№ 844
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502095 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2095/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Е.“ АД ЕИК
**** от гр.София срещу решение №20214854 от 23.11.2021 г по гр.дело №55109/2019 г на
СРС , 64 състав , с което въззивникът е осъден по искове с правно основание чл.405 КЗ и
чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати на „А.“ ООД ЕИК **** гр.София сумата от 1820,08 лева –
непогасен остатък от застрахователно обезщетение по „Каско“ поради настъпило на
16.07.2018 г застрахователно събитие - ПТП в гр.Пловдив на ул.Даме Груев , при което е
увреден л.а.Фолксваген Пасат с рег.№**** , ведно със законната лихва от 27.09.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 212,85 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 02.08.2018 г – 26.09.2019 г . Решението на СРС се обжалва и
в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . В
исковата молба е претендирано застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в близост до
гр.Самоков и по застрахователна полица №00500100202573. В първото о.с.з ищецът е
изменил иска си в смисъл , че ПТП трябва да се счита за настъпило в гр.Пловдив , а
ответникът е възразил , че застрахователна полица №00500100202573 не е била в сила към
датата на ПТП . СРС се е произнесъл по непредявен иск относно застрахователна полица
№00500100251282 , като за такава полица не са излагани фактически твърдения . Отделно ,
по делото не е доказано , че е налице плащане на застрахователната премия по полица
1
№00500100251282 , като представената справка няма доказателствена стойност . Има опит за
заблуда на застрахователя и не може да се установи моментът на настъпване на събитието .
Ищецът представя към исковата молба протокол за ПТП от друга дата /06.07.2018 г / , като
автомобилът е бил с процесните увреждания на 29.06.2018 г т.е. не е настъпило увреждане
на 16.07.2018 г и представената фактура за ремонт не съответства .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Правилно
СРС е взел предвид единствено застрахователна полица №00500100251282 с период на
застрахователно покритие 23.06.2018 г – 22.06.2019 г . Процесното ПТП от 16.07.2018 г е в
срока на покритие на въпросната полица , а СРС не се е позовавал на застрахователна
полица №00500100202573 . Ответникът е извършил частично плащане по претенцията ,
както и не е оспорил плащането на застрахователната премия . Протоколът за ПТП от
06.07.2018 г не е своевременно оспорен , а възраженията на въззивника са неоснователни .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 25.11.2021 г и е
обжалвано в срок на 08.12.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за основания за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че между страните е била налице застрахователна полица
№00500100251282 по „Каско“ с покритие за периода 23.06.2018 г – 22.06.2019 г по
отношение на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№**** . Самото ПТП от 16.07.2018 г в гр.Пловдив
е доказано с показанията на св.Н.Й. и със САТЕ /допълнение/ . Плащането на
застрахователната премия е установено с приложена от ищеца справка , която не е оспорена
от ответника .Отделно , има и частично плащане от ответника . Няма основание за отказ да
се заплати застрахователно обезщетение поради липса на уведомяване на органите на МВР .
Не е налице опит за заблуждение на застрахователя , защото ищецът е представил по щетата
необходимите и относими доказателства .
Решението на ПТП е валидно , допустимо и правилно , при следните уточнения и
изрични мотиви по доводите на страните .
Действително в исковата молба ищецът погрешно е посочил застрахователна полица
№00500100202573 , която е за същия автомобил , но за предходен период 23.06.2017 г –
22.06.2018 г . Всъщност за процесното ПТП е била в сила застрахователна полица
№00500100251282 по „Каско“ с покритие за периода 23.06.2018 г – 22.06.2019 г. При
изменението на основанието на иска си ищецът е пропуснал да посочи изрично този факт ,
2
което според въззивника води до недопустимост респ.неправилност на
първоинстанционното решение . Доводите са неоснователни . В случая като основание на
иска трябва да се считат твърденията за наличие на валидно застрахователно отношение
между страните , а не посочване на конкретен номер и дата на застрахователна полица . С
молба от 22.06.2020 г ответникът е възразил за датата и мястото на настъпване на
застрахователното събитие , за което е уведомен , като действителните според него са
16.07.2018 г в гр.Пловдив на ул.Даме Груев. С молба от 29.06.2020 г ищецът е установил
грешката си , потвърдил е твърденията на ответника и е представил относимата
застрахователна полица №00500100251282 по „Каско“ с покритие за периода 23.06.2018 г –
22.06.2019 г, както и данни за плащане . С последваща молба от 08.07.2020 г ищецът е
заявил , че процесна е преписката по щета №********** от 17.07.2018 г , а не тази касаеща
ПТП на 28.06.2018 г и е поискал да се изключи като доказателство вътрешен протокол за
това ПТП . СРС е постановил определение по отношение на изменение на основанието на
иска , не достатъчно прецизно , но все пак достатъчно ясно .
Правилно СРС е приел , че ищецът е доказал настъпването на застрахователното събитие с
показанията на св.Н.Й. , който е причинил ПТП и единствен е присъствал на него , както и
чрез САТЕ /допълнение/. Ответникът не е оспорил представените от ищеца доказателства за
плащане на застрахователната премия , а отделно е платил част от застрахователното
обезщетение , с което косвено е признал , че е получил плащане на премията .
Защитните тези /възражения/ на ответника са останали недоказани . Те се базират не на
наличните относими доказателства и на извършените последващи уточнения на ищеца /и на
самия ответник/ , а на първоначално погрешно представените от последния доказателства за
друго ПТП . Въпреки всички обърквания в течение на делото , не може да се приеме , че е
налице опит за заблуда от страна на ищеца . Налице са данни за лоша организация и защита
по делото от ищеца , предвид и факта , че предметът му на дейност е отдаване на множество
автомобили под наем на различни лица . Съответно между страните по делото се образуват
и множество щети по „Каско“ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 428,40 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20214854 от 23.11.2021 г по гр.дело №55109/2019 г на СРС ,
64 състав .
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“ АД ЕИК **** от гр.София да заплати на „А.“ ООД ЕИК **** гр.София
сумата от 428,40 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено по търговско дело с цена на всеки
3
от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4