РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 698 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.439 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от М.И.В. с ЕГН ********** и Я.Т.В.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.Я.И. от САК против М.П.В. с ЕГН **********,
адрес: ***, в която се твърди, че с влязло в сила Решение № 39
от 10.04.2008 г., постановено от ***г., съдът осъдил М.В. и Я.В. да заплатят в
полза на ответницата М.В. суми в общ размер на 640лв. Със същото решение
ответницата била осъдена да заплати в полза на ищците суми в общ размер на
705,05лв., като върху част от нея – в размер на 562,21лв. била дължима и законната
лихва от 06.12.2007г. до окончателното изплащане. Навеждат се доводи, че
предвид, обстоятелството, че горепосочените насрещни вземания били ликвидни и
изискуеми, на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЗД М.В. и Я.В. направили изявление
за прихващане с нотариална покана от 19.03.2013 г., надлежно получена от М.В..
Ищците считат, че с извършеното прихващане било погасено задължението им към
ответницата, присъдено с влязлото в сила решение, ведно със законната лихва за
забава, считано от 28.08.2007 г. до окончателното плащане. Твърди се, че
въпреки погасяването на задължението им, ответницата се снабдила с изпълнителен
лист за присъдените суми и в качеството си на взискател инициирала принудително
изпълнение в производството по образуваното изп.дело № ***, с район на действие
***против ищците М.В. и Я.В.. При условия на евентуалност ищците навеждат като
основание за погасяване на вземането и изтекла пет годишна давност, считано от
влизане в сила на съдебното решение, като твърдят, че не им било известно да е
имало през периода други образувани изпълнителни дела. Като следствие от
изложеното ищците молят за постановяване на решение, с което да се признае за
установено в отношенията им с ответницата, че не й дължат сумите, присъдени с
Решение №39 от 10.04.2008г. по ***
Ответницата М.В. е депозирала писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че се снабдила
с Изпълнителен лист от 27.05.2008г.
срещу ищците за сумите съответно в размер на 540,00лева, получени без правно
основание и сумата в размер на 100,00 лева, предоставена като гаранция по
сключен Договор за наем, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
28.08.2007г. до окончателното им изплащане. С този Изпълнителен лист на
18.02.2013г. подала молба до ***за образуване на изпълнително дело против
ищците солидарно, като посочила способ за изпълнение - запор на сметки и
пенсии. Образувано било ***Навеждат се доводи, че от момента на посочване на
способ за изпълнение, петгодишния давностен срок бил прекъснат и започнала да тече нова давност. Сочи се, че
по изп. дело покани за доброволно изпълнение били получени съответно от Я.В. на
07.03.2013г. лично и от М.В. на 07.03.2013г., получена чрез съпруга й Я.Т.В..
На 18.03.2013. длъжниците подали молба до съдебния изпълнител, в която
посочили, че били депозирали молба за издаване на изпълнителен лист в тяхна
полза срещу М.В. и претендирали спиране на изпълнението по изпълнителния лист
срещу тях. На 15.03.2013г. бил издаден изпълнителен лист в полза на ***, въз
основа на решението по ***, срещу М.П.В., съответно за сумата в размер на
140,00 лева, неплатена наемна цена за м. ноември- декември 2005г., сумата в размер
на 274,85 лева - консумативни разходи за студена вода от м, юни 2003г. до
м.януари 2006г., сумата в размер на 147,36
лева - разходи за телефон за м. октомври и ноември 2005г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 06.12.2007г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 142,84 лева - деловодни разходи по
компенсация. Излага се, че на 19.03.2013г., след като се снабдили с
изпълнителен лист срещу М.В., пред нотариус ***, Я. и М. ***съставили
Нотариално изявление за прихващане на двете насрещни задължения, което било
получено от адресата на 21.03.2013г. На същия адресат била връчена покана за
доброволно изпълнение с изх.№ *** с взискатели М.И.В. и Я.Т.В., за следното
задължение: неолихвяема сума в размер на 142,84 лева, главница в размер на
562,21 лева,лихви в размер на 353,80 лева, 20,00 лева разноски по изп.дело,
както и такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на Районен съд Плевен в
размер на 105,89 лева по ***. Сочи се, че по Изпълнителното дело, по което
ответницата била взискател - ***, на 16.06.2016г. същата подала молба за
издаване на постановление за прекратяване на делото на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, което е настъпило на 11.06.2016г.. Новата погасителна
давност започвала да тече от 11.06.2014г. и изтичала на 11.06.2019г. Последното
изпълнително дело било образувано под ***по молба на ответницата от
10.06.2019г., подадена пред ***. В молбата за образуване били възложени
правомощия на *** по чл.18 ЗЧСИ и посочен изпълнителен способ възбрана на
недвижими имоти на длъжниците, с което отново била прекъсната погасителната
давност. Изп.дело ***с взискатели Я. и М. ***било прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК - съобщение с изх.№ 8202/12.10.2017г. на ДСИ ***Навеждат се
доводи, че при образуване на изпълнителните дела били предприети действия,
водещи до прекъсване на погасителната давност, които не били посочени в
исковата молба. Това прекъсване водело до извода, че оспореното задължение не
било погасено по давност, каквито били твърденията на ищците. Навеждат се също
така доводи, че с образуване на изпълнително дело срещу ответницата за цялата
дължима сума по влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2780/07г. (а не за
остатъка след прихващането), ищците Я. и М. ***се били отказали от посоченото в
нотариалното изявление прихващане.
Съдът като
съобрази становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
От приложения препис на Решение №39
от 10.04.2008г. по ***, влязло в законна сила на 02.05.2008г., се установява,
че със същото ищците Я.В. и М.В. са
осъдени да заплатят на М.П.В. следните суми: - сумата от 540 лв., ведно със
законната лихва, считано от 28.08.2007г. до
окончателното й изплащане; - сумата от 100 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.08.2007г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е била уважена и насрещна искова
претенция, като М.В. е била осъдена да заплати в полза на Я.В. и М.В. следните
суми: - сумата
от 140 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2007г. до окончателното
й изплащане; - сумата от 274,85 лв. и сумата от 147,36 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 06.12.2007г. до окончателното
изплащане; - сумата от 142,84 лв.,
представляваща деловодни разноски.
От направеното отбелязване върху съдебното решение и
приложения препис на изпълнителен лист, издаден по ***. се установява, че М.П.
се снабдила на 27.05.2008г. с изпълнителен лист за присъдените й суми.
От приложеното копие на изп.дело ***е видно, че на
18.02.2013г. ответницата М.В. депозирала молба пред съдебния изпълнител за
иницииране на принудително изпълнение срещу Я.В. и М.В. за събиране на сумите
по издадения в нейна полза изпълнителен лист. При това посочила като способ за
изпълнение запор на сметки и пенсия на длъжниците.
Предприети били от съдебния изпълнител същия ден действия
по налагане на запори и връчване на запорни съобщения до ***на 28.02.2013г. Видно
е, че не били установени открити сметки на името на длъжниците, както и
постъпили отговори, че предвид на това, че пенсиите им били под размера на
минималната работна заплата не можело да бъде осъществено налагане на запор. На
07.03.2013г. били връчени покани за доброволно изпълнение на длъжниците. На
11.06.2014г. взискателя М.В. депозирал
молба, посочвайки като способ за изпълнение насочването му върху вземания на длъжниците от наеми.
Установява се още от направеното отбелязване върху
съдебното решение и приложеното копие на ***, че Я.В. и М.В. се снабдили на 15.03.2013г.
с изпълнителен лист за присъдените им суми в производството по *** С молба от
21.03.2013г. инициирали предприемане на действия по принудително изпълнение,
като било образувано соченото по-горе изп.дело.
Установява се също така от представения препис на
нотариално изявление, изходящо от Я.В. и М.В. и
адресирано до ответницата М.В., че ищците
са направили на 19.03.2013г. волеизявление за извънсъдебно прихващане на
насрещните задължения с ответницата, присъдени с влязлото в сила решение по ***
Волеизявлението е достигнало до адресата на 21.03.2013г.
По образуваното *** е
била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника М.В. на 22.04.2013г.,
като впоследствие не са били извършвани изпълнителни действия.
От приложения препис на удостоверение по ***, изд. от *** с ***, се установява, че на 10.06.2019г.
ответницата М.В. е депозирала молба до сочения съдебен изпълнител за
предприемане на принудително изпълнение срещу ищците в настоящото производство,
въз основа на издадения изпълнителен лист по ***
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439,
ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищците
се позовават на направено след влизане в сила на решението волеизявление за
извънсъдебно прихващане.
Установи
се от обсъдените доказателства, че оспорените от ищците вземания са присъдени в
полза на ответницата М.В. с Решение №39 от 10.04.2008г. по ***, влязло в законна
сила на 02.05.2008г. Установи се, че
общият размер на присъдените главници възлиза на 640лв., ведно със законната
лихва, считано от 28.08.2007г. до окончателното изплащане.
Установи
се още, че със същия съдебен акт са били присъдени в полза на ищците М.В. и Я.В.
главници в общ размер на 562,21лв., ведно със законната лихва, считано от
06.12.2007г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 142,84лв. за
разноски.
От
представеното писмено волеизявление на ищците Я.В. и М.В., адресирано до
ответницата М.В. и връчено на 21.03.2013г. се установи, че със същото са
изразили воля за прихващане на насрещните задължения, които са имали с
ответницата, предмет на влязлото в сила решение по ***
Съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД прихващането има обратно действие като двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Както
приема съдебната практика, изразена например в Решение № 103/01.08.2017 г. по
гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС, IV г. о., направеното
изявление за прихващане винаги има действие към предвидения в разпоредбата на
чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент. Действието на прихващането се изразява с това, че
двете насрещни вземания се погасяват до размера на по малкото. Обратното
действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита
погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето
за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. В
случаите, когато отговорността е за забавено изпълнение, то прихващащият ще
отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата
на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент - от момента на забавата до момента, в който
прихващането е породило действие.
Преценявайки
действието на отправеното волеизявление за прихващане, съдът съобрази, че
установените със съдебното решение по ***. вземания за главници произтичат от
съществувало между страните правоотношение по договор за наем и същите са били
възникнали в момент преди завеждане на исковата молба, въз основа на която е
било образувано соченото дело. Вземането за присъдени деловодни разноски е
възникнало към момента на постановяване на решението, предвид изхода на спора.
При съобразяване на обсъдената по-горе съдебна практика, съдът приема, че
действието на волеизявлението на ищците от 21.03.2013г. за прихващане на
насрещните вземания на страните се е изразило в това, че вземанията на ищците Я.В.
и М.В. за присъдените с решението суми за главници в размер на 140лв. за
неплатена наемна цена, 274,85лв. за неплатени консумативни разходи за студена
вода и 147,36лв. за консумативни разходи за телефон или общо 562,21лв. и
вземанията на ответницата М.В. за присъдените с решението суми за главници в размер
на 540лв. и 100лв. или общо 640лв., са се погасили да размера на по-малкото от
тях. При това задължението на ищците за сумата от 640лв. се е погасило до размера на
сумата от 562,21лв., считано от момента на възникване на насрещните задължения,
който както се посочи е предхождал завеждането на исковата молба. Ето защо е
отпаднала и отговорността им за последиците от неизпълнението, т.е. за
законната лихва върху погасеното задължение от подаване на исковата молба
насетне. Разликата между погасената и непогасената част от задължението им за
главници - в размер на 77,79лв. (640 – 562,21), заедно с натрупаната върху тази
сума законна лихва от подаване на исковата молба по ***.– 28.08.2007г. до влизане в сила на съдебното решение (изчислявана
на 7,82лв. с онлайн калкулатор) се е погасила чрез прихващане с насрещното
задължение на ответницата М.В. за деловодни разноски в размер на 142,84лв.
Съдът приема, че момента на настъпване на погасителния ефект е влизане в сила
на съдебното решение, когато е възникнало насрещното задължение за разноски.
С
достигане на волеизявлението за прихващане до насрещната страна са настъпили
последиците му и то считано от момента на възникване на насрещните вземания.
Поради това е невъзможно последващо оттегляне на възражението за прихващане,
още по-малко с някакви конклудентни действия. Поради това неоснователни са
доводите на ответницата в тази насока.
Предвид
изложеното, съдът счита, че се установи в настоящото производство недължимост
на оспорените от ищците вземания на ответницата, поради погасяването им чрез
прихващане с волеизявление направено след влизане в сила на съдебното решение,
с което са присъдени. При така приетото, съдът намира, че не е необходимо
обсъждане на въведените при условия на евентуалност основания за недължимост на
сумите.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание 439, ал.2 от ГПК
за установяване недължимост на процесните вземания се явява изцяло основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищците направените по делото
разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 5лв. за такса за обезпечителна
заповед или общо 55лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че М.И.В. с ЕГН ********** и Я.Т.В. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ на М.П.В. с ЕГН **********, адрес: ***, следните суми: сумата от 540лв.,
представляваща получена сума без правно основание и сумата от 100лв.,
представляваща предадена при сключване на Договор за наем от 01.06.2003г.
гаранция за плащане н консумативни разходи, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 28.08.2007г. до окончателното изплащане, които суми са
присъдени с Решение №39 от 10.04.2008г. по ***, влязло в законна сила на 02.05.2008г.,
поради погасяване на вземанията, чрез прихващане с насрещни задължения на
ответницата, направено с волеизявление, връчено на 21.03.2013г.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.В. с
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на М.И.В. с ЕГН ********** и Я.Т.В. с ЕГН **********, сумата от 55лв., представляваща
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: