НОХД № 2349/10 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против подcъдимия Л.Й.П. *** за
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК за това, че на 11.11.2010 год. в гр.П. по ул.”****” е управлявал МПС - лек автомобил м. “****” с рег. № *****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.72 на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за
химическа експертиза № 1108/15.11.2010г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив.
Производството пред Районен
съд-гр.Пазарджик е по реда на чл.356 и сл. от НПК.
В съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и се признава за виновен по така
предявеното му обвинение, като дава кратки
обяснения по същото. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда с
приложението на чл.55 от НК.
Районният
съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
На
11.11.2010г. , след като бил употребил алкохол, подс.П. се качил на собствения
си лек автомобил “*****” с рег. № ****** и започнал да го управлява. Движейки се по ул.”****”
в гр.П. , около 02.03 часа автомобилът му бил спрян за проверка от служители на
РУП при ОД на МВР-П*, сред които бил св.С.. По мириса от дъха на подсъдимия
св.С. установил, че същият е употребил алкохол, поради което повикал за
съдействие колегата си – св.Г., служител в сектор „Пътен контрол” към РУП П.. Той изпробвал подс. П. с техническо средство „Алкотест Дрегер” с фабр. № 0059, чиято скала отчела концентрация на
алкохол със
стойност 2.00 промила.
По този повод на
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На
подсъдимият бил издаден и талон за мед.изследване, като същият бил съпроводен
до ЦСМП Пазарджик, където му се извършило медицинско изследване и дал кръвна
проба за анализ.
Видно от приложения
по делото протокол № 1108 от 15.11.2010 година, в кръвта на подс.П. било
установено наличие на алкохол в размер на 1.72 промила.
В
резултат на описаното по горе било отпочнато и настоящото наказателно
производство.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите Г. и С. и писмените доказателства инкорпорирани в доказателственият
материал по реда на чл.283 от НПК.
С оглед
възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие,
че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.343 Б ал.1 от НК като на 11.11.2010 год. в гр.П. по ул.”*****” е управлявал МПС - лек автомобил м. “*****” с рег. № *****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.72 на хиляда, установено по надлежния ред - протокол
за химическа експертиза № 1108/15.11.2010г.
на СХЛ при МБАЛ Пловдив.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е допускал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
Действал е при
евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърля 1.2 промила и няма право да
управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да се придвижи от
една точка до друга с лек автомобил, се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Подсъдимият е правоспособен водач на
МПС от дълги години има категория за
правоспособност и като такъв познава правните норми визирани в ЗДП и ППЗДП. В
нарушение на чл.5 ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след
като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.72
промила, нарушението му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.1 от НК. Употребата
на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС, видно от приложения протокол за
химическа експертиза.
При
определяне видът и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
деянието е висока с
оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в
раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта и
съобщенията”. С него се засягат важни
обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени невисоката
обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимият, с оглед
установената в конкретния случай концентрация на алкохол и фактът, че в
резултат на управлението не са настъпили никакви други реални вредни последици,
както и поради това, че подсъдимият е бил в изключително адекватно състояние,
за което свидетелстват и полицейските служители.
Преценявайки
личността на подсъдимият, съдът отчете че същият е с относително ниска степен
на обществена опасност, доколкото не е осъждан – реабилитиран по право за
осъждане като непълнолетен през 1983 година, а отделно е изключително
положително охарактеризиран по местоживеене.
Причината за
извършване на престъплението, следва да се търси в личността на подсъдимият, в
недостатъчното му правосъзнание и култура, в недисциплинираността му, като
водач на МПС.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
оказаното съдействие на полицейските органи, направените пълни самопризнания и изразеното критично отношение
и разкаяние за стореното, а също и липсата на други нарушения по ЗДП за
последните пет години.
Отегчаващо
обстоятелство – не се отчете.
При
тези данни съдът
намери , че са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, посочените по-горе, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.2 ,бук.”Б” от НК и замени наказанието
лишаване от свобода, като осъди подс.П. на пробация с пробационни мерки по
чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно:
“задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично” за срок от шест месеца и
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца”
Тези дсве пробационни
мерки съдът наложи като задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК
и прие, че
са достатъчни да се катализира процеса на формиране на нова
ценностна система у подсъдимия, целяща привързването му към обществено полезния
начин на живот.
Съдът като взе в предвид, че подсъдимият като водач
на МПС се е бил превърнал в една
непрекъсната опасност за всички участници в движението, като отчете стойността
на концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, намира за необходимо да упражни по осезателно въздействие по посока, спазване
на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС, поради
което и на основание чл.343Г във връзка с чл.343Б ал.1 от НК, наложи на подс.П.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
На основание чл.59
ал.4 от НК съдът приспадна времето през
което същият е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 11.11.2010 година до влизане на присъдата в
сила.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.П. да заплати сторените по делото
деловодни разноски в размер на 25 лева, платими в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: