ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 251
20.07.2020 г., град Стара Загора
Старозагорският административен съд, четвърти състав, в закрито
заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева административно дело №217 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, образувано по молбата на Кмета на община Мъглиж от 01.06.2020г, подадена
до ВАС на РБ за изменение на Определение № 136/05.05.2020г. в частта за
разноските като възнаграждението на един адвокат, заплатено от жалбоподателя
УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора да не бъде възлагано в
тежест на Община Мъглиж или да бъде присъдено в минимално определения размер от
Наредбата по чл.36 ал.2. от Закона за адвокатурата. Излагат се доводи, че
ответния административен орган не е станал повод за завеждане на делото, тъй
като сам е установил грешката си при издаване на Заповед № 95-101-5#2/13.03.2020г на Кмета на община Мъглиж и
на 07.04.2020г издава Заповед №95-101-5#5:07.04.2020г., с която я отменя.
Процесуалния представител на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД
гр. Стара Загора твърди, че на 06.04.2020г с вх. №95-101-5-#4 Кмета на община Мъглиж е уведомен, че на
03.04.2020г е подадена жалба в АС Стара Загора против отменената заповед, като
прилага и заверено копие / стр.11 по делото на ВАС на РБ/ на цитираното
уведомление. Освен това изтъква, че препис от оспорения административен акт не
му е връчен, а само обявление за неговото постановяване, което е затруднило и
упражняването на правото на жалба пред съд. На следващо място се позовава на
факта, че със свое писмо №ДС-117/25.03.2020г Областния управител на област
Стара Загора е посочил на кмета на община Мъглиж пороците на административния
акт, който засяга правото на собственост на жалбоподателя, но никакви правни
действия не са последвали. Следователно повод за оттеглянето на порочната
заповед постановена в приложение на ЗУТ е жалбата на лечебното заведение. Иска
от съда да бъде отхвърлено искането за изменение на определението в частта му
за разноските.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е
подадена на 01.06.2020г, в рамките на 7-дневния срок, който изтича на
02.06.2020г, но разгледана по същество се явява неоснователно, поради следното:
На основание чл. 143 ал.2
от АПК, подателят на жалбата има право на разноските по ал.1, а именно:
държавните такси, разноските в производството и възнаграждението за един
адвокат. Следователно страната, която неоснователно е повдигнала материалния
правния спор с издаване на административния акт, който с действията по
оттеглянето му признава за незаконосъобразен и по своята същност признава
основателността на жалбата, носи и имуществена отговорност да възмезди
намаляването на имуществото на изправната страна с разходите за държавна такса,
адвокат и по делото. Необходимо и достатъчно е оттеглянето да е извършено след
сезиране на съда, за да е приложима разпоредбата на чл.143 ал.2 от АПК, като
няма правно значение дали намерението за оттегляне на акта се е породило преди
този момент или по повод на жалбата. Правно значение по силата на чл.143 ал.2
от АПК имат следните факти – издаден административен акт, редовно и допустимо
оспорен пред съд, оттеглен след упражняване правото на жалба. Хипотезата се
приравнява на правното положение на отмяна на оспорения административен акт –
оттегления може да се издаде само при наличие на нови факти, а тъй като поради
особеностите на административния процес, признаването на жалбата за основателна
няма правен ефект – не освобождава съда от задължението сам да провери всички
основания за законосъобразност, законодателя е предвидил института на оттегляне
на административния акт, а оттук и отговорността за разноски, съобразно общите
правила за гражданската отговорност, в частност тази за неоснователно водене на
съдебни процеси.
Възражението за прекомерност се разглежда на плоскостта на
фактическата и правна сложност на предмета на делото тоест – фактите и правото,
което се претендира за възникнало при тяхното сбъдване и съответно се отрича от
другата страна по аргумент от чл. 78 ал.5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. В
настоящия случай предмет на делото е правния спор за законосъобразно изменение
на вътрешните граници на урегулиран поземлен имот с цел създаване на повече на
брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти, който изисква и проследяване на
правото на собственост и съответно възникване на гражданско правно основание по
смисъла на чл. 15 ал.3 от ЗУТ за изменение на регулационните линии съобразно
новите граници на правото на собственост. Касае се до административно
правоотношение, възникнало с издаване на оспорената заповед, което засяга
правото на собственост и всички тези въпроси са повдигнати с жалбата против
административни акт – тя изчерпва основанията за незаконосъобразност, на които
жалбоподателя се позовава, а съдът в рамките на служебното начало проверява
законосъобразността въз основа на наведените от страните факти тоест от
защитата зависи дали съдът ще установи всички пороци на акта, доколкото те са
факти с правно значение. Тях съдът служебно не търси, а въз основа на
установените от страните извършва правна дейност за преценка законосъобразността
на административното волеизявление. Тази същност на административната фаза на
процеса явно не се разбира от ответната страна, която претендира прекомерност
на възнаграждението на адвоката, тъй като други действия по защита, освен
изготвяне на жалбата, не е извършил. Но всяка жалба, подобна на исковата молба
сезира съда с искане за защита в рамките на нейните предели. Тя заема централно
място в защитата срещу административния акт и насочва съдебното дирене към
установяване на фактите, които жалбоподателя твърди да са пороци на
административното правоотношение и поради тях претендира неговото унищожаване,
чрез отмяната на административното волеизявление като незаконосъобразно. Ето
защо няма основание да бъде намалено присъдено възнаграждение за един адвокат,
което е равно на двойния размер по чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.284 от ГПК вр. с чл.144 от АПК,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кмета на община
Мъглиж за изменение на Определение №136/05.05.2020г, постановено по
адм.д.№217/2020г по описа на АС Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Преписи от определението да
се изпратят на страните.
СЪДИЯ :