Решение по дело №658/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 168
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20187100700658
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№168

 

гр. Добрич, 18.04.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 658 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.159 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка със Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Образувано е по жалба на С.К.П. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. И.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-0300817008273-091—001/25.07.2018 г. в частта  му, която е потвърдена с Решение № 254 от 15.10.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в потвърдената му част като необоснован, неправилен и незаконосъобразен, издаден при несъобразяване с материалния данъчен закон и при съществени процесуални нарушения в частта, в която за 2011 г. е определена допълнителна годишна данъчна основа от 31 077, 05 лв. за установени доходи от други източници и е определен данък за довнасяне в размер на 3107,71 лв., както и лихви за забава от 1971,14 лева. Жалбоподателят оспорва РА и в частта, с която за 2015 г. е определена допълнителна годишна данъчна основа от 2349, 54 лв. за установени доходи от други източници и е определен данък за довнасяне в размер на 234,95 лв., както и лихви за забава от 53,20 лева. В жалбата се твърди, че спестяванията във валута през годините до 2011 г. са съхранявани в дома на жалбоподателката. Затова произхода на сумите в тяхната левова равностойност от 41 843, 97 лв., внесени по банковата сметка, били тези спестявания. Възразява се, че  необосновано органите по приходите са извадили суми, представляващи излишък в паричния поток в 2015 г. на  съпруга на жалбоподателката от недостига в 2011 г. от паричния поток на жалбоподателката. Твърди се, че цялата налична сума пари в брой от около 78 000 лв., установена към 01.01.2011 г. с влязъл в сила РА на съпруга е формирана от паричните дарения, получени от сватбата на С.П. и съпруга й. Затова счита, че половината от тази сума, за която двамата съпрузи имат общ принос, или 39 000 лв., следвало да намери отражение в нейното начално салдо за 2011 г. Изразява несъгласие с извършените на стр.5 и стр.6 от РА пресмятания по формулата (А + В – С – D), както и с приетата за начално салдо за 2011 г. сума от 5 000 лв. вместо 63 000 лв. Твърди се, че произхода на тази сума са: 1/ доходи от отдавано под наем заведение за обществено хранене през периода 2006 г.- 2010 г. от 18 550 лв.; 2/доходи от наследствена пенсия от 6 000 лв.; 3/ половината от доходите от продажба на наследствен апартамент, продаден за 22 000 лв. и недвижим имот, продаден за 1850 лв.; 4/ дарения от възходящи в размер на 19 000 лв. (баби и дядо), потвърдено с нотариални декларации; 5 / дарения от сватбеното тържество през 2009 г. Оспорва установеното от органите по приходите начално салдо от 14 500 лв. за 2015 г. по съображения, подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата и моли ревизионния акт в оспорената му част да бъде отменен.

Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, И.Й.- старши юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че жалбоподателят излага само фактически твърдения, които не доказва по съответния ред. Подробно излага съображенията си в молба от 13.02.2019 г, л.134 от делото, в която изразява становище за обоснованост на констатацията за укрити доходи по см. чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК предвид обстоятелството, че жалбоподателката не е представила доказателства за произход на внесената през 2011 г. сума от 50 212,87 лв. и съответно не я е декларирала. Счита за недоказани твърденията, че тази сума е натрупана от доходи от наем, рента, дарения. Счита, че е недопустимо да се извършва компенсация с формирания излишък от съпруга на жалбоподателката, представляващ негово начално салдо за 2015 г., доколкото сумата от 35 328 лв. била вече компенсирана с установения излишък на жалбоподателката за 2011 г. Счита, че правилно е определен данъкът за довнасяне за 2015 г. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото във връзка с приложимия закон и  извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразността на оспорения административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.

От доказателствата по административната преписка се установява следното:

1. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817008273-020-001/28.11.2017 г.,л.43, издадена от Е.С.Х.на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна на С.К.П., регистрирана и като едноличен търговец с фирма „Сисли-С. Георгиева“ с ЕИК ********* е възложена ревизия. Със ЗВР е определено ревизията да обхване задължения за данък върху доходите на физическите лица- свободни професии, граждански договори и др. периода на цялата 2011 г. и за цялата 2015 г. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията.

Съдържанието на заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-14/03.01.2017 г. (45) на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 11.12.2017 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК.

2. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817008273-020-002/29.11.2017 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Е.С.Х.е променен член на ревизиращия екип, поради самоотвод на З.Ц.(31), която е посочила основанието на чл.76, ал.1 от ДОПК и обстоятелството, че участва в ревизията, възложена на Р.П.- съпруг на С.П.. Възложителят на ревизията е издал на 29.11.2017 г. Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, в което е посочил основанието по чл.76, ал.2. Спазени са правилата по ДОПК за изземване на възложена преписка от член на ревизиращ екип и определяне на друг орган по приходите, който да извърши ревизията.

3. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817008273-020-003/12.03.2018 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Елена Спасова Христова, срокът на ревизията е удължен до 11.04.2018 г. На 10.04.2018 г. със поредна Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817008273-020-004/10.04.2018 г., срокът е удължен до 11.05.2018 г.

4. Видно от административната преписка ревизионното производство е проведено по особения ред на чл.122 от ДОПК. Затова  на 25.01.2018 г. на жалбоподателката е изпратено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК (л.955), че са налице обстоятелства по см. на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК и задълженията следва да бъдат определени по особения ред. Спазено е изискването на чл.124, ал.1 от ДПОК за уведомяване на ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ДОПК ред. Уведомлението е мотивирано с обстоятелството, че при извършване на проверка, приключила с протокол от 10.11.2017 г. било установено превишение на направените разходи над размера на получените приходи/доходи.

5. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000817008273-092-001/25.05.2018 г., съставен на основание чл. 117 от ДОПК от определения ревизиращ екип. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение от ревизираното лице.

6. Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000817008273-091-001/25.07.2018 г. (1227) от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет на оспорване в настоящото производство.

В ревизионния акт са обсъдени възраженията срещу РА. В резултата е коригирана определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане за 2015 г.. Като начално салдо на наличните парични средства в брой в таблицата за съответствие е определена сумата от 14 500 лв.

С РА на С.К.П. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2011 г. -31.12.2011 г. от 6640,51 лв. -  главница и лихва в размер на 4211,90 лв. и за периода 01.01.2015 г. -31.12.2015 г. от 234,95лв.  - главница в размер на 53,20 лв. лихва. Формално ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.

 7. Ревизионният акт е обжалван по административен ред на 08.08.2018 г. (л.1233) пред директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна.  По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата за частично основателна.

Видно от постановеното по жалбата Решение № 254/15.10.2018г. директорът на дирекция „ОДОП“ –Варна е приел, че в хода на ревизията е следвало да се извърши компенсиране на недостига на парични средства с установеното положително салдо на парични средства на съпруга на жалбоподателката, Р. П., и е извършил компенсация на недостига на парични средства през 2011 г. на С.П. със сумата от 35 328,07 лева, представляваща положително салдо на паричните средства на Р.П.към 31.12.2015 г.

Органите по приходите са приели, че парични средства от 73 500 лв. са получени като дарения на сватбеното тържество на Р. и С. П.

Така с решението е определен по-малък размер на дължимия от С.П. данък по ЗДДФЛ за 2011 г. от  3 107,71 лв. и лихва от 1971,14 лв. За 2015 г. в решението на директора на ОДОП Варна е прието, че данъчната основа и данъка са правилно определени с ревизионния акт и последният е потвърден в тази му част.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.10.2018 г., а жалбата му срещу РА е постъпила при ответника на 24.10.2018 г.

8.Видно от представените в преписката документи, заедно с ревизията на С.П. за същите данъчни периоди на 2011 г. и на 2015 г. е извършена ревизия и на съпруга й, Р. П., за чиито резултати е издаден Ревизионен доклад № Р-22221017008559-092-001 /25.05.2018 г. (л.1206) и Ревизионен акт № Р-22221017008559-091-001 /20.06.2018 г.  Няма данни за оспорване на ревизионния акт и същият е влязъл в сила.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис като бе извършена проверка в съдебното заседание от 18 февруари 2019 г. (л.175 и сл. от делото).

В ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. В решението на директора също са изложени фактически и правни основания мотивирали органа да измени РА за данъчния период на  2011 г. и да потвърди РА за данъчния период на 2015 г.

 Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта. Още в хода на ревизионното производство е указана доказателствената тежест, която носи ревизираното лице при извършване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Относно съответствието на ревизионния акт с приложимия материален закон, в частите, в които не е отменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“ съдът приема, че ответникът правилно е изготвил паричния поток за 2011 г. и за 2015 г. и не са налице твърдяните в жалбата основания за отмяна поради неправилни анализи и пресмятания.

Предмет на оспорване в настоящото производство са установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. в размер на 3107,71 лв. –главница и 1971,14 лв. лихва и установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2015 г. в размер на 234,95 лв. главница и 53,20 лв. лихви, след оспорването по административен ред и частичното отменяне на РА за данъчния период на 2011 г.

Спорът по делото е доказала ли е жалбоподателката произхода на установените при ревизията парични средства, тъй като ревизията е проведена по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК. В ревизионния акт и в решението, с което актът е изменен е прието, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1 т. 2 и т.7 от ДОПК, т.е. че има укрити доходи, изразяващи се в недекларирани парични средства за съответните години, понеже разходите надвишават размера на доказаните от жалбоподателката парични средства за тяхното покриване. Затова данъчната основа се определя по  реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Доказателствената тежест е за ревизираното лице, което трябва да установи обратното, т.е., че не е имало недостиг на парични средства, а има формиран доход/приход, който го покрива.

В хода на ревизията жалбоподателката е представяла доказателства и е давала писмени обяснения. Органите по приходите са изисквали информация от трети лица и при определяне на данъчната основа за 2011 г. и за 2015 г. са съобразили данните, събрани в резултат от ревизията, извършена на съпруга на жалбоподателката, Р. П.

В ревизионното производство е установено, че за 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. С.К.П., в качеството си на местно физическо лице по см. чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ,  не е подавала годишни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които да е декларирала получени облагаеми доходи, подлежащи на облагане с данък по ЗДДФЛ. За 2015 г. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с която е декларирана годишна данъчна основа за доходите от наем в размер на 1 102,50 лв. и авансово удържан данък от платеца на дохода от 110,2 лева.

Установено е, че С.П. е регистрирана като едноличен търговец, и управител и съдружник в „Арт Пи Ес“ ООД с ЕИК ********* и в „С.“ ООД с ЕИК ********* и е внасяла осигурителни вноски през 2011 г. като самоосигуряващо се лице. За 2010 г. бил внесен данък върху дохода в размер на 324 лв. За проверявания период били заплащани местни данъци и такси. През 2015 г. не били извършвани плащания в полза на бюджета. Не е установено С.П. да е извършвала независима икономическа дейност през проверявания период с предприятието на едноличния търговец, не е декларирала обекти, в които упражнява дейност и няма регистрация по ЗДДС.

От 14.08.2012 г. и към момента на изготвяне на ревизионния доклад С.П. била наета по трудово правоотношение от „Виста М“ ООД. Установено, е че домакинството й е тричленно - съпруга й, Р.П.и детето, Ева П., родена през 2013 г.  и свързано лице - Мария Василева Ангелова, майка на П.. При извършване на проверка, приключила с протокол от 10.11.2017 г., и след извършване на съпоставка на притежаваното имущество с и направените разходи било установено превишение на разходите за 2011 г. с 50 772,83 лева , а за 2015 г. –превишение с 24670,04 лв. До започване на ревизията не била подадена декларация за задълженията, които се определят по декларация.

В личната банкова сметка *** С.П. в „ОББ“ АД е установено наличие на парични средства за 2011 г. в размер на 8 340 лв. от вноска , извършена на 01.11.2011 г. и вноска от 41 843, 97 лв.- извършена вноска от продажба на валута. Поискани са писмени обяснения и документи, удостоверяващи произхода на тези парични средства.

В хода на ревизията се твърди, че до момента на внасянето й в банка тази сума се е съхранявала в личен сейф на жалбоподателката в дома й, а произхода на средствата са спестявания от : 1/ доходи от отдавано под наем заведение за обществено хранене през периода 2006 г.- 2010 г. от 18 550 лв.; 2/доходи от наследствена пенсия от 6 000 лв.; 3/ половината от доходите от продажба на наследствен апартамент, продаден за 22 000 лв. и недвижим имот, продаден за 1850 лв.; 4/ дарения от възходящи в размер на 19 000 лв. (баби и дядо), потвърдено с нотариални декларации; 5 / дарения от сватбеното тържество през 2009 г.

В хода на ревизията са установени доходи от трудови правоотношения, доходи от наеми, получени от ЕТ“Рая 2005-Станислава Попова“, доходи от продажба на движимо и недвижимо имущество, доходи от лихви по депозитни сметки, получени парични обезщетения за майчинство, изплатена през 2011 г. по банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД, спестовен влог, сума във връзка с предсрочно прекратяване на Договор за сключена застраховка „Живот“ от 31.08.2011 г.

Прието е, че за периода 2006 г.- 2010 г. С.П. е получила доходи от наем, изплатени от „Сирена“ ООД в общ размер на 18 550 лв., които били декларирани в подадени ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ(отм.) и чл.50 от ЗДДФЛ.

Във връзка с твърдения, че Й.К.и В.К.( баба и дядо на С.П.) са правили дарения до 2011 г. в общ размер от 7 500 лв. са извършени процесуални действия за установяване на доходите на тези граждани като е прието, че същите са получавали само доходи от пенсия и добавки към нея.

По делото жалбоподателят представя два нотариални акт за покупко-продажба ( л.50 и 51), от които е видно че Й.К.и В.К.през 2004 г. са продали на майката на жалбоподателката, М.В.А.на В.В.К.нива с площ от 25,750 дка и В.К.продава на  М.В.А.на В.В.К.нива с площ от 19,081 дка. В нотариалните актове няма клауза за запазване правото за получаване на доходите от двата имота.

В  първото съдебно заседание, проведено на 19.11.2018 г., на жалбоподателя е указана тежестта за доказване, която носи в производството по чл.122 от ДОПК.

Доказателства, че определени наематели/ арендатори са плащали на Й.К.и В.К.ренти за наем на земеделски имоти преди 2011 г. не се представят по делото. Затова съдът намира, че е правилно становището на ответника, че не е доказано получаването на 7500 лв. дарение от възходящите на ревизираното лице. намира тези твърдения за недоказани.

По отношение на твърденията за получено дарение и спестени 11 500 лева от С.Д.и Г.Д.(баба и дядо на С.П.), по делото доказателства не се представят. Ревизиращите органи са установили, че доходите им са единствено от пенсии и че през 2009 г. С.Д.е продала два поземлени имота с материален интерес от 2 000 лв. и че има регистриран договор за аренда п от м.март 2013 г., сключен за 6 стопански години.

Споделя се становището на органите по приходите, че тези доказателства не установяват възможност за извършване на дарения в размер на 19 000 лв. Представените по делото нотариално заверени декларации от възходящите представляват единствено твърдения за настъпили изгодни за ревизираното лице факти, но същите не доказват имуществено състояние и финансова възможност за извършване на посочените дарения.

По отношение на твърдения за доходи от продажба на наследствен апартамент за 22 000 лв. и на друг недвижим имот за половината от доходите от продажба на наследствен апартамент, продаден за 22 000 лв. и недвижим имот, продаден за 1850 лв., видно от представения нотариален акт (л.1264), сумите са изплащани от купувача на части през периода 1997г. – 2005 г. за едното жилище и през периода на 2005 г. за другото жилище.

По отношение на твърденията за получена наследствена пенсия в размер на 6 000 лв., ревизиращите органи са установили, че е получена наследствена пенсия от починал родител на 05.08.2009 г. в размер на 1 936,29 лв.

Предвид момента на получаване на горепосочените доходи от продажба на недвижими имоти и на наследствената пенсия, както е предвид размера на тези суми, съдът споделя становището на ответника, че не се доказва спестяване, поради липса на други установени доходи за този период. Логичен е изводът, че горепосочените приходи се изразходени за покриване на разходите за живот, т.е. не биха могли да са налични към 2011г. и затова не са включени в паричния поток през 2011 г.

 При извършената данъчна ревизия на Румен Пеловски, съпруг на жалбоподателката, не са констатирани основания за облагане и не са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Установено е, че същият е разполагал с налични парични средства към 01.01.2011 г. в размер на 73 500 лв. Установено е, че Румен и С. Пеловски сключват граждански брак през 2009 г.

При оспорването на РА по административен ред в решението на ответника е прието за достоверно твърдението на ревизираните съпрузи, че са получили като приход сумата от 73 500 лв. в резултат от извършените  дарения от гостите на сватбеното им тържество. Тази сума е участвала във формирането на паричния поток на Румен Пеловски, поради което директорът на дирекция „ОДОП“ е извършил компенсиране на недостига на парични средства с установеното положително салдо на парични средства на съпруга на жалбоподателката, Р.П.(положително салдо на паричните му средства към 31.12.2015 г.), на недостига на парични средства през 2011 г. на С.П. със сумата от 35 328,07 лева. Затова възражението в жалбата, че тези дарения не са участвали при формирането на паричния поток за 2011 г. на жалбоподателката, е неоснователно.

Предвид установените факти и обстоятелства, че ревизираното лице не може да представи доказателства, удостоверяващи произхода на изразходваните средства, законосъобразно ревизиращият екип е направил извода, че в случая са налице данни за укрити доходи, поради което е извършил ревизията по особения ред, визиран в чл. 122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа за облагане на недекларираните доходи са анализирани относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК - т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.10, т.14 и т.16 от ДОПК.

За всяка от двете ревизирани години е определена данъчна основа, съответстваща на сумата на установеното превишение на извършените разходи над получените приходи, и въз основа на нея на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен дължимия данък, след като е прието, че това са недекларирани облагаеми доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В резултат на направените констатации и извършени корекции при оспорването на РА по административен ред, органите по приходите са определили задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. в размер на 3107,71 лв. –главница и 1971,14 лв. лихва и за 2015 г. в размер на 234,95 лв. главница и 53,20 лв. лихви.

 

 

При съдебната проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта, с която не е отменен от ответника, съдът не установи наличието на твърдяните в жалбата пороци, основания за неговата отмяна или изменение. Допълнително изисканите и представените по делото данъчни декларации не установяват различна фактическа обстановка нито доказват, че е формират доход/приход, който да покрие размера на установените разходи.

По гореизложените съображения, жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, които не му се следват с оглед резултата от оспорването. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразен с признатия материален интерес по делото. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Определянето на размера на претендирано юрисконсултско възнаграждение следва да се извърши върху материалния интерес на главницата от 3342,66 лева на установените с ревизионния акт и оспорени данъчни задължения (Определение № 1324 от 01.02.2017 г. по адм.д. № 7222/2015 г., VІІІ отд. на ВАС).  Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 2. при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.; Предвид на това следва да бъде прието, че искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 463,98 лв.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен съд Добрич, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.П. с ЕГН ********** *** срещу Ревизионен акт № Р-0300817008273-091—001/25.07.2018 г. в частта му, която е потвърдена с Решение № 254 от 15.10.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, С КОИТО СА УСТАНОВЕНИ задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. в размер на 3107,71 лв. главница и 1971,14 лв. лихва и за 2015 г. в размер на 234,95 лв. главница и 53,20 лв. лихви.

ОСЪЖДА С.К.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 463,98 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                     Н.Каменска