№ 15540
гр. С, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110147769 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията срещу
1/П. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: **********
2/К. Н. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** и
3/ М. Н. А. с ЕГН: ********** и адрес: **********
в размер срещу всеки както следва: 537,39 BGN (петстотин тридесет и седем лева и 39
стотинки) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. С, ЖК ХС, бл.45,
вх.1, ет.8, ап.21, аб.№ 250274, ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022 г. в
размер на 99,04 BGN (деветдесет и девет лева и 04 стотинки), цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 5,78 BGN (пет лева и 78 стотинки) за периода от
01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 10.01.2022 г. в
размер на 1,34 BGN (един лев и 34 стотинки), за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2196/2022 г. на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
1
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде
привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците
е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Поддържа, че общите задължения за
доставената, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21, аб.№ 250274 са на обща
стойност за имота както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 1612,17 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. С, ЖК
ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21, аб.№ 250274, ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022 г. в
размер на 297,12 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,33
лева за периода от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
18.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до
10.01.2022 г. в размер на 4,03 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответниците А. и П.. Оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е
доставил, а ответниците не са ползвали топлинна енергия, не са страна по облигационно
отношение при общи условия с ищеца, не са потребители и дължат плащания на
претендираните суми. Навежда евентуално възражение за погасяване вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. А. С
възражение, депозирано по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, същият възразява,, че не дължи вземанията, тъй като никога не е живял в
имота.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол“ ЕООД с ЕИК *********
не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
2
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено изрично и че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. С исковата молба
представя молба – декларация от 01.04.2001 г. от ответницата М. Н. А., с която същата
заявява откриването на партида за имота на адрес: гр. С, ж.к. С, ул. ЧА, бл. 45, вх. А, ет. 8,
ап. 21 и декларира, че ще ползва имота за жилищни нужди на нейното семейство от трима
членове. Съгласно удостоверение от Столична община, район С, не е извършвана промяна в
административните номера в ж.к. ХС, като същият е популярен с наименованието „С“ без да
е вземано решение за промяна на наименованието. В представения протокол за проведено
общо събрание на вх. А в бл. 45, ж.к. С от 17.09.2002 г. за апартамент № 21 са вписания
имената на М. А. като собственик, положен е и подпис, като е представена и декларация от
трима свидетели с нотариална заверка на подписите, че подписите в списъка към протокола
са положени в тяхно присъствие от посочените в списъка лица.
Посочените доказателства са достатъчни за обосноваване на извод, че от страна на
ответницата М. А. е налице нарочно изразена воля за възникване и съществуване на
правоотношение с ищеца по повод доставката на топлинна енергия до имота. Поради това и
3
установено в производството е възникване на облигационна връзка само между ищцовото
дружество и ответницата М. А. като клиент на ТЕ, но не и с останалите ответници – К. Н. А.
и М. Н. А.. Последните не се установява нито да са съсобственици на имота, нито да са
изразили нарочна воля за встъпване в договорно правоотношение с ищеца. В тази връзка не
се установява имотът да е бил собственост и на лицето техен наследодател – КП П.а нито в
рамките на процесния имот, нито преди това. Следователно единствено ответницата М. А.
като потребител, страна по посоченото правоотношение, дължи заплащане на реално
потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция.
С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. От
заключението на допусната съдебно-техническа експертиза и от изравнителните сметки,
представени от третото лице помагач, се установява, че стойността на топлинната енергия за
процесния имот с адрес гр. С, ж.к. ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21, аб.№ 250274 е 1580, 50 лева за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Вещото лице е достигнало до извод, че дължимите
суми за топлинна енергия за имота са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. Заключението е пълно, обосновано и компетентно
изготвено и съответства на останалия доказателствен материал, като не е налице основание
за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации и заключения, които се
подкрепят и от доказателствата, представени от ФДР. Поради това и съдът го кредитира
изцяло.
Претенцията на ищеца е за сумата от 537,39 лева спрямо ответницата А., поради което
и следва извод, че е доказано възникването в негова полза на претендираното от нея
вземане.
Вземания срещу останалите ответници ищецът не установява да са възникнали по
изложените мотиви относно недоказаната облигационна връзка с тях.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за давност, което следва да
бъде обсъдено по отношение доказаното като възникнало в полза на ищеца вземане спрямо
ответницата А..
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
4
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от датата на
предявяването на иска, която в случая на основание чл. 422 ГПК е датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. вкл., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. При съобразяване
на заключението на вещото лице, съдът на основание чл. 162 ГПК определя размера на
непогасеното по давност вземане срещу ответницата М. А. в размер на 493,86 лева.
Същата следва да заплати и сума в размер на по 5,78 лева, представляваща
претендираната стойност на извършената услуга за дялово разпределение, определена на
основание чл. 162 ГПК от съда. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца,
задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Установява се от изравнителните сметки и
заключението на вещото лице, че третото лице помагач действително е извършило услугите,
поради което и стойността на същите е дължима, като не са налице основания да се приеме,
че вземанията са погасени по давност или чрез плащане и са дължими.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
5
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете спрямо ответницата А..
Предвид посоченото същата следва да заплати разноски в размер на 307,60 лева от общо
сторени от ищеца за производството срещу нея разноски в размер на 396,20 лева /от които
1/3 от д.т. в общ размер 38,61 лева, ½ от 400 лева за особен представител, ½ от 300 лв –
възнаграждение на вещо лице и ½ от 100 лв – възнаграждение на юрисконсулт/, както и
разноски за заповедното в размер на 22, 93 лева от общо сторените по отношение на нея –
29,54 лева. Останалите разноски следва да останат в тежест на ищеца поради
неоснователност на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. Н. А. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21 дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, с
адрес гр. С, ул. Я, №23Б на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 493,86
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. С, ж.к. ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21, аб.№
250274 и сумата от 5,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г. ведно със законна лихва от
18.01.2022г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
6
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2196/2022 г. на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 493,86 лева до пълния предявен
размер – 537,39 лв и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., както и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 99,04 лв. за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022 г.
върху стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за
мораторна лихва в размер на 1,34 лв. за периода от 31.01.2019г. до 10.01.2022 г. върху
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2196/2022 г. на СРС, 118
състав
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ТС“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес
гр. С, ул. Я, №23Б срещу П. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. ХС, бл.45, вх.1,
ет.8, ап.21 и срещу К. Н. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. ХС, бл.45, вх.1, ет.8,
ап.21, за установяване дължимостта на вземания от всеки за сума в размер на 537,39 BGN
(петстотин тридесет и седем лева и 39 стотинки) за стойност на топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. С, ЖК ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21, аб.№
250274, ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022г. до изплащане на вземането, за
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022 г. в размер на 99,04 BGN
(деветдесет и девет лева и 04 стотинки), за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 5,78 BGN (пет лева и 78 стотинки) за периода от 01.12.2018 г. до
20.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022г. до изплащане на вземането
и за мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 10.01.2022 г. в размер на 1,34 BGN (един
лев и 34 стотинки), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
2196/2022 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. Н. А. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. ХС, бл.45, вх.1, ет.8, ап.21 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. С, ул.
Я, №23Б сумата 307,60 лева – разноски за исковото производство и сумата 22,93 лева –
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 2196/2022 г. по описа на СРС, 118
състав.
Решението е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7