№ 551
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110200451 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. В. К. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-002770/20.07.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Привежда доводи за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила и за недоказаност на
изложената в НП фактическа обстановка. Намира, че наказващият орган е
възприел безкритично твърденията на актосъставителя, без да обсъди
наведените от санкционираното лице доводи. Поддържа, че е нарушено
правото му на защита и е бил лишен от възможност да разбере извършването
на какво нарушение му е вменено. Счита за незаконосъобразно определен
размерът на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Допълнително твърди, че при извършването
1
на нарушението автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя, като
оспорва и наличието на признака „системност“. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 13.03.2021г. в 13,19 часа, лек автомобил
марка и модел „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег.№ В 9969 НХ се движел по
бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока бул.“Христо Смирненски“.
Поради движението си с превишена скорост, в района на бензиностанция
„ЕКО“ автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON –М-2 с №MD 1194.
След справка в информационните масиви на МВР било установено, че
превозното средство е собственост на жалбоподателя и той бил поканен да се
яви в сектор „Пътна полиция“-Варна във връзка с констатираното нарушение.
На 25.05.2021г. К. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
удостоверил, че на процесните дата и час е управлявал лично автомобила.
Било установено също, че жалбоподателят е наказван за нарушения на чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП с ЕФ серия К, №3753321 и ЕФ серия К, № 3996142, влезли в
сила в рамките на една година преди датата на извършване на нарушението.
Във връзка с тези констатации на 23.06.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява собствения си лек автомобил със скорост 84 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, като нарушението е
извършено в условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила
на посочените електронни фишове. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в редакцията, действала в
този момент). Въз основа на съставения акт на 20.07.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били
наложени наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля П. Д. ЦВ., от
приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на св.Ц. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или
необективност у свидетеля, при което за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания.
Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение
са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –CORDON
–М-2 с № MD 1194 и фотоснимка (приобщена като веществено
доказателство), протокол за използване на АТСС, декларация по чл.188 от
ЗДвП (в която жалбоподателят е удостоверил, че лично е управлявал
автомобила) и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да
бъде счетена за установена по несъмнен начин.
По делото като свидетел е разпитано и лицето Павел К. К., който
твърди, че в действителност той е управлявал автомобила при заснемането му
с автоматизираното техническо средство. В подкрепа на твърденията му е
представен Договор за покупко-продажба на МПС от 26.02.2021г., според
който жалбоподателят продава на св.К. процесния автомобил. Съдът не
намира основания да кредитира показанията на св.К.. Същият сам заявява, че
е работел за жалбоподателя и следователно не може да бъде счетен за
безпристрастен и непредубеден свидетел. Освен това жалбоподателят лично е
удостоверил в попълнената от него декларация (под страх от наказателна
отговорност за деклариране на неверни данни), че е управлявал автомобила на
датата на заснемането му, като не е направил изявления в различен смисъл и
при съставянето на акта. При това положение отличаващите се с
недостатъчна достоверност показания на св.К. не могат да опровергаят
данните от писмените доказателства и не обуславят извод, че автомобилът не
е управляван от жалбоподателя. Фактическите твърдения в наказателното
постановление не се разколебават и от представения Договор за покупко-
продажба на МПС. За продажбите на автомобили е въведена специална
форма, която не е била спазена в случая и регистрацията на автомобила не е
била променена. Следователно собствеността върху автомобила не е била
прехвърлена. При това положение и при липсата на данни договорът изобщо
да е съществувал към момента на извършване на нарушението, съдът прие за
установено по несъмнен начин, че превозното средство е било управлявано
3
именно от жалбоподателя. Без значение за фактическите изводи на съда е
обстоятелството, че жалбоподателят притежава няколко автомобила, тъй като
то, само по себе си, не означава, че при заснемането си процесното МПС е
било управлявано от друго лице. Неоснователни са и доводите, че К. не е
могъл да декларира, че автомобилът е бил управляван от св.К. поради липса
на данни за неговото свидетелство да правоуправление. От показанията на
свидетеля става ясно, че жалбоподателят е бил негов работодател и
следователно е могъл лесно да се снабди с необходимата информация. В
бланката на декларацията също така изрично е разяснена отговорността по
чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни данни, но жалбоподателят не е
удостоверил, че автомобилът е бил управляван от друго лице.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно
заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи
изложените фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-
825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
4
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
От приложената по делото декларация по чл.188 от ЗДвП се
установява, че на 13.03.2021г. около 13,19 ч. жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил в гр.Варна. Предвид приложената по делото разпечатка
от паметта на автоматизирано техническо средство– Видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194
съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час
автомобилът се е движел по бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна, в рамките на
населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава.
По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща
метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол
за проверка № 82-С-ИСИС/29.10.2020 г.) и е в изправност. Системата е
заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 87 км/ч.
(видно от данните, отбелязани върху фотоснимката). При издаването на
наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от
3% и е приета скорост на движение от 84 км/ч. По делото е приложен
снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който
е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във
връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с посочената норма. Поради това
5
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба.
Нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда специални наказания за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 30
км/ч, какъвто е и процесният случай. Приложена е същевременно и нормата
на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е
системно. Поради това санкцията в НП е определена като удвоен размер на
400 лева, т. е. 800 лева, като е наложено и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Легална
дефиниция на понятието „системно нарушение“ се съдържа в т. 62 на
параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Съгласно
константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС,
ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или
повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като
съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че
между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност.
Следователно за да е налице признакът системност, е необходимо
нарушителят да е санкциониран по реда на чл. 182 от ЗДвП за две подобни
прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като третото
такова нарушение, извършено в едногодишен срок, се явява системно. За
квалифицирането на нарушението като системно е без значение дали лицето е
санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ.
Достатъчно е процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от
санкциониране с поне още две влезли в сила НП или ЕФ, с които на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая от приложената справката за нарушител е видно, че
процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия К, №3753321 (влязъл в сила на 08.09.2020г.) и ЕФ серия К, №
3996142 (в сила на 26.10.2020г.), и двата съставени за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, с наложени санкции на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Поради това нарушението правилно е квалифицирано като системно и
следователно наказанията са определени законосъобразно, във фиксирания
размер, предвиден в закона.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Превишението на скоростта е
значително, над предвидения в санкционната норма минимален размер,
обуславящ наличието на процесното нарушение. Касае се също така за
формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
6
последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на
извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда. В случая производството по делото е протекло в две
съдебни заседания, в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено
е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0819-
002770/20.07.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на М. В. К. от гр. Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. В. К. от гр. Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
7
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8