О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 13.01.2020 г.
Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 695
по описа за
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр.........,
депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К.С.,
срещу Разпореждане № 4105/25.11.2019 г.. на Районен
съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 2267 по описа
на съда за
Моли съда в условията на евентуалност, в случай че
настоящият състав счете, че има правомощието да се произнесе по същество на
спора в заповедното производство, да вземе
предвид, че счита, че в Разпореждане № 4105 от 25.11.2019г., постановено по ч.гр.д. № 2267/2019г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, Гражданска колегия, V състав са налице и други
пороци, а именно - съдът грешно е мотивирал своята позиция, като не е възприел
правилно фактическата обстановка и/или е достигнал до погрешни изводи за
прилагането на законовите разпоредби, във връзка с което излага следните
аргументи:
Цитира, че съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". Смята, че от това правило се налага изводът, че
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително представлява
услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за
кредит в полза на друго лице – кредитополучателя и съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни и доколкото втората част от определението за договор за
потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за
потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Сочи, че в българското действащо право, в отношенията
между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в
правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и
се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Твърди, че тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида
за свободна инициатива. Излага, че с оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат Договор за потребителски кредит № 3032262492 и подписаното към него Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с
получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с не
обективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване
на месечни вноски.
Излага, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в
качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на
договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, а тази възможност през
клиента се явява опционална. Излага, че в обхвата на
общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването
на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора
за кредит. Изтъква,
че предвид това следва, че
разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват
част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Т.е. дължимото по
процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се
включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В
тази връзка цитира Решение № 309126 от 09.01.2018г, по описа
на СРС и Решение № 6308 от 01.11.2018г. поадм.д. № 5771/2018 г. на
Административен съд-София.
В допълнение отбелязва, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват
кои клаузи в даден договор биха били неравноправни и по отношение на подобни случаи чл. 24 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) изрично препраща към чл. 143-148 от Закона за
защита на потребителя (ЗЗП). Сочи, че чл. 143 от ЗЗП в
19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно
положоние спрямо кредитора. Видно от цитираната разпоредба и от приложените по делото доказателства е, че
Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с
изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани
в чл. 143 ЗЗП и всички суми по договора представляват
индивидуално уговорени клаузи, а именно -каква сума клиентът желае да му бъде
отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано
споразумение за предоставяване на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще
се дължи за него.
По отношение на таксите по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането излага, че те също не представляват такси
по усвояване и управление на кредита, а се начисляват съгласно постигнатото за
това съгласие между страните, когато клиентът не изпълнява задълженията си по
договора, изпадне в забава с плащанията си и за кредитора се е наложило да извърши
допълнителни действия, с които да стимулира клиента за изпълни своите задължения
по договора/текстови съобщения ,телефонни разговори, писма и др./. Сочи, че
тези действия се извършват след като сумата по договора вече е усвоен и не
представляват действия по управление на кредита и не поставят в неравностойно
положение клиента, а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е
стори поради недобросъвестното поведение на длъжника. Твърди, че изводът на
съда, че клаузите от договора за потребителски кредит са недействителни е неправилен.
Въз основа на гореизложеното,моли съда да отмени Разпореждане № 4105 от 25.11.2019г.. постановено по ч.гр.д. № 2267/2019г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, Гражданска колегия, V състав, в частта, в която се
отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ф.И.А., за вземанията за
възнаграждение за закупен пакет от услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, като вместо него
постановите да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок-разпореждането е получено от заявителя на 3.12.2019 г., а жалбата е
подадена на 10.12.2019 г. /п.кл/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 2267/2019 г. по
описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е
претендирал, че Ф.И.А. ***
дължи заплащане на следните суми: 400 лв., представляваща главница; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
86,97 лв. – договорно възнаграждение за периода от 22.07.2018 г. до 22.05.2019
г. неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на
440,33 лв, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30
лв, начислени за периода от 23.07.18 г. дата на изпадане в забава до 8.05.19
г., лихва от 7,32 лв за забава от 23.07.18 г. дата на изпадане на длъжника в
забава по договор за потребителски кредит №********** до 8.05.2019 г. В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
Договор за потребителски кредит с № №**********/5.06.2018 г. по силата на който
длъжникът се е задължил да погаси задължението си за срок от 11 месеца с
месечни вноски в размер на 84,30 лв. и падеж всяко 22-ро число на месеца. Излага,
че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за
изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във времето,
като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно
възнаграждение възлиза на 86,97 лв. Излага, че страните са сключили
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му и
то следва да бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, като в случая
неизплатеното възнаграждение за закупени от длъжника пакет от допълнителни услуги
възлиза на 440,33 лв. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по
договора и е изпаднал в забава, като последната погасителна вноска е била на
7.04.2018 г. Твърди, че след като падежът и на последната погасителна вноска е
настъпил на 22.05.2019 г, то кредитът става изискуем в пълен размер. Сочи, че в
тази връзка кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране
на вземането, определени в тарифа за таксите на „Профи кредит България ЕООД и
поради това за периода от 23.07.18 г. дата на изпадане в забава до 8.05.2019 г.
са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. Сочи, че за период от изпадане на длъжника в
забава 23.07.18 г. до 8.05.19 г. се дължи и мораторна лихва в остатъчен размер
от 7,32 лв. Претендира заплащане на сумите: 400 лв., представляваща главница;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, 86,97 лв. – договорно възнаграждение за периода от 22.07.2018 г. до
22.05.2019 г. неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
в размер на 440,33 лв, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лв, начислени за периода от 23.07.18 г. дата на изпадане в забава
до 8.05.19 г., лихва от 7,32 лв. за забава от 23.07.18 г. дата на изпадане на
длъжника в забава по договор за потребителски кредит №********** до 8.05.2019
г., както и 25 лв.ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 4102/25.11.2019 г., постановено по делото, ЛРС е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на
заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: ......... , със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. ”България”№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.Я.Ч. и Я.К.Ч.–
управители, чрез пълномощник – юрк. Р.И.И.против длъжника Ф.И.А., ЕГН **********,
с пост.адрес: *** за следното вземане: сума в размер на 957.30 лв., включваща:
неплатена главница в размер на 400.00 лв.; неплатено договорно възнаграждение в
размер на 86.97 лв., дължимо за периода от 22.07.2018 г. до 22.05.2019 г. и
7.32 лв - лихва за забава от 23.07.2018 г./ дата на изпадане в забава/ до
08.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/25.11.2019 г./ до изплащане на вземането,
като е
отхвърлил заявлението в частта
относно претендираната сума от 440.33 лв - неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 30.00лв., начислени за периода от 23.07.2018 г. до
08.05.2019 г. В
мотивите си ЛРС е приел, че в частта относно възнаграждение за допълнителни
услуги и такси по Тарифа за за извънсъдебно събиране на вземането заявлението противоречи на закона
и добрите нрави.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че
спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните
вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи
на закона и на добрите нрави. В случая
съдът счита, че
частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 440,33 лв. Тази претенция е в
противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Не става ясно от заявлението на частния жалбоподател да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата
да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не е
посочено какво представляват тези така наречени „услуги”, която по размер е дори
по-висока от размера на отпуснатият кредит от 400 лв. Тази клауза води до
неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване,
като заобикаля императивната норма на чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането
противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.
Неправилен е извода
на жалбоподателя, че съдът нямал възможност да установи неравноправността на
една клауза в настоящото производство. Както вече се посочи по-горе в чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК императивно е посочено, че в заповедното производството
съдът следи служебно дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави,
а неравноправната клауза е частен случай на последното. В тази насока са следва
да се съобрази и чл. 6, § първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета и чл. 24 от ЗПК, което настоящият състав подкрепя изцяло.
По отношение на такси в размер на
30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция
счита, че то също противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така наречените „такса за извънсъдебно събиране
на вземането” от 30 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй
като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на
договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това
води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в
заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
„допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС, с
тези на ЛРС атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявлението
за претендираната сума от
440.33 лв - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30.00лв., начислени за периода от 23.07.2018 г. до 08.05.2019 гза следва
да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 4102/25.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№2267/19 г. на ЛРС в частта, с
която е отхвърлено
заявление вх.№12945/25.11.2019 г. на „Профи Кредит България” ЕООД-София против Ф.И.А.
*** за вземане в размер на претендираната
сума от 440.33 лв - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лв., начислени за периода
от 23.07.2018 г. до 08.05.2019 г.
Определението не подлежи на
касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.