Определение по дело №254/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201700500254
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………./10.05.2023 г., гр. Перник

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: БИСЕР ПЕТРОВ

Членове: КРИСТИАН ПЕТРОВ

БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20201700500254 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247, 250 и 251 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260237/18.04.2023 г. от Р.Ж.Б. чрез адв. П..

В молбата се сочи, че в постановеното определение е налице вътрешно противоречие относно това дали съдът приема постановеното в изброената и посочена в определението практика на ВКС, че съдът следва да уважи молбата по реда на чл. 248 ГПК само ако направените от ответника разходи предхождат постановяването на определението за прекратяване на производството или приема, че следва да уважи молбата по реда на чл. 248 ГПК само ако направените от ответника разходи предхождат получаването на определението за прекратяване на производството от ответника. Поради това се моли съдът да допусне очевидна фактическа грешка в постановеното определение, алтернативно - да го допълни или тълкува в смисъл, че разрешението, дадено в цитираното от жалбоподателя определение 66/07.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. 49/2017 г. на ВКС според което съдът уважава молбата по чл. 248 от ГПК само ако направените от ответника разходи предхождат постановяване на определението за прекратяване на производството не се преодолява с практиката, обективирана в определение № 4391/19.12.2022 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 3953/2022 г. и определение № 73/23.02.2022 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 4831/2021 г. на ВКС.

В срока за отговор насрещната страна е изразила становище, че молбата е неоснователна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 131/27.01.2020 г. от Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Определение 547/27.12.2019 г. постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр.д. № 281/2019 г. на Районен съд – Трън, и частна жалба с вх.№ 465/19.03.2020 г. от Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 98/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е допълнено Определение № 547/27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън в частта за разноските.

С Определение № 358/04.06.2020 г. по настоящото дело е потвърдено Определение №  547/27.12.2019 г. постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на РС-Трън, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр.д. № 281/2019 г. на този съд - предмет на частна жалба с вх.№ 131/27.01.2020 г.

С Определение № 260006/20.03.2023 г. по настоящото дело е отменено Решение № 98/21.02.2020 г. /с характер на определение/, постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън, в частта, с която Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, разликата над 600,00 лв. до присъдените 1200,00 лв. – адвокатски хонорар, и вместо това е постановено, че се оставя без уважение молбата на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, за присъждане на разноски за разликата над 600,00 лв. до 1200,00 лв. Със същото определение е потвърдено Решение № 98/21.02.2020 г. /с характер на определение/, постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на Районен съд – Трън, в частта, с която Р.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* – универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване и вливане в „Юробанк България“ АД с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 600,00 лв. – адвокатски хонорар.

Съгласно чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

С настоящата молба не се сочи противоречие между формираната от съда воля и отразената в диспозитива на съдебния акт, а се твърди вътрешно противоречие в мотивите, което не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.

Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

В случая съдът се е произнесъл по искането в жалбата – да бъде преценена законосъобразността на обжалвания акт във връзка с присъдените разноски на насрещната страна, поради което не е налице основание за допълване на постановения акт.

На тълкуване по реда на  чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни и е невъзможно да бъде извлечена формираната от съда воля. В този случай следва да бъде разяснен диспозитивът на решението, като неразбираем, съдържащ противоречие или двусмисленост, правещи го неизпълним. Мотивите подпомагат установяването на действителната воля, изразена в съдебния акт, тъй като са указание за нея. В производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата. В случая определение № 260006/20.03.2023 г. не е влязло в сила, а и молителят не твърди да е неясен диспозитивът му и не иска тълкуване на същия, а единствено – на мотивите към него.

 

По изложените съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.

 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260237/18.04.2023 г. от Р.Ж.Б. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 260006/20.03.2023 г. постановено по в.гр.д. № 254 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Перник, както и за неговото допълване или тълкуване.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

        

Председател: _______________________

 

                                 Членове:

1.    _______________________

 

 

2. _______________________