РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Перник, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500404 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 117 / 15. 04. 2025 г., постановено по гр. д. № 1032/2024 г. по описа на
Радомирския районен съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА за незаконно дисциплинарното наказание "Предупреждение за
уволнение", наложено на Д. Х. И., с ЕГН:********** от *** със Заповед №*** на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес Център“, бул. „Цариградско
шосе“ №159 и ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес Център“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, да заплати на Д. Х. И., с ЕГН: ********** от *** сумата от 800.
00 лв. /осемстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща сторените от
ищеца по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес Център“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, да заплати по сметка на РдРС държавна такса в размер на 50.00
1
(петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Недоволен от така постановеното решение
е ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, и го обжалва изцяло
като неправилно и моли въззивната инстанция да го отмени и реши спора по същество като
предявения иск бъде отхвърлен. Навежда довод, че районният съд бил правилно приел, че
работодателят бил спазил всичките изисквания посочени в чл. 193 –чл. 195 КТ при
провеждане на дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарното наказание
„Предупреждение за уволнение“ на ищеца. Правилно районния съд бил констатирал, че
работникът бил отказал да изпълни поставените му задачи на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г.,
така както е описано в процесната заповед от 21.08.2024 г., с която е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Неправилни били изводите на
първоинстанционния съд, че служителите на ответното дружество, които били възложили
задачите на ищеца на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. не били имали право да му ги възлагат.
Ищецът не бил оспорвал, че неговия пряк ръководител свидетелят Б.Б., му бил поставил
задачите в съответствие с неговата длъжностна характеристика, а навеждал твърдения, че не
ги бил изпълнил поради здравословни проблеми. При разпита си свидетелят Б. бил заявил,
че при производствена необходимост от отчитане на данни от електромери от клиенти с него
се бил свързвал служител на длъжност „***“ от „***“, който бил изисквал от него като
ръководител да определи негови подчинени, които да отчетат показанията на средствата за
търговско измерване на клиентите за съответния ден. Ищецът след като получил задачите
възложени му от прекия ръководител в присъствието на колегите си бил демонстративно
отказал да ги изпълни. Тези обстоятелства се били установявали от показанията на
разпитаните по делото свидетели Е.И. и Г.Д.. Погрешни били изводите на съда и по
отношение на възлагане на задачите на ищеца и на 01.07.2024 г. от страна на служителя
В.П., тъй като същият бил разпределял задачите, когато отсъствал прекият им ръководител
Б.В. и това се било установявало от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.И. и
Г.Д.. Неправилен бил и извода на районния съд, че при налагане на дисциплинарното
наказание работодателят не бил преценил тежестта на извършените дисциплинарни
нарушения. Посочва и се позовава на съдебна практика относно злоупотреба с доверие и
уронване на престижа на работодателя. Моли въззивната инстанция да отмени
постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно и необосновано.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна по въззивната жалба Д. Х. И. чрез адв. Б.В., в срок е
депозирала писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят
решението да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно. Направените
оплаквания във въззивната жалба били несъстоятелни и необосновани. Не било установено
свидетелят Б. да е пряк началник на ищеца, който да му е възлагал задачи на процесните
дати, който били различни от тези предвидени в длъжностната му характеристика или
посоченото трето лице като „***“ и в този смисъл не били представени доказателства от
страна на ищеца. Заявява, че ищецът бил свел до знанието на неговия работодател
2
здравословните проблеми, от които бил страдал, като му бил представил наличните
медицински документи, които се били намирали в личното трудово досие на ищеца.
Служителят не бил напуснал местоработата си на процесните дати и бил в готовност да
изпълнява трудовите си задължения съгласно длъжностната си характеристика. Свидетелят
П. не бил надлежно упълномощен от свидетелят Б. да възлага задачи на ищеца. Не били
представени доказателства от страна на ответника, че свидетелят Б. бил пряк ръководител на
ищеца. Във въззивната жалба би цитирана неотносима към процесния случай съдебна
практика. Работодателят бил длъжен да вземе предвид предписанията на медицинските
органи относно противопоказанията ищеца да полага определен труд и да ги вземе предвид
при възлагане на трудови задачи на същия. Правилно районния съд в атакуваното решение
бил приел, че работодателят не бил съобразил тежестта на извършеното нарушение с
тежестта на наложеното наказание.
По изложените съображения, моля съдът да потвърди обжалваното решение и да
присъдите на ответника по жалбата направените разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
1. По предявените искове с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ:
При предявени искове с правна квалификация по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало с
ответника валидно трудово правоотношение, заеманата от него длъжност и налагането на
оспорените дисциплинарни наказания "предупреждение за уволнение". В тежест на
ответника е да установи законосъобразното упражняване на потестативното право да
санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител.
Не е спорно във въззивното производство, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение,
както и че със заповед № ***, връчена на ищеца при условие на отказ и подписана от двама
свидетели удостоверяващи отказа на ищеца да получи заповедта на 22.08.2024 г. в
качеството му на служител на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД,
заемащ към този момент длъжността "***" в „***“ в Дирекция „***“ е наложено
3
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", като към този момент на ищеца
не са му били налагани други дисциплинарни наказания. Тези факти и обстоятелства
правилно са били отделени като безспорни от районния съд с определението по чл. 140 ГПК
от 01.11.2024 г.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В практиката на ВКС,
обективирана в решение № 432 от 07.11.2011 г., постановено по гр. д. № 65/2011 г. на IV г. о.,
решение № 278 от 19.05.2011 г., постановено по гр. д. № 1276/2010 г. на IV г. о., решение №
1069 от 24.06.2010 г., постановено по гр. д. № 410/2009 г. на IV г. о., решение № 642 от
12.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1208/2009 г. на IV г. о., решение № 339 от 19.11.2012 г.,
постановено по гр. д. № 1688/2011 г. на III г. о., която настоящият съдебен състав изцяло
споделя, е изяснено, че изискването за мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за осигуряване възможност на
работника или служителя да се защити ефективно, като нарушението се индивидуализира по
начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна
страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който може да изследва
подлежащите на доказване факти и да вземе решение за законосъобразността на наложеното
наказание само в рамките на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.
Задължителните реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, може да се
съдържат в един акт – обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя
може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или
служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед
/така решение № 266 от 26.09.2011 г., постановено по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, III г. о., и
решение № 339 от 19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г. о. /.
Във връзка с горното следва да се възприеме изводът, че от една страна, липсата на
който и да е от реквизитите, изброени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, нарушава правото
на защита срещу наложеното наказание на работника или служителя, а от друга страна,
прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която
следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и
точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за
наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване
към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране на извършеното нарушение с
всичките му обективни и субективни признаци, посочването на обстоятелствата, при които е
извършено, както и времето на извършването му.
В разглеждания случай въззивната инстанция счита, че в със заповед № *** се
съдържат достатъчно индивидуализиращи белези относно конкретните деяния, извършени
от ищеца. Съображенията за това са следните: в процесната заповед ясно и изчерпателно са
описани от обективна и субективна страна извършените нарушения на трудовата
4
дисциплина от страна на ищеца на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. изразили се в отказ на
работника и служителя да изпълни възложените му служебно задачи за отчитане на
показанията на средствата за търговско измерване в съответната отчетна единица
възложени му от прекия ръководител Б.Б. и насочени към преносимия терминал на
работника и служителя на първата дата 28.06.2025 г. и от заместващия неговия пряк
ръководител В.П. на втората дата-01.07.2025 г. Посочени са и конкретните разпоредби, които
са били нарушени като е посочено, че ищецът е нарушил общото задължение на служителя
да се явява на работа и да изпълнява възложените му задачи през цялото работно време,
както и неизпълнение на неговото основно трудово задължение, а именно чл. 187, т.1, т. 3 и
т. 7 от КТ, както и чл. 126, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ. Изложени са съображения и как са били
констатирани съответните нарушения на трудовата дисциплина чрез доклад от 11.07.2024 г.,
изготвен от И.М., директор на Дирекция „Мерене и управление на данни“.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че заповед № № ***, с
която е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно от съдържанието на заповедта,
отразените в нея нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и подробно – описани
са техните фактически признаци, от кого е извършено, както и моментът на извършването
му с посочването на конкретните дати, като работодателят е посочил и законовите текстове,
под които счита, че се подвежда описаните нарушения.
На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът
поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално
предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или
служителя. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е
работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна
власт своята защитна позиция по твърдяното дисциплинарно нарушение и ако това реално е
станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое
задължение, работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения за конкретно посочено нарушение /двете форми на изслушване на
равностойни по правното си значение, като от преценката на работодателя зависи коя от тях
да избере/, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи
последиците на чл. 193, ал. 1 КТ. Достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 193 КТ е
преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или
служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения
/като тези обяснения, респ. отказът такива да бъдат дадени, трябва да са достигнали до
субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание/.
В разглеждания случай несъмнено по делото се установява, че преди издаване на
процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения именно във връзка с извършените
дисциплинарни нарушения, като ищецът е депозирал писмени такива, което означава, че е
разбрал какво точно нарушение му се вменява. Следователно изискването на чл. 193 КТ е
удовлетворено и на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си
5
на защита.
Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, се отнасят до
правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно неизпълнение /неявяване на
работа/ или частично неизпълнение /закъснение за работа, преждевременното й напускане,
неуплътняване на работното време/ на основното задължение на работника или служителя
да се поставя на разположение на работодателя през определеното работно време за
изпълнение на съответната работа /чл. 126, т. 1 и 3 КТ/.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по
делото доказателства, както и от твърденията на ищеца, изложени в депозираната от него
искова молба, се установява, че в действителност на посочените в процесната заповед дати –
28.06.2024 г. и 01.07.2024 г., ищецът е отказал да изпълни възложените му чрез изпращане на
неговия преносим терминал задачи да отчита показанията на средствата за търговско
измерване в съответните отчетни единици. Същият обаче е останал през целите дни на
работното си място и е бил на разположение на работодателя си през определеното работно
време за изпълнение на съответната работа, която е приел да изпълнява съобразно
длъжностната му характеристика и трудов договор и работодателят е имал възможност да
му възлага други задача извън отказаните. Следователно по делото не се установява
извършено нарушение на трудовите задължения на ищеца по смисъла на чл. 187, ал. 1, пр. 1
КТ, за което му е наложено и процесното дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение".
Не може да се приеме, че се установяват и по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване и посочените нарушения по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, а именно
неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на
работодотателя. По делото работодателят не е успял да установи по реда на пълното и
главно доказване, че прекият ръководител на ищеца Б.Б. или друго лице, което го е
замествало при неговото отсъствие по силата на делегиране на правомощията му е
възложило по надлежния ред изпълнението на посочените в заповедта задачи. От
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Е.И. и Г.Д., които са колеги на
ищеца и заемат същата длъжност, като са били очевидци на посочените в заповедта деяния
се установява реда, по който са им били възлагани задачи, а именно съответната служебна
задача се възлага с устна заповед на прекия им ръководител, която след това се записва в
дневник, който се подписва от работника и служителя, като след това се качва карнетката по
електронен път на неговия терминал от съответната координаторка по нареждане на прекия
ръководител и след това отиват да отчитат всички абонати заредени в този терминал. И
двамата свидетели са категорични, че на процесните дати ищецът по време на сутрешната
оперативка е отказал да изпълни възложените му задачи поради здравословни проблеми.
Основната дейност, която са извършвали служителите в отдела, където е работил ищеца е
била подмяна и ремонт на ел. табла и електромери, а не отчитане на потребена ел. енергия
от съответните абонати, като с тази дейност са били натоварени служителите на друг отдел,
като при кадрови проблем и по изключение се е налагало тази дейност да бъде извършвана
6
и от служители на отдела, където е работил ищеца. Свидетелят Б.Б. е заявил че той е
възложил на ищеца на първата дата-28.06.2025 г. да отчете 200 електромера, устно, като
карнетката е била качена на неговия терминал, а нареждането му е било качено в съответния
дневник, където се записвали ежедневно поставените на работниците и служителите задачи
срещу техен подпис. Ищецът отказал да се подпише в дневника срещу поставената му
задача и координаторката качила съответната карнетка по електронен път на терминала на
ищеца. Свидетелят заявява, че тази информация се съхранява в електронен вид в самия
карнет изпратен на терминала на ищеца, като същата е разпечаната и на хартия, но по
делото не са представени такива писмени доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че на процесните дати именно по надлежния ред и от оправомощени от работодателя
лица са били възложени съответните служебни задачи на ищеца, които е отказал да ги
изпълни. В същият смисъл от показанията на свидетеля В.П. се установява, че той е
замествал прекият ръководител на ищеца Б. на втората процесна дата-01.07.2024 г. и му е
възложил задача да отчета електромери на определен трафопост в гр. ***. Ищецът отново е
отказал да изпълни поставената задача поради здравословни проблеми и не се е подписал в
дневника, като същата отново била качена на терминала на ищеца. Електромерите, които му
било възложено да отчете били 169, като след отказа бил изпратен друг служител да
изпълни задача. Бил наличен служебен транспорт. По делото не са представени писмени
доказателства, от които да се установи, че при отсъствието на прекия ръководител на ищеца
Б. другият служител П. е имал правомощия да възлага служебно задачите на работниците и
служителите от отдела на ищеца. Следователно работодателят не е успял да установи по
реда на пълното и главно доказване извършването на посочените в атакуваната заповед
нарушения по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, а именно неизпълнение на възложената работа и
неизпълнение на законните нареждания на работодотателя, тъй като не са налице писмени
доказателства относно оправомощените от работодателя лица, които да възлагат служебно
задачи на работниците и служителите от отдела на ищеца и на самия ищец. Това се
установява единствено от свидетелски показания на работници и служители на
работодателя, които не се подкрепят от други доказателства.
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 461 от 17.06.2010 г., постановено
по гр. д. № 626/2009 г. на III г. о., решение № 372 от 01.07.2010 г., постановено по гр. д. №
1040/2009 г. на IV г. о. и решение № 476 от 09.07.2010 г., постановено по гр. д. № 269/2009 г.
н а I V г. о., която настоящата инстанция изцяло споделя, се приема, че при спор за
законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен
контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното
наказание е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид критериите –
тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя.
Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай
съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, имащи отношение към
7
действията на служителя – характера на извършваната дейност, значимостта на
неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя,
обемът на неизпълнение и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението;
съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от
неизпълнението им за работодателя са настъпили или биха могли да настъпят
неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в
предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху
останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника или
служителя се вземат предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието,
осъзнава ли работникът или служителят неправомерността на същото и неговите последици,
дали в нарушението се проявява устойчивост на неправомерното поведение и дали със
същото не се нарушават в значителна степен отношенията на доверие между служител и
работодател /в този смисъл решение № 188 от 15.07.2015 г., постановено по гр. д. №
5173/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 112 от 07.04.2015 г., постановено по гр. д. №
4587/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 132 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. №
46/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 36 от 03.04.2018 г., постановено по гр. д. № 2546/2017
г. на ВКС, III г. о., решения № 109 от 13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 3323/2017 г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 227 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС,
ІІІ г. о., решение № 156 от 03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 4920/2017 г. на ВКС, ІV г.
о., решение № 152 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1932/2023 г. на ВКС III г. о. /.
Във връзка с горното в разглеждания случай настоящият съдебен състав намира, че
дори и да се приеме, че по делото да се установява, че ищецът е осъществил нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като е било налице неизпълнение на възложените му от
работодателя задачи наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
не съответства на вменената му дисциплинарна постъпка. Следователно при издаване на
оспорената заповед работодателят не се е съобразил с нормата на чл. 189, ал. 1 КТ. Това е
така, защото по делото безспорно е доказано нарушение на трудовата дисциплина от страна
на ищеца, в два случая изразяващо се в неизпълнение на поставените му служебни задачи
поради здравословни причини. В този смисъл са представени по делото множество
медицински документи, включително и заповед за трудоустрояване № ***, в която изрично е
посочено, че при необходимост от възлагане на допълнителни служебни задължения от
неговия пряк ръководител същите следва да се съобразяват с противопоказните условия на
труд, посочени в Експертно решение №***от *** на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ „*** в
съответствие с предписанията на здравните органи, съгласно които са противопоказни
условия на труд включващи системни психофизически натоварвания като заповедта е в сила
до 01.06.2024 г., съобразно цитираното експертно решение. По делото е приложена и втора
Заповед за трудоустрояване № *** в същия смисъл изготвена на основание на ново
експертно решение № *** на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ „***, която е в сила до
01.07.2027 г. В това второ експертно решение на ТЕЛК е посочено, че противопоказни
условия на труд са тези, които освен, че включват тежки психофизически натоварвания и
8
натоварване на долни крайници. Следователно независимо, че формално към момента на
извършване на твърдяните нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца е бил
изтекъл срока на действие на първата заповед за трудоустрояване № ***, видно от
следващата Заповед за трудоустрояване № *** здравословното състояние на ищеца не се е
подобрило, което е наложило здравните органи да посочат като противопоказани условия на
труд освен тежки психофизически натоварвания и натоварване на долни крайници.
Здравословните проблеми на ищеца съставляват мотива същият да откаже изпълнението на
възложените му задачи и са обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при
преценка на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Несъмнено
възложените му задачи на двете процесни дати са изисквали натоварване на долните
крайници и са съставлявали психофизическо натоварване, тъй като на първо място са
включвали извършване на дейност-отчитане на 200 броя електромери на 28.06.2024 г. и на
169 броя електромери на 01.07.2024 г., различна от основната дейност, която е извършвал
отдела, в който е бил работил ищеца, а именно подмяна на електромери, като тези задачи
независимо от осигурения служебен транспорт с оглед големия брой на електромерите за
отчитане съставляват сериозно физическо и психическо натоварване. Възлагайки му тези
дейности работодателят е нарушил предписанията на здравните органи дадени в
приложените по делото експертни решения и е създал противопоказани с оглед
здравословното състояние на ищеца, който страда от захарен диабет и има определена
трайно намалена неработоспособност от 60 % , условия на труд.
Отделно от това в оспорената заповед не е посочено, а и по делото не се
установява, че в резултат от конкретното поведение на ищеца за периода на отсъствието му
са настъпили неблагоприятни последици във връзка с изпълнение на трудовите му
задължения, липсват данни да е препятствана по някакъв начин дейността на работодателя
и/или това е попречило на останалите негови служители да изпълняват трудовите си
задължения. След отказа на ищеца са били възложени същите задачи на други работници и
служители, които са ги изпълнили.
Следователно дори и да се приеме извода, че макар и поведението на ищеца да
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, то същото не е достатъчно тежко и не е
съразмерно на наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Ето
защо, следва да се възприеме изводът, че работодателят преди налагане на дисциплинарното
наказание не е извършил обективна преценка на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, което, от
своя страна, е основание за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание,
както е приел и първоинстанционният съд.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на РРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
9
въззиваемата страна, която претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева. Съдът намира своевременно направеното от страна на въззивника възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно с оглед на
обстоятелството, че размерът на последното кореспондира с фактическата и правна
сложност на делото, както и с реално извършената от адвоката работа. Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ минималния размер на адвокатското
възнаграждение по неоценяемите искове, какъвто е и настоящия иск е 1000 лв. Ето защо,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в размер на 1000 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция. Така мотивиран, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117 / 15. 04. 2025 г., постановено по гр. д. №
1032/2024 г. по описа на Радомирския районен съд.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, „Бенч Марк Бизнес
Център“, бул. „Цариградско шосе“ №159 да заплати на Д. Х. И., с ЕГН:********** от *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10