№ 1224
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110145432 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца Д. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата от 1182, 02 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 11.11.2010 г. до изплащане на вземането; сумата от 484,50 лв. – договорна
лихва за периода 30.07.2008 г. – 30.12.2008 г., законна лихва върху главницата за
периода 29.08.2008 г.-25.10.2010 г. и сумата от 133,33 лв. – разноски, за събирането на
които суми е образувано ************* по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. №
850.
Ищецът Д. П. Ц. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. №
680/2010 г. по описа на РС – Своге издаден в полза на първоначалния кредитор “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ответникът като цесионер е образувал срещу нея
************* по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 за събиране на сумата
от 1182, 02 лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.11.2010 г. до изплащане на
вземането; сумата от 484,50 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2008 г. – 30.12.2008
г., законна лихва върху главницата за периода 29.08.2008 г.-25.10.2010 г. и сумата от
133,33 лв. – разноски. Поддържа, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен
лист, са погасени поради изтекъл 5-годишен давностен срок, през който взискателят не
е предприемал валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В тази
връзка ищецът посочва, че последното изпълнително действие, което е прекъснало
давността, се състояло в изпратени запорни съобщения на 24.08.2015 г. Излага
съображения, че след тази дата, в период от две години, не са извършвани действия,
годни да прекъснат давността, поради което изпълнителното производство се е
прекратило по право на 24.08.2017 г. и процесните вземания са се погасили по давност
на 31.10.2020 г. /с прибавяне на 2 месеца и 7 дни, през които не е текла давност
1
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г./. Поради изложените съображения моли
искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че по процесното
изпълнително дело са предприемани и искани изброени в отговора изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и приложимият 5-годишен давностен срок за процесните вземания не бил
изтекъл.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на ************* по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850, че в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца Д. П. Ц. е издаден
изпълнителен лист от 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 680/2010 г. по описа на РС - Своге въз
основа на влязла в сила на 03.12.2010 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, за сумите: 1182, 02 лв. – главница, ведно със законната лихва от
11.11.2010 г. до изплащане на вземането, 484,50 лв. – договорна лихва за периода
30.07.2008 г. – 30.12.2008 г., законна лихва върху главницата за периода 29.08.2008 г.-
25.10.2010 г. и сумата от 133,33 лв. – разноски.
На 09.06.2015 г. ответникът, като цесионер е подал молба за образуване на
изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист, въз основа на която е образувано изп. дело № 20158500401481 по описа на ЧСИ
Александър Бизов, рег. № 850. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ
правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и е възложил изпълнителен способ – възбрана запори.
На 23.06.2015 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане
на запор върху банкови сметки на ищеца, в резултат на което е наложен запор в
„Българо-американска кредитна банка“, „Юробанк България“ АД, „Алфа Банк – клон
България“, „Първа Инвестиционна банка“ , „Райфайзен банк“.
На 24.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“
АД, „Инвест Банк“, „Търговска банка Д“, „Алианц Банк България“ и други банки за
налагане на запор на банкова сметка на длъжника.
На 07.07.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за
24.07.2017 г.
На 12.10.2018 г. след извършена справка за банковите сметки на длъжника,
съдебният изпълнител и изпратил запорни съобщения до различни банки за налагане
на запор върху банкови сметки.
На 30.09.2019 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за
извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки
изпълнителен способ
На 17.08.2020 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искания за
извършване на справки и предприемане на принудителни действия, посочвайки
изпълнителен способ.
След извършена справка за банковите сметки на длъжника, на 26.05.2021 г. и на
27.05.2021 г. съдебният изпълнител и изпратил запорни съобщения до различни банки
за налагане на запор върху банкови сметки.
На 26.01.2022 г. и 27.01.2022 г. съдебният изпълнител и изпратил запорни
съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки.
На 21.10.2022 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
2
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело и
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника на 24.08.2015 г. в рамките на
двугодишния срок – на 07.07.2017 г. съдебният изпълнител е нарсочил опис на
движими вещи на длъжника, след което едва на 30.09.2019 г. взискателят е подал
молба, с която е отправил нови искания за предприемане на принудителни действия
спрямо имущество на длъжника, поради което действително към 07.07.2019 г. са
настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Погасителната
давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни прави последици по
отношение на вземането. Давността изключва възможността за насочване на
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не изключва
принудителното изпълнение, тъкмо обратното тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ–той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново–
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл е Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът следва да отчете
направено от взискателя искане за предприемането на изпълнителни действия спрямо
длъжника, обективирано в молба от 30.09.2019 г. и последваща такава на 17.08.2020 г.,
както и наложените въз основа на това искане запори върху банкови сметки на ищеца
на 26.05.2021 г. и 27.05.2021 г., а след това и на 26.01.2022 г. и 27.01.2022 г., което
всъщност е и последното предприето изпълнително действие спрямо ищеца – длъжник
по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Така за първи път погасителната давност, която е започнала да тече от
влизане в сила на заповедна за изпълнение на 03.12.2010 г. по аргумент от чл. 115, б.
„ж“ и чл. 117 ЗЗД, е била прекъсната с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело на 09.06.2015 г., доколкото в нея на съдебния изпълнител изрично
са възложени правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ и взискателят изрично е посочил
изпълнителен способ, който да бъде приложен. След тази дата до 26.06.2015 г. давност
за вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да
тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното
решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 170 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
ІV го.). Т.е. на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност, която обаче е била
прекъсната последователно на 24.08.2015 г. с налагането на запор върху банковите
3
сметки на длъжника, на 30.09.2019 г. с искането на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия, в това число за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, на 17.08.2020 г. с искането на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия, в това число за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, на
26.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. с изпратените от съдебния изпълнител запорни
съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки и на
26.01.2022 г. и 27.01.2022 г. с изпратените от съдебния изпълнител запорни съобщения
до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки. В случая съдът приема,
че с предприетите от съдебния изпълнител принудителни действия, чрез запор на
банкова сметка на 26.05.2021 г. давността е прекъсната с искането на взискателя,
отправено на 30.09.2019 г. и на 17.08.2020 г., доколкото искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора. В този смисъл съдът намира, че давността не се прекъсва веднъж с искането
и още веднъж с предприемането на действието, а прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във
времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане (в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.
1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Следователно от прекъсването на давността на 24.08.2015
г. до искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия, отправено на
30.09.2019 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок за вземането, като след това е
многократно прекъсван с предприемането на изпълнителни действия срещу имущество
на длъжника.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо,
но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на
ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с
изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за
изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
4
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че след като давността
за вземането е била многократно прекъсвана с предприемането на изпълнителни
действия и направени от взискателя искания за предприемане на действия по
принудително изпълнение към датата на подаване на исковата молба, петгодишният
срок не е бил изтекъл.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. П. Ц., ЕГН **********, с адрес:
************* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
срещу ответника Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: сумата от 1182, 02 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 11.11.2010 г. до изплащане на вземането; сумата от 484,50 лв. –
договорна лихва за периода 30.07.2008 г. – 30.12.2008 г., законна лихва върху
главницата за периода 29.08.2008 г.-25.10.2010 г. и сумата от 133,33 лв. – разноски, за
събирането на които суми е образувано ************* по описа на ЧСИ Александър
Бизов, рег. № 850.
ОСЪЖДА Д. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Връбница“, бл.
623, вх. В, ет. 6, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5