№ 1164
гр. Варна, 31.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора А. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно
наказателно дело № 20253100201588 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Обв. А. А. А. – води се от РД „Охрана“ и с адв.К. М., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Явява се адв. Й. Р. Й. – назначен за служебен защитник на д.пр.
Обв. А.: Желая да ме защитава адв. М., която съм упълномощил.
С оглед изявлението на обв. А., съдът освобождава от съдебната зала адв. Й..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са нА.це процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането, няма да соча нови доказателства.
Адв. М.: Представям медицинска документация по отношение на подзащитния
ми, че преди месец и половина е бил със счупена ръка, баща му е починал преди година и
медицинска документация по отношение на влошеното здравословно състояние на майка
1
му, с която той живее постоянно.
С оглед на това, че едва вчера по негови данни е бил прегледан от медицинско
лице, няма данни по д.пр. за извършен медицински преглед по отношение на него.
Очевадно за всички ни в залата е, че след три дни състоянието му е такова, а към момента
на задържането му предполагам е било още по-тежко. Считам, че от страна на ВОП следва
да бъде назначена СМЕ по отношение на него, още повече че има данни по д.пр., както и
от самите полицейски служители, че са упражнили насилие спрямо него, така и от страна
на разпитаните свидетели, в частност неговата майка и жената, с която живее на
съпружески начала, че полицаите са го били много.
Аз не правя искане сега да се назначава СМЕ, считам, че в хода на д.пр.
прокуратурата следва да назначи такава.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените от защитата писмени
доказателства.
Съдът намира, че писмените доказателства, представени от защитата на обв. А. са
относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото заверени копия от
акт за смърт на А. А., 2 бр. удостоверения за наследници на А. А. А., епикриза, медицинско
направление и лист на преглед на пациент в КДБ на Анифе А. и амбулаторен лист на А. А.
А. от 08.08.2025 г.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: По д.пр. № 3187/2025 г. А. А. е привлечен в качеството на
обвиняем за две престъпления - чл.131,ал.2,предл.4,т.2, вр. чл.129,ал.2, вр. ал.1 от НК и за
престъпление по чл.144,ал.3,т.1, вр. ал.1 от НК.
Всяко от двете престъпления, за извършването на което А. А. А. е привлечен в
качеството на обвиняем, е тежко, по смисъла на чл.93,т.7 от НК. Това е така, т.к. за
престъплението по чл.131,ал.2, предл.4, т.2 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години, а за престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК -
2
наказание лишаване от свобода до шест години.
От събраните по д.пр. доказателства може да се направи обосновано предположение
за това, че А. А. А. е извършил всяко от двете престъпления, за които е привлечен в
качеството на обвиняем. Това е така, т.к. безспорно установено е, че както Д.Ж.С., така и
Д.Б.П. са работили на длъжност мл. инспектор, полицай OOP в Участък Долни Чифлик към
Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна. Безспорно установено е и, че на 27.10.2025г. в изпълнение
на службата си посочените двама служители на МВР са отишли до дома на обв.А., като са
направили това във връзка с постъпил сигнал за домашно насилие.
В показанията, дадени от Д.С. и Д.П., се съдържат гласни доказателства за това, че
след като двамата са отишли до дома му, в един момент обвиняемият е взел в ръцете си
брадва и държейки брадвата се заканил на Д.П., че ще го заколи. В частта, че докато е
разговарял с тях обв.А. е държал в ръцете си брадва, казаното от двамата полицаи
кореспондира с показанията, дадени от А.И. А. и Б.И.А., които живеят заедно с обвиняемия
и са присъствА. на случилото се.
В показанията, дадени от Д.С. и Д.П., се съдържат гласни доказателства и за това, че
след като на 27.10.2025г. двамата са отишли до дома му обв. А. е употребил спрямо тях
физическо насилие. От заключението на извършената СМЕ се установява, че вследствие на
така употребеното от обвиняемия физическо насилие на Д.С. е било причинено счупване на
горната фаланга на пети пръст на дясната длан, което обусловило затруднение в движението
на десния горен крайник за период от 1- 1.5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, което безспорно представлява средна телесна повреда.
Колкото до нА.чието на втората кумулативно изискуема предпоставка за взимане
спрямо обвиняемия на МНО „Задържане под стража" е необходимо да се посочи следното:
Считам, че въз основа на доказателствата, които са събрани в хода на д.пр., може да се
направи извод, че съществува реална опасност обв.А. А. А. да извърши друго престъпление.
Аргументите за това произтичат най-вече от характера на престъпленията, за
извършването на които А. А. А. е привлечен в качеството на обвиняем, а именно - касае се за
тежки умишлени престъпления против личността, които престъпления са извършени спрямо
двама различни служители на МВР при изпълнение на службата им, като спрямо единия
полицай е била отправена закана с убийство, а на другия е била причинена средна телесна
повреда.
С оглед гореизложеното, намирам, че са нА.це основанията визирани в чл.63,ал.1 от
НПК за взимане по отношение на обвиняемия А. А. А. на мярка за неотклонение „задържане
под стража".
Адв. М.: Моля да оставите без уважение искането за вземане най-тежката МНО
„Задържане под стража“ по отношение подзащитния ми.
Считам, че от събраните до този момент в д.пр. доказателства не се установява да
е извършил, което и да е било от двете деяния, за които са му повдигнати обвинения.
На първо място обвинението изцяло и за всяко едно от двете обвинения почиват
само и единствено на показанията на разпитаните полицейски служители, които са отишли
по подаден сигнал за упражнено домашно насилие. Тези показания в противоречие на
изложеното в искането на ВОП не кореспондират с показанията на майката и жената, с
която подзащитният ми живее на семейни начала и която е подала сигнала.
Видно от двата разпита, приобщени към материА.те по д.пр. на полицейските
3
служители, същите са абсолютно идентични, като в тях чисто хронологично дори има
съществени различия по отношения на това къде подзащитният ми се е намирал в двора, те
къде са били на улицата, към кого от двамата е замахнал с брадвата и към кого от двамата е
отправил закана за убийство и при какви обстоятелства е счупил горна фаланга на пети
пръст също остава неизяснен, т.к. дори от разпитите няма такива данни.
Безспорно е, че е станал семеен скандал по повод, на който свид. Б. А. е
позвънила на тел.112, поради което и полицейските служители са се отзовА. на адреса, но
след като не са обяснили защо точно са отишли, нещо което твърдят, че свид. А. е заявила,
че си укрива личната карта и т.н., данни, които не се съдържат в нейния разпит се
установява, че действително подзащитният ми е държал брадва, с която не е замахвал
срещу полицейските служители и не е изричал, каквито и да е било закани. Дори, напротив
брадвата, според показанията на свид. А. е седяла в ръката му надолу и именно действията
на полицейските служители да го извлекат от двора е станало причина тази брадва да падне
някъде в двора, а те да упражнят и насилието, което е видимо и към настоящия момент и да
се опитат да му поставят белезници по данни на една от свидетелките в продължение на 20
минути, нанасяйки му удари през цялото време. Самата майка заявява, че той е нямало как
да удари който и да е било от полицейските служители, защото те много са го биели, което
се потвърждава и в свидетелските показания на свид. А..
Не са разпитани свидетели, за хора присъствА. по това време и по никакъв начин
свидетелските показания на двамата полицаи не кореспондират с каквито и да е
доказателства. Още повече самата брадва, с която се твърди, че е било замахвано и е
осъществена закана не е била взета към момента на задържането, а се е наложило след това
полицейските служители да се връщат да я търсят на двора и да я вземат от там с протокол
за доброволно предаване, подписан от майката на подзащитния ми, при все че е
установено, че тя е неграмотна и това не е станало дори в присъствието на поемни лица.
Не считам, че има каквито и да е било данни, с оглед чистото съдебно минало,
липсата на полицейски регистрации по отношение на подзащитният ми, които да обосноват
тезата на прокуратурата, че са нА.це основания да се предполага, че същия може да
извърши друго престъпление, или да се укрие, поради което считам, че мотивите в
искането са неоснователни.
Моля, да оставите искането без уважение. Считам, че нараняването което полицая
е получил и е описано като средна телесна повреда е получено при нанасянето на
множество удари и това самата майка на подзащитният ми е заявила, като е казала, че той
може сам да си е счупил пръста, докато е биел сина й.
Предвид горното Ви моля да вземете по-лека МНО, да се уважавате искането на
ВОП за задържане под стража, т.к. не е нА.це никоя от предпоставките, предвидени в НПК
за вземане на най-тежката МНО и обстоятелството, че няма нито едно годно доказателство
до този момент, което да обоснове по безспорен и категоричен начин, че той е извършил
тежки умишлени престъпления.
4
Обв.А.: Моля да съм пуснат, да не съм в ареста.
Съдът като взе предвид становищата на страните и материА.те по делото, намира
за установено следното:
Обв. А. А. А. е привлечен към наказателна отговорност по д.пр. № 3187/2025 г. на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна с Постановление от 28.10.2025 г. Обвиненията са
свързани с това, че от фактическа страна същия е причинил средна телесна повреда на
полицейски служител при изпълнение на длъжността си и закана за убийство.
От материА.те по делото може разумно да се подозира, че обвиняемият е
съпричастен единствено към престъплението по чл. 144, ал.3 т.1 от НК и то не въз основа
на свидетелските показания на полицейските служители, които са разпитани от
длъжностно лице, което е с неустановено качество, а не разследващ полицай, а от
обясненията на самия обвиняем и от разпитаните две свидетелки, че обвиняемият е държал
в ръцете си брадва, което съгласно съдебната практика може да се счита като
конклудентни действия по коментираното като вид престъпление.
По отношение на деянието по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр. чл.129, ал.2 от НК, съдът
изпитва сериозни резерви, че обвиняемият е съпричастен по следните причини:
На първо място в свидетелските показания и обясненията на обвиняемия не се
съдържат данни, от които да е видно, че А. А. е нанасял удари по полицейските служители,
а неговата съпротива да му сложат белезници очевидно и да има някакво съпричастие към
причиненото съответното средно телесно увреждане, то е изключено това да бъде
извършено при умишлена форма на вината. Разглеждайки заключението на СМЕ се
установява, че травмата причинена на полицейския служител е при общ механизъм, т.е.
включена е възможността и нараняването като медико- биологична характеристика да са в
резултат на удар в тъп предмет.
На следващо място този състав на съда приема, че експертизата е непълна от
гледна точка на обстоятелството от какво зависи времето за оздравителния процес, който
варира между 30-45 дни.
Във връзка с представеното заключение следва да се припомни, че квА.фикацията
на деянието, когато е свързано с телесно увреждане е юридически факт, макар да се
ползват медицински критерии. В съдебната практика са нА.це множество случаи, в които
счупването на последната фаланга на петия пръст на ръката се квА.фицира като лека
телесна повреда. Най-вече с оглед на това, че тази част на ръката има практически
незначително участие в предназначението на крайника.
На следващо място, съдът намира, че не са нА.це и другите предпоставки за
вземане на най-тежката мярка, а именно че обвиняемият може да се укрие, или извърши
престъпление, каквито доказателства в това д.пр. отсъстват. Доколкото разследването е в
5
начална фаза и може да се предполага, че наказателното производство ще продължи с оглед
реА.зиране отговорността на обвиняемия и с оглед целите на чл.57 от НПК, съдът намира,
че следва да вземе на обв. А. А., мярка за неотклонение „Подписка“, състояща се в това,
че същия не следва да променя местоживеенето си без да уведоми органите на д.пр.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПОДПИСКА” по отношение на А. А. А., ЕГН
**********, обвиняем по Досъдебно производство № 3187/2025 г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна.
Лицето следва да се освободи НЕЗАБАВНО, ако не се задържа по други дела, или на
други основания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 3-дневен срок от днес, пред Апелативен
съд - Варна, като в случай на обжалване насрочва същото за 04.11.2025 г. в 10:00 часа, за
която дата и час, страните са уведомени.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6