Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Галина И., като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.ч.х.д. № 5757 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 02.11.2017 год. по НЧХД № 16393/16 год. на СРС,НО,11 състав,подс.С.Я.С. е признат за виновен в това,че на 13.09.2016 год.,около 21.30 ч., в гр.София,ж.к.”*********,чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото,чрез блъскане с ръце и чрез здраво стискане на ръцете в областта на предмишниците,на Т.И.С.,умишлено й причинил леки телесни повреди,изразяващи с в навяхване на шията /изгладена шийна лордоза/,реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,неопасно за живота,както и ограничено по площ бледо червеникаво кръвонасядане с неправилна форма в дясната тилна област,мораво кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър 1.5 см. по задната повърхност на дясна предмишница във външната половина на средната трета,вертикално линейно охлузване с повърхностно забелване на епидермис по същата повърхност на лявата предмишница,в централната част на долната трета,подобно охлузване по задната повърхност на лявата ръка в областта на средната част на 2-ра предкиткова кост,реализирали медико-биологичния признак „болки и страдания”,поради което и на основание чл.130,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 18 месеца и с периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок,като е оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на травматични увреждания и по езика на пострадалата.

Със същата присъда подс.С. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място умишлено е изрекъл по адрес на Т.И.С. и в нейно присъствие унизителни за достойнството й думи,наричайки я*********”,”боклук” и „гъгрица”,поради което и на основание чл.146,ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на глоба в размер на 1500 лв. и обществено порицание,което да се изпълни чрез прочитане диспозитива на присъдата пред ОС на собствениците и ползвателите в ЕС по посочения адрес по местоживеена,като е оправдан за репликите „Ще ти еба майката”,”*********”,”Да *********” и „Ще взема нещата в свои ръце,ще направя каквото трябва”.

На основание чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо наказание пробация с посочените по-горе пробационни мерки,към което на основание чл.23,ал.2 от НК е присъединено наказанието обществено порицание.

Подсъдимият е осъден да заплати на Т.С. сумата от 1500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.130,ал.1 от НК,както и сумата от 217.50 лв.деловодни разноски,като иска до пълния му размер от 3000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Осъден е да заплати и сторените от съда разноски в размер на 230 лв.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнително изложение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна,при липса на мотиви и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните  и се прави искане за отмяната й и оправдаване на подсъдимия.Алтернативно се твърди явна несправедливост на наложеното наказание.

 В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.Излага,че в тъжбата не е посочено мястото на извършване на престъплението,а по отношение на уточненията в тъжбата твърди,че са наведени нови факти след изтичането на преклузивния 6-месечен срок.

Повереникът на частната тъжителка оспорва жалбата.Поддържа,че в тъжбата недвусмислено е посочено мястото на престъплението-семейното жилище на страните,а уточненията в тъжбата са направени в установения от закона 6-месечен срок.Оспорва и твърденията,че е проведено едностранчиво съдебно следствие,а от друга страна намира,че присъдата отговаря на всички изисквания за съдържание по смисъла на чл.305,ал.3 от НПК,като е направен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.Ето защо пледира присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и прави искане на частния тъжител да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивния съд.

Подсъдимият излага,че никога в семейството му не е имало насилие,кавги,каквото и да било и че всичко това е скалъпено-една лъжа,една измислица.Заявява,че никога не е посягал на съпругата си,не я е удрял,до ден днешен косъм не е паднал от главата й.Твърди,че единственото вярно в медицинското е петното отзад на тила,което обаче тя има по рождение.Отрича да й са причинени драскотини и синини по ръцете и лицето,като единствено признава,че я е хванал за ръцете,защото тя е грабнала лист хартия от ръцете му и е искала да го унищожи,което за него е единствения клин в семейството им.

В последната си дума поддържа,че съвестта му е чиста и никога не й е посягал.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Страните имат дългогодишен брак,по време на който били родени двамата им сина-Н. и И.С.,които към 2016 год. не живеели с тях.В периода 2013 год.-2016 год. отношенията между тъжителя и подсъдимия се влошили,като една от причините бил начинът за уреждане на имуществени отношения с роднини във връзка с наследствени имоти.Няколко пъти се стигало до конфликтни ситуации,които се изчерпвали с актове на вербална агресия от съпруга към съпругата и до еднократно заключване на С. извън семейното жилище,във връзка с които ситуации подсъдимият бил нееднократно предупреждаван по реда на ЗМВР.

На 13.09.2016 год.,в 21.30 ч.,двамата съпрузи се намирали в семейното си жилище в гр.София,ж.к.”*********.Стигнало се до нов спор,с насрещни твърдения за неудовлетворени имуществени претенции,в резултат на които С. започнал да се държи агресивно и заплашително,наричайки съпругата си ******”,”боклук” и „гъгрица” и употребявайки и друга нецензурна лексика по неин и на роднините й адрес.Призивите на последната за успокояване останали без резултат.

В хода на словесния конфликт се стигнало до опит на С. да скъса листче хартия,върху което саморъчно били отразени изразходвани суми,претендирани от подсъдимия.Това предизвикало ескалация на напрежението,в резултат на което С. отправил поредни закани към съпругата си,хванал я за двете ръце в областта на предмишниците,крещейки и дърпайки я,след което я блъснал няколко пъти грубо през ръцете,докато се опитвала да се защити и да поддържа дистанция,а непосредствено след това и продължил да я блъска  и й нанесъл удари през ръцете.С. успяла да се отскубне от него и се обърнала с гръб,при което получила нов,силен удар с длан по врата.

Чувствайки се застрашена,С. позвънила на св.И. С.,който живеел много близо и го помолила да дойде.Той се отзовал незабавно и след като посетил семейното жилище на родителите си и се уверил лично в агресивното състояние на баща си,приканил майки си да си събере нещата и да потърсят лекарска помощ.Двамата посетили директно „Пирогов”,където й бил извършен преглед,вкл.образна диагностика на главата,за което била изготвена медицинска документация.

След прегледа С. пожелала да се прибере и със св.И. С. се отправили натам,но не успели да влязат в жилището,тъй като вратата била заключена по начин,който не позволявал достъп отвън.Вътре светело и дори след неколкократни позвънявания на звънеца подс.С. не отворил,което наложило св.И. С. да позвъни за съдействие на спешен тел.112.

Адресът бил посетен от дежурен екип на 05 РУ СДВР във състав Н. И.ов и П.М..След неколкократни,настоятелни позвънявания на звънеца и чукане по вратата,подс.С. отворил.Остри реплики от негова страна към полицейските служители наложили той да бъде устно предупреден.Бил предупреден и да урежда отношенията си със съпругата си само с предвидени в закона способи,вкл. и да не препятства прибирането й в семейното жилище.

Предвид развитието на ситуацията, С. събрала дребни лични вещи и пренощувала в дома на малкия си син-св.И. С..

На 14.09.2016 год. тъжителката посетила УМБАЛ”Александровска”,Клиника по съдебна медицина и деонтология,където на база медицинско направление от „Пирогов” и извършен преглед от д-р М.А.,й било издадено СМУ №635/16 год.,в чието заключение било отразено причинено временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

От изготвената въз основа на медицинската документация СМЕ е прието за установено,че при С. са констатирани навяхване на шията /изгладена шийна лордоза/,реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето,неопасно за живота”,както и ограничено по площ бледо червеникаво кръвонасядане с неправилна форма в дясната тилна област,мораво кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър 1.5 см. по задната повърхност на дясна предмишница във външната половина на средна трета,повърхностна драскотина по задната повърхност на лява предмишница във външната половина на средната трета,вертикално линейно охлузване с повърхностно забелване на епидермис по същата повърхност на лявата предмишница,в централната част на долната трета,подобно охлузване по задната повърхност на лявата ръка в областта на средната част на 2-ра предкиткова кост,реализирали медико-биологичния признат „болки и страдания”.

Съдът е приел горната фактическа обстановка от обясненията на подс.С.,показанията на св.И. С.,Н. С.,Н. И.ов и П.М.,медицинска документация,писмените доказателства,заключения на СТЕ и СМЕ,справка за съдимост.

Съдът е извел пред скоби установените по делото влошени отношения между страните с оглед обясненията на самия подсъдим,изложените от тъжителката твърдения в тъжбата и показанията на св.И. С. и Н. С. и наличните писмени доказателства.

На следващо място съдът се е спрял на формулировката на обвинителната теза,излагайки предприетите процесуални действия за постигане на пределна конкретика и яснота и е стигнал до извод,че по един процесуално допустим начин е разширен първоначалния предмет на делото,тъй като с допълнителните уточнения са посочени и допълнителни увреждания,но в рамките на първоначално инкриминираната ситуация и то направени в 6-месечния срок по чл.81,ал.3 от НПК,в който частния тъжител има право да изменя обвинението. Предвид на това е приел,че дължи произнасяне не само по твърденията от първоначално подадената тъжба,но и от тези по последвалите молби.

Отбелязал е ,че е налице кръг от въпроси-конфликтна ситуация,свързана с размяна на реплики,дата,приблизителен час и място на същата,участници в нея,по които доказателствената маса не бележи никакви отклонения,а същите не са и предмет на спор между страните,поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК съдът си е позволил само да ги маркира,като е насочил същинския доказателствен анализ към спорните моменти по делото.

В тази насока е констатирал наличието на противоположни тези за получени или не травматични увреждания по С. непосредствено след процесния инцидент,в която насока са очертани две групи гласни доказателства-обясненията на подс.С. от една страна  и от друга-показанията на св.И. и Н. С..Показанията на втория от свидетелите са обсъдени на плоскостта на твърденията на подсъдимия настоящия случай да е негова постановка,продиктувана от користни цели и целяща да урони репутацията му и социалното му положение.Съдът е взел предвид в тази насока наличните по делото писмени доказателства,от които е извлякъл,че линията на поведение на този свидетел е в насока не към причиняване на неблагоприятни за подсъдимия последици,а за предупреждение и преустановяване на определени действия,в който смисъл е тълкувал подадения от него сигнал и освен това е преценил,че неговите показания нямат водеща роля за обвинителната теза,каквито имат тези на св.И. С.,на които е отделил особено внимание.

Така от тях е приел наличие на подробни данни за нараняванията по ръцете на майка му в момента,в който е посетил жилището на родителите си по нейна молба,в която насока са и констатациите на СМУ и СМЕ.В отговор на доводите на защитата,че на пристигналите на място полицейски служители не е било съобщено за физическа агресия,съдът е приел,че прочитът на заключението на съдебно-техническата експертиза /снела на хартиен носител проведения разговор с оператор от тел.112/ показва,че е съобщено и за наличие на телесни увреждания в резултат на конфликт от същата вечер.В тази насока съдът е посочил и събраните данни,че непосредствено след напускане на жилището С.,заедно с малкия си син,е посетила медицинско заведение в търсене на лекарска помощ,като тези наранявания са били възприети и от другия й син на следващия ден.С оглед на това и предвид изводите на СМЕ съдът е намерил изложената фактология по случая /с изключение на твърдяното нараняване на езика,за каквото не е било съобщавано и не е констатирано/ за установена по безспорен начин и при липса на други възможни алтернативи за авторство и механизъм на нанасяне на уврежданията.Във връзка с развитата от защитата теза за наличие на родилно петно в тилната област на тъжителката ,съдът е изложил,че същата е опровергана от съдебно-медицинската експертиза.

По отношение на твърдението за употребени по адрес на С. обидни думи и изрази съдът е взел предвид показанията на св.Н. С.,на който тъжителката е споделила скоро след инцидента,като същия в съдебно заседание е заявил,че по нейни данни по време на инкриминирания случай я е наричал ******”,”боклук” и „гъгрица”.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал прецизно събраните по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло.

С оглед на горното правилен и законосъобразен се явява и правния извод на първостепенния съд,че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК,като на инкриминираните дата и място е причинил на тъжителката С. твърдените телесни увреждания по описания от нея механизъм.

Същият е осъществил и състава на престъплението по чл.146,ал.1 от НК,тъй като същите дата и място е нарекъл тъжителката ******”,”боклук” и „гъгрица”,които по естеството си са оскърбителни и годни да засегнат честта и достойнството на лицето,към което са адресирани.

И двете престъпления са извършени при форма на вината пряк умисъл,тъй като подсъдимият е съзнавал техния общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал това.

По отношение на доводите във въззивната жалба съдът държи да изтъкне следното:

Неоснователно се твърди,че съдебното следствие е проведено едностранчиво и в ущърб на подсъдимия.Видно е от протоколите за проведени съдебни заседания,че съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон е провел обективно,всестранно и пълно изследване на релевантните по делото обстоятелства,като аргументирано се е произнасял по направените от страните доказателствени искания и е попълнил делото с пълния обем от доказателства за неговото правилно решаване.

Неоснователно се твърди и че присъдата не отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл.305,ал.3 от НПК.В атакувания съдебен акт съдът е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени,въз основа на кои доказателствени източници и защо,като е подложил последните на прецизен и обективен анализ,обсъждайки обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелите,писмените доказателства и експертни заключения както поотделно,така и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е формирал обосновани изводи по фактите.

Не е вярно,че тъжбата не отговаря на изискванията на закона,тъй като в нея не било посочено мястото на извършване на престъпленията.Видно е от първото изречение на същата ,че се касае за семейното жилище на горепосочения адрес,който адрес е ясно посочен като гр.София,ж.к****************

Несъстоятелна е и тезата,че обвинението е допълвано с нови факти и обстоятелства след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.81,ал.3 от НПК.В тъжбата е посочена като дата на извършване на престъпленията 13.09.2016 год.,като същата е подадена в СРС на 16.09.2016 год.С молби от 03.10.2016 год.и от 21.10.2016 год. са конкретизирани твърденията на тъжителката ,в резултат на което с разпореждане от 24.10.2016 год. е даден ход на тъжбата,а с крайния си съдебен акт съдът се е произнесъл по обвинението такова,каквото е било повдигнато и поддържано от тъжителката с първоначалната тъжба и уточненията към нея.

А същото се доказва от показанията на св.И. С.,на когото тъжителката се е обадила непосредствено след като подсъдимия е нанесъл ударите си и е отправил обидните думи,на което обаждане се е отзовал,като е отишъл в семейния дом на страните,възприел е издраните ръце на майка си и страха в очите й,след което я отвел за преглед в „Пирогов”.Свидетелят установява,че след това са се появили и синините по ръцете й,а рентгеновите снимки в медицинското заведение са били направени в резултат на заявеното от нея,че е била ударена в тила,когато е била в гръб.От показанията на св.И. С. се установяват и последиците от преживяното от страна на тъжителката,която продължава да е тревожна и което състояние е наложило посещения при психиатър.В подкрепа на заявеното от него е представената медицинска документация от институт „Пирогов” и УМБАЛ „Александровска”,както и съдебно-медицинската експертиза.Обвинителната теза е подкрепена и от показанията на св.Н. С.,на когото И. С. се е обадил на следващия ден и му е разказал за случилото се,а и от споделеното му от майка му-тъжителката по делото.Същият освен това е възприел лично на следващия ден нараняванията по майка си-раздраните й ръце,синините и отоците по ръцете,както и предадените с чувство на срам от нея употребени от подсъдимия обиди:*********”,”боклук”,”гъгрица”.Сведения в насока понесеното от нея физическо насилие от подсъдимия се съдържат и в съдебно-техническата експертиза,която е снела на хартиен носител съдържанието на подадения от св.И. С. сигнал,които доказателства са напълно достатъчни да обосноват обвинителната теза,тъй като от тях се установяват времето,мястото и механизма на извършване на престъпленията,както и техния автор в лицето на подсъдимия.  

По отношение на вида и размера на наказанието за престъплението по чл.130,ал.1 от НК  съдът е ценил като смекчаващо отговорността обстоятелство необремененото съдебно минало на подсъдимия  и като е взел предвид интензитета на употребените удари,които са причинили не едно,а комплекс от телесни увреждания,е стигнал до извода,че пробация с първите две задължителни пробационни мерки за срок около средния размер-18 месеца,се явява справедлив и съобразен с целите на чл.36 от НК.

Досежно престъплението по чл.146,ал.1 от НК и предвид степента на обществена опасност на извършеното-употребата на няколко обидни думи наред с нанасяне на побой и данните за системност на отправяните обиди,е дало основание на решаващия съд да определи размер на глобата около средния-1500 лв.,както и обществено порицание чрез прочитане на диспозитива на присъдата пред общото събрание на етажната собственост.

С оглед на това,че двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност,на основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание пробация с посочените по-горе пробационни мерки,към което на основание чл.23,ал.2 от НК е присъединил наказанието обществено порицание.

Въззивният съд счита ,че няма основания за ревизия на постановения съдебен акт и в тази част,като не споделя доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание.

Касае се за извършването на деяния,които са със завишена степен на обществена опасност с оглед на техния интензитет,насочени срещу телесната неприкосновеност на личността и личното достойнство и като се имат предвид данните за системност на отправените обиди,то така определеното наказание се явява справедливо и от естество да постигне заложените в чл.36 от НК цели и най-вече поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.С житейски и юридически усет съдът е присъединил към определеното общо най-тежко наказание наказанието „обществено порицание”,така че не само да се постигнат целите на специалната превенция,но и на генералната такава.

Законосъобразно съдът е уважил и предявения граждански иск за сумата от 1500 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.130,ал.1 от НК,тъй като са налице всички елементи за ангажиране на отговорността му -противоправност на деянието,вина и причинна връзка между действията на подсъдимия и претърпените вреди тъжителката и гражданска ищца.Относно размера следва да се отбележи,че същият е съобразен както с интензитета на нанесените удари и последиците от тях,така и с материалното положение на подсъдимия.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от тъжителката разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 02.11.2017 год. по НЧХД № 16393/16 год. на СРС,НО,11 състав.

ОСЪЖДА подс.С.Я.С. с ЕГН ********** да заплати на Т.И.С. с ЕГН ********** сумата от 1000 лв.,представляваща адвокатски хонорар пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.