РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение,
първи въззивен граждански състав, в публично заседание на седемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. дело № 857 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 260002/10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1053/2019
г. на РС- гр. Ихтиман, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения
иск от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.М. с ЕГН: ********** и Ж.Й.М. с ЕГН: ********** и
двамата от с. С., общ. И. за заплащане в условията на разделност сумата от
5035,74 лева-главница за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-.“, бл. …, вх. ., ап. .. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 556,36
лева законна лихва за забава; 64,15 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; 12,35 лева законна лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. На
ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, са присъдени разноски в размер на 1300,
00 лева.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е необосновано, постановено при нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Посочва, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно
положение първоинстанционният съд е приел, че ответника не е титуляр на вещни
права върху имота. Този извод на съда бил в противоречие с чл. 153 от ЗЕ. Излага
съображения, че по делото са представени доказателства, които по безспорен
начин доказват собствеността върху имота. Обстоятелството, че партидата е
открита на името на С.М. е факт, който следва да се разгледа като безспорно
доказателство за наличие на облигационна връзка. Счита, че не са обсъдени в
тяхната цялост и взаимовръзка доказателствата по делото, с оглед на което е
постановен един неправилен съдебен акт. По
изложените съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
и уважи предявените искове. Претендира присъждане и на сторените разноски.
Въззиваемите страни С.Г.М. и Ж.Й.М., чрез адв. Н.Н., в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба. Изразяват
становище за неоснователност и молят първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите
страни, чрез адв. Н. поддържат позициите си изразени в отговора на въззивната
жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, а по същество и правилно.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „Т.С.“ ЕАД против С.Г.М. с ЕГН: **********
и Ж.Й.М. с ЕГН: ********** и двамата от с. С., общ. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците
дължат заплащане в условията на разделност
сумата от 5035,74 лева-главница за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. С., ж.к. „М.-.“, бл. …, вх. ., ап. .. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 556,36
лева законна лихва за забава; 64,15 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; 12,35 лева законна лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 758/2019
г. по описа на ИРС.
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от С.Г.М. и Ж.Й.М. срещу издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения
на вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. За да
постанови решението си, районният съд е приел, че ищеца не е доказал качеството
на потребители на топлинна енергия на ответниците, поради което същите не
дължат на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия.
Предмет на установителния иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му
се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила и следва
въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.
В настоящия случай основателността на предявените
искове за главница за стойност на топлинна енергия зависи от установяване на
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответниците топлинна енергия през
посочения период в твърдените количества и на посочената стойност- т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на
топлинна енергия през процесния период.
Основният
довод наведен във въззивната жалба е, че по делото са представени доказателства, които по
безспорен начин доказват собствеността върху имота. Твърди се, че щом като партидата е открита на
името на С.М., това е доказателство за наличие на облигационна връзка.
За
установяване факта на предоставяне от ищеца на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната стойност, от първоинстанционният съд е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно което изчисленията
на технологичните разходи от работата на съораженията в абонатната станция са
извършвани съгласно действащите нормативни документи и правилата за определяне
размера на технологичните разходи и са отчислявани ежемесечно от отчетената по
общия топломер ТЕ преди нейното разпределение. Разпределените мощности за имота
са начислени съгласно действащото законодателство. Размерът на сумите за
потребена ТЕ през процесния период за отопление имот и от сградна инсталация
както и потребената ТЕ за БГВ, вещото лице е отразило в табличен вид /л. 150-153
от делото/. Сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Представена по делото е молба от 18.09.1991 г., с
която С.М. и Ж.М. са поискали вписване на законна ипотека върху недвижимия
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-.“, чл. …, вх. ., ап. ...
Представена е справка от С. по в. гр. С., че на името на С.М. е вписана законна
ипотека, без данни за кой имот се отнася.
Видно от приложения протокол от проведено общо
събрание на етажните собственици в бл. …, вх. ., ж.к. „М. .“, от месец ноември
2001 г., е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно
счетоводство с „Т.С.“ ЕООД. В протокола
фигурира името на Г. М., каквото възражение е направено и в отговора на исковата молба, с
твърдения, че ползвател на процесния имот е лицето Г. С. М. и неговото семейство.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ).
Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без
значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда,
за да се счита за потребител. При това той остава такъв дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост.
С оглед събраните по делото доказателства, установителният
иск се явява неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства,
че ответниците са били собственици или ползватели на процесния имот, находящ се
в гр. С., ж.к. „М.-.“, бл. …, вх. ., през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Представената молба за вписване на законна
ипотека не удостоверява право на собственост, нито пък справката от АВ за
вписаната ипотека, без отбелязване за кой имот се отнася справката. Не се доказва облигационна връзка между
ищеца и ответниците за периода, за който се претендира плащане на топлинната
енергия. Поради това предявеният иск за
главница за доставена топлинна енергия следва да бъде отхвърлен.Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По
делото не се установи наличието на главен дълг и поради това акцесорните искове
за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото изводите на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ответниците по жалба С.Г.М. и Ж.Й.М. следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/10.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1053/2019 г. по
описа на РС- гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„Т. – С.“ ЕАД,
ЕИК: ………, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.Г.М. с ЕГН: ********** и Ж.Й.М. с ЕГН: ********** и двамата от с. С., общ. И., разноски по делото в размер на 700,
00 лв. /седемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК: ……….-трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.