№ 228
гр. Разград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград чрез
пълномощник адв. Д. Д. против Решение № 528/ 29. 07. 2022 г. по гр. д. № 76/ 22 г. по описа
на РРС, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата д-р С. С. С. сумата 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяна
трудова злополука на 19. 01. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19. 01. 2019 г. до
окончателно изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен иска до първоначално
предявения размер от 12 000 лв. Въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата
1162 лв. имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, сумата 1 200 лв.
имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху двете суми
считано от 17. 01. 2022 г., сумата 551, 74 лв. обезщетение за забава върху двете суми за
периода от настъпване на вредите /съответно 20. 03. 2019 г., 21. 09. 2020 г., 20. 09. 2021 г.,
17. 05. 2019 г./ до 17. 01. 2022 г. и е отхвърлен иска в останалата му част като неоснователен
и недоказан. Въззивникът е осъден да заплати и разноските на въззиваемата.
В жалбата се излагат доводи, че в осъдителната му част решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Моли решението в
осъдителната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени изцяло.
1
Въззиваемата страна д-р С. С. С. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
жалбата. На първо място оспорва жалбата като процесуално недопустима, а по същество я
оспорва като неоснователна. Поддържа изложените съображения и в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, а по този
въпрос не е налице и спор между страните по делото, че ищцата е работила в периода 01. 10.
2016 г. до 22. 05. 2020 г. при ответника МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград на
длъжността „Лекар педиатър“ въз основа на сключен трудов договор № 161/ 03. 10. 2016 г.
Според дадените от ищцата обяснения за трудова злополука и обясненията й в съдебно
заседание, на 19. 01. 2019 г. след края на нощното й дежурство около 6, 30 ч. , напускайки
работното си място, се отправила към асансьора, тъй като Отделението по педиатрия се
намира на 4-тия етаж на болницата. На 18-ти вечерта имало бележка да не се ползва
пътническия асансьор заради повреда и ищцата решила да ползва товарния асансьор.
Асансьорът се задействал с магнитна карта /чип/, но ищцата не разполагала с такава и го
задвижила по начина, по който на всички работещи в болницата било известно: отвън с
едната ръка се натискало копчето на асансьора, а отвътре с другата копчето за етажа.
Действайки по този начин, като стояла на прага на асансьора, обувката й се закачила на
прага на асансьора, загубила равновесие, блъснала се в стената и паднала с цялата си тежест
върху дясното си коляно.Според заключението на назначената по делото СМЕ, при
падането ищцата е получила комбинирана травма на дясното коляно, с пълно разкъсване на
предната кръстна връзка, разкъсване и експулсия на вътрешния мениск, излив на кръв в
ставата. Травматичните увреждания се характеризират с оток, затруднени и болезнени
движения в областта на дясната колянна става, нарушена функция на десния долен крайник.
Ищцата е изпитвала по - интензивни болки непосредствено след претърпяната травма, като
тези болки са затихвали с напредване на оздравителния процес. Оздравителния процес е с
продължителност 5-6 месеца, като в този период пострадалата е изпитвала болки, както и
затруднение в движенията на десния долен крайник. Според заключението, пълното
разкъсване на предната кръстна връзка обичайно обуславя трайно затруднение в движенията
на десния долен крайник за период от 5-6 месеца, такова затруднение самостоятелно
2
обуславя и увреждането на вътрешния мениск; в конкретния случай при посещение на
специалист – ортопед на 31.10.2019 г., девет месеца след травмата, е установено
продължващо затруднение на движенията на дясната коленна става. Такова затруднение е
установено и при прегледа в Отделение по съдебна медицина на 29.03.2022 г. Според
вещото лице, комбинираната травма налага извършване на оперативно лечение с цел
възстановяване на стабилитета на ставата, такава операция не е проведена, като реално е
възможно затруднението на движенията да продължи завинаги. Проведеното балнеолечение,
за което са представени фактури би могло да благоприятства оздравителния процес на
дясната колянна става, както и да забави артрозните промени. Без операция травмите на
ищцата няма да отшумят, но няма данни в медицинската документация такава операция да е
предписана от лекар.
С Разпореждане № 3/ 15. 02. 2019 г. на ТД на НОИ – Разград е прието, че тази
злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Въззивникът МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград излага довод във въззивната
жалба, който е изложил и с писмения отговор на исковата молба, че е налице проявена груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от въззиваемата, тъй като със Заповед № Зап-
188/ 06. 12. 2017 г. на изп. директор е наредено товарният асансьор да се използва от
персонала на болницата с магнитна карта само за придружаване на пациенти с носилки и
колички, а служителите на лечебното заведение и подвижните пациенти да използват
малкия пътнически асансьор. Магнитните карти се ползват от определен кръг лица, според
заповедта – от старшата медицинска сестра на отделението. Въззимаемата опитала да ползва
товарния асансьор в нарушение на технологичните правила и трудовата дисциплина, тъй
като не разполагала с магнитна карта.
Съдът приема, че изложеният довод за проявена груба небрежност от въззиваемата е
необоснован. Не са налице доказателства, че пострадалата е допринесла за настъпване на
трудовата злополука, допускайки груба небрежност, което да е основание за прилагането на
чл. 201, ал. 2 КТ. Безспорно се установява, че макар и процесният асансьор да е наречен
„товарен“, той е с товароподемност до 500 кг. за ползване от 6 лица. Работодателят е
определил предназначението му за ползване от персонала на болницата само за
придружаване на пациенти с носилки и колички. Явно, за да бъде ограничено ползването
му, са въведени магнитни карти за задвижването му с каквито не разполагат всички
служители на болницата. Според показанията на св. К. и св. М., товарният асансьор е
предвиден за пациенти, които са трудно подвижни и се ползва с магнитна карта. Можело да
се ползва и с притискане на копчето отвън и копчето отвътре. На св. М., който работи в
болницата като Техник гражданско строителство, по късно „Противопожарна безопасност“
и отговаря за техническото състояние на асансьорите и фирмата която ги обслужва, също му
били известни обстоятелствата за ползване на асансьора от служителите, които не
разполагат с чип. Според показанията на този свидетел, в товарния асансьор трябвало да се
влиза с повишено внимание, тъй като имал по-широки участъци, които трябва да се
прескочат. Магнитните карти били в отделенията, ограничен брой. По принцип било
3
забранено да се влиза без чипове, не било опасно возенето без чип, а било опасно
задвижването на асансьора с притискане на бутоните, защото човека е между кабината и
площадката. Някои правели тези движения и носели личната си отговорност.
Предвид изложеното, от гласните доказателства се установява, че на работодателя
му е било известно, че асансьора се ползва от служителите на болницата не само по
предназначението му за придружаване на пациенти с носилки и колички, но и като
пътнически асансьор, като се задвижва без чип, което не е безопасно за тях. Не са изяснени
мотивите на работодателя да ограничи броя на магнитните карти, които да са на
разположение на служителите при извършване на работата им, но след като му е било
известно, че асансьора се ползва от служителите по начин, по който се създава опасност за
здравето им, е следвало да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на
опасността. С оглед на това, въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че
работодателят не е създал добра организация за осигуряване на безопасно използване на
асансьора само по предназначението му. Основно задължение на всеки работодател е да
създаде организация за осъществяване на контрол по изпълнението на предприетите мерки
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да търси отговорност при
констатиране на нарушения. От всичко изложено до тук следва извода, че щом въззивникът
е допускал работата да бъде извършвана при нарушение на технологичните правила за
безопасност, не може да се прилагат правилата за „груба небрежност“. В този смисъл е
налице последователна практика на ВКС с Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 298/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г.,
III г. о., ГК, Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК и
др. ,че щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна
работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага "грубата небрежност".
Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява. Следва да се отчете и обстоятелството, че по
делото не са ангажирани доказателства от работодателя, че Заповед № Зап-188/ 06. 12. 2017
г. на изп. директор на болницата е била сведена до знанието, както на въззиваемата, така и
на другите служители на болницата.
Неоснователен е и другият изложен довод във въззивната жалба, че присъдената от
районния съд сума в размер на 10 000 лева за обезщетение на неимуществените вреди,
претърпени от въззиваемата, е прекомерно завишен. Разрешаването на въпроса за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания
при трудова злополука е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД,
постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, се установя, че въззиваемата е получила комбинирана травма на
дясното коляно, с пълно разкъсване на предната кръстна връзка, разкъсване и експулсия на
вътрешния мениск, излив на кръв в ставата. Травматичните увреждания се характеризират с
оток, затруднени и болезнени движения в областта на дясната колянна става, нарушена
4
функция на десния долен крайник. Травмата, според медицинските критерии и според
гласните доказателства е била съпроводена с интензивни болки. Установено е, че
уврежданията изискват продължително лечение. Оздравителния процес освен, че е с голяма
продължителност / още не е приключил/, е бил свързан с големи неудобства за въззиваемата
и семейството й, тъй като бил съпроводен с обездвижване в продължение на много месеци
и с липса на възможност за самообслужване. Следва да се вземе предвид, че и
оздравителния процес все още не е приключил, пострадалата се придвижва с патерица.
Неоснователно е възражението на въззивника, че пострадалата след инцидента не е
предприела навременно и адекватно лечение, тъй като не е предприела провеждане на
оперативно лечение. Вещото лице, изготвило заключение по назначената СМЕ не е
установило в медицинската документация да е предписана операция от лекар и пострадалата
да не е изпълнила предписанието. Вещото лице дава заключение, че без операция травмите
на ищцата няма да отшумят, но въпросът по какви причини такава не е предписана, не е
изследван, а е и без значение за спора. Въз основа на всички тези обстоятелства, въззивният
съд намира, че за да бъдат поправени претърпените от въззиваемия болки и страдания е
определено от районния съд еквивалентно обезщетение в размер на 10 000 лева, което
въззивникът да заплати. Имуществените вреди, претърпени от пострадалата са доказани по
основание и размер, поради което въззивникът дължи обезщетение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение в обжалваната
част, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 528/ 29. 07. 2022 г. по гр. д. № 76/ 22 г. по описа на
РРС В ЧАСТТА, в която МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград е осъдена да заплати на д-
р С. С. С. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на претърпяна трудова злополука на 19. 01. 2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 19. 01. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата; сумата 1162 лв.
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение; сумата 1 200 лв. имуществени
вреди - пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху двете суми считано от 17. 01.
2022 г.; сумата 551, 74 лв. обезщетение за забава върху двете суми за периода от настъпване
на вредите /съответно 20. 03. 2019 г., 21. 09. 2020 г., 20. 09. 2021 г., 17. 05. 2019 г./ до 17. 01.
2022 г., както и сумата 1027 лева разноски по делото, сумата 550 лева държавна такса и
сумата 350, 02 лв. разноски по сметка на РС Разград.
5
В необжалваната част, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6