Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 246
гр. Ботевград, 03.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2062 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „Р.Б.“ ЕАД срещу Н.Г.И., ведно с
последващи молби от 12.04.2018 г. и от 04.06.2018 г, са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове: 1.) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
430, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 134,09
лв. – редовно изискуема главница по месечни вноски 15.02.2014 г., 15.03.2014
г., 15.04.2014 г., 15.05.2014 г., 15.06.2014 г. по Договор за банков кредит от
08.03.2007г. 2.) с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ
– за сумата от 9362,43 лв. – предсрочно изискуема главница по Договор за
банков кредит от 08.03.2007г.; 3.) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ – за сумата от 631,58 лв. – договорна лихва за
периода от 15.01.2014 г. до 03.07.2014 г. вкл.; 4.) с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 170,50 лв. – наказателна лихва за периода от
15.02.2014 г. до 29.07.2014 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
Банката ищец твърди, че на 08.03.2007 г. е сключила
договор за банков кредит с кредитополучател отв. Н.И. и солидарен длъжник Тотка
Георгиева Илиева. Отпуснатата сума по кредита била 15 225 лв. и била
усвоена още на датата на сключване на договора. Крайният срок за погасяване бил
до 15.03.2014 г., а впоследствие с анекси бил променен на 15.10.2025 г.
Уговорена била и годишна лихва в размер на СБР, увеличен с 8 пункта надбавка.
Страните договорили също наказателна лихва при забавено плащане. Кредитът
следвало да се погаси на 180 месечни вноски от по 150,55 лв., дължими на 15-то
число от месеца. Задълженията за месеците от февруари до юни 2014 г.
включително не били погасени. Затова Банката уведомила длъжниците, че счита
кредита за предсрочно изискуем. По същество искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Изразява становище за недопустимост
на исковете, поради преждевременното им завеждане, без да е упражнено надлежно
правото за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК. Недопустимо било преминаването от установителни към осъдителни
искове. По същество счита исковете за неоснователни. Банката обявила
предсрочната изискуемост на кредита в момент много по - ранен от сочения в
исковата молба. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност.
Твърди се и наличие на нищожни неравноправни клаузи в договора за кредит и
допълнителното споразумение към същия. Петитумът на исковата молба бил неясен.
По същество искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се
и разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се представлява. Ответникът поддържа доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за банков кредит от 08.03.2007 г.,
страните по делото са се съгласили ищецът да предостави да предостави на
ответника кредит в размер на 15 225 лв., с краен срок на погасяване
15.03.2014 г. В чл. 4 от договора е уговорена годишна лихва в размер на 10,5 %
за първите шест месеца, а след това – 12,5 %. Размерът на лихвата се формира от
СБР, увеличен с 8 пункта годишно. В чл. 4.7. от договора е уговорена
наказателна надбавка в случай на забавено плащане. Към договора е представен и
погасителен план.
С Анекс № 1/11.03.2010 г., ведно с погасителен план, страните
са се съгласили, че дължимите от ответника суми по договора са в размер на
10621,84 лв. – редовна главница и 122,74 лв. – текуща редовна лихва, като ще се
погасят на 43 равни анюитетни вноски, дължими на 15 – то число от съответния
месец, считано от 15.09.2010 г. до 15.03.2014 г.
С Анекс № 2/18.10.2010 г., ведно с погасителен план,
страните са се съгласили, че дължимите от ответника суми по договора са в
размер на 10250,31 лв. – редовна главница и 13,67 лв. – текуща редовна лихва,
като ще се погасят на 43 равни анюитетни вноски, дължими на 15 – то число от
съответния месец, считано от 15.11.2010 г. до 15.10.2025 г.
С Писмо изх. № 001-48730/25.06.2014 г. ищецът
уведомява ответника, че предвид непогасените вземания се възползва от правото
си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Видно от обратната
разписка, пратката не е реално връчена, тъй като ответникът е със сменен адрес.
По делото са представени няколко
извлечения от решения на Комитета по управление на активите и пасивите на
банката (л. 162 – 165), както и няколко уведомителни писма относно промяна на
лихвения процент, ведно с нов погасителен план към всяко (л. 129-134), за които
няма доказателства изобщо да са връчени на кредитополучателя.
Съгласно заключението на ССчЕ ответникът е извършил
погашения по кредита в общ размер от 17 170,91 лв. След 15.01.2014 г.
плащанията са преустановени. Дължимата редовно изискуема главница за периода от
15.02.2014 г. до 15.06.2014 г. възлиза на 134,08 лв. Предсрочно изискуемата
главница, при дата на настъпване на предсрочната изискуемост 04.07.2014 г., е
изчислена в размер на 9 496,52 лв. Редовната възнаградителна лихва за периода
от 15.02.2014 г. до 15.06.2014 г. според вещото лице възлиза на 563,15 лв., а
възнаградителната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от
16.06.2014 г. до 03.07.2014 г. възлиза на 68,43 лв. Редовната наказателна лихва
върху просрочената главница за периода от 15.02.2014 г. до 04.07.2014 г. е в
размер на 9,23 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като
обективно и аргументирано.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустмостта
Следва да се отбележи, че изначално банката ищец е
предявила исковете като установителни и в условията на евентуалност – като
осъдителни. Впоследствие с уточняващи молби от 12.04.2018 г. и от 04.06.2018 г.
е уточнила, че желае „преминаване” по чл. 214 ГПК от установителни към
осъдителни искове. При така очертаните обстоятелства не се касае за изменение
на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, в какъвто смисъл са наведени възражения, тъй
като осъдителните искове са предявени още с исковата молба. Касае се за
оттегляне на установителните искове, което е направено своевременно, преди
първото открито съдебно заседание, без да е необходимо съгласие на насрещната
страна. Затова в частта относно предявените установителни искове производството
е прекратено.
По основателността
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за
банков кредит между „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на
сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпила изискуемост на
процесните вземания; 4.) основание и размер на всяко от процесните вземания.
Между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по договор за Договор за банков кредит от 08.03.2007 г. Това се
установява, както от съдържанието на самия двустранно подписан договор, така и
от постъпилите от страна на ответника погашения по договора в общ размер от
17 170,91 лв., извършвани преди 15.01.2014 г., които представляват
извънсъдебно признание на съществуващото договорно правоотношение.
Заключението по ССчЕ доказва, че след 15.01.2014 г.
ответникът е преустановил плащанията си по кредита. При тези предпоставки
банката ищец се е възползвала от правото си да обяви неиздължения остатък от
кредита за предсрочно изискуем. В уведомителното писмо до длъжника е посочен
размер на остатъчното задължение, пояснено е кои вноски не са престирани, както
и ясно е изразена волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Прави
впечатление, че обратната разписка, с която уведомителното писмо е връчена, е
оформена с отбелязване от 01.07.2014 г., че адресът на получателя е сменен. На
база на този единствен и неуспешен опит за откриване на ответника, ищецът е
приел връчването за надлежно и е отразил счетоводно настъпване на предсрочната
изискуемост, считано от 04.07.2014 г. Поначало идеята на настъпване на
предсрочната изискуемост от датата на съобщаването й на длъжника, предполага
реално достигане на изявлението на кредитора до кредитополучателя, фактическо
довеждане до знанието му. Разбира се, когато са налице обективни пречки за
връчването, е допустимо да се фингира надлежно съобщаване. Кредиторът в чл.
12.7 от договора е предвидил, че всички уведомления и изявления във връзка със
същия ще се считат получени, ако достигнат до адреса (а не до адресата), който
е посочен в договора. В чл. 6.2. и чл. 8.6. пък е уговорено задължение на
длъжника да уведоми банката, в случай че промени адреса си. Подобна клауза по
сходен казус е приета за валидна, и обявяването на предсрочната изискуемост е
прието за надлежно с Решение № 23 от
24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., ТК. Съдът следва да
прецени дали са положени достатъчно усилия от страна на ищеца по връчването на
уведомлението до ответника. Действително ищецът е направил само един единствен
опит за връчване на адреса, посочен от длъжника в договора за кредит, като е
установил, че същият вече не живее на адреса. В конкретния случай това
обстоятелство е проверяемо – в заповедното производство всички връчвания до
ответника са извършвани на адрес, различен от фигуриращия в договора за кредит,
поради което съдът намира, че положените усилия по връчването са достатъчни, с
оглед обективните пречки, създадени от длъжника. Поради изложеното,
предсрочната изискуемост е настъпила от 04.07.2014 г.
По отношение на исковете за главници, размерът на
същите е доказан от заключението на ССчЕ – редовната непогасена главница за
периода от 15.02.2014 г. до 15.06.2014 г. възлиза в размер на 134,09 лв., а
размерът на предсрочно изискуемата главница възлиза на 9362,43 лв., поради
което двата иска за главница са доказани по основание и размер и следва да
бъдат изцяло уважени.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на исковете за главница по давност. Исковете за главница с погасяват
с общата 5 – годишна давност, която за
редовната главница тече от датата на падежа на съответните вноски, а за
предсрочно изискуемата главница - от датата на предсрочната изискуемост.
Следователно вземанията следва да се погасят по давност през 2019 г. в случай
на бездействие на кредитора. Последният обаче навременно е инициирал заповедно
производство във връзка с процесните вземания, поради което давността е
прекъсната.
По отношение на исковете за договорна
(възнаградителна) лихва и наказателна лихва следва да се обсъдят клаузите на
чл. 4.3., чл. 4.4., чл. 4.7 от договора. Съобразно
съдебната практика (Решение № 95 от
13.09.2016г. по търг.дело № 240/15г. на ВКС, II т.о. и в Решение № 205 от
07.11.2016г. по търг.дело № 154/16г. на ВКС, I т.о., и др.), конкретната формула за изчисление на
лихвата е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв
изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след
сключване на договор. Касационната инстанция е приела, че когато на потребителя
не е предоставена предварително достатъчно конкретна информация как банката
може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и
методологията на банката, включена във вътрешните и правила, не е част от
кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. Посочването като част от съдържанието на
договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката,
произтичащо от текста на чл.147 ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл
да внесе в първоначално уговореният размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска.
Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя
(чл.1 от ЗЗП), респективно задължение на добросъвестния търговец е да даде на
потребителя информация, позволяваща му да направи своя избор (чл.4 от ЗЗП).
В чл. 4 от договора за банков кредит
страните са уговорили правилата за дължимата от кредитополучателя лихва като
възнаграждение за банката за ползваната от кредитополучателя сума. Уговорено е
че дължимата лихва се формира от СБР, определен от банката + надбавка. За
първите шест месеца, страните са се съгласили, че дължимата годишна лихва е в
размер на 10.5 % (чл.4.1.) След изтичане на първите шест месеца, страните са
уговорили лихва в размер на 12. 5 %, от които надбавката е 8 %. Дадена е
дефиниция на „Стойност на банков ресурс“ – лихвен процент по междубанкови
депозити за съответния период и валута по котировка предлага +
законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните
с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и
инвестиции“ при банката. В чл. 4.3. от договора е дадено право на банката при
промяна на пазарните условия едностранно да променя лихвата в частта СБР.
Уговорено е задължение на банката да уведоми кредитополучателя за новия лихвен
процент, задължение да изготви нов погасителен план за дължимите анюитенти
вноски, който да се предостави на кредитополучателя в седемдневен срок от
влизане в сила на определената нова лихва. В конкретния случай от заключението
на ССчЕ и Таблица 1 към същото е видно, че лихвеният процент непрекъснато и по
неясен механизъм е нараствал, като е стигал и до 28 %. По делото, след
неколкократни указания от съда, ищецът е представил няколко извлечения от
решения на Комитета по управление на активите и пасивите на банката (л. 162 –
165), както и няколко уведомителни писма относно промяна на лихвения процент,
ведно с нов погасителен план към всяко (л. 129-134), за които няма
доказателства изобщо да са връчени на кредитополучателя.
Поради изложеното, клаузите на чл. 4.3., чл. 4.4. от процесния
договор за банков кредит са неравноправни по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП,
поради което и нищожни. В тях е предвидена възможност за едностранна промяна на
лихвения процент от страна на банката спрямо първоначално съгласувания между
страните размер на лихвата, при необявени предварително и невключени като част
от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които
този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита.
Поради същите съображения е нищожна и
клаузата на чл. 4.7. от договора, касаеща наказателна лихва. В цитираната
клауза е предвидено наказателната лихва да се изчислява като функция на договорната
такава, само че увеличена с наказателна надбавка. Следователно съображенията
относно нищожността на договорната лихва, важат и по отношение на наказателната
лихва.
Предвид всичко гореизложено, исковете за
главница следва да се уважат, а тези за договорна и наказателна лихва следва да
се отхвърлят като неоснователни. Законната лихва следва да се присъди, считано
от датата на подаване на исковата молба, а не от депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като предявените
искове са осъдителни и в този смисъл настоящото исково производство не
представлява продължение на заповедното производство, водено във връзка с
процесните вземания.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни в производството, ищецът
съразмерно на уважената, а ответникът съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 811,07 лв. (осемстотин и единадесет лева и седем стотинки), представляваща
разноски, от които 190,71 лв. – държавна такса, 416,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 203,70 лв. – депозит за ССчЕ.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 77,88 лв. (седемдесет и седем
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 430, ал. 1 от ТЗ Н.Г.И. с ЕГН: **********,***,
да заплати на „Р.Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.“, бул. „Н.В. №**сумата от 134,09 лв. (сто тридесет и четири лева и девет стотинки),
представляваща редовно изискуема
главница по месечни вноски 15.02.2014 г., 15.03.2014 г., 15.04.2014 г.,
15.05.2014 г., 15.06.2014 г. по Договор за банков кредит от 08.03.2007г., ведно
със законната лихва, считано от 21.12.2017 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 430, ал. 1 от ТЗ Н.Г.И. с ЕГН: **********,***, да заплати на „Р.Б.“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Н.В.
№**сумата от 9362,43 лв. (девет хиляди
триста шестдесет и два лева и четиридесет и три стотинки), представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за банков кредит от 08.03.2007г., ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2017 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 от ТЗ от „Р.Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Н.В.“ № **, срещу Н.Г.И. с ЕГН: **********,***, за сумата от 631,58 лв. (шестстотин тридесет и един лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 03.07.2014 г.
вкл. по Договор за банков кредит от 08.03.2007г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Р.Б.“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“,
бул. „Н.В.“ № **, срещу Н.Г.И. с ЕГН: **********,***, за сумата от 170,50 лв. (сто и седемдесет лева и
петдесет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 15.02.2014
г. до 29.07.2014 г. вкл. по Договор за банков кредит от 08.03.2007г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Г.И. с ЕГН: **********,***,
да заплати на „Р.Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.“, бул. „Н.В. №**сумата 811,07
лв. (осемстотин и единадесет лева и седем стотинки), представляваща
разноски, от които 190,71 лв. – държавна такса, 416,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 203,70 лв. – депозит за ССчЕ, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Р.Б.“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Н.В.“ № **, да
заплати на Н.Г.И. с ЕГН: **********,***, сумата от 77,88 лв. (седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :