№ 592
гр. Търговище, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100003 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК , за сумата от 891,57 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и трето лице „БТК“ ЕАД е
имало сключени договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
16323021001. Твърди се, че между ответника и „БТК“ ЕАД е бил сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 29.06.2016 год. за ползване на мобилна
далекосъобщителна услуга за мобилен номер *********** при условията на тарифен план
VIVACOM Smart S+ с месечна абонаментна такса 19.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца,
както и Договор от 12.03.2017г. с който ответника е добавил към същия клиентски номер за
ползване интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 100 с месечна
абонаментна такса 37.80 лв /с ДДС/ и телевизионна услуга VIVACOM TV L+ с месечна
такса 24.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца, а с Допълнително споразумение от 31.03.2017г.
абонатът подновява условията за ползване н мобилен номер *********** с избран тарифен
план VIVACOM Smart S+ с месечна абонаментна такса 19.99 лв. Ищецът твърди също, че на
31.03.2017 г., ответникът сключил Договор за лизинг № *********** за устройство – GSM
SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, на обща лизингова цена 957.60 лева, със следната схема на
изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23 бр. в размер на 39.90 лв. и една
последна лизингова вноска в размер на 39.90 лв., които лизингови вноски абонатът е бил
задължен да заплаща, заедно с фактурираните под единен клиентски номер, ползвани
електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга. Твърди се в
исковата молба, че операторът „БТК“ ЕАД е изпълнило задълженията си по договорите, но
ответника не заплащал своевременно ползваните услуги, като останал задължен за периода
1
08.06.2017 год. – 07.09.2017 год. в общ размер на 234,61 лв., за което задължение били
издадени и съответни фактури. Ищецът твърди, че поради неизпълнение от страна на
ответника мобилния оператор ползвайки правото по ОУ на договорите едностранно
прекратил същите и услугите били деактивирани на 31.08.2017 год., като била издадена
крайна фактура № ***********/08.09.2017 год. за задълженията на ответника, в която била
начислена неустойка от 173,37 лв., поради предсрочно прекратяване на договор, както и
предсрочно изискуемите лизингови вноски в размер на 718,20 лв. от прекратяване на
договорите до март 2019 год., които съгласно договора за лизинг и ОУ ставали предсрочно
изискуеми. Ищеца твърди, че вземането срещу ответника е прехвърлено от кредитора „БТК“
ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество го е прехвърлило на ищеца с приложение към
рамков договор за цесия от 01.10.2019 г., като прехвърлянето на вземането е съобщено на
ответника, чрез връчване на уведомленията за цесия, ведно с препис от исковата молба.
Предвид липсата на изпълнение ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на 891,57 лв., но същата била връчена на ответника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е
предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно
заседание редовно призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е
заявил, че поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения от съда особен представител е
упражнил правото да представи писмен отговор на исковата молба. В отговора ответника
оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не е на лице валидно възникнала
облигационна връзка между ответника и ищеца, поради това, че последния не е носител на
вземането, поради ограничителна клауза на цедента „С.Г.Груп“ да прехвърля вземанията по
договора с „БТК“ ЕАД на трети лица, в случая на ищеца, както и че липса идентичност
между вземането по заповедта и това по исковата молба, като с тези доводи моли съда да
прекрати производството поради недопустимост на иска. В отговора са наведени и други
основания за неоснователност на иска – липса на уведомяване на ответника за цесията,
нищожност на договорите за цесия, обуславящо невъзможността на ищеца да е носител на
материалното право, недействителност, поради нарушения на ЗПК на клаузи в договора за
лизинг, подробно развити в отговора. Навежда и доводи за погасяване на вземането по
давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.В съдебно заседание
поддържа наведените в отговора доводи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1253/2020 год. на РСТ ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против длъжника,
искането е било уважено и ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата от 173,37 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 12.03.2017 год.
и допълнително споразумение от 31.03.2017 год., както и за сумата от 884,70 лв.,
2
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.03.2017 год.,
сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, вземането по които е цедирано на заявителя, като
са присъдени и разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на ищеца били дадени указания
от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК. В исковото производство
ищецът е предявил иск за част от сумата, представляваща незаплатени лизингови вноски,
като предмет на установяване е вземане в размер на 718,20 лв., поради което и заповедта за
изпълнение е била частично обезсилена от заповедния съд за разликата над 718,20 лв. до
пълния размер от 884,70 лв.
Безспорно е, че между ответника и „БТК“ ЕАД са съществували облигационни
отношения, възникнали въз основа на сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 29.06.2016 год. за ползване на мобилна далекосъобщителна
услуга за мобилен номер *********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ с
месечна абонаментна такса 19.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца, както и Договор от
12.03.2017г. с който ответника е добавил към същия клиентски номер за ползване интернет
услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 100 с месечна абонаментна такса 37.80 лв.
/с ДДС/ и телевизионна услуга VIVACOM TV L+ с месечна такса 24.99 лв. /с ДДС/ за срок
от 24 месеца, а с Допълнително споразумение от 31.03.2017г. абонатът подновява условията
за ползване н мобилен номер *********** с избран тарифен план VIVACOM Smart S+ с
месечна абонаментна такса 19.99 лв. Ответникът е поел задължение срещу това на
оператора да му предостави визираните в договорите услуги, да заплаща тяхната стойност
по начините и в сроковете, посочени в договорите. Установи се от представените писмени
доказателства, че между ответника и „БТК“ ЕАД е бил сключен и Договор за лизинг №
*********** за устройство – GSM SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, на обща лизингова цена
957.60 лева, със следната схема на изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, в размер
на 39.90 лв., които лизингови вноски абонатът е бил задължен да заплаща, заедно с
фактурираните под единен клиентски номер, ползвани електронни съобщителни услуги по
договорите за далекосъобщителна услуга. Ответната страна не е оспорила изпълнение на
договорите от страна на оператора „БТК“ ЕАД, като не са наведени твърдения , че услугите
не са предоставени, или същите са били некачествени, както и , че не е предоставено
лизинговото устройство, или същото е било некачествено.
Видно от приложените на л.22 – л.29 от делото фактури, издадени в периода юни
2017 год. – септември 2017 год. ответникът не е заплаща в сроковете, съгласно договорите
месечните стойности на предоставените му услуги, както и не е заплащал месечните вноски
по договора за лизин, но стойността на същите не е предмет на заповедта за изпълнение,
поради което не следва да се обсъжда, но поради забавата на ответника и ползвайки правата
си по договорите мобилния опаратор е прекратил едностранно същите, като е деактивирал
услугите, считано от 31.08.2017 год. След прекратяване на договорите е издадена крайна
3
фактура от 08.09.2017 год. за задълженията на ответника, в която е начислена неустойка за
неизпълнение на договора за мобилни услуги и изискуемите лизингови вноски, а падежа на
фактурата е 25.09.2017 год. При така установеното съдът счита възражението на ответника
за изтекла погасителна давност на вземанията за неоснователно, доколкото от падежа на
задължението - 25.09.2017 год. до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в РС Белоградчик на 31.08.2020 год., с което давността е прекъсната не са
изминали три години, за да се приеме, че вземанията са погасени по давност. За
незаплатените услуги, посочени като стойност във фактурите от юни 2017 г. – август 2017
год. до подаване на заявлението е изтекла погасителна давност, но същите , както беше
посочени по-горе не са предмет на заповедта за изпълнение, съответно и не са предмет на
разглеждане в производството по чл.422 от ГПК. По делото няма представени доказателства
ответникът да е погасил задълженията си към ищеца, или стария кредитор изцяло, или
частично до приключване на устните състезания по делото.
Видно от приложените договори за цесия се установи, че БТК ЕАД е прехвърлило
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора от 16.10.2018 год., извадка от което, касаеща вземането срещу ответника е
приложена на л.43 от делото на ”С.Г.Груп” ООД, което дружество е прехвърлило същите
вземания на ищеца, с договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., в това число и
вземането към ответника ( виж извлечение на л.44), като по този начин ищеца е встъпил в
правата на кредиторите. С оглед представените по делото доказателства съдът счита, че
цесията е породила своето действие спрямо ответника, а възраженията на последния в
посока, че цесията не му е съобщена по съответния ред, до момента на получаване на
препис от исковата молба, към която е било приложено и уведомлението, поради което и
цесията не е породила действие спрямо него са неоснователни. По делото са представени
доказателства, че „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор „БТК“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, като дори да се приеме, че
липсва пълномощно приложено по делото, то видно от потвърждението за прехвърляне на
вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД „БТК“ ЕАД е потвърдило упълномощаването на цедента да
уведомява длъжниците т.е. действията са потвърдени, дори и да са били извършени без
представителна власт. В уведомлението за цесия, връчено на ответника, чрез особения
представител, ведно с преписите на исковата молба същия се счита уведомен, както за
извършеното прехвърляне на вземанията от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, така и за
извършеното прехвърляне от цесионера „С.Г.Груп“ на ищеца по следните съображения:
Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.,
ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
4
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З
ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да
съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това число и
уведомлението са връчени на ответника, чрез особения представител. Този факт, настъпил в
хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК.
Освен това съобщаването на цесията на длъжника има за цел да защити последния при
изпълнение на задължението, за да изпълни на лицето, което е носител на вземането и
поради това длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди,
че е изпълнил на стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника не са
направени и както беше посочено по-горе не се установи по делото ответника да е
извършвал погасяване на задължението си. Предвид горното, съдът приема, че цесията е
породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил активната си
материално правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в този аспект е
неоснователно.
Възраженията на ответникът за недействителност на договора за лизинг съдът счита
за неоснователни. Същия е сключен в писмена форма, при общи условия, които са били
връчени на ответника, удостоверено с подписа му. Не са на лице основания за
недействителност както на целия договор, така и на отделни негови клаузи, доколкото не са
на лице нарушения на ЗЗП. Съгласно чл.9 от договора за лизинг при прекратяване на
договора за услуги поради неизпълнение от страна на клиента оставащите лизингови вноски
стават незабавно изискуеми, освен ако клиента не посочи, че желае продължаване на
действието на договорените условия за лизинг. По делото не се установи ответника да е
заявил , че желае продължаване само на договора за лизинг, при което на кредитора са
дължими, както инезаплатените лизингови вноски, с настъпил падеж така и обявените за
изискуеми такива.като на операторът освен падежиралите вноски
С оглед всичко изложено съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането за сумата от 173,37 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 12.03.2017 год. и допълнително
споразумение от 31.03.2017 год., както и за сумата от 718,20 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски, за което има издадена заповед за изпълнение е доказан и по
основание и по размер.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в исковото и
заповедното производство разноски, а именно 228,76 лв. разноски в заповедното
производство и разноски в исковото производство в размер на 255,00 лв., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
Особения представител на ответника е направил искане за увеличаване на
възнаграждението, което му е определено, поради явяването му във второ съдебно
5
заседание. Съдът счита искането за неоснователно. Възнаграждението на особения
представител е определено от съда по правилата на чл.46, ал.6 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 на ВАдС, като е отчетена фактическата и правна сложност на делото. В
чл.7, ал.9 от Наредба № 1 на ВАДС е предвидено увеличаване на адвокатското
възнаграждение за защита по дело с повече от две съдебни заседания, като за всяко
следващо се заплаща допълнително по 100 лв. В настоящия случай производството е
приключило във второто съдебно заседание, поради което и съдът счита, че не са на лице
основанията на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 на ВАдС за присъждане на допълнително
възнаграждение на особения представител.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез адв.В.П. Г. от САК, със съдебен адрес :
гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22 , против СТ. АС. М., ЕГН ********** от
гр.************************** съществува вземане в размер на 173,37 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на цедиран договор за мобилни услуги от
12.03.2017 год. и допълнително споразумение от 31.03.2017 год., както и за сумата от 718,20
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по цедиран договор за лизинг от
31.03.2017 год., сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 628 / 06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1253 / 2020 г. на ТРС, на осн.
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. АС. М., ЕГН ********** от гр.************************** да
заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез
пълномощник адв.В.П. Г. от САК, със съдебен адрес : гр.София, ул.“България“ № 81, ет.8,
ап.22 направените по делото разноски в размер на 255 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 228,76 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.С.Й. от ТАК за увеличаване на възнаграждението за
особен представител, на осн. чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6