Р Е Ш Е Н И
Е
№ 142
гр. Русе, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският
Окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Анета Георгиева
Членове:
Татяна Черкезова
Николинка
Чокоева
при секретаря Анелия
Генчева като разгледа докладваното от съдия
Чокоева в. гр. д. № 124 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София обжалва Решение №
1893 от 27.11.2018 г., постановено по гр. д. № 422/2018 г. по описа на РРС.
Излага съображения за неправилност на решението и иска от съда да го отмени.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Ответницата по жалбата Е.Ж.И., ЕГН **********,
чрез адв. Б. *** счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение за правилно.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в
жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстнционният съд частично е уважил предявения от Е.И.
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 16.05.2017 г. Приел е иска за доказан по основание и е присъдил
обезщетение по справедливост, като е счел, че предвид претърпените болки,
страдания, неудобства, стрес и уплаха, размерът на обезщетението се равнява на
сумата от 6000 лв., заедно със законната лихва за периода от писменото
поискване до окончателното изплащане на сумата.
Изложените мотиви от районния съд изцяло се споделят
от въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Правилно е установено, че неимуществена вреда, която е претърпяла ищцата е в
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
товарен автомобил „Мерцедес 310Д” с рег. № Р ****РМ -
Д.Т.Р., който е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с дружеството ответник и че е налице застрахователно събитие,
поради което последният е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица вреди. Предвид неимуществените
вреди, които ищцата е претърпяла – физически болки и страдания, неудобства,
стрес и уплаха, съдът е определил размер на обезщетението, който с оглед
принципите на справедливостта и пълно обезщетяване на всички вреди, се явява
дори нисък. С оглед диспозитивното начало в граждански процес и лисата на жалба
от страна на увреденото лице Е.И., въззивният съд не може да увеличи размера,
който би отговарял в пълна степен на критериите за справедливост при репариране
на неимуществените вреди. В този смисъл наведеното възражение, че присъденото
обезщетение е прекомерно, е лишено от основание.
Несъстоятелни са и твърденията във въззивната жалба,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за законна лихва, който не е
бил претендиран и конкретизиран от ищцата, тъй като същата е посочила в
исковата молба момента, от който счита, че й се дължи законна лихва за забава –
от момента на увреждането до заплащане на присъдената сума. Съдът дори е приел,
че лихви се дължат от един по-късен момент – от момента на поискване на
обезщетението, тъй като застрахователят отговаря за всички причинени вреди и
при същите условия, при които отговаря и самият причинител - Решение № 200 от
22.11.2010г. по д. № 84/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 6 от
28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., т.к., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 118 от
08.06.2010 г. по гр. д. № 2414/2008 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС.
По изложените съображения решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а в полза на ответницата
по жалбата следва да се присъдят деловодни разноски съобразно списъка по чл.80
от ГПК.
Въззивният съд взе предвид обстоятелството, че едната
страна по спора е търговец и делото е търговско по смисъла чл. 280, ал. 3., т.
1 ГПК, и че цената на иска е под минимума, който законът изисква като условие
за допускане на касационно обжалване на въззивните
решения по тези дела.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1893 от 27.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 422/2018 г.. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София да заплати на Е.Ж.И., ЕГН **********
сумата от 800 лв. – деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Председател:
Членове: