РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. Стара Загора, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря И.Б.К
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530101165 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1000,00лв. – неустойка по чл.2 от
Раздел V от Договор за наем на земеделска земя от ....г.
Искът е предявен от ЗК “ЗВЕЗДА” с.Михайлово, общ.Стара Загора срещу Г. П. Д. от
гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за наем на
земеделска земя от ....г., по силата на който ответникът е предоставил под наем на ищеца
нива в землището на с.Михайлово, общ.Стара Загора с площ .... дка в местността ........., за
срок от една стопанска година, считано от 01.10.2024г. В договора било уговорено, че в
случай, че наемодателят сключи друг договор за наем или аренда за същия имот за същия
период, ще дължи на наемателя неустойка в размер на 1000,00лв. При опит да регистрира
договора пред Общинска служба по земеделие Стара Загора ищецът установил, че за имота
на ответника има сключен друг договор за наем за същия период с друг наемател – ЗП ....
Поради тази причина ищецът счита, че ответникът му дължи предвидената в договора сума
за неустойка, без да е нужно да се доказват вреди. За тази сума ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №5127/2024г. по описа
на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но
ответникът е подал възражение в срок, поради което на заявителя било указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Това породило за ищеца правен интерес да предяви
настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
1
дължи заплащане на сумата от 1000,00лв. – неустойка по чл.2 от Раздел V от Договор за
наем на земеделска земя от 23.09.2021г.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че на .....г. страните са сключили договор за наем на
собствената на ответника земеделска земя за стопанската 2021г. Тогава на ответника били
поднесени за подпис няколко екземпляра за подпис, като ответникът останал с впечатление,
че подписва договор само за една година. Впоследствие разбрал, че е подписал няколко
отделни договора за стопанските 2021/2022г., 2022/2023г., 2023/2024г., 2024/2025г. и
2025/2026г. Ответникът твърди, че е бил подведен, за да подпише всички договори. Клаузите
в тези договори били само в полза на наемателя, поради което счита, че клаузата за
неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случая нямало свобода на
договарянето, клаузата не съответствала на принципа за добросъвестност и справедливост в
гражданските отношения. Освен това предвидената неустойка била прекомерна и не
отговаря на действително претърпените вреди.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№5127/2024г. по описа на Старозагорския
районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№2838/02.12.2024г., с която на ответника Г. П. Д. е разпоредено да заплати на ищеца ЗК
„Звезда“ сумата в размер на 1000,00лв. главница, представляваща неустойка по договор,
ведно със законната лихва върху главница, считано от 18.11.2024г. до изплащане на
вземането. В срока по чл.414 ГПК от ответника е постъпило възражение срещу така
издадената Заповед за изпълнение.
По делото е представен Договор за наем на земеделска земя №.....г., видно от който
ответникът се е съгласил да предостави на ищеца временно и възмездно ползването на
собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с.Михайлово, общ.Стара
Загора и представляваща съобразно плана за земеразделяне на селото имот ........... По силата
на този договор ищецът се е задължил да заплаща наемна цена, както следва: За декар
земеделска земя по 70 килограма зърно /ечемик – 35 килограма и пшеница – 35 килограма/.
Наемното плащане в пари се издължава ежегодно след приключване на стопанската година.
Неполучилите натурално плащане могат да получат неговата равностойност в пари, по цени,
определени от управителния съвет на ЗК „Звезда“ и съобразени с пазарната цена. Съгласно
раздел IV., т.1 от договора – същият се сключва за срок от една стопанска година и влиза в
сила от 01.10.2024г. Съгласно раздел V, т.1 от договора – наемодателят се е задължил, че от
датата на подписването, до приключване действие на договора няма да сключва други
договори за наем или аренда за земеделските земи, предмет на същия договор. С раздел V,
т.2 от Договора е уговорено, че в случай, че наемодателя сключи друг договор за наем или
2
аренда за земеделски земи, предмет на настоящия договор, то той дължи неустойка на
наемателя в размер на 1000,00лв.
Видно от представения от ОСЗ-Стара Загора заверен препис от Договор за наем на
земеделска земя ....г., ответникът се е съгласил да предостави за временно ползване
собствената си земеделска земя в землището на село Михайлово, община Стара Загора,
както следва: имот с идентификатор ......, срещу задължението наемателят да заплаща
наемна цена /170 килограма на декар/. Срокът на този договор е една стопанска година,
считано от 01.10.2024г. По делото е представена и декларация от 29.07.2024г. от ответника Г.
П. Д., видно от която последният е изразил желание имот ....... да се обработва от ЗП ........
Видно от Удостоверение с изх.№.........г., издадено от ищцовата земеделска кооперация,
съгласно договор за наем на земеделска земя, ответникът Г. П. Д. е получил рента за
следните стопански години, за ....декара, както следва: рента за 2023/2024г. – 565,53лв. (35 кг.
пшеница х 0,36 лева + 35 кг. ечемик х 0,30 лв.= 23,10лв./дка); рента за 2022/2023г. –
1836,15лв. (175 кг. зърно х 0,40лв. + 5,00лв. = 75лв./дка); рента за 2021/2022г. – 2007,52лв.
(70 кг зърно х 0,60лв. + 30 кг. зърно + 0,60лв. + 22лв. = 82лв./дка).
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От
показанията на свидетеля Д. П. Д. /брат на ответника/ се установява, че с брат му –
ответника Г. П. Д. били собственици на земеделски земи в с...... За всяка година сключвали
договор за даване под наем на земеделска земя, като свидетелят давал собствената си земя
под наем на ответната ЗК „Звезда“. В началото договорите били за срок от десет години,
впоследствие – за осем, а към момента се сключвали ежегодно. За последната година
свидетелят получил рента, но не в пълен размер. Към настоящия момент не бил член на
кооперацията.
При така установените обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства, а и не се оспорва по делото, че
между страните е сключен договор за наем на земеделска земя за стопанската 2024/2025г.
Възможността за сключване на договор за наем с предмет - земеделска земя, при наличие на
специален ред за това – договор за аренда, предвиден в Закона за арендата в земеделието е
била разглеждана системно в съдебната практика. В Тълкувателно решение №2/20.07.2017г.
по т.д. №2/2015г. ОСГТК на ВКС се приема, че договорът за наем, към който са приложими
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите е действителен, независимо от
наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за
възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1, ал.3 от специалния Закон за арендата в
земеделието. В мотивите си, ОСГТК на ВКС посочва, че действащата правна уредба не само
не изключва, а изрично посочва земеделската земя като предмет на наемен договор. От
регламентацията в норми извън ЗАЗ относно начина на ползване на земеделска земя следва,
че сключването на договор за наем не е в противоречие със закона, не го заобикаля и не е с
невъзможен предмет, поради което няма да е нищожен на основанията по чл.26, ал.1 и чл.26,
ал.2, изр. първо ЗЗД. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-
пълното регулиране на отношенията, съобразно спецификата на обекта на ползването, но не
3
и за тяхната изключителност. Ето защо и възражението за приложимост на Закона за
арендата в земеделието по отношение на процесния договор за наем на земеделска земя
следва да се приеме за неоснователно. Договорът за наем е сключен при спазване на
изискванията на Закона за задълженията и договорите и поради това, съдът намира че
същият е породил валидна облигационна връзка между страните. Съдът намира, че
предвидения в договора срок на действие, а именно стопанската 2024/2025г., макар
договорът да е сключен през 2021г., не прави договора недействителен. Няма пречка,
предвид договорната свобода, залегнала в правилото на чл.9 от ЗЗД, страните да определят
действие на договора, което да е отложено във времето.
Ищецът претендира вземането си на основание уговорена между страните неустоечна
клауза в процесния договор. Ответникът от своя страна прави възражение, че неустойката е
недействителна поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД/. В т.3 на
ТР№1/15.06.2010г. по т.д. №1/2009г., ОСТК на ВКС е даден отговор, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на това
тълкувателно решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за
нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави: естеството на
задълженията, изпълнението на които е обезпечено – парични или непарични и размерът им;
наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или
за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на
неизпълнение на договора чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. В
конкретния случай – с предвидената в договора неустойка се гарантира непаричното
задължение на наемодателя да осигури спокойното и безпрепятствано ползване на имота, т.е
неустойката обезщетява вредите от пълното неизпълнение на задължението на ответника по
договора. Това задължение не е обезпечено чрез друг обезпечителен способ, като по делото
от страна на ответника не са ангажирани доказателства за действителното съотношение
между размера на неустойката и действително настъпилите за ищеца вреди.
Недействителността на релевираното от ответника основание не може да се извлече от
самото съдържание на договора.
От друга страна в мотивите на ТР №1/27.04.2022г. по ТД №1/2020г. ОСГТК на ВКС се
приема, че при нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните,
което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай съдът не може да
се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от
страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е
обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е длъжен да установи
нищожността. В това тълкувателно решение се посочва още, че независимо от спецификата
4
на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не
могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните
факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК
преклузии. С Определение №1584/29.05.2025г. по настоящото дело, на ответника е указано
задължението по чл.154, ал.1 ГПК – да докаже въведеното възражение за нищожност на
клаузата за неустойка. Конкретни доказателства за несъответствие на неустойката с
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, не се установяват по
делото. Ето защо и съдът приема уговорената между страните неустоечна клауза за
действителна.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От
тази разпоредба следва, че задължението за заплащане на неустойка се намира в тясна
функционална връзка със задължението, което обезпечава – зависи от него и е акцесорно
спрямо него. За да се дължи неустойката следва да са налице изискуемите от закона
предпоставки – тя да е била договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е
налице виновно неизпълнение от страна на длъжника. В конкретния случай безспорно се
установи, че по Договор за наем на земеделска земя №.....г. е предвидена клауза за заплащане
на неустойка при пълно неизпълнение на задължението на ответника да предостави за
ползване процесния поземлен имот, представляващ земеделска земя. От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е изправна страна по договора – свидетелят Д.
сочи, че ищецът е изплащал наемната цена, отделно е представен и неоспорен изходящ от
ищеца частен документ, в който са посочени рентни плащания на ползван декар. В случая е
ирелевантен въпросът дали плащанията са били в пълен размер, тъй като от ответната
страна не са ангажирани твърдения Договор за наем на земеделска земя №....г. да е бил
развален от страна на ответника поради неизпълнение/частично/лошо изпълнение от страна
на ищеца. В този ред на мисли се опровергава твърдението на ответника, че е бил
„подведен“ да сключи договора, мислейки, че всички екземпляри, които подписва се отнасят
за стопанската 2021/2022г. Не се спори от последния, че е получил наемните плащания от
ищеца за стопанските 2022/2023г. и 2023/2024г. В този смисъл са и свидетелските показания
на свидетеля Д.. Ето защо съдът намира, че към момента на неизпълнението от страна на
ответника – сключване на Договор за наем на земеделска земя №.....г. със ЗП ...., ищецът е
бил изправна страна по предходно сключения договор. Към същия момент ответникът
очевидно е бил наясно, че е имал валиден договор за наем с ищеца, тъй като е получавал
наемни плащания за стопанските години след 2021г. Ответникът е можел да поиска
прекратяване или разваляне на договора на някои от законовите основания за това, но той не
е сторил това, а е сключил втори договор за наем на същата земеделска земя с друг
наемател.
Доказа се и виновното неизпълнение на длъжника, респ. извършване на действие,
водещо до пълна невъзможност за изпълнението на задължението му по Договор за наем на
земеделска земя №.....г. Чрез сключване на Договор за наем на земеделска земя №.....г. от
5
една страна е настъпило условието по отношение сбъдването, на което е уговорена
неустойката в раздел V, т.2 от Договор за наем на земеделска земя №.....г., а от друга –
ответникът се е поставил в невъзможност да изпълни изцяло задължението си по същия
договор. Ето защо съдът намира, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника
– наемодател по сключения между страните Договор за наем на земеделска земя №.....г.
Поради това и уговорената между страните неустойка следва да се счита за дължима на
ищеца.
От страна на ответника по делото е въведено възражение с правно основание чл.92,
ал.2 ЗЗД – за прекомерност на уговорената между страните неустойка. От ответника се
твърди, че размерът на неустойката превишава действително настъпилите за ищеца вреди. В
тази връзка следва да се посочи, че съотношението между размера на неустойката и
действително претърпените вреди следва да се докаже от ответника. Ответникът не
ангажира доказателства за това какви са действителните вреди на кредитора, за да се
направи адекватна преценка за прекомерност, въпреки указанията на съда. В Решение
№125/11.06.1963г. по гр.д. №1580/1962г. ВС I г.о. се приема, че страната търсеща неустойка
по договор, не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, който е претърпяла от
неизпълнението на договора, а ако насрещната страна възразява, че неустойката по договора
е прекомерно голяма, тя следва да докаже това свое възражение. Съгласно правилото на
чл.154, ал.1 ГПК претендиращата неустойка страна следва да докаже, че между страните е
постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение се дължи неустойка в
определен размер. Когато насрещната страна въвежда възражение, че уговорената неустойка
е прекомерна, тя следва да установи обстоятелствата, на които основава възражението си –
следва да установи, че действителните вреди, претърпени от неизпълнението са значително
по-малки от очакваните. Това разрешение е възприето и в Решение №288/14.07.2011г. по гр.
д. №771/2010 г., IV г.о. ВКС.
В конкретния случай, с Определение №1584/29.05.2025г. по настоящото дело съдът е
дал указания на ответника, че следва да докаже възражението си за прекомерност на
неустойката. От страна на последния, обаче, не са ангажирани доказателства за твърдяното
несъответствие между размера на уговорената между страните неустойка и действително
настъпилите в патримониума на ищеца вреди. Поради това и възражението с правно
основание чл.92, ал.2 ЗЗД, следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното съдът намери, че предявеният установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.92 ЗЗД се явява основателен, като следва да бъде
признато за установено, че ответникът Г. П. Д. дължи на ищцовата ЗК „Звезда“ сумата от
1000,00лв., представляваща неустойка по раздел V т.2 от сключения между страните
Договор №....за наем на земеделска земя от .....
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена ответникът да заплати на ищеца
сторените в настоящото производство разноски. Ето защо и следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 25,00лв. за държавна такса и 200,00лв. разноски за
6
адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Със Заповед №2838/02.12.2024г. по ч.гр.д.
№5127/2024г. по описа на РС Стара Загора, на ищеца са присъдени 25,00лв.,
представляващи разноски за държавна такса и 200,00лв. адвокатско възнаграждение. Ето
защо и следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 225,00лв., представляващи
сторени от ищеца в ч.гр.д.№5127/2024г. разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. П. Д., ЕГН **********, от гр........ дължи на ЗК
„ЗВЕЗДА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Михайлово, общ.Стара
Загора, представлявана от председателя С. В. И., изпълнение на парично задължение в
размер на 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща неустойка по раздел V т.2 от сключения
между страните Договор №... за наем на земеделска земя от ...г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2838/02.12.2024г. по ч.гр.дело №5172/2024г. по
описа на РС гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН **********, от гр....... да заплати на ЗК „ЗВЕЗДА“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Михайлово, общ.Стара Загора,
представлявана от председателя С. В. И. сумата в размер на 230,00лв. /двеста и тридесет
лева/, представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сумата в размер на 225,00лв. /двеста двадесет и пет лева/,
представляваща сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното ч.гр.д. №5127/2024г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7