РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Варна, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000506 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, първата подадена от ЗД „Бул Инс“
АД (ответник), чрез адв. М. Г., а другата от С. С. М. (ищец), чрез адв. А. А.,
срещу решение № 303/07.07.2024 г. постановено по търг. дело № 653/2023 г.,
по описа на Окръжен съд – Варна, с което застрахователното дружество е
осъдено да заплати на С. С. М. сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от телесно увреждане – счупване на гръдна
кост, настъпило вследствие на осъществено на 06.08.2022г. ПТП на главен път
II-29 до разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна, по вина на водача
З.В.С., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. №
*****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като исковата претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата
над сумата от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ до пълния размер от 50
000 лв. /петдесет хиляди лева/, както и по повод иска за заплащане на
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода 06.08.2022г. до 24.07.2023г., на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Въззивната жалба на застрахователя е насочена срещу решението в
1
неговата осъдителна част, по отношение на горницата над 20000 лв. до
присъдения размер от 35000 лв., ведно със законна лихва върху вземането.
В постъпилата от С. С. М. въззивна жалба се оспорва решението в
неговата отхвърлителна част, като се иска уважаване на исковата претенция в
пълния претендиран размер, ведно с произлизащите от това последици.
В частта до присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 20000 лв., решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Според застрахователното дружество решението в обжалваната част е
незаконосъобразно. Основните възражения на ответника са свързани с
приложението на чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост при определяне на
неимуществената обезвреда. Излага твърдения, че при определянето размера
на вредите съдът е следвало да вземе предвид обстоятелствата, свързани с
характера, степента на уврежданията, оздравителния период на пострадалото
лице, икономическите условия в страната и трайната съдебна практика по
сходни въпроси. Позовава се на относима съдебна практика. Претендира
отмяна на решението в обжалваната му част с присъждане на разноски в
производството.
От своя страна ишецът твърди, че определеният размер на парично
обезщетение е занижен предвид претърпените болки и страдания. Според
въззивника неточно са ценени доказателствените факти. В този смисъл за
неправилен счита извода на съда за по-краткия възстановителен период (от 2,5
– 3 месеца), приет в допуснатата по делото съдебна експертиза, вместо да се
вземат предвид особеностите на конкретния случай и продължилото
възстановяване за период от 5 – 6 месеца, за което свидетелстват събраните
гласни доказателства (св. С.Х.). Поради това счита решението в неговата
отхвърлителна част за незаконосъобразно и претендира неговата отмяна.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор само от страна на ищеца, в който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба на застрахователя.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са надлежно
администрирани. Същите са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, изхождат от процесуално легитимирани страни, чрез редовно
упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес от
обжалването и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се
преценяват от въззивния съд като процесуално допустими и редовни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на
деликт, настъпил на 06.08.2022 год. при съответното авторство,
противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
2
застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорват и изводите
на първостепенния съд относно липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице.
Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на
справедливост. В сочените предметни предели следва да се произнесе и
въззивната инстанция – чл. 269, изр.2 ГПК.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са
свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите
от него физически и психически последици, личността на пострадалия –
възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето,
от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността
на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да
продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния
характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към
периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се
явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а
следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически
условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за справедливост.
3
Ищецът е бил на *****години към датата на инцидента, физически
здрав, без данни за налични хронични заболявания.
Получил е счупване на гръдната кост с незначителна костна дислокация.
Горното е обусловило трайно затруднение на движения на снагата, като
периодът на възстановяване, посочен от експерта е бил около 2,5 - 3 месеца.
Липсват предпоставките за намаляване на определеното от ВОС
обезщетение в размер на 35 000 лева. Ищецът е претърпял труден
възстановителен период, включващ значителни болки и страдания, вкл.
обездвижване и пълна зависимост от чужда грижа. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. Х., ценени в разглежданата част с приложение
на чл. 172 ГПК.
Същевременно съдът отчита, че увреждането не е наложило оперативна
интервенция или определени физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури, поради което липсват основания за неговото увеличаване.
Възстановяването е протекло без усложнения. Показанията на св.Х. /майка на
ищеца/ за по-продължителен възстановителен период не се кредитират, тъй
като противоречат на събраните експертни доказателства. Не се кредитират
показанията и в частта, в която ищецът е определен „като половин инвалид“
след инцидента. Според вещото лице по допуснатата КСМАТЕ ищецът е
напълно възстановен без остатъчни дефицити. Събраните гласни
доказателства изхождат от лице по чл. 172 ГПК, поради което следва да се
кредитират с оглед на всички данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. В разглежданата част /досежно периода
на възстановяване и наличието на остатъчни дефицити/ показанията
противоречат на експертното заключение.
Отчитайки кономическата конюнктура в страната към момента на ПТП
/06.08.2022г./, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие,
както и актуалната съдебна практика по размера на присъжданите
обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав намира, че сумата
в размер от 35 000 лв справедливо и напълно обезщетява претърпените от С.
С. М. неимуществени вреди.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че сходството в казусите на
присъжданите обезщетения следва да бъде преценявано както с оглед вида и
характера на увреждането, така и с оглед на момента на ПТП. Цитираното във
въззивната жалба на застрахователя решение № 260038 от 22.02.2021 г. на
ПАС по в. т. д. № 710/2020 г. има за предмет обезвреда на увредено лице от
ПТП, настъпило през 2018 год., т.е. налице е различна икономическа
конюнктура. Различен е моментът на настъпване на ПТП и по цитираното
решение на ОС – Кърджали. В решение № 137 от 9.12.2022 г. на ОС - София
по т. д. № 30/2022 г. за сходна травма е определено обезщетение от 20 000
лева, но след отчитане на 50% съпричиняване.
С оглед на изложеното решението на ВОС следва да бъде потвърдено,
4
ведно с присъдената законна лихва. Постъпилите жалби не обективират
самостоятелни доводи за ревизия на постановения съдебен акт в частта
относно присъдената законна лихва.
Разноски:
В полза на ЗД следва да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство. Съобразно представен списък по чл. 80 заплатеният
адвокатски хонорар е на стойност 2160 лева с ДДС. Съдът съобрази, че
обжалваемият интерес пред въззивната инстанция възлиза на общо 30 000
лева /15 000 лева по жалбата на застрахователя и 15 000 лева по жалбата на
ищеца/. На страната се следват разноски, съразмерно на приетата за
неоснователна жалба на насрещната страна. Отделно от изложеното, делото е
протекло в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства. Спорът е
съсредоточен единствено по размера на присъденото обезщетение. Според
актуалната практика на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004 год. При това положение съдът
определя размър на дължимо възнаграждение в размер на 1000 лева с вкл.
ДДС.
Въззивникът – ищец не е претендирал разноски във въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303/07.07.2024 г., постановено по търг.
дело № 653/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с адрес *********, да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, сумата 1000 лв., представляващи сторени
по делото разноски /адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС/, на осн. чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5