Р Е Ш Е Н И Е
58/3.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1901 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №19-0869-002446 от 30.07.2019 год. на Началник сектор към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на А.А.А., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание “глоба”
в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл. първо и второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като
излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият не се явява
лично. Изпраща упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в
тази насока. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, макар и не
на изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2019 год. около 03.25 часа жалбоподателят
А.А.А. управлявал лек автомобил марка “Пежо Партнер 2.0Д” с рег.№ Н5342ВТ,
собственост на „С-М СТРОЙ“ ЕООД, с ЕИК201015110, като се движел в гр.Шумен, по ул.“Алеко
Константинов“ в посока Бензиностанция „ОМВ“. При движението му в посочената
посока, при навлизане в паркинга на Бензиностанция „ОМВ“ бил спрян за проверка от
служители при РУ към ОД на МВР - Шумен. Повод
за спирането му било обстоятелството, че непосредствено преди това същата
вечер, около 02.45 часа бил спрян за извършване на проверка, по повод подаден
сигнал от граждани, при което водачът въпреки, че лъхал на алкохол и имал
неадекватни движения, отказал да му бъде извършена проверка за установяване
съдържанието на алкохол в кръвта, като било констатирано и че същият управлява
МПС без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон. По повод така описаните нарушения му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №37417/30.06.2019 год., който не е
предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.
При повторното му спиране на паркинга на
бензиностанция ОМВ било констатирано, че водачът лъха на алкохол, има завалян
говор и неконтролируеми движения, като заявил, че е изпил 1200 мл водка. Отново
бил поканен за извършване на проверка с техническо средство Алкотест 7510,
фабричен номер ARBB-0003, но водачът не дал качествена проба. Въпреки, че демонстрирал усилие за
извършване на проверка, издишаното количество въздух било недостатъчно и
скалата на уреда не отчитала резултат. Бил му издаден талон за медицинско
изследване №0030485, но същият отказал да го получи. Отказът му да получи
талона бил удостоверени с подписа на свидетеля С.К.К.. Жалбоподателят не се
явил за даване на кръвна проба за изследване. По време на проверката било
констатирано и че водача не носи свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него. На водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GА, №37418 от 30.06.2019 год., който
нарушителят отказал да подпише.
Отказът му бил отново удостоверен с подписа на свидетеля С.К.К.. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №19-0869-002446 от 30.07.2019 год. на Началник сектор към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на А.А.А., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание
“глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ от ЗДвП.
На 01.07.2019 год. на А. била издадена Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки №19-0869-000761/01.07.2019
год., по силата на която била наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача до решаване на въпроса за отговорността му по съдебен ред, но за не
повече от осемнадесет месеца.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С.Б.С., на свидетелите А.Г.А., Р.К.К. и С.К.К., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С.Б.С.,
А.Г.А., Р.К.К. и С.К.К. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите
имат преки впечатления над поведението на жалбоподателя по време на извършената
проверка, а част от тях и по време на управление на автомобила. Същите са
еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство “Алкотест 7510“, с фабричен номер ARBB-0003”.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП Редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно
чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, При извършване на проверка за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение
на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.,
като съгласно ал.2 от същата Неизпълнението на задължението по ал.1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава.
Видно от констатациите в акта за установяване на
административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред
и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното, по време на проверката жалбоподателят е лъхал на алкохол, имал е
неконтролируема походка, завалян говор,
заявил е че е изпил около 1200 мл водка и е бил във видимо нетрезво
състояние. От показанията на свидетелите С.Б.С., А.Г.А. и С.К.К. става ясно, че
същият демонстрирал усилие за извършване на проверка, но издишаното количество
въздух било недостатъчно и скалата на уреда не отчитала резултат. В същото
време от материалите по делото се установява, че водачът е отказал да получи
талона за медицинско изследване, като липсват доказателства да се е явил за
давана не кръвна проба за медицинско изследване.
В хода на съдебното производство от страна на
лицето не са представени доказателства, от които да се направи извод, че същият
е страдал от заболяване, което да възпрепятства възможността на същия да бъде
извършена проверка за установяване съдържанието на алкохол в кръвта или в издишания
въздух по който и да е от визираните в
закона и в наредбата способи.
С оглед на изложеното съдът намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП административно нарушение, тъй като е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или наркотични вещества, както и да му бъде взета проба за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение,
а така също и в наказателното постановление е посочена като нарушена
санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В същото време обаче,
настоящият състав приема, че посочената разпоредба освен санкционна е и материалноправна,
защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат
посочените в нея санкции. Ето защо посочването именно на тази разпоредба, както
в акта, а така също и в наказателното постановление не е съществено процесуално
нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на
жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се твърди,
че е извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу
него. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално
Решение от 01.04.2009 год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време
съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, като е наложил и двете предвидени наказания в техния абсолютен
размер, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от две години.
По
отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. От доказателствата по делото и по-конкретно от събраните в хода
на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – С.Б.С., и С.К.К.
се установява по безспорен начин, че по време на проверката А. не е носил в
себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролен талон към него. Това обстоятелство не се оспорва и от
страна на жалбоподателя, доколкото изложените в жалбата и в съдебно заседание
мотиви за отмяна на обжалваното наказателно постановление касаят единствено
наказанието, наложено по пункт първи от същото, въпреки, че заявява, че желае
отмяна на цялото наказателно постановление. Съдът намира, че от материалите по
делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ от ЗДвП, която
предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
абсолютния размер на предвидената санкция.
При преценка на издаденото наказателно
постановление съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
или нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да
разбере какво нарушение се твърди, че е извършил.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0869-002446 от 30.07.2019
год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с
което на А.А.А., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 10
/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: