РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Перник, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20221700100120 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът Р. Ж. Б., чрез
адвокат С. П., моли да бъде признато за установено на основание чл. 439, ал.1
от ГПК, по отношение на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че е
погасено по давност правото на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с
ЕИК *********, да извършва срещу Р. Ж. Б., с ЕГН **********, изпълнителни
действия за събиране на сума в размер на 38542,96лв. /19706,70евро/,
представляваща част от сума – главница в размер на 248 772,96 евро, отразена
на издадени на ***г. по частно гражданско дело № 55482/2012г. по описа на
Районен съд – С., ГО 36-ти състав, заповед за изпълнение, разпореждане за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Същият моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Поддържа иска си и в съдебно заседание, чрез адвокат П.. В
определение от съда срок по чл. 149, ал.3 от ГПК и до настоящия момент не е
представена писмена защита.
Ищецът основава иска си на твърденията, че по изпълнително дело №
1
201379304040077 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № *** при КЧСИ, впоследствие
преобразувано под № 2021170400058 на ДСИ при Районен съд – Т., не са
извършвани от страна на ЧСИ спрямо него каквито и да било принудителни
действия за периода от 21. 11. 2016г. до 21. 11. 2021г., поради което освен
настъпили перемпция, е изтекла и петгодишна погасителна давност, на която
той се позовава.
Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД признава обстоятелствата,
че за процесните суми банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 55482/2021г. на СРС, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № № 77/2013г. по описа
на ЧСИ Н. Д., а след прекратяването, поради настъпила перемпция, е било
образувано изпълнително дело № 58 / 2021г. на ДСИ при РС – Т., поради което
съдът е приел за безспорни тези обстоятелства.
Оспорва доводите в исковата молба, че вземането на банката е погасено
по давност.
Поддържа становище си и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт М. Т.,
че процесното задължение и не е погасено по давност. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. В срок е представена и писмена
защита в тази насока.
Ищецът моли, да бъдат осъден ответникът да му заплати направените
разноски по делото.
Пернишкият окръжен съд, намира, че исковата молба се явява
процесуално допустима – налице са всички положителни предпоставки за
упражняване на субективното право на иск по чл. 439 от ГПК и не са налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване,
поради което искът подлежи на разглеждане по същество. Тези процесуални
предпоставки са налице и към настоящия момент, което съдът ще обсъди
подробно по – долу.
По същество на исковата молба.
Както беше отбелязано по – горе, по делото е безспорно, че за
процесните суми банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 55482/2011г. на СРС, въз основа на който е
било образувано изпълнително дело № 77/2013г. по описа на ЧСИ Н. Д. /на 11.
2
02. 2013г./ а след прекратяването, поради настъпила перемпция /, е било
образувано изпълнително дело № 58 / 2021г. на ДСИ при РС – Т. /на
29.10.2021г./, производството по което не е приключило.
Тъй като заповедта за изпълнение е била оспорена от длъжниците, то
банката е предявила установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за цялото си
вземане. С решение № 716 от 13. 04. 2017г., постановено по т.д. № 2841/2013г.
по описа на СГС, ТО, VI -1-ви състав, е било признато за установено по
отношение на длъжниците „Рос Паркет“ ЕООД /с предишно фирмено
наименование „Виал Паркет“ ЕООД/, „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., че
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД, след преобразуване на „Обединена
Българска Банка“ има вземане към тримата ответници за сумите 248 772,96лв.
евро – неизплатена главница по договор за банков кредит от ***г., изменен с
осем анекса, последният от които анекс № ***г., ведно със законната лихва от
22. 11. 2012г. до окончателното изплащане, 2326,72лв. – наказателна лихва за
периода от 20. 10. 2012г. до 19. 10. 2012г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч. гр.
д. № 55482/2012г. на С. районен съд и отхвърлено възражението на
ответниците за прихващане със спорно вземане в размер на 39 062,52 евро за
недължимо платена сума по договора за кредит.
Това решение е било обжалвано, като същото е било потвърдено с
решение № 2623 от 27. 11. 2019г., постановено по възз. гр. д. № 2522/2019г. по
описа на Софийския апелативен съд.
След подадени две касационни жалби –една от „Рос Паркет“ ЕООД и
„Лукс Паркет“ и друга от Р. Ж. Б., е било образувано т. д. № 1745 / 2021г. по
описа на Върховния касационен съд. По него е било постановено решение №
50115 от 16. 02. 2024г., ТК, II-ро т.о. С него са били обезсилени както
решението на Софийския градски съд, ката и решението на Софийския
апелативен съд, единствено поради причината, че са били оттеглени
подадените три възражения от двете дружества и от Р. Ж. Б., срещу
заповедта за незабавно изпълнение издадена по ч. гр. д. № 55482/2021г. на
СРС /л.81 – л.90 от делото/.
Следователно заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, след
оттегляне на подадените три възражения срещу нея, а издаденият въз основа
на нея изпълнителен лист, представлява изпълнителен титул за отразеното в
3
него частично вземане от общото вземане на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД. Отделно от това се касае за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК, въз основа на която е образувано изпълнителното дело по описа на
ЧСИ Н. Д..
Въз основа на този изпълнителен лист и подадена молба от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 11. 02. 2013г. е било образувано
изпълнително дело № 793/2013г. по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № *** на КЧСИ,
като длъжници по него са „Рос Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ и Р. Ж. Б. /в
качеството му на физическо лице/.
Да се погаси вземането по отношение на Р. Ж. Б., следва да не са
извършвани изпълнителни действия срещу него /или да не са постъпвали
молби с такива искания от взискателя, за период от 5 години. Освен това
съдът следва да отбележи, че съгласно Тълкувателно решение на №3 от 13. 01.
2023г. по тълк. дело № 3, на ОСГТК на ВКС, Погасителната давност на тече,
докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителните дела
до приемането на 26. 06. 2015г. на Тълк. Решение 2 от 26. 06. 2015г. по тълк.
дело № 2/ 2013г., ОСГТК на ВКС.
По тази причина до 26. 06. 2015г. не е текла погасителна давност.
За да се прекъсва теченето на погасителната давност по отношение на Р.
Ж. Б., след 26. 06. 2015г., то изпълнителното действие следва да е насочено
срещу Р. Ж. Б. или срещу ипотекиран недвижим имот, по отношение на който
Р. Ж. Б. е ипотекарен длъжник.
Р. Ж. Б. на 19. 06. 2015г. е депозирал молба за прекратяване на
производството по изпълнителното делото по отношение на него, поради
настъпила перемпция. /л.432/.
Отказът на ЧСИ Д. не означава, че по отношение на него
изпълнителното дело не е било перемирано, тъй като пемерпцията настъпва
по силата на закона. Следователно по отношение на Р. Б. е настъпила
перемпция по изпълнителното дело на ЧСИ Н. Д. на 12. 02. 2015г.
Същото се отнася и за молба от 25. 05. 2016г. /л.959 от изпълнителното
дело/.
Настъпването на перемпцията обаче не влияе по никакъв начин върху
погасителната 5 годишна давност, както и на валидността на евентуално
4
извършените след перемирането изпълнителни действия срещу него по това
изпълнително дело. В този смисъл е Решение № 37 / 24. 02. 2021г. по гр. д. №
1747 / 2020г., г.о. на ВКС/.
Погасителна давност в полза на Р. Ж. Б. е текла до 17. 11. 2016г.,
когато по молба на взискателя е бил наложен запор върху вземания на Р. Ж. Б.
от „Рос Паркет“ ЕООД /л.785 и 786 от това изпълнително дело/. От 17. 11.
2016г. е започнала да тече нова погасителна давност в полза на Р. Б..
На 11. 03. 2020г. изпълнителното дело е било прекратено.
Малко преди да изтекат 5 години от датата 17. 11. 2016г. – на 29. 10.
2021г., „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е депозирала молба вх. № 516 до
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Т., заедно със същия
изпълнителен лист. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 58 /
2021г. по описа на ДСИ към Т. районен съд. С молбата е поискано да бъде
наложена възбрана, да бъде описан и изнесен на публична продан, описаният
недвижим имот, който е ипотекиран в полза на банката. Видно от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № **, том **,
рег. № ***, дело № 210от 09. 12. 2010г. на съдията по вписванията към РС І Т..,
описаният в него недвижим имот е ипотекиран от Р. Ж. Б. /като физическо
лице/ и други, поради което извършваните изпълнителни действия по
отношение на този имот вече прекъсват погасителната давност срещу Р. Ж. Б..
Тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело, заедно с
направените в нея искания за извършване на изпълнителни действия е от 29.
10. 2021г., а исковата молба въз основа на която е образувано процесното дело
е от 07. 03. 2022г., то е изтекъл 7 месечен срок, а пък от образуване на
настоящето дело до днес са изтекли 2 години и 5 месеца, съдът намира, че не
следва да изброява всяко изпълнително действие извършено срещу
ипотекирания имот и срещу Р. Б.. При това положение и към настоящия
момент не е изтекла 5 годишната погасителна давност, поради което искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не възприема развитите в писмената защита на ответника доводи,
че установителното производство за установяване на самото вземане на
банката е приключило през 2024г., поради което и на основание 115, ал.1, б. ж.
от ГПК не е изтекла погасителната давност, тъй като в случая се касае за
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
5
417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея на ***г., при който
случай банката е имала възможността да образува изпълнително дело
незабавно, което е и направила с депозираната молба и изпълнителен лист на
***г. /по - малко от един месец от издаването им/ пред ЧСИ Н. Д..
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл.25, от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден
на ответникът да заплати 350лв. юрисконсултско възнаграждение – колкото се
претендира.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Р. Ж. Б., с ЕГН **********, от ***, с който моли да
бъде признато за установено на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, по отношение
на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сега Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК ********* (като правоприемник на „Кей Би Си България“
ЕАД), че е погасено по давност правото на ответника „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, сега Обединена Българска Банка“ АД
(като правоприемник на „Кей Би Си България“ ЕАД), да извършва срещу Р. Ж.
Б., с ЕГН **********, изпълнителни действия за събиране на сума в размер на
38542,96лв. /19706,70евро/, представляваща част от сума – главница в размер
на 248 772,96 евро, отразена на издадени на ***г. по частно гражданско дело
№ 55482/2012г. по описа на Районен съд – С., ГО 36-ти състав, заповед за
изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
като неоснователен.
Осъжда Р. Ж. Б., с ЕГН **********, от ***, да заплати на Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, сумата 350лв. /триста и петдесет лева/
юрисконсултко възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6