Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 26.03.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Радослава Манолова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3825 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В. В.В. срещу З. „Б.И.“АД
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 40000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 27,03,2020год. до изплащане на вземането, както и 810,00лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13,04,2020год. до
изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на 29,08,2019год.
пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се
доводи, че на 29,08,2019г., около 22,00часа, на път І-6км 2019+100м. между гр.Клисура и
с.Антон, П.П.С.при
управление на лек автомобил, с марка „Фолксваген Голф, с рег.№******нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил телесни увреждания на ищцата-пътник
в автомобила. Поддържа да е налице виновното и противоправно поведение на
водача на лек автомобил Фолксваген Голф.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие за пострадалото лице са настъпили
неимуществени и имуществени вреди подробно описани в исковата молба. Навеждат
се доводи, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген“
е застрахована при ответното дружество. Въпреки отправена покана за
извънсъдебно уреждане на спора не е изплатено обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа да не е
осъществен деликт от застрахования водач, оспорва
механизма на произшествието, както и твърдените неимуществени вреди да са в
причинно- следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата
/пътник в увреждащия автомобил/ е пътувала без поставен предпазен колан.
Поддържа, че с оглед естеството на претърпените от ищцата вреди, претендираното
обезщетение се явява прекомерно.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпилото на 29,08,2019год.
пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил, с марка „Фолксваген
Голф“, с рег.№******, управляван от П.П.С., при което
на ищцата пътник в автомобила са причинени травматични увреждания. В този
смисъл констативен протокол за ПТП с пострадали с №48/29,08,2019год. на ОД на МВР- Пловдив.
С постановление №1525/24,10,2019год. е прекратено наказателното производство по ДП
№495/2019год. по описа на РУ на МВР гр.Карлово на осн.чл.24,
ал.1, т.9 от НПК.
На основание чл.146 от ГПК в съдебно заседание
проведено на 19,08,2020год., е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните наличието на застрахователно правоотношение по сключен
договор за застраховка Гражданска отговорност на делинквента към датата на
застрахователното събитие.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и
прието от съдът се установява механизма на ПТП, а именно: Процесното произшествие е настъпило на 29,08,2019год. на
републикански път 1-6/Е871 между с.Антон и отклонението за гр.Клисура-местност
Козница, в района на километър 219+100 в посока с.Антон, при което лек
автомобил Фолксваген, управляван от П.П.С.е самокатастрофирал. Пътното платно в района на
произшествието е за двупосочно движение с една пътна лента за всяка посока, с
ширина от 3,5метра. Пътната настилка е асфалтова, суха към момента на
произшествието, което е настъпило в тъмно време с добра метрологична видимост.
В областта на местността Козница, при ляв завой, поради движение със скорост надвишаваща максимално възможната за преминаване по кривата на завоя, ходовите
колела са се приплъзнали, което е довело до
неуправляемост на автомобила, продължил движението си по права линия и напуснал
пътното платно като се е установил на 2,5метра вдясно от пътното платно.
Причината за настъпване на
произшествието е със субективен характер-избраната скорост на движение от
водача на МПС, над критичната за преодоляване на кривата на завоя. На мястото
на инцидента е наличен пътен знак В26, предвиждащ ограничение на скоростта до
50км/ч. Установената скорост на движение на автомобила е 95-100км/ч.
От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при пътнотранспортното
произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания:
Съчетана травма на глава, гръден
кош, корем и дясна ключица:
-Глава – контузия с мозъчно сътресение-неусложнено и пунктиформена рана над дясно ухо;
-Гръден кош- контузия;
-Корем-контузия;
-Дясна ключица -фрактура в средна трета, с трети фрагмент и разместване на
фрагментите;
По спешност ищцата е
хоспитализирана в УМБАЛ Пловдив, където е диагностицирана.
В периода от 03,09,-06,09,2019год. е
хоспитализирана в УМБАЛ -Пирогов, където е извършена оперативна интервенция по
наместването и фиксирането на счупената ключица с импланти-плака с 6 винта и една игла за фиксация на
свободния трети фрагмент. Описаните контузии, мозъчно сътресение и рана
над дясно ухо са посочени като повърхностни, причинили временно разстройство
на здравето без опасност за живота. Фрактурата
на дясна ключица е с медикобиологична характеристика на
увреждане причинило трайно затруднение в
движението на дясна раменна става за срок по-дълъг от 30 дни или 3 месеца.
Претърпените болки са били с висока
интензивност непосредствено след ПТП, постепенно намаляващи след проведеното
оперативно лечение до 3-ия месец. След възстановителния
период са възможни болкови изостряния при промяна на атмосферното налягане.
Изложено е становище извършените разходи, за които по
делото са приложени документи да са във връзка и необходими за лечението
на пострадалата. С оглед характера на получените увреждания се
сочи ищцата да е била с поставен предпазен колан.
При извършен от вещо лице
преглед на пострадалата на
25,09,2020год. се констатира оперативен белег от 11 см. над дясна ключица, не
са установени функционални дефицити в активните движения на раменната става.
Поставените импланти са извадени с изключение на иглата, която принципно
подлежи на изваждане поради възможни усложнения /становище при изслушване на
вещо лице в с.з. от 19,10,2020год./.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.В.М., които съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
По делото е приложена фактура №**********/05,09,2019год.
за сума в размер на 810,00лв. –стойност на медицински изделия. Въпреки, че няма
данни за извършеното плащане, съдът приема посочения разход да е извършен, с
оглед констатацията за вложени медицински изделия при оперативната интервенция
на ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства
се установи реализирано противоправно деяние от страна на водача на моторно
превозно средство, който е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДВП като не се е съобразил с
ограничение на скоростта от 50км.ч., в
участъка, в който е настъпило произшествието,
обстоятелство довело до реализиране на
пътния инцидент. Не са ангажирани доказателства оборващи презумпцията за
виновност съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съдът
по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 30000,00лв. При определяне на същите
съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания-счупване на дясна ключица,
закрито многофрагментно, с разместване-причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30
дни, контузия на глава и гръден кош причинили болки и страдания; извършената
оперативна интервенция свързана с поставяне на метална остеосинтеза
и последваща такава за премахване на фиксацията, фактът, че в период от около 1 месец лицето
безспорно се е нуждаело от чужда помощ в обслужването си, общия възстановителен период от около 3месеца, възрастта на пострадалата 21
години към датата на ПТП /благоприятстващ възстановяването фактор /, липсата на
остатъчна инвалидност или дефицит в движенията на крайниците, обстоятелството,
че оздравителния процес е приключил, с изключение на необходимостта в
бъдеще да бъде осъществена медицинска
манипулация по изваждане на счупена
метална игла, предвид потенциалната възможност за възникване на усложнения.
Съобразиха се и последиците в психологичен план /всеки
претърпян пътен инцидент е свързан с негативни преживявания в психоемоционален план, които са установени и от
свидетелските показания-понижаване на самочувствието, социално дистанциране/. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО
за релевирания период. Съдът не кредита свидетелските
показания за възстановителен период от общо 10месеца /6 месеца ищцата да е
имала нужда от чужда помощ и 4-5 месеца възстановителен период след изваждане
на имплантите/, тъй като не кореспондира със заключението на СМЕ,
сочещо на общ възстановителен период от 3 месеца за фрактурата на ключицата и
15-20 дни за контузия на гръден кош, глава и рана над дясното ухо, като
изпитваните болки към края на периода следва да са отшумели с временни
изостряния при промяна на атмосферното налягане. Т.е. дори и да са полагани грижи за пострадалата в този период,
то същите не са продиктувани от
физиологична необходимост, предизвикана от
произшествието. В този смисъл съдът не кредитира и показанията за
невъзможност на ищцата пълноценно да ползва горен десен крайник поради ограничени
движения, които обстоятелства също не кореспондират с констатациите на вещо
лице при извършен личен преглед на
пострадалата, с оглед нуждите на
заключението по СМЕ.
Съобразно горното исковата претенция за
неимуществени вреди е основателна в посочения размер.
Неоснователно е релевираното възражение за
съпричиняване поради нарушение на чл.137а
от ЗДВП поради предприето пътуване без поставен предпазен колан, тъй
като СМЕ установява характера на травмите да сочи на поставен колан при
пострадалата.
Претенцията за имуществени вреди за сума в размер на
810,00лв., съдът намира за основателна. Изслушаното заключение на СМЕ сочи
извършените разходи, за които по делото са представени документи да са
необходими за провеждане на лечението на
пострадалата и като такива подлежащи на обезщетение.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 27,12,2019год. е дължима от 28,03,2020год. до
изплащане на вземането. По отношение
претенцията за имуществени вреди се претендира от 13,04,2020год.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 1607,40лв., от които 1232,40лв. - държавна
такса и 375,00лв. от общо 500,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 445,03лв. от общо 1854,30лв., от които 100,00лв.-в.л.,
1754,30лв.-адв.възнаграждение. /възражението на ищеца
на осн.чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, с оглед
фактическа и правна сложност на делото, вид извършени процесуални действия и
брой съдебни заседания, поради което дължимото адв.възнаграждение
следва да се определи по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на
исковата претенция в размер на 1754,30лв., вместо 2000,00лв./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М. Николова
Трайкова се дължи адвокатски хонорар в размер на 1315,72лв. от общо 1754,30лв.
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данните за регистрация по ЗДДС се
начислява 20% ДДС в размер на 263,14лв. или общото възнаграждение е 1578,86лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.В.В., с ЕГН:
**********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 30000,00лв., представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 29.08.2019г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2020г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30000,00лв. до пълния
предявен размер от 40000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.В.В., с ЕГН:
**********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 810,00лв., представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди по повод възникнало на 29.08.2019г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.04.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1607,40лв.
–разноски по делото.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.М. Николова
Трайкова на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. сумата от 1578,86лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН: **********,
със съд.адрес: *** да заплати на З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 445,03лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: