Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 16.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 1206 по описа за 2019 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Я.Й.П., ЕГН ********** – ***на Т.– Д.– П. служебен адрес: ***
против С.Д.П.– ВРАЦА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с
предявен иск на основание чл.79 и чл.86, във вр. с чл.286 от ЗЗД, в която се
твърди следното : по силата на договор за управление №134/01.12.2014г., сключен
на основание чл. 173 ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ с Директора на „С.Д.П.” гр.
Враца /СЗДП/, ищецът изпълнява длъжността „***/Т.Д.П. със срок на действие 5
/пет/ години, считано от 01.12.2014 г., действащ понастоящем.
Твърди се, че правоотношенията по
договора за управление са облигационни и имат мандатен характер, тъй като се осъществяват
между държавно предприятие и директора на неговото териториално поделение, като
в тях липсва какъвто и да е било административен елемент, а задължението за
постигане на определен стопански резултат е уредено под Формата на задължението
за изпълнение на финансов план. В този смисъл е и константата съдебна практика
на ВКС, че когато директорът на предприятието има за цел изпълнението на бизнес
- задача с конкретни икономически показатели, възнаграждението му е обвързано с
постигнатите финансови резултати и стопански цели, съобразени със спецификата
на дейността на ДГС, като при неизпълнение, носи икономическа отговорност, за
което при сключване на договора се определя гаранция. Съществена характеристика
на този вид договор е равнопоставеността на страните по него, като основните
правомощия на Директора на териториалното поделение, произтичат от закона и от
факта, че е приел да ръководи, представлява и управлява повереното му
стопанство. Със сключването на Договор за управление се конкретизират правата и
задълженията между страните, като в съшия са уговорени: размера на
възнаграждението и начина на плащането му, размера и начина на ползване на
отпуските, различни обезщетения, дължими при настъпването на определени събития
и т. н.
Ищецът твърди, че в началото на 2018
г. е диагностициран с общо заболяване (онкологично заболяване - С.81.1), поради
което му били издадени 7бр. болнични листа за временна неработоспособност за
периода от 03.01.2018 г. до 29.08.2018 г. Във връзка с описаното общо заболяване
притежава и експертно решение № 3147 - 168 от 10.10.2018г. от УМБАЛ „Д-р Г.С.”
ЕАД - Плевен, видно от което му е направена оценка на работоспособността - 75%
трайно намалена работоспособност.
Редът за отпускане и изплащане на
паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава
четвърта “Обезщетения”, Раздел I "Обезщетения при временна
неработоспособност и трудоустрояване" и Раздел IV “Отпускане и изчисляване
на паричните обезщетения и помощи” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО). Съгласно чл.4 ал.1 т. 7 от КСО, в качеството му на ***на
Т.Д.П. е осигурено лице за общо заболяване и към днешна дата са му изплатени
всички парични обезщетения за временна неработоспособност от НОИ.
На 20.08.2018 г. по ел. поща на ТП
ДГС-Плевен е получена Заповед № РД13-317/20.08.2018г. на Директора на СЗДП, с
която се нарежда на Директорите на всички териториални поделения, да уведомяват
Директора на СЗДП при временна неработоспособност и да представят заверени
копия на болнични листа в ЦУ на СЗДП до два дни от издаването им. Със същата
заповед се разпорежда до края на работният ден - 20.08.2018г., да се изпратят
сканирани в ЦУ на СЗДП заверени копия на всички болнични листа на Директори на
ТП издадени от началото на 2018г.
В изпълнение на цитираната по-горе
заповед на 20.08.2018г. в 15:15 часа по ел. поща ищецът изпратил на ЦУ СЗДП
град Враца, заверени копия на всички болнични листа - 7 бр. за периода от
03.01.2018г. до 29.08.2018г., които били издадени във връзка със заболяването
му.
Ищецът посочва, че
съгласно Договор за управление № 134/ 01.12.2014г. - чл. 5 от раздел III
„Финансови взаимоотношения между страните”, е предвидено допълнително
подпомагане на Директора на ТП в случай на временна неработоспособност поради
общо заболяване, изразяващо се в изплащане на парично обезщетение, което следва
да се изчисли въз основа на среднодневния му осигурителен доход, върху който са
внесени осигурителни вноски за периода от шест месеца, предхождащи месеца на
настъпване на неработоспособността му.
С писмо изх. № 3626/10.12.2018 г. до
Директора на СЗДП поискал да му се изплати дължимото парично обезщетение в
изпълнение на чл.5 от двустранно сключения и действащ Договор за изпълнение. С
писмо изх. №СЗДП 2585-4/27.12.2018 г., получено по ел. поша в Т.Д.П. с вх. №
3872/27.12.2018г. (в последствие изпратено в оригинал на 28.12.2018г. и получено
на 31.12.18г.), Директорът на СЗДП го уведомил, че ЦУ на СЗДП ДП не му дължи
парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като за този период
вече е получил такова обезщетение от НОИ. След като получил гореописания
отговор, с писмо изх. № 3872/28.12.2018 г.. ищецът поискал от Директора на СЗДП
да разпореди на компетентните органи в ЦУ на СЗДП да преразгледат писмото му за
отказ с № СЗДП 2585-4/27.12.2018г., както и евентуално преписката да бъде
изпратена в МЗХГ - приниипал на СЗДП за изразяване на становище по поставеното
от него искане. Към момента на депозиране на исковата молба заявява, че няма
информация Директорът на СЗДП да е предприел действия в тази насока.
Ищецът твърди, че отправеното от
него искане за изплащане на обезщетение от Директора на СЗДП Враца, не касае
полагащите му се обезщетения от НОИ, а е във връзка с клауза по двустранно
подписан Договор за управление, която следва да се тълкува извън реда на
получаване на обезщетение от НОИ. В подкрепа на този аргумент е факта, че в чл.
4 от ДУ е упоменато по какъв ред и на какво основание следва да се осигурява
Директора на ТП в съответствие с КСО, въпреки че правата и задълженията на
страните по договорите за управление се уреждат съгласно изискванията на
Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието
на подобна клауза в договор за управление е без юридическа стойност за
осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. В отделна клауза, а именно в чл.5 от ДУ е
договорено между страните друг вид обезщетение при временна неработоспособност
при общо заболяване, което се явява допълнително възнаграждение извън случаите
на КСО, което следва да се изплати еднократно от Директора на СЗДП град Враца
на Директора на ТП, като е описан реда и начина, по който следва да се изчисли
същото. В подкрепа на тези изводи е и това, че в две отделни клаузи от договора
за едно и също събитие, а именно настъпила временна неработоспособност поради
общо заболяване, се дължат парични обезщетения, но изчислени по различен ред,
основание, размер и от различни субекти. Неправилно Директорът на СЗДП град
Враца е приел, че чл.5 от ДУ, касае паричните обезщетения, които ми се полагат
по реда на КСО, тъй като те ми се полагат по закон, като осигурено лице и са
правоотношения между мен и НОИ, възникващи по силата на закона, а не по силата
на договорните ни отношения с Директора на СЗДП Враца. Т.е. не бива при
тълкуването на чл. 5 да се смесват правата и задълженията ми по закон, с тези,
които се пораждат по силата на сключения между страните договорни отношения и
уговорки за заплащане на обезщетение. Излага се, че сумата, периодът и редът,
по който са изчислени обезщетенията и в последствие са изплатени от НОИ, не
съответстват на еднократното обезщетение, което му се полага от Директора на
СЗДП - Враца, според начина на изчисление, който е описан в чл. 5 от ДУ.
Ищецът твърди, че след негово
разпореждане (във вр. с чл. 5 от ДУ), главният счетоводител на Т.– Д.- П. с вх.
№ 3889/28.12.2018 г., представил рапорт относно изчисляване на среднодневния му
осигурителен доход, върху който са внесени от него осигурителни вноски за
периода от шест месеца, предхождащи месеца на настъпване на
неработоспособността ми. Сумата, като обезщетение от СЗДП - Враца за месеца, през
който е настъпила неработоспособността, а именно от 03.01.2018 г. до 31.01.2018
г. за 21 /двадесет и един/ работни дни, е в размер на 2 341,50 лв.
Във вр. с претенцията си ищецът посочва, че съгласно чл.9 от ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на сключения между тях
договор, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона или на
добрите нрави. В тази връзка счита, че чл.5 от ДУ не противоречи на
повелителните норми на закона или на добрите нрави и следва да бъде изпълнена
отстрана на Директора на СЗДП гр. Враца. В съответствие с разпоредбата на чл.
20 от ЗЗД трябва да се преценяват и задълженията на страните, регламентирани в
договора, т.е. клаузите уреждащи полагащите се обезщетения и възнаграждения,
включително задълженията за изплащането им, са също предмет на договорните
отношения между страните и следва да бъдат изпълнени от всяка страна по
договора.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 341.50лв. на основание
съгласно чл. 5 от раздел III „Финансови взаимоотношения между страните” от
договор за управление № 134/01.12.2014г. представляваща парично обезщетение за
настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване, изчислено от
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за
периода от шест месеца, предхождащи месеца на настъпване на
неработоспособността, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията към Директора на СЗДП - 10.12.18г. (в писмена форма чрез писмо с №
3626/10.12.18г. с искане за изплащане на обезщетение) до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна чрез инж. Ц.Т.Ц.- Д.н. „С.д.п.”***, в който
се твърди, че искът е неоснователен
поради следното : договорите за управление са приравнени на трудови договори за
целите на данъчното и осигурителното право. Когато едно лице упражнява дейност
по управление, каквато в случая е дейността на ищеца по отношение на „Д.Г.С.Плевен“,
същият се осигурява по реда на чл.4, ал. 1, т.7 от КСО. В потвърждение на
горното твърдение е изричната разпоредба на чл. 4 от Договор за управление
№134/01.12.2014г., сключен между инж. Я.П. *** и Директора на СЗДП. Ищецът е
осигурен за всички социално осигурени рискове, изброени в чл.4, ал.1. т.7 от КСО, именно в качеството му на ***на ДГС - Плевен и страна по договор за
управление, сключен между него и Директора на СЗДП. Систематичното тълкуване па
текстовете на чл. 4 и чл. 5 от цитирания договор за управление водят до извода,
че ищецът е осигурено лице в обхвата на държавното обществено осигуряване и в
качеството му на такъв има осигурителните права по чл. 13а от КСО, в това число
— право па обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Осигурителните си права ищецът черпи от действащото осигурително
законодателство в страната, а не от сключения Договор за управление
№134/01.12.2014г. Редът за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за
временна неработоспособност поради общо заболяване, е уреден в Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Недопустимо е страните по договор за управление да договарят второ основание за
изплащане и/или друг ред за изчисляване на обезщетение, когато такъв изрично е
уреден нормативно и правата по него се черпят от внесените осигурителни вноски
по реда на КСО. Описаният в чл.5 от договора ред за изчисляване на обезщетение
за временна неработоспособност кореспондира с отменената Наредба за изчисляване
и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (отм. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г., в сила от 01.01.2016.), и то в
редакцията й към 2009 г„ и е в пълно противоречие с КСО и действащата Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Предвид
изложеното, клаузата на чл. 5 от Договора за управление е без юридическа
стойност, тъй като е буквално взаимствана от отменен нормативен акт и по тази
причина неприложима при сега действащото осигурително законодателство в
страната. Във връзка с горното, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
задълженията и договорите, считам, че нормата на чл.5 от Договор за управление
№134/01.12.2014г. е нищожна като противоречаща на действащото законодателство
(КСО и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване), но без това да води до нищожност на целия договор. Твърдяното от
ищеца право на изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на второ
основание (извън обезщетенията от НОИ, които той признава за получени) нарушава
един от основните принципи на осигуряването в РБ, установен в чл.3, т.3 от КСО
— равнопоставеност на осигурените лица. Изплащането на второ обезщетение (извън
обезщетенията от НОИ) би поставило в по-неблагоприятно положение осигурените
лица, които се осигуряват за същите рискове, но на друго от основанията по
чл.4, ал.1 от КСО. Още повече, както беше изтъкнато, договорите за управление
са приравнени на трудови договори за целите на осигурителното право.
Съдът е сезиран с искане да
отхвърли предявения иск.
В
о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.М., който поддържа иска и
навежда доводи в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.П.
и Б., които оспорват иска. Не представят писмена защита – нито в указания срок, нито след изтичането му.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Не е спорно, а това се установява и от
приетите по делото писмени доказателства,
че ищецът работи на длъжност ***на Т.– Д.–
П. на основание сключен договор за управление №134/01.12.2014год. със С.Д.П.-гр.Враца,
представлявано от инж.Ц.Ц., чийто срок е 5 години и понастоящем не е изтекъл.
Не е спорно, че в резултат на заболяване ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 03.01.2018год. до 29.08.2018год.,
както и че във вр. с това ищецът е
получил парично обезщетение от НОИ.
Спорен въпрос по делото
е дали
на ищеца се дължи претендираното с настоящата искова молба обезщетение
на посоченото от него основание – чл.5
от сключения договор за управление.
С/ъдът намира иска за
допустим, а по същество за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Видно от чл.5 от процесния договор за управление е, че
страните по делото са се договорили
в случай на временна неработоспособност поради общо заболяване на ищеца
да бъде изплатено обезщетение, изчислено от среднодневно осигурителен доход,
върху който са внесени осигурителни вонски за периода от шест месеца, предхождащи месеца на настъпване ан неработоспособността.
Предвид конкретния характер на сключения
договор за управление, разгледан във вр. с разпоредбите на чл.9 Страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. и чл.20 от ЗЗД При тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора
обичаите в практиката и добросъвестността., к7акто и във вр. с клаузата на чл.4 от договора –
директорът на ТП е осигурено лице по
смисъла на чл.4 ал.1 т.7 вр. чл. 6 ал.10 от КСО, съдът приема, че исковата претенция
на ищеца е основателна. Същият, чрез пълномощника си в първото о.с.з., е уточнил
периода, който е от значение по делото за изчисление на процесното претендирано
обезщетение, а именно – 01.07.2017год. – 31.12.2017год. и това
е взето предвид от ВЛ при изготвяне на заключението. В протокола от с.з. е
прието уточнението, макар при фактическото
изписване да е посочено, че това е период на претенцията. В случая съдът
приема, че е налице както яснота по
отношение на това кой е относимият период /съгласно чл.5 от договора/, служещ
като база за изчисление на обезщетението
/всъщност не е имало изначална нужда от такова уточнение/, така и яснота по
отношение периода, за който се претендира самото обезщетение - в случая
03.01.-29.08.2018год. Видно е и това, че постановеното в о.с.з. определение не
е на основание чл.214 ал.1 от ГПК – отразено е единствено уточняването,
направено от пълномощника на ищеца макар и неправилно изписано. Страните също
не са ангажирали становище във вр. с това конкретно произнасяне на съда, поради
което се налага извод, че неяснота не е
налице относно предявения иск. От приетото
и неоспорено заключение на ВЛ се установява, че размерът на обезщетението, претентдирано от ищеца за процесния период от време, възлиза на
сумата 2341,50лв./както се претендира/. Искът следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до размера
на претендираната законна лихва, същата следва да се присъди, но считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2019год., а не както се
иска от ищеца – от 10.12.2018год. На тази дата /10.12.2018год./ същият твърди, че
е уведомил за първи път ответника за това, че иска заплащане на процесното
обезщетение. От една страна няма доказателства за това именно на тази дата изявлението да е получено от ответника. От друга страна, в
случая обезщетението се присъжда на основание договор за управление/а не на
основание деликт/ - от една страна, а от
друга - се претендира законна лихва, а не мораторна такава. Видно от проекта за
доклад е, че съдът е приел за разглеждане само един иск. Не е прието съдът да е бил сезиран с
втори, обективно съединен иск с претенция за лихва за забава /такава се дължи
за определен период от време, а не за определям/; следва да има посочена крайна
дата, която в случая следва да е датата на депозиране на исковата молба в съда.
Страните и конкретно ищецът не е направил възражение по проекта за доклад,
поради което същият е обявен за
окончателен и е ясно, че претендира само
законна лихва, която следва да му се присъди от датата на подаването на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Искането за
присъждане на законна лихва от 10.12.2018год. следва да се остави без уважение.
При този изход на процеса, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер 1033,66лв. Представен е списък на разноските.
По изложените съображения съдът ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Д.П.–
ВРАЦА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Й.П., ЕГН ********** –
***на Т.– Д.– П. служебен адрес: *** на
основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.5 от раздел III „Финансови взаимоотношения между
страните” от договор за управление № 134/01.12.2014г., сключен между страните
по делото, сумата 2 341.50лв., представляваща парично обезщетение за периода от
03.01.2018год. до 29.08.2018год. за настъпила временна неработоспособност
поради общо заболяване, изчислено от среднодневния осигурителен доход, върху
който са внесени осигурителни вноски за периода от шест месеца, предхождащи
месеца на настъпване на неработоспособността, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2019год. до окончателното
изплащане на сумата. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна
лихва за периода от 10.12.2018год. до 22.02.2019год. /датата на подаване на
исковата молба в съда/, като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
от ГПК С.Д.П.– ВРАЦА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Я.Й.П., ЕГН ********** – ***на
Т.– Д.– П. служебен адрес: *** разноски
по делото в общ размер 1033,66лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: