№ 21294
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110148536 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „Вавилон 2001“ ЕООД.
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
„Вавилон 2001“ ЕООД кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
от 12,59 лв. – мораторна лихва върху сумата от 108,89 лв. за топлинна енергия
за имот на длъжника, на адрес: адрес, аб. № Т410357, за периода от 31.03.2015
г. до 02.04.2018 г.; сумата от 7,85 лв. – за стойността на извършена услуга
дялово разпределение за същия имот за периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017
г.; сумата от 0,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.03.2015 г. до
02.04.2018 г. върху стойността на извършена услуга дялово разпределение;
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.04.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот. Посочва, че между страните не е бил подписван договор за продажба на
1
топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради
което същата се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството за
консумирана и неплатена топлинна енергия и дължи връщане на онова, с
което се е обогатила. Счита, че между страните не е възникнало валидно
облигационно отношение. Твърди, че е отправил покана до ответницата за
процесните задължения, но тя отказала плащане, с оглед на което дължи лихва
за забава от момента на поканата. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО,
148 гр. с., както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище, че претенцията за сумата от 108,89
лв. е основателна. По отношение на обезщетението за забава излага доводи за
недължимост на същото поради липса на отправена покана.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово
2
разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
В отношенията между страните е безспорно, че тези предпоставки са
налице в разглеждания случай, респ. ответникът не оспорва исковата
претенция в тази част – относно главницата за стойността на услугата за
дялово разпределение в размер на сумата от 7,85 лв.
Страните спорят единствено относно дължимостта на обезщетението за
забава по отношение на главницата за стойността на топлинната енергия,
доставена в процесния топлоснабден имот, и относно обезщетението за забава
върху главницата за стойността на услугата за дялово разпределение.
Основателността на исковата претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.)
ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на
обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът е разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния
дълг на падежа.
В отношенията между страните е безспорно наличието на главен дълг.
Задължението по чл. 59 от ЗЗД е безсрочно. В тази връзка енеобходимо
кредиторът да е поканил длъжника да изпълни, за да изпадне последният в
забава. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени с
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на ОСГТК
на ВКС.
Ищецът обаче не е представил доказателства, от които може да се
установи по безспорен начин, че е поканил ответника да изпълни. По делото
са представени документи за извършено дялово разпределение, но от
представените обратни разписки не може да се установи, че ответникът
действително е получил тези документи. В разписката относно документите за
дялово разпределение за периода 2015/2016 г. е посочено, че е получена от
3
Попова, Камен Стоилов, съответно липсват данни, че пратката е адресирана
до ответното дружество или че е получена от посочените физически лица в
качеството на представители и/или служители на ответното дружество. От
разписката за документите за дялово разпределение за периода 2016/2017 г. се
установява, че пратката е пусната в пощенската кутия.
Следва извод, че ответникът не е изпаднал в забава.
При това положение в тази част исковата претенция се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
3 от ГПК имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ
размер на 200,00 лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и за исковото
производство 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, 1 от ГПК следва да му се
присъдят за заповедното 22,41 лв. за ДТ и 44,81 лв. за юрк. възнаграждение и
за исковото 9,18 лв. за ДТ и 36,73 лв. или общо разноски в размер на 113,13 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Вавилон 2001“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 7,85 лв. – за
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.02.2015 г. до 30.04.2017 г., за имот на длъжника, на адрес: адрес, аб. №
Т410357, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
10.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу „Вавилон 2001“ ЕООД, ЕИК ********* искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
4
от 12,59 лв. – мораторна лихва върху сумата от 108,89 лв. за топлинна енергия
за имот на длъжника, на адрес: адрес, аб. № Т410357, за периода от 31.03.2015
г. до 02.04.2018 г.; и сумата от 0,93 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.03.2015 г. до 02.04.2018 г. върху стойността на извършена услуга дялово
разпределение в размер на 7,85 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 22842/2018 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5