районна прокуратура гр.Стара Загора с данни за
престъпление по чл.345, ал.2 НК.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува наказателно
производство № 11449/2023г. от 12.02.2024 г. на Районна прокуратура - Стара
Загора.
С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство
2
и е прекратена преписка № 11449/2023г. на Районна прокуратура - Стара
Загора. В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, поради
своята по-ниска степен на обществена опасност и липса на вредни последици,
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП,
като въпреки наличие на доказателства за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 НК е налице хипотезата на
чл.9, ал.2 НК.
Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратен на
началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
Към делото е приложена прокурорска преписка, ведно с прокурорско
постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 11449/2023
г. от 12.02.2024 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора. От него се
установява следното: на 13.02.2023г., около 01:05 ч. в град Стара Загора, на
бул.“Цар Симеон Велики“ управляваното от Й. С. моторно превозно средство
лек автомобил- марка ********* с рег. № ******, собственост на М., било
спряно за проверка от надлежните органи на властта - служители в 01 РУ на
МВР - Стара Загора. В хода на последната било установено, че
горепосоченото моторно превозно средство не е било регистрирано по
надлежния и установен за това ред, тъй като л.а. бил със служебно прекратена
регистрация на 26.12.2022г., поради неизпълнение на задължението на М.,
визирано и произтичащо от закона - чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За извършеното
нарушение и по чл.140, ал.1 от ЗДвП на водача С. бил съставен АУАН серия
АД с № 226340. Предвид изложеното, може да се направи обоснован извод, че
на процесните дата и място С. е управлявала моторно превозно средство,
което не било регистрирано, съобразно изискванията на закона. В хода на
проверката са били приложени правно значимите документи за правилното
прилагане на закона и установяване на обективната истина по случая. От
приложеното свидетелство за съдимост е видно, че С. не е осъждана.
Съгласно чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно онова деяние, което макар да
осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления,
поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК
може да се приложи за всяко едно от престъпленията в НК, т.е. законодателят
не е въвел ограничение за приложението й, в зависимост от вида на
конкретното деяние. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното
3
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви, засягане на
обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи приемливи, а малозначителното
деяние не представлява престъпление и с оглед на това, извършителят не
следва да носи наказателна отговорност, като спрямо него следва да бъдат
приложени разпоредбите на ЗАНН от административнонаказващия орган. С
оглед на изложеното по-горе, С. е осъществила състава на чл.345, ал.2, вр. ал.1
от НК.
Във връзка с извършена проверка и установеното от полицейските
служители нарушение е представена докладна записка от 30.10.2023 г.
Във връзка с лек автомобил с рег. № ****** е представена справка от
КАТ, от която се установява, че е със собственик/прит. СР И.Й. М. от
16.06.2021 г., а негов предстоящ собственик Д.Н.Д. от 24.10.2022 г. съгласно
регистриране на договор за продажба, док. № 12135/24.10.2022 г./нотариус 147
и е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП -
непререгистрирано МПС на дата 26.12.2022 г.
Във връзка с личността на Й. П. С. е представена справка за
нарушител/водач от 17.06.2024г., от която е видно, че жалбоподателят има
наложени наказания за нарушения на ЗДвП, включително и по чл.140, ал.1, т.
1 ЗДвП.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е
представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са
разпитани С. Т. Т. /актосъставител/, Н. З. Д. и П. Т. Т. /свидетели по АУАН/.
Свидетелят Т. сочи, че през февруари 2023г. при обход на бул. „Цар
Симеон Велики“ забелязал неправилно паркиран автомобил *****, като не
помни регистрационния номер. Водач била жена, не помни имената. При
извършване на проверка установили, че автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация, тъй като не е регистриран в едномесечния срок, за
което съставили АУАН. Нямал спомен дали водачът на автомобила е бил
собственикът му.
Свидетелите Д. и Т. сочат, че нямат спомен за ситуацията и се
4
придържат към написаното от колегата им в АУАН. Не си спомнят конкретни
факти и обстоятелства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Няма допуснати в хода на административно - наказателното
производство съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.
Съгласно нормата на чл.140 ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По делото безспорно се установи, че
процесното МПС - лек автомобил ***** ***“ с peг. № ******, собственост на
Д.Н.Д. не е регистрирано към датата на нарушението - 13.02.2023 г., поради
служебно прекратена регистрация на 26.12.2022 г., с оглед неспазен срок за
регистрация при придобИ.е на МПС. Не се спори и по това, че водач на
същото е жалбоподателят Й. П. С.. Автомобилът е придобит от собственика И.
М. на 16.06.2021 г. и регистриран в срок по надлежния ред на 16.06.2021 г.
След това той го продава на Димо Дамбулов.
За нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се отчита, че жалбоподателят не
е собственик на процесния автомобил, но го управлява на посочената дата по
отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя
само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. В този
смисъл като субект на правото жалбоподателят С. е длъжна да познава
законите в страната и в частност /като правоспособен водач/ - разпоредбите на
ЗДвП, вменяващи задължение управляваните моторни превозни средства да
са с надлежна регистрация, както и че служебно се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Независимо дали
водачът е собственик или не на автомобила, то той е длъжен да се увери, че
управлявайки автомобила, спазва изискванията на ЗДвП. Жалбоподателят,
като водач на процесния автомобил, е бил длъжен да се увери, че той е годен
за управление.
5
Служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал.
15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика
на автомобила, както това е предвидено например при служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 ЗДвП. За наличието на
формата на вина се правят изводи от установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на нарушителя. В качеството си водач, управляващ
процесния автомобил, жалбоподателят С. е длъжна да познава произтичащите
от ЗДвП задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по
реда и в срока по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и да знае последиците от неизпълнение
на тези задължения. В тази връзка следва да се отбележи и че на
жалбоподателя за същото нарушение е издадено НП №23-1818-
000672/08.06.2023г. на ОДМВР Пазарджик, който акт е влязъл в сила на
20.02.2024 г. Съставеният АУАН е разписан от жалбоподателя също с
отбелязването „нямам възражения“.
По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
ал. 2 предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.
175, ал. 3 ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано,
дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Да се приеме
обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни
случаи, в които водачите нарушаващи правилата за движение по пътищата да
бъдат освободени от отговорност, само защото автомобилът е собственост на
друго лице. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
При това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
знаел за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат
задължения за уведомяване в тази хипотеза и доколкото С. е била длъжна да
положи необходимата грижа да съобрази поведението си с изискването на
закона. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени,
не освобождава водача от тази му отговорност.
6
Настоящият съдебен състав намира, че е доказана субективната страна
на деянието. Непознаването на закона не извинява никого, поради което
незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Съгласно легална дефиниция,
съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, "регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП
вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно
средство в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство
е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите
на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато
това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в
двумесечен срок от придобИ.ето, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП
предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно
средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията
има за последица липсата на административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на
прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на
регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение.
Действително по делото не е доказано, че санкционираното лице е знаело, че
управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само
доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По изложените
по горе съображения, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при
форма на вината "непредпазливост". Всеки правоспособен водач на МПС
7
преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки
да извърши това, вкл. че управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежен ред, че е преминало технически преглед, че за него има сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и т. н. В този
смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. В този смисъл дори и санкционираното деяние да не е извършено
умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата
съставомерност от субективна страна и съответно за виновно извършено от С.
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Да се приеме обратното, би означавало да се
толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него,
което е недопустимо. Още повече в процесния случай се установява, че
регистрацията на автомобила е прекратена почти три месеца преди
установяване на процесното нарушение.
Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от
приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от
гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел
Т., така и от Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
от 12.02.2024 г., което като официален документ, издаден от държавен орган
разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
Фактическата обстановка посочена в обжалваното наказателно постановление
не се оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя. Фактът, че
прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора, е приел, че
жалбоподателят С. е осъществила състава на чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, но тъй
като деянието поради своята по-ниска степен на обществена опасност, в
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, потвърждава горните изводи на съда.
Предвид изложеното съдът намира, че основателно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е
от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на
административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е
наложено по реда на чл. 175, ал. 3, предложение 1 ЗДвП - глоба в размер от
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца, които са
минимално предвидените от законодателя и не подлежат на редуциране от
8
страна на съда. Правилно е посочено, че към дата 13.02.2023г. деянието е
първо нарушение от този вид.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за нарушения от същия вид. Следва да се съобрази и това, че деянието,
изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с
една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на
обществените отношения и включително същата, мотивирала
криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Нещо повече, видно от приложената по
административната преписка справка за нарушител/водач, става ясно, че
процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана
проява от страна на С., като водач на пътно превозно средство, напротив
установяват се и други нарушения на правилата за движение по пътищата.
Посоченото е допълнително основание за липса на предпоставки по
приложението на института за „маловажен случай“. Ето защо в случая,
единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна
на жалбоподателя биха могли да се постигнат целите на наказанието.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д,
ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева по
настоящото производство и 80 (осемдесет) лева по КАНД № 938/2024г. по
описа на Старозагорски административен съд, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност.
Водим от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-000091 от
26.02.2024 г., с което на Й. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Стара Загора, ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
9
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Й. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Стара
Загора, ********** да заплати на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 160,00
(сто и шестдесет) лева, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10